ООПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за прекратяване на производството по
предявените насрещни искове, касаещи въпросите за родителските права, режим на лични
отношения и издръжка на детето Димитър.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ искова молба, депозирана от Г. Ю. Д. срещу Д. Й. Д..
УКАЗВА на ищеца Г. Ю. Д. чрез адв.Б. в едноседмичен срок от връчване на
съобщението да посочи конкретен размер на месечен наем, който претендира да бъде
определен.
УКАЗВА ищеца Г. Ю. Д. чрез адв.Б., че при неизпълнение на указанията в срок,
исковата молба в частта на предявения иск по чл. 57, ал. 2 СК ще бъде върната.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.10.2024
година от 14:15 часа, за когато да се призоват страните, както и компетентните Дирекции
„Социално подпомагане“ по местоживеене на родителите и детето.
УКАЗВА на компетентните Дирекции „Социално подпомагане“ по местоживеене на
родителите и детето, че до датата на съдебното заседание следва да изпрати представител по
делото, който да изрази устно становище, а при невъзможност – писмено, с оглед
изискванията на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт. Указва на компетентните Д „СП“, че в социалните
доклади следва да бъдат застъпени констатации за жилищните условия на родителите
(след посещение на жилищата им), за техния родителски капацитет и връзката на всеки
от тях с детето Димитър, констатации за обкръжаващата среда на родителите, трудова им
заетост, работно време, подкрепяща среда, роднински и приятелски кръг, наличие на
фактори при родителите, които поставят детето в риск, отношението на детето към
всеки от родителите му.
УКАЗВА на страните да се явят лично в насроченото открито съдебно заседание за
изслушване по реда на чл. 59, ал. 6 от СК и да представят доказателства за доходите си за
една година назад, считано от датата на насроченото открито съдебно заседание.
Изготвя следния проектодоклад по делото:
Предявен е иск от Г. Ю. Д. срещу Д. Й. Д. за развод с правна квалификация чл. 44, т.
3, във вр. с чл. 49, ал. 1 от СК, съединен обективно с небрачен иск с правна квалификация чл.
56 от СК – за предоставяне на семейното жилище след развода, както и евентуален иск по
чл. 57, ал. 2 СК – за определяне на наем за ползването на неговата ид.ч. от семейното
жилище.
Предявен е насрещен иск от Д. Й. Д. срещу Г. Ю. Д. с правна квалификация чл. 44, т.
3, във вр. с чл. 49, ал. 1 от СК, съединен обективно с небрачни искове с правна квалификация
чл. 59, ал. 2 от СК – за упражняване на родителски права и определяне на режим на лични
отношения с неотглеждащия родител, по чл. 143 от СК – за издръжка на малолетния
1
Димитър в размер на 400 лева месечно, считано от датата на влизане в сила на решението,
по чл. 53 от СК – за възстановяване на фамилното име след развода и по чл. 56, ал. 1 СК – за
предоставяне на семейното жилище след развода.
Първоначалният ищец Г. Д. твърди, че с Д. Д. са сключили граждански брак на
14.02.2022 г., като имат едно дете – Димитър Г.ев Д., малолетен, роден на 26.10.2017 г..
Твърди, че през м.08.2023 г. се е изнесъл от семейното им жилище и оттогава страните не
живеят заедно. Твърди, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, като отправя искане
за неговото прекратяване. Отправя искане семейното жилище да му бъде предоставено за
ползване, а в случай, че същото бъде предоставено за ползване на съпругата – отправя
искане за определяне на наем за ползването на неговата ид.ч. от семейното жилище. Не
възразява след прекратяване на брака съпругата да запази брачното си фамилно име при
желание.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от Д. Й. Д. и са
предявени насрещни искове. Не оспорва, че съпругът се е изнесъл от семейното жилище
през м.08.203 г. и оттогава страните не живеят заедно. Твърди, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, като отправя искане за неговото прекратяване. Отправя искане
родителските права спрямо малолетното дете да бъдат предоставени на нея, при която да
бъде определено местоживеенето, да бъде определен режим на лични отношения с бащата.
Претендира издръжка за малолетния Димитър в размер на 400 лева месечно, считано от
влизане в сила на решението. Отправя искане семейното жилище да бъде предоставено за
ползване, както и да възстанови предбрачното си фамилно име Атанасова.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът по насрещните искове оспорва небрачните искове
за упражняване на родителски права, местоживеене, определяне на режим на лични
отношения с неотглеждащия родител и издръжка на детето, като недопустими, доколкото
детето на страните било родено преди сключването на брака им. Счита, че тези въпроси
следва да бъдат разгледани в отделно производство, поради което моли настоящото
производство в тази му част да бъде прекратено.
УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал. 1 СК в
тежест на всяка от тях е да докаже съществуването на граждански брак между тях, както и
фактите и обстоятелствата, на които основава твърдението си за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
УКАЗВА на страните, че следва да предявят всички основания за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака като ги предупреждава, че непосочени основания,
настъпили и станали им известни до приключване на устните състезания, не могат да
послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
УКАЗВА на страните, че по иска с правно основание чл. 59, ал. 2 СК следва да
докажат своята пригодност като родител, полаганите до момента преки и непосредствени
грижи за детето, както и интереса на последното родителските права да се упражняват от
майката, всички наведени обстоятелства, обуславящи интереса на детето от контакт с
родителя в рамките на съответно предложените режим и годността и възможностите на
родителя да се грижи за детето при осъществяване на личните си контакти с него при
предложения режим.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че по иска с правно основание чл. 143 СК
следва да докаже нуждата от издръжка в претендирания размер и възможността на другия
родител да я предоставя в този размер.
2
УКАЗВА на всяка от страните, че в нейна тежест е по иска с правно основание чл. 56
СК е да установи собствеността върху семейното жилище, респективно основанието, въз
основа на което последното се е ползвало от страните, както и всички обстоятелства от
значение за ползването му.
УКАЗВА на ищеца по иск с правно основание чл. 57, ал. 2 от СК в негова тежест е да
докаже размера на притежаваната от него идеална част от семейното жилище, както и
стойността на наема относно ползването на същата.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че по иска с правно основание чл. 53 СК в
негова тежест е да докаже, че при сключване на брака е променил предбрачното си
фамилното име.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
страните са сключили граждански брак на 14.02.2022 г., за което е съставен Акт за сключен
граждански брак № 3050 от 14.02.2022 г., съставен в гр. С, р-н „О“; че страните са родители
на малолетния Д Г Д., роден на 26.10.2017 г.; че апартамент № 35, находящ се в гр. С, ж.к.
„Д“, бл. 130А, ет. 7, има характер на семейно жилище по смисъла на §1 от ДР на СК; че
съпругът е напуснал семейното жилище през м.08.2023 г. и от тогава страните не живеят
заедно.
ПРИЕМА представените от страните документи като писмени доказателства по
делото.
ДА СЕ ИЗИСКА служебно справка от НАП, съответно от НОИ, по отношение на
данни относно сключени трудови договори, размер на доходи, съответно на осигурителен
доход и данни за самоосигуряващи се лица по отношение на двете страни за период от една
година назад до момента на изготвяне на справката.
ОТЛАГА ПРОИЗНАСЯНЕТО по направените искания за събиране на гласни
доказателствени средства и допускане на съдебнооценителна експертиза.
Съдът приканва страните към сключване на СПОРАЗУМЕНИЕ, МЕДИАЦИЯ ИЛИ
ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА. Указва на същите, че за
постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в съдебно заседание, както и че
при постигане на споразумение същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно
заседание, както й че дължимите за производството държавни такси са по-ниски.
Разяснява на страните, че при сключване на споразумение, медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора същите ще запазят добрия тон помежду си,
което е и от съществено значение за ОПАЗВАНЕ ИНТЕРЕСИТЕ НА ТЕХНИТЕ ДЕЦА.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
3
Процедурата по медиация е:
бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната
институция, а страните са в състояние да го определят;
доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без
да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
рамки на намеса в техните отношения;
взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият
корена на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си,
което не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в
състояние да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на
взаимните отстъпки същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение,
тъй като осъзнатото задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Указва на страните, че могат да ползват услугите на действащия по Програма
„Спогодби “ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд дела.
За повече информация и връзка с координаторите на Програма ’’Спогодби ” страните могат
да се обърнат към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2,
ст. 204.
Да се изпрати на страните препис от настоящото определение, а на ищеца по
насрещната искова молба – и препис от отговора на насрещната искова молба.
Указва на ищците, че следват да се явят лично в първото по делото съдебно
заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на доказателства за
наличие на такава производството ще бъде прекратено.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5