№ 12922
гр. София, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110146698 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ за отмяна на
дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на Т. К. Ш. от работодателя му
„Столичен автотранспорт“ ЕАД със Заповед № 161/01.07.2021г. на директора на поделение
„Земляне“ на „Столичен автотранспорт“ ЕАД.
Ищецът твърди, че с оспорваната заповед в качеството му на „шофьор на автобус“ му
било наложено дисциплинарно наказание „забележка“ поради това, че на 21.06.2021г.,
когато бил определен да работи по маршрутна линия 49 /2/ с автобус с инвентарен № 1306
от 05:05 часа, закъснял за работа с 1 час и 25 минути. Поддържа, че не е нарушил
разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 1 КТ, както и че при налагане на наказанието не е спазена
нормата на чл. 189 КТ, поради което претендира наложеното наказание да бъде отменено,
както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва иска, поддържайки, че е спазил процесуалните и
материалноправните изисквания за налагане на наказанието, както и че ищецът реално е
осъществил поведението, за което е бил санкциониран, за което счита, че свидетелстват
представените с отговора писмени доказателства, в т. ч. дадените от служителя във връзка
със случая писмени обяснения. Счита наложеното наказание за съответно на нарушението,
изяснявайки, че дейността на ищеца е свързана с осигуряване на обществения транспорт в
гр. София и подчертавайки, че наложеното наказание е най- лекото възможно. Изяснява, че
след налагане на оспореното наказание ищецът бил дисциплинарно уволнен, във връзка с
което е образувано гр. дело № 23521/2022г. по описа на СРС, 55 състав. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните конкретни доводи, събраните по делото
относими доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По иск за отмяна на наложено дисциплинарно наказание тежестта да докаже
законосъобразното упражняване на потестативното право да санкционира виновно
1
нарушилия трудовата дисциплина работник или служител е на работодателя. Именно той
следва при условията на пълно и главно доказване- така, както го изисква разпоредбата на
чл. 154, ал. 1 ГПК, да установи, че са спазени формалните изисквания за законосъобразност
на наказанието, изводими от императивните разпоредби на чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ, а
именно: че за налагане на наказанието е издадена мотивирана писмена заповед, която
съдържа достатъчно индивидуализиращи белези на нарушението и нарушителя и е
надлежно връчена на провинилия се служител, че на последния е предоставена възможност
да се защити срещу твърденията на наказващия орган, като даде своите писмени или устни
обяснения по случая и ангажира доказателства във връзка с него, че са спазени сроковете за
налагане на наказанието. Едва след установяване на формалната законосъобразност на акта
работодателят следва да докаже реалното извършване на описаното в него виновно и
противоправно деяние, както и че видът на наказанието е определен съобразно критериите
на чл. 189, ал. 1 КТ.
Не е спорно, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени писмени
доказателства- трудов договор № 23/14.03.2018г. и допълнителни споразумения към него,
заповед № 71/01.04.2022г. на изпълнителния директор на ответното дружество за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца, график за работа на водачите на МПС
на „Столичен автотранспорт“ ЕАД за 21.06.2021г., пътен лист № 256711 от 21.06.2021г. за
автобус с инвентарен номер 1306, както и разписание за линия А49 към поделение
„Земляне“, че към датата на соченото нарушение на трудовата дисциплина- 21.06.2021г.,
страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е заемал длъжността „шофьор на автобус“ в „Столичен автотранспорт“ ЕАД с място
на работа поделение „Земляне“, че на 21.06.2021г. е следвало да работи първа смяна по
маршрутна линия 49 /2/ с автобус с инвентарен номер 1306- в този смисъл е отбелязването в
графика, в който шофьорът фигурира със своя служебен № 350, придаден му по силата на
сключения между страните индивидуален трудов договор, както и че началният част на
потегляне на автобуса, респ. на смяната на шофьора е 05:05 часа- в този смисъл са данните в
разписанието за маршрутна линия 49.
С исковата молба ищецът не е навел доводи, касаещи формалната законосъобразност
на наложеното му дисциплинарно наказание, като същата се установява и от надлежно
приобщените и неоспорени писмени доказателства. Така, от приложеното към отговора на
исковата молба писмо с вх. № 950/30.06.2021г. се установява, че към тази дата субектът на
дисциплинарна власт е имал знание за случилото се на 21.06.2021г., тъй като е поканил
ищеца да даде своите обяснения в тази връзка, а оспорената заповед от 01.07.2021г. е
връчена на последния на 05.08.2021г., от който момент по аргумент от нормата на чл. 195,
ал. 3 КТ наказанието се счита за наложено, с оглед на което следва да се приеме, че
преклузивните срокове, предвидени в нормата на чл. 194, ал. 1 КТ, са спазени. Именно
коментираното писмо установява и спазването на императивно разписната в нормата на чл.
193, ал. 1 КТ процедура, която работодателят следва да проведе преди налагане на
наказанието, като обезпечи възможността на служителя да изложи своите писмени
обяснения по вменените му нарушения, което в случая ищецът е сторил, като е депозирал
писменото си обяснение пред директора на поделение „Земляне“. От представената с
отговора на исковата молба заповед № РД09-09/17.01.2013г. на изпълнителния директор на
„Столичен автотранспорт“ ЕАД се установява, че същият е делегирал на директорите на
поделения част от работодателската си, в частност от дисциплинарната си власт, вкл. за
налагане на наказания „забележка“ и „предупреждение за уволнение“, поради което следва
да се приеме, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган. От съдържанието й се
установява и правнорелевантното обстоятелство, че същата е мотивирана в степен,
позволяваща на служителя, когото касае, да узнае за какво нарушение на трудовата
дисциплина е наказан. Заповедта съдържа достатъчно индивидуализиращи деянието белези-
субективни и обективни, които обезпечават възможността да бъде извършена преценка
2
относно срочността на наказанието и спазването на изискването на разпоредбата на чл. 189,
ал. 2 КТ за неговата еднократност и които обезпечават възможността на наказания да узнае
за кое свое поведение е санкциониран и да организира евентуалната си защита.
С оглед на така изложеното съдът намира, че оспореното в настоящото производство
дисциплинарно наказание е наложено при спазване на процедурните изисквания на КТ. С
оглед на това в случая не съществува формално основание, което само по себе си да
обоснове отмяна на санкцията, а законосъобразността на същата следва да бъде преценена в
светлината на материалните предпоставки за налагането й, като бъде извършена преценка за
реалното осъществяване на вмененото на служителя поведение, за квалифицирането му като
нарушение на трудовата дисциплина и евентуално за съответствието на наложеното
наказание с естеството и тежестта на извършеното.
Установява се от представения с отговора на исковата молба пътен лист № 256711 от
21.06.2021г. за автобус с инвентарен номер 1306, в който, противно на поддържаното от
името на ответника, са посочени дата, автобус и шофьори, за които се отнася, че на
21.06.2021г. ищецът в качеството си на водач 1 със служебен № 350 е потеглил от началната
спирка на маршрутната линия в 06:30 часа (в този смисъл са неоспорените данни в табличен
вид на втората страница на пътния лист), въпреки че по разписание началният час на
потегляне е 05:05 часа. Данни за часа, в който на 21.06.2021г. ищецът се е явил на работа се
съдържат и в неоспорената адресирана до директора на поделението докладна записка №
107 от 21.06.2021г., в която Даниела И.а в качеството си на диспечер със служебен № 5638 е
посочила, че шофьор със служебен № 350 (придаден на Т. Ш.) е закъснял с 1 час и 25 минути
за наряд 49-2, автобус 1306 за 05:05 часа. А в депозираните по реда на чл. 193, ал. 1 КТ
писмени обяснения ищецът не само не е отрекъл допуснатото от него закъснение, а е заявил,
че се е объркал, тъй като погледнал празнично разписание, заради което закъснял.
Последното съставлява по правната си същност признание на неизгодно за страната
обстоятелство, което съставлява едно от най- надеждните и достоверни доказателствени
средства в българския граждански пороцес и което, преценено по реда на чл. 175 ГПК- с
оглед на останалите данни по делото, намира опора в същите.
Ето защо следва да се приеме, че така възпроизведената доказателствена съвкупност
установява пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК осъществяването от
ищеца на описаното в оспорената заповед поведение. С оглед на това и доколкото това
поведение е в разрез с вмененото на служителите, заемащи длъжността „шофьор на
автобус“, задължение да се явяват на работа в определеното по наряд време (в този смисъл е
т. 3 от длъжностната характеристика за длъжността, връчена на ищеца на 07.05.2019г., както
и чл. 21, т. 1 от Правилника за вътрешния трудов ред на ответника), допуснатото от Т. Ш.
съществено с оглед естеството на изпълняваните функции по обществен превоз на
гражданите в гр. София закъснение обосновано е квалифицирано от работодателя като
нарушение на трудовата дисциплина. Доколкото в случая така установеното нарушение е
санкционирано с най- лекото предвидено в нормата на чл. 188 КТ наказание, необосновано
се явява бланкетното възражение на ищеца за неспазване на разпоредбите на чл. 189 КТ в
частта относно тежестта на наложеното наказание.
При тези доводи настоящият съдебен състав намира наложеното наказание за
законосъобразно, поради което искът за отмяната му следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора разноски се следват единствено на ответника, комуто на
основание нормата на чл. 78, ал. 3 ГПК следва да бъде присъдена сумата от 720.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства, че е
реално заплатено.
По арг. от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК в полза на СРС не следва да бъде
присъждана държавна такса за разглеждане на иска.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 357, ал. 1 във вр. с чл. 188, т. 1 КТ за отмяна
на дисциплинарното наказание „забележка“, наложено на Т. К. Ш., ЕГН **********, от
работодателя му „Столичен автотранспорт“ ЕАД, ЕИК *********, със Заповед №
161/01.07.2021г. на директора на поделение „Земляне“ на „Столичен автотранспорт“ ЕАД.
ОСЪЖДА Т. К. Ш., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати на
„Столичен автотранспорт“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от 720.00 лева, представляваща
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4