РЕШЕНИЕ № 247
гр. В*,16.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВОС, гражданско отделение, в публичното заседание на 20 октомври две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: В* В*
Членове: 1. АН* П*
2. В*
М*
с участието на секретаря
И* Каменова и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П* въззивно
гражданско дело № 229 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по чл.258 и сл. ГПК.
Производството
по делото е образувано по въззивна жалба на Г.Е.М. *** и „Д* Е*“ ЕООД със
седалище и адрес на управление с.Г* Л*, общ.Ч*, обл.В* против Решение
№185/11.10.2018г., постановено по гр.дело №180/2018г. по описа на БРС
Поддържа
се във въззивната жалба, че решението е недопустимо, като постановено по
недопустими искове, поради липса на правен интерес и несъобразяване с
изискванията на ТР №8/27.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Алтернативно се твърди, че обжалваното решение
е неправилно и незаконосъборазно.
По
отношение основателносттта на предявените искове се поддържа, че същите са
неоснователни, тъй като жалбоподателите са придобили на годно правно основание
посочените в исковата молба имоти чрез покупко-продажба при проведена процедура
при спазване на ЗОС и ЗМСМА, като договорите са сключени чрез проведена тръжна
процедура. На това основание е поискано да се потвърди обжалваното решение.
По
делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от М.Г.Б., Л.Г.А. и В.Н.П.
чрез адвокат П* Д*, в който се поддържа, че въззивната жалба е неоснователна
както в частта за възражението на жалбоподателите за недопустимост на
предявените искове, така и по отношение на възраженията за неоснователност.
С решение № 16/21.03.2019г., постановено от ВОС по
в.гр.д.№392/2018г., първоинстанционното решение е отменено и вместо това е
отхвърлен предявеният от М.Г.Б., Л.Г.А. и В.Н.П. против Г.Е.М. иск за
признаване за установено, че Г.Е.М. не е собственик на недвижими имоти в
землището на с.Г* Л*, област В*, представляващи: лозе от 0,650 дка в м.„К*“ -
имот № 072015 и лозе от 0,231 дка в м.„К*“ - имот № 072016, както и предявеният
от М.Г.Б., Л.Г.А. и В.Н.П. против „Д* Е*“ ЕООД иск за признаване за установено,
че дружеството не е собственик на ПИ №972017, представляващ ливада в землището
на с.Г* Л*, местност„К*“ с площ от 0.401 дка, ПИ №072018, представляващ ливада,
находяща се в землището на с.Г* * местността „К*“, с площ от 3.638дка и ПИ
№072019, представляващ ливада, находяща се в землището на с.Г* Л*, местността
„К*“, с площ от 0.480дка.
С определение №568/16.12.2019г., постановено по гр.д. №
2517 по описа за 2019 г. на ВКС, въззивното решение на ВОС е допуснато до
касационно обжалване по реда на чл.280, ал.2 ГПК с оглед необходимостта от
проверка правилността на извода на въззивния съд за значението, което има за
основателността на предявения отрицателен установителен иск обстоятелството,
дали протокол от 2017г., съставен на основание чл.45, ал.4 ППЗСПЗЗ за
идентификация на възстановените имоти, е съставен по надлежния ред и може ли от
него да се направи извод за кои точно имоти е възстановено правото на
собственост с решението на ПК гр. Б*, доколкото по реда на чл.45, ал.4 ППЗСПЗЗ
се определят застроените и прилежащите площи към сградите и съоръженията от
имуществото на организациите по § 12 от преходните и заключителните разпоредби
на ЗСПЗЗ, разположени извън границите на урбанизираните територии, за наличието
на каквито сгради в решението не се споменава. С решение по същото дело
ВКС е отменил решение № 16/21.03.2019г.,
постановено от ВОС по в.гр.д.№392/2018г. и е върнал делото за ново разглеждане
от друг състав.
Окръжният съд, след като се запозна с
оплакванията във въззивната жалба, становището на ответната по жалба страна и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена от надлежна
страна и в определения законов срок, поради което е допустима.
По същество въззивната жалба е основателна.
М.Г.Б., Л.Г.А.
и В.Н.П. са предявили срещу Г.Е.М. и „Д* Е*“ ЕООД отрицателни установителни
искове /за признаване за установено, че ответниците не са собственици на
процесиите недвижими имоти/ с твърдението, че като наследници на починалия през
1958г. Б* М. Д* в срока и по реда на чл.11, ал.1, вр. чл.12, ал.1 ЗСПЗЗ са
подали заявление за възстановяване правото на собственост върху притежаваните
от наследодателя земеделски земи и с решение №08/09.04.1999г. ПК в гр.Б* е
признала и възстановила това право, вкл. и върху нива от З дка в м.Селище, в
землището на с.Г*Л*. Твърдят, че при идентифицирането на границите на този имот
с протокол по чл.45е, ал.4 ППЗСПЗЗ от 02.04.2017г. на ОСЗ-гр.Б* е установено,
че имотът попада в имоти с №072015, 072016, 972017, 072018 и 072919 по КВС на
землището на с.Г* Л*, които са продадени на ответниците от Общ. Ч*. Считат, че
ответниците не са придобили право на собственост върху имотите, тъй като
общината се е разпоредила с имоти, по отношение на които процедурата по
реституция не е завършена и не е било възможно да са станали общинска
собственост по смисъла на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ.
По
делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от ответниците, в който поддържат, че предявените искове са
недопустими, посочените в исковата молба имоти не са индивидуализирани, като са
оспорили истинността на Протокол за идентифициране от 02.04.2018г.
По
делото са събрани писмени доказателства, изслушана е съдебно-техническа
експертиза, по която вещото лице дава заключение, че посочените имоти в исковата
молба ако се нанесат заснетите точки по протокола за идентифициране, същите не
съвпадат с границите на всички имоти, а засягат част от тях. При проверка на
място вещото лице е констатирало, че част от границите към настоящия момент не
съществуват на терена.
С обжалваното
решение БРС е
уважил предявените искове и е
приел за установено по отношение на ответниците, че същите не са собственици на
имотите, предмет на иска. В мотивите си съдът е приел, че ищците са наследници
на БОРИС М. ДАМЯНОВ, като е възстановено правото на собственост на наследниците
на същия на имоти, предмет на решение на ПК гр.Б* №8/09.04.1999г. По делото е
приложен препис от решението, от което е видно, че действително е признато
правото на собственост на наследниците на Б* М. Д* в съществуващи
„възстановими“ стари реални граници на подробно описани в решението имоти в различни местности в землището на с.Г*Л*,
като в последствие няма издадено от ПК гр.Б* друго решение за определяне на
възстановените имоти и реституционната процедура не е била завършена. Ищците се позовават на
протокол, съставен през 2017г. на основание чл.45, ал.4 от ППЗСПЗЗ за
идентификация на възстановените имоти.
Ответниците са представили пред
първоинстанционния съд и пред настоящата инстанция писмени доказателства, от
които е видно, че със Заповед №39/28.07.2008г. на ОД „Земеделие“ гр.В* е
одобрено протоколно решение по чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, като определените имоти по
чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища на Община Ч* да се предоставят на общината за
актуване. В представеното протоколно решение са изброени землищата, които
подробно са описани в Приложение №1 на протоколното решение.
Не се спори между страните, че Община Ч* въз
основа на така придобитите земеделски имоти е сключила договор за
покупко-продажба на 24.10.2014г. с ответника „Д* Е*“ ЕООД на основание чл.35,
ал.1 от ЗОС, Решение №385, взето с Протокол №27/05.08.2014г. на ОС Ч* и Заповед
№300/07.10.2014г. на кмета на Община Ч*, с който договор общината е продала на
дружеството общински недвижими имоти, подробно описани в договора за покупко-продажба,
находящи се в землището на с.Г* Л* в местността „К*“.
С договор за покупко-продажба на 13.07.2015г.
Община Ч* е продала на ответника Г.Е.М. също на основание чл.35, ал.1 от ЗОС
общински недвижими имоти, находящи се в землището на с.Г* Л* в местността „К*“,
подробно описани в договора.
От приложения препис от заявление до ПК с.Ч*
за възстановяване на земеделски земи на Б* М. Д* е видно, че не са заявявани за
възстановяване земи в местността „Крушак“.
При новото разглеждане на делото пред
въззивния съд е назначена и изслушана съдебнотехническа експертиза, чието
заключение съдът възприема като обективно и правилно.
С
оглед на така установените обстоятелства, Окръжният съд приема, че решението,
предмет на обжалване е правилно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Спорния имот
е идентичен с имоти с №№ 072015, № 072016, № 072017 и № 072019 и с част от имот
№ 072018 в общ размер на 4.895 дка, индивидуализиран/защрихован/ с черно в
приложената към заключението на в. лице скица/ в т. см. Решение №
254/21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4/2009 г., I г.о.,
решение № 19/28.02.201 Зг. на ВКС по гр.д. № 656/2012г., I г.о./
Назначената
при новото разглеждане на делото техническа експертиза не променя установената
от първата инстанция фактическа обстановка, досежно обстоятелството , че
спорната земя е заявена за възстановяване и се намира извън границите на
урбанизираната територия. По отношение на това , дали отговаря на изискванията на НАРЕДБА № 49 /2004 г.
вещото лице е дало заключение, че изготвения протокол от 02.04.2017 г.за
идентифициране на имотните граници е
изготвен съобразно действащото към момента на съставянето му приложение към
заповед № РД-46-339 от 20.05.2016 г.
Основният
спорен въпрос по делото е за приложението на чл. 19 ал.1 ЗСПЗЗ при наличие на
незавършила процедура по възстановяване на земеделска земя.
Съгласно чл.
19 ал.1 ЗСПЗЗ земеделската земя, останала след възстановяването на правата на
собствениците, се стопанисва от общината, а след влизане в сила на плана за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални
граници, земите стават общинска собственост. Т.е.разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ
урежда правния статут на земите, за които не са подадени заявления за
възстановяване. Само тези земи представляват остатъчен фонд, който се придобива
от общината по реда на чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и съответно тя има право да се
разпорежда с тях. Когато е поискано възстановяване на собствеността, както в
настоящия случай, тогава имотът, предмет на заявлението, не влиза във фонда по
чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ. Общината става собственик след влизане в сила на плана за
земеразделяне само на онези имоти по чл. 19 ЗСПЗЗ, които не са заявени за
възстановяване в законните срокове / така решение № 212/06.02.2017 г. на ВКС по
гр.д. № 1493/2016г., I г.о., решение № 203/18.10.2016 г. на ВКС по гр. д. №
1703/2016 г., I г.о./ Оттук следва извод,, че Община Ч* не е придобила правото
на собственост в/у процесния имот, тъй като същия е заявен за възстановяване от
един от наследниците на Б* М. Д*, което ползва всички негови наследници. Поради
това със сделките обективирани в договори за покупко- продажба, сключени на
13.07.2015г. и на 24.10.2014г. купувачите- ответници са закупили имоти от
несобственик и не е настъпил търсеният транслативен ефект. С двете сделки вещни
права не са прехвърлени. На действителния собственик /Ищците/ са
непротивопоставими правата, които трети лица са придобили в/у вещта, макар и
чрез валидна правна сделка, но от несобственик.
По делото не
съществува спор, че процедурата по възстановяване правото на собственост на
наследниците на Б* М. Д* върху имот с площ от 5.8 дка, за който правото на
възстановяване е признато с решение №08/09.04.1999г. на ПК-гр.Б*, заявен под
№12 в заявлението за възстановяване на собствеността и посочен под №12 в
представената по преписката опис-декларация на наследодателя, все още не е
приключила. В този смисъл неоснователни са доводите на въззивниците /ответници
по иска/, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен по причина, че
земеделските земи, предмет на исковата претенция, т.е. земите, по отношение на
които предявилите иска лица могат да придобият права при окончателното
възстановяване на собствеността, не са индивидуализирани. Съгласно чл.45д, ал.5
ППЗСПЗЗ, когато правото на собственост е признато с влязло в сила решение на
общинската служба по земеделие по чл.18ж, ал.1, ОСЗ се произнася с решение за
възстановяване правото на собственост след установяване границите на имотите и
предоставянето им от общинския съвет по реда на §27, ал.2 ПЗР ЗИДЗСПЗЗ.
Установяването на границите на имотите пък според чл.45е, ал.1 ППЗСПЗЗ, се
извършва на място от лицето по чл.45д, ал.2 по реда на Наредба №49 от 2004г. за
поддържането на картата на възстановената собственост и в присъствието на
представител на ОСЗ, като съгласно чл.45е, ал.4 ППЗСПЗЗ в случаите по ал.1 ОСЗ
изготвя протокол по образец, одобрен от министъра на земеделието, храните и
горите, в който се нанасят координатите на заснетите гранични точки на имота и
към протокола се прилага копие от ръчна скица, изготвена при идентифицирането.
Именно в това
производство се извършва идентифицирането на заявения за възстановяване имот.
Въз основа на този протокол и приложената към него скица може да бъде извършена
преценка кои от имотите в съответното землище не са заявени за възстановяване и
стават общинска собственост по смисъла на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ, респ. кои имоти са
заявени за възстановяване и не могат да бъдат придобити от общината по този ред
до приключване на производството по възстановяване на собствеността, след което
биха могли да се определят като остатъчен фонд.
В случая според
заключението на изслушаната по делото СТЕ, изпълнена от в.л.М*
К*, границите на процесния поземлен имот
съвпадат с външните граници на ПИ №№72015, 72016, 72017, 72018 и 72019, като са
посочени и площите, които попадат във всеки един от тези четири имота. Имотът е
изчертан и графично след нанасяне на заснетите точки по координати върху КВС от
представения по делото протокол за идентификация и по този начин е надлежно
индивидуализиран. При разпита в открито съдебно заседание вещото лице е
заявило, че протоколът е съставен от фирмата, която поддържа КВС, т.е. от
лицето по чл.45д, ал.2 по реда на Наредба №49 от 2004г. за поддържането на
картата на възстановената собственост, но не е проследявала дали протоколът е
съставен в съответствие с разпоредбите на наредбата, тъй като не е имала такава
задача. Назначената по делото експертиза в изпълнение на
указанията на ВКС при отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, изпълнена
от вещото лице П.И. на въпроса дали процесния протокол отговаря на изискванията на НАРЕДБА № 49 /2004 г.
вещото лице е дало заключение, че изготвения протокол от 02.04.2017 г.за
идентифициране на имотните граници е
изготвен съобразно действащото към момента на съставянето му приложение към
заповед № РД-46-339 от 20.05.2016 г.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, вкл. представения протокол и приетото
заключение на СТЕ, първоинстанционният съд е приел предявения иск за основателен. Назначената в настоящото
производство СТЕ не променя установената от първата инстанция фактическа
обстановка. Поради съвпадане на изводите на първата и въззивната инстанция
решението на БРС като правилно следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
РЕШЕНИЕ
№185/11.10.2018г., постановено по гр.дело №180/2018г. по описа на БРС.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при наличието на
предпоставките на чл.280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: