РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен
бряг, 17.09.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публичното заседание на трети юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН
ДЖЕНОВ
при секретаря Елеонора Йотова,
като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 1167 по описа за 2018 година на Червенобрежки Районен съд на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.45 от ЗЗД
Постъпила
е искова молба от ***против ***, в която ищцовото
дружество твърди, че има сключен договор
с НЗОК за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както и договор за
извършване на амбулаторни процедури. Съгласно регламента на договорите, ***поема
задължение да оказва болнична медицинска помощ и амбулаторни процедури, за
което получава от НЗОК заплащане на стойността на извършените и отчетени
болнични дейности съгласно Наредбата за медицинските дейности .
Ищецът
твърди, че е потребител на *** услуга, предоставена от ответното дружество. На
05.07.2018г. водоподаването на болницата е било
преустановено без наличие на обективна причина съгласно „Общи условия за
предоставяне на *** услуги“ . На същата дата именно поради липса на течаща вода
в тръбопровода на болницата, РЗИ Плевен издава предписание, по силата на което
е спряна дейността на ***до отстраняване на причината за това. Като последица
от това ***принудително, без финализиране на лечебния процес, изписва общо 17
пациента, а 21 пациента, диализирани в лечебното
заведение, са пренасочени за извършване на процедури в ***. В резултат от
нефинализиране на лечението на тези пациенти, НЗОК не заплаща на ***дължимата
сума по клиничните им пътеки общо в размер на 13 294лв. С подадената
искова молба, по която е образувано настоящето дело, ищецът иска от съда да
осъди ответника да му заплати сумата от 13 294.00 лв. – обезщетение за
претърпени имуществени вреди в следствие от неправомерното спиране на водоподаването в сградата на болницата на 05.07.2018 г.,
ведно със законната лихва върху претендираната сума
от същата тази дата и направените по делото разноски. Представена е писмена
защита.
В
срокът по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва изцяло предявения иск. Навежда
подробни доводи за цялостна неоснователност на претенцията, като твърди, че
липсват елементите от фактическия състав на непозволено увреждане, а именно: противоправно деяние, тъй като според ответника водоподаването на гр.Червен бряг се извършва от източник „Златна
Панега“, стопанисван от „***“ Ловеч. Твърди се още, че самото водоподаване е преустановено правомерно, независимо от факта,
че не е налице предварително уведомяване на потребителите. Твърди също, че водоподаването е преустановено поради установено сериозно
замътване на водата от водоизточника породено от влошената метеорологична
обстановка. В отговорът се твърди също, че ответника е предприел действия по
отстраняване на проблема, свързан с водоподаването.
Според ответника не е на лице причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат, както и че не е доказана вредата и формирането
на размера на претендираното обезщетение. Представена
е писмена защита.
Съдът, след като съобрази фактите и
доказателствата по делото, намира следното за установено от фактическа страна:
Безспорен
между страните факт е, че ищецът ***е потребител на „***“ услуга, предоставяна
от ответното дружество с клиентски №АБ.500505. Облигационната връзка съществува
именно между двете страни – ищец и ответник в настоящето производство, поради
което ирелевантен е факта от кой водоизточник „***“ ЕООД
гр. Плевен получава водата, която предоставя на потребителите си. Въпреки липса на възражение в тази насока, с
оглед съществуващата фактическа обстановка, съда счита, че пасивно легитимиран
по настоящето дело е именно ответника „***“ЕООД гр. Плевен. Основаният правен
въпрос, който следва да бъде разрешен в настоящето производство е налице ли са
четирите кумулативни елемента от състава на деликтната
отговорност, а именно: противоправно деяние,
причинена вреда, причинна връзка между тези два елемента и виновно поведение.
По отношение на противоправното
деяние:
Безспорно
е, че ответното дружество предоставя обществена услуга, като реда и начина за
това подробно са регламентирани в Общите условия /ОУ/ за всички потребители. В
глава V на ОУ - чл. 36 и сл. лимитативно са изброени
случаите, в които е възможно прекъсването на водоподаването
към клиентите. В същите ОУ е регламентирана и процедурата при наличие на
хипотеза на прекъсване на водоподаването. В конкретиката на казуса се установява, че в началото на
месец 07.2018 г. водоподаването не само към ***, а и
за региона на гр.Червен бряг, е било преустановено. Не са представени
доказателства за наличие на предварително уведомление на клиентите, както и
конкретни доказателства за наличие на настъпило юридическо събитие, което да е
предпоставка за преустановяване на водоподаването.
Ответникът сочи като причина за прекъсване на водоподаването
влошени метеорологични условия, без да са представени доказателства в тази
насока. Липсват и каквито и да било доказателства за процесния
период да е било обявено бедствено
положение на територията на Община Червен бряг поради влошени метеорологични
условия. Напротив – от представеното от самия ответник писмено доказателство –
Заповед №АД-09-418/05.07.2018 г. на Кмета на Община гр. Червен бряг се
установява, че бедствено положение за част от територията на Община гр. Червен
бряг е въведено именно и единствено поради прекъснато водоснабдяване. Това се
потвърждава и от писмо с изх.№1619/06.07.2019 г. на „***“ Плевен до Областния Управител
на гр. Плевен М.П., в което ответника сам признава за лошото състояние на водопреносната мрежа, поддържана от него и от
необходимостта от спешни, конкретни мерки в тази насока, които е необходимо да
бъдат предприети за в бъдеще. Безспорно е, че като доставчик на обществена
услуга – водоподаване – ответника е длъжен освен да
осигури същото, до и да обезпечи и поддържа годна инфраструктурна мрежа за доставка
на водата до съответните потребители. От представените от ответника 2 броя
работни карти съответно № 004939/11.07.2018 г. и № 004937/11.07.2018 г. е
видно, че са били подадени сигнали за авария във водоподаването
още на 05.07.2018 г. в 15.00 ч., по които са предприети действия от страна на
ответното дружество едва на 06.07.2018 г. В самите работни карти е посочено, че
е налице прекъсване на водоподаването поради „авария“
на „довеждащи водопроводи“, „теч на етернитеов
водопровод“. В тази връзка, с оглед
неоспореното от страните твърдение за лошо качество на водата за процесния период,/квалифициращи я като негодна за
потребление/, предвид липсата на доказателства за наличието на други фактори,
довели до това влошено качество на водата /в т.ч. и метеорологични такива/,
както и в резултат анализа по-горе на двете работни карти, води до единствения
логически извод, че прекъсването на водоподаването е
било в резултат на лоша инфраструктура и/или повреда във водопреносната
мрежа, чието поддържане е изцяло задължение на ответното дружество. Непозволеното
увреждане е със сложен фактически състав и за наличието му е необходимо да се
установят следните елементи: да е налице деяние, вреда, противоправност
на деянието, причинна връзка между деянието и настъпилата вреда, както и вина,
която се предполага до доказване на противното. Преди обаче да се преценя
вината на лицето е необходимо да се установ и неправомерно негово деяние, а
именно несъответствие между правно дължимото и фактическото
поведение на ответника, което
да е довело до твърдяните от ищеца
вредни за него последици.
Липсата на обезпечено подаване на годна вода, която да бъде доставена до
потребителите, вкл. до ***, както и липсата на изпълнение на задължителните оповестителни превантивни мерки, безспорно съставлява осъществено
противоправно деяние от страна на ответника.
Относно причинената вреда:
В
исковата си молба ищеца претендира ответника да му заплати сумата от
13 294.00 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие от
неправомерното спиране на водоподаването в сградата
на болницата на 05.07.2018 г., ведно със законната лихва върху претендираната сума от същата тази дата. За да обоснове
претенцията си ищеца е представил като писмени доказателства по делото
медицинска документация /история на заболявания (ИЗ) на изписани (дехоспитализирани) пациенти, както и пациенти, принудително
пренасочени за хемодиализа в УМБАЛ Плевен.
Представени са също 2 броя договори с НЗОК; Заповед за спиране дейността на
болницата от РЗИ Плевен. В хода на производството в о.с.з. на 19.03.2019 г.
процесуалния представител на ответника оспори истиността
на всички представени документи с твърдение, че са неверни и отразеното в тях
не отговаря на действителното фактическо положение. На осн.чл.
193 от ГПК съда откри производство по оспорване на представените от ищеца
писмени доказателства, като последния в изпълнение на задължението си по
чл.193, ал.2 от ГПК представи същите в цялост и в оригинал. Въпреки заявеното
оспорване, ответника не представи никакви доказателства, опровергаващи истиността на медицинските документи, представени от ищеца,
поради което съда приема, че проведеното производство по оспорването им е
неуспешно, а представените медицински документи следва да се кредитират като
истински.
Дейността
на здравните заведения в Република България е конкретно и цялостно, правно
регламентирана. Същите са длъжни да водят стриктно съответна документация за
всеки отделен пациент, съдържаща освен медицинския аспект на лечението, така
също и съответни икономически параметри. От заключението на вещото лице, прието
от съда като компетентно и безпристрастно и неоспорено от страните, по
категоричен и безспорен начин се установява, че в ищцовото
дружество се води редовна медицинска документация съобразно нормативните
изисквания. Тази документация отразява дейността на лечебното заведение от
момента на приема на пациент до неговото изписване. Съдът счита за
несъстоятелни аргументите на ответната страна в писмената защита, че вещото
лице не е компетентно да се произнася по отношение на представената документация. Това е така, тъй като в настоящия казус
предмет на правния спор не е поставената диагноза, назначената терапия,
проведеното лечение, лекарската компетентност и пр.. В настоящето производство
следва да се установи приети ли са за лечение от ответника лицата, посочени в
приложения от ищеца списък; по коя клинична пътека са лекувани, финализирала ли е същата, каква е предвидената сума за
пътеката и преведени ли са суми от РЗОК
за нея на ищеца. В тази връзка, съда приема за установено следното: дейността
на ***се осъществява по силата на два договора с НЗОК, съответно №150484 и
1512339/23.05.2018 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и за
извършване на амбулаторни процедури. От представеното от ищцовата
страна предписание на РЗИ е видно, че считано от 05.07.2018 г. дейността на ***е
спряна до захранване на тръбопровода с течаща вода, отговаряща на здравните
изисквания. Поради тази причина принудително са изписвани пациенти за болнично
лечение по клинични пътеки, а диализирани болни са
транспортирани до ***. В заключението на вещото лице са отразени списъци на
тези пациенти, които напълно съвпадат с представените от ищеца списъци. В
заключението на в.л. са остойностени цената на
различните клинични пътеки, която НЗОК следва да заплати при финализирането им. Тези цени са подробно описани в
договорите с НЗОК, където са описани процедурите, цените и условията за
плащане. В раздел V
от Договорите е регламентирано, че при нефинализирана
клинична пътека, НЗОК не заплаща частично извършени по нея дейности. При
неизвършена хемодиализа НЗОК не заплаща съответната
стойност и в конкретиката на казуса – стойността на диализата е заплатена на друго лечебно заведение, където
реално е извършена процедурата. От заключението на ВЛ, което съдът кредитира,
като компетентно изготвено, почиващо на знанията и опита му, се установява, че
общата стойност, която би следвало да бъде заплатена от НЗОК на ***при
финализиране на всяка една от пътеките възлиза на 13 170.00 лв., а
стойността, която НЗОК е превела на *** поради непроведена в ***диализа възлиза на 3024.00 лв. Съдът счита, че горните суми
следва да бъдат квалифицирани като вреда на болницата, изразяваща се в
незаплащане от страна на НЗОК на клинични пътеки и непроведена диализа. В счетоводен аспект тази вреда се формира като
реално претърпени загуби и пропуснати ползи за ищеца. Безспорно е, че от
момента на приемането на един пациент до момента на изписването му, болничното
заведение, което осъществява правно-регламентирана дейност, при реализация на
тази дейност извършва определени разходи. В самите договори обаче, сключени с
НЗОК, обобщено са определени цени на клинични пътеки, без те да са дефинирани и
без да е необходимо болничното заведение да калкулира по какъв начин са
формирани тези цени. В конкретиката на казуса, съда
приема, че ищцовото дружество е претърпяло
имуществени вреди, явяващи се стойността на всяка една от претендираните
клинични пътеки.
Относно причинната връзка между противоправното деяние и причинената вреда:
По
категоричен и безспорен начин се установява, че причинената вреда за ищеца е
именно последица от принудителното спиране на дейността на лечебното заведение,
което е в пряка и непосредствена причинна връзка от преустановяване на водоподаването от страна на ответника и издаването на това
основание Заповед за спиране дейността на болницата от РЗИ Плевен.
Относно вината:
Освен
че законът презюмира същата, в настоящият казус
виновното противоправно поведение е безспорно
установено от всички събрани по делото доказателства и от двете страни.
Ответникът не представи доказателства, оборващи тази презумпция.
При
така направените фактически и правни констатации, съда счита, че са на лице
кумулативно и четирите изискуеми законови предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност от страна на ответника. При този
извод, предявеният иск се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен
до размера, за който е предявен.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца извършените от последния разноски
съгласно
представения Списък по чл. 80 от ГПК, а именно – 532.00 лв. държавна такса,
депозит за вещо лице – 350.00 лв., транспортни разходи
– 200.00 лв и адвокатски хонорар – 1000.00 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от
управителя М.Н.С. ДА ЗАПЛАТИ НА *** – ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от К.П.В. – Прокурист на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от
13 294.00 лв. /тринадесет хиляди двеста деветдесет и четири лева/, явяващи
се причинени имуществени вреди в резултат от нерегламентирано преустановяване
на водоподаването към ***от „***“Плевен на 05.07.2018
г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 05.07.2018 г.
до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА
***, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: *** представлявано от
управителя М.Н.С. ДА ЗАПЛАТИ НА *** – ***, със седалище и адрес на управление: ***
представлявано от К.П.В. – Прокурист на основание чл. 78, ал.1 от ГПК
направените по делото деловодни разноски в размер общо на 2082.00 лв. /две
хиляди осемдесет и два лева/, явяващи се както следва: държавна такса – 532.00 лв.,
депозит за вещо лице – 350.00 лв. транспортни разходи – 200.00 лв и адвокатски хонорар – 1000.00 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: