РЕШЕНИЕ
N
гр.София 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, IV-В въззивен
състав в откритото съдебно заседание на 28.01.2021 г. в състав:
Председател: Елена Иванова
Членове: Златка Чолева
Димитър
Ковачев
При секретар Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в..гр. дело N. 11833 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от „Ч.Е.Б.“АД срещу Решение
№ 191995 от 04.09.2020г., постановено по гр. д. № 16184/2017г. по описа на Софийски
районен съд, с което е уважен предявения срещу жалбоподателя от „А.т.“ЕООД
отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК за недължимост на сумата от 1643,29
лева по фактура **********/22.02.2017г.,
издадена по Констативен протокол 1015359/01.08.2016г. за ел. енергия.
Оспорват се изводи на СРС за липса на облигационно
отношение между страните, защото още с доклада по чл. 140 ГПК наличието на
такова било прието за безспорно. След възражения на ищеца били дадени указания
до жалбоподателя и с молба от м. Януари 2018г. били представени Заявление за
сключване на договор от управителя на ищцовото дружество, декларация от него за
въвод във владение, договор за наем и Констативен протокол от 01.04.2015г. Тези
доказателства СРС сочел в решението си, че липсват по делото.
Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Депозиран е отговор с който жалбата се оспорва и се иска
потвърждаване на решението, като се твърди да е установено, че след м.10.2015г.
друго лице било наемател на обекта, а договора за наем касаел само парцел-
земя, за което бил направил възражение пред първата инстанция. Оспорва и
съдържанието на констативен протокол от 01.04.2015г. не било представено
декларация-съгласие на общината ищецът да е потребител на ел.енергия в
общинския имот.
СГС при
служебна проверка по чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и
допустимо.
По отношение на неговата правилност е ограничен до
оплакванията в жалбата и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на
страните с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
експертизи СГС намира жалбата за основателна по следните съображения:
Установява се от представените и приети още пред СРС и
неоспорени Заявление за сключване на договор от управителя на ищцовото
дружество от 2013г., декларация от него, че дружеството е във владение на
обекта и представения договор за наем, че ищцовото дружество се намира в
облигационни отношения за доставка на ел. енергия на процесния адрес. Следва да
се отбележи, че съгласие от друго лице не е необходимо, както неправилно е
приел СРС. Доставката е до обект Павилион, който е собствен на ищеца видно от
договора за наем, който договор се отнася до наем само на недвижимия имот в
който се поставя преместваемия обект.
Възраженията в отговора на жалбата свързани с
посочените доказателства не са направени пред СРС в ОСЗ на 28.11.2018г., когато
документите са приети по делото и СГС няма да ги обсъжда поради преклузия.
Същото се отнася до възраженията в отговора на жалбата досежно съдържанието
на Констативен протокол от 01.04.2015г.
Този протокол доказва и монтажа на тази дата на процесния електромер в
процесния обект.
Недоказани са по делото са твърденията на ищеца за
друг наемател на обекта до който е доставена ел. енергия. Доказателства в тази
насока няма.
От представения и неоспорен официален удостоверителен
документ – протокол за метрологична експертиза от Български институт по
метрология (натоварен със закона за измерванията да извършва експертизи на
средства за измерване) се установява, че процесния електромер поради
осъществено вмешателство в него не отчита цялата преминала през него ел.
енергия. В протокола са посочени метрологичните характеристики на електромера и
няма извод неточното отчитане да се дължи на негова неточност или
негодност като средство за търговско измерване, а напротив причината е ясно посочена - допълнително запоен едножилен
меден проводник, което води до изменение на ел. схема и така се постига
отклоняване на енергията, минаваща през електромера и нейното неотчитане. Проверката
на точността на електромера е извършена чрез пряко сравняване с еталон. Това означава
че електромера не отчита точно и в съответствие с изискуемите стандарти само
поради външна намеса в него и възраженията свързани с липса на знаци за
първоначална и последващи проверки са ирелевантни, като е неотносима и
последната допълнителна експертиза по делото. Освен това в протокола за
метрологичната експертиза е посочен орган (неговия номер) издал сертификат за
съответствие.
С изменението на ЗЕ от 2012
г. вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката
на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия,
Въззивният съд намира за неоснователен доводът
на ищеца, че приемайки нормата на чл. 48 ПИКЕЕ, ДКЕВР е излязла извън рамките
на законовата делегация, предоставена с разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
С посочената разпоредба на закона, а при тълкуването й във връзка с чл. 104а,
ал. 2, т. 5, б. "а" и чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, се налага изводът, че
на ДКЕВР е делегирано правомощие да уреди реда и методиката при правоотношения,
възникващи при "установяване случаите на неизмерена, неправилно и /или
неточно измерена електрическа енергия" в т. ч. и начините за извършване на
корекция на сметките за доставената електрическа енергия /в този смисъл и
определение № 556/21.06.2016 г. по дело № 2378/2015 г. на ВКС, I ТО/.
Процесните правила имат характер на нормативен административен акт по смисъла
на раздел III, глава пета от АПК, тъй като са приети на основание чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ и имат задължителен характер за всички негови адресати. Отмяната на ПИКЕЕ (приети 2013г.) с решенията на ВАС посочени
в исковата молба има действие само занапред.
Действащите тогава ПИКЕЕ от 2013г. уреждат процедурите за проверка и
съставяне на съответен протокол за нея. В случая те са спазени, протоколът
отговоря на изискванията и е подписан от свидетели, които не са служители на
ответника. Действително, по делото няма данни констативният протокол и
предложението за корекция на сметка да са били надлежно връчени на потребителя,
тъй като са пратени на адрес, който към деня на писмата вече не е адрес на управление на ищцовото дружество. Настоящият съдебен състав обаче приема
даденото в решение № 124 от 18.06.2019 г., постановено по гр. д. № 2991/2018 г.
по описа на ВКС разрешение. В това решение е посочено, че ако в Общите условия
на договорите за продажба на електрическа енергия в противоречие с чл. 98, ал.
1, т. 6 от ЗЕ не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на
корекция на сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в
забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може
да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред. Следователно, дори и да е налице
хипотеза на неуведомяване на ищците за съставения констативен протокол, не
следва извод, че не е възникнало правото на корекция.
СГС не кредитира заключението на вещото лице за липса на нормативна методика
за извършване на корекцията такава има в действалите за периода ПИКЕЕ от 2013г.
- чл. 48 и е била приложена от ответното дружество, като математическата
верност на изчисленията е потвърдена от вещото лице.
Предвид изложеното иска се явява неоснователен.
Обжалваното решение следва да се отмени, а искът да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото ответника има право на разноски за двете
инстанции в размер съгласно представения списък на л. 191 от делото на СРС за
първата инстанция, а именно 670,00 лева и в размер на 182,87 лева за въззивното
дело по списъка на л.53
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 191995 от 04.09.2020г., постановено
по гр. д. № 16184/2017г. по описа на Софийски районен съд, с което е уважен
срещу „Ч.Е.Б.“АД с ЕИК ******предявения от „А.т.“ЕООД с ЕИК ***отрицателен установителен иск по чл.
124 ГПК за недължимост на сумата от 1643,29
лева по фактура **********/22.02.2017г., издадена по Констативен
протокол 1015359/01.08.2016г. за ел.енергия, доставена на обект в гр. София,
ул. „***, ап. ПАВ с клиентски N. 210030644326
КАТО ВМЕСТО ТОВА ОТХВЪРЛЯ така предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА „А.т.“ЕООД
с ЕИК ***да заплати на „Ч.Е.Б.“АД с ЕИК ******сумата от 670,00 лева за
разноски за първа инстанция и сумата от 182,87 лева разноски за въззивното
дело.
Решението е окончателно.
Председател : Членове : 1. 2.