Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………………
гр. Карлово, 25.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори граждански състав
на двадесет и осми октомври две хиляди и
деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 952 по описа за 2019 година
и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно основание чл. 49, ал.1 от СК, предявен
от Н.Г.Г. с ЕГН:**********,***, чрез адв. Т. Д., съдебен адрес: *** против М.Х.Г., ЕГН:
********** ***.
Ищецът твърди, че с ответницата сключили граждански брак на 25.06.1994
г., за което бил съставен Акт за сключен граждански брак № 0001 от 25.06.1994
г.
След сключване на брака с ответницата заживели в дома на нейните
родители, в с. Д.ул. „*****“ № **. От съвместното им съжителство се родила
дъщеря им Н. Н. Г. с ЕГН:**********, която понастоящем била пълнолетна и
живеела все още в с. Д..
Ищецът твърди, че само няколко години след сключване на брака с
ответницата, установил, че същата не питае достатъчно обич и уважение към него,
като съпруг, тъй като узнал за нейна интимна връзка с друг мъж. Предупредил я,
че няма да се примири с подобно отношение към себе си и към брака им като цяло,
но въпреки това узнал, че тя продължава да поддържа интимни връзки и то вече не
с мъжа, за който знаел първоначално, а с няколко други мъже. Положението
станало нетърпимо и неприемливо за ищеца и през месец октомври 1998 г. заявил
на ответницата, че си тръгва от дома им и че ще се премести да живее в с. В.,
откъдето бил родом. Ответницата не възразила на това негово желание, от което
заключил, че още към 1998 г. бракът им за нея вече няма никаква стойност.
Много бавно успял да преодолее разочарованието от развитието на връзката
им с ответницата, като едва през 2002 г. ищецът установил сериозна връзка с Т.
А. Г., която и понастоящем продължавала да бъде негов партньор в живота. Със
същата заживели във фактическо съпружеско съжителство още през 2002 г., в дома
на бащата на Т. в с. М. ул. „Д.“ № ***, където живеели и до днес. Ищецът
заявява, че вече 17 години има сериозна връзка с Т. Г., която само формално не
била валидирана пред обществото като брачна, но в действителност се
характеризирала като такава.
От своя страна ответницата вероятно също имала интимни връзки през
годините, които обаче на ищеца не били конкретно известни, тъй като нито той
съм се интересувал от живота и интимните отношения на ответницата, нито тя от
неговите.
През всичките тези години от 1998 г. до настоящия момент с ответницата
се намирали във фактическа раздяла, не поддържали помежду си никакви контакти,
в това число вербални и физически. Помежду им била налице пълна липса на
интерес към живота на другия, брачната им връзка била изпразнена от
съдържанието, което би трябвало да има и съществувала само формално. Бракът им
с ответницата съставлявал единствено пречка в живота и на двамата и особено за
ищеца, тъй като не му позволявала да сключи брак с реалния си брачен партньор –
Т. Г..
Трайната фактическа раздяла между съпрузите била последица от изчерпване
на брачните им отношения, а нейната продължителност /21 години/ говорела за
невъзможността същата да бъде възстановена, респективно – за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака им. С оглед гореизложеното от фактическа
страна, следвало да се направи правния извод, че сключеният между ищеца и
ответницата граждански брак е дълбоко и непоправимо разстроен, същият не може
да бъде възстановен, като желание за такова възстановяване липсва и у двете
страни.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да прекрати гражданския
им брак като дълбоко и непоправимо разстроен без да се произнася по въпроса за
вината.
Ответницата не депозира отговор на исковата молба в
срока по чл.131 ГПК, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по
иска.
След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК всеки от съпрузите може да
иска сключения брак да бъде прекратен с развод, когато е дълбоко и непоправимо
разстроен, като съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се произнася и относно вината
за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това.
От представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак е
видно, че страните са съпрузи, сключили граждански брак на 25.06.1994 г., за което е съставен Акт за сключен граждански брак №
0001 от 25.06.1994 г.
От показанията на свидетеля М. Г.Г. се
установява, че е брат на ищеца. Познава ответницата, която била съпруга на брат
му и до 1998 г. двамата живеели в жилището на нейните родители в с. Д. През
време на брака им се родила дъщеря им Н. Н., която понастоящем била пълнолетна.
През 1998 г. братът на свидетеля напуснал семейното жилище и оттогава със
съпругата му били във фактическа раздяла. Ищецът живеел на семейни начала с
друга жена от дълго време и с ответницата не поддържали никакви контакти вече
повече от 20 години. Съпрузите се намирали в трайна фактическа раздяла и според
свидетеля бракът им бил дълбоко и непоправимо разстроен.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът
прави следните изводи от правна страна:
Относно разстройството на брака:
Установи се от показанията на свидетеля Г., че страните не живеят като
семейство, напълно отчуждени са един от друг. Липсата на физическа и духовна
взаимност между тях са лишили от съдържание съществуващата помежду им брачна
връзка и тя е престанала да изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства
тя е изцяло и окончателно разстроена, което не се оспорва от страните. Ето защо
съдът намира, че брачната връзка е прекъсната по необратим и непреодолим начин
и съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито
за съпрузите, нито за обществото и бракът следва да бъде прекратен, като се
допусне развод.
Относно вината за разстройството на брака:
Съгласно разпоредбата на чл.49, ал.3 от СК, при допускане на развода,
съдът се произнася относно вината за разстройството на брака, само ако някой от
съпрузите е поискал това. В случая, такова искане от страните не е направено,
поради което съдът не следва да разглежда този въпрос и не дължи произнасяне по
него.
Относно родителските права, местоживеенето, режима на
лични отношения, и издръжката на детето.
Съпрузите нямат родени от брака деца, които да не са
навършили пълнолетие, поради което съдът не дължи произнасяне по тези въпроси.
Относно издръжката между съпрузите:
Издръжката между съпрузите не се претендира и такава
не се присъжда.
Относно ползването на семейното жилище:
Няма спорове между страните за семейното жилище,
находящо се в с. Д. ул. „*****“ №***, като с оглед становищата им то следва да се
предостави за ползване на съпруга М.Х.Г..
Относно фамилното име:
След развода ищцата ще носи брачната си фамилия Г..
Съдът аргументира този извод с разпоредбата на чл.53
от новия СК (ДВ, бр.47/2009 г.), която предвижда по-различна уредба и в частта по
фамилното име след развода спрямо отменения СК. В случая съпругата не е
направила изрично искане за промяна на брачното си фамилно име, а при сегашната
уредба в СК, становището на съпруга по този въпрос е без правно значение.
Относно разноските:
Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 ГПК, по брачните
дела, когато няма вина, т. е. когато съдът не се произнася по въпроса за
вината, съдебните разноски остават в тежест на страните така, както са ги
направили. На основание чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, РС К. определя окончателна държавна такса за
развода в размер на 50.00 лв., от която следва да се приспадне сумата от 25.00
лв. внесена от ищеца при завеждане на делото. В този смисъл ответницата следва
да заплати сумата от 25.00 лв., представляваща допълнителна държавна такса по
допускане на развода.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА сключеният на 25.06.1994 г. граждански брак
с Акт за граждански брак № 0001 от същата дата между Н.Г.Г. с ЕГН: **********,***
и М.Х.Г., ЕГН: ********** ***, като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се
в с. Д., обл. П., ул. „****“ №*** на М.Х.Г., ЕГН: **********.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата да
носи брачното си фамилно име Г..
ОСЪЖДА М.Х.Г., ЕГН: **********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на РС К. държавна такса в размер на 25.00
лв. (двадесет и пет лева).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред П.о. с.в
двуседмичен срок от връчването му.
Ц.Ч. РАЙОНЕН СЪДИЯ: