№ 2473
гр. София, 26.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 4 -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА
при участието на секретаря ЗЛАТИНА Д. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА СТ. ДОНЧЕВА Административно
наказателно дело № 20221110206260 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.128,ал.1 Закон за акцизите и данъчните
складове /ЗАДС/, обнародван ДВ бр.91 от 15.11.2005г., в сила от 01.01.2006г.
вр. чл.58д - чл.63д Закон за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/ - редакцията след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г.
Образувано е по жалба на Ч. Б. Б., подадена срещу наказателно
постановление №BG2022/5800-90/НП, издадено на 01.03.2022година от
директора на Териториална дирекция /ТД/ Митница София при
Агенция“Митници“, с което му е наложено административно наказание
“глоба”, в размер 1 884,80лв., на основание чл.123,ал.1 ЗАДС - актуална
редакция на разпоредбата, в сила след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.97 от 05.12.2017г. и са отнети в полза на
държавата общо 31броя кутии, съдържащи общо 6,200кг тютюн за наргиле от
различни марки, като предмет на оцененото като нарушение, на основание
чл.124,ал.1 ЗАДС - актуална редакция на разпоредбата, в сила след
изменението и допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.104 от
08.12.2020г., за това, че на 21.10.2021година, в град София, бул.“Цариградско
шосе” №87, в багажника на автомобил, марка”АУДИ”, с регистрационен
номер ******, паркиран на паркинга пред централата на “ЦЕНТРАЛНА
1
КООПЕРАТИВНА БАНКА”АД, е държал акцизна стока - тютюнево изделие,
без бандерол за платен акциз в Република България, при положение, че такъв
е бил задължителен, конкретно 6броя кутии тютюн за наргиле,
марка”ДАРКСАЙД”, с грамаж от по 200грама всяка, 12броя кутии тютюн за
наргиле, марка”ХОЛСТЕР”, с грамаж от по 200грама всяка и 13броя кутии
тютюн за наргиле, марка”ОС”, с грамаж от по 200грама всяка -
административно нарушение по чл.123,ал.1 ЗАДС.
В жалбата, подадена в приложимия законоустановен
четиринадесетдневен срок /чл.128,ал.1 ЗАДС вр. чл.59,ал.2 ЗАНН - актуална
редакция на последната разпоредба, след изменението и допълнението в
нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от
23.12.2021г./, се поддържа искане за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Жалбоподателят приоритетно се позовава на допуснати
нередовности в рамките на административнонаказателното производство, с
характеристиките на съществени процесуални нарушения, конкретно
свързани с игнориране на изисквания, произтичащи от приложимите
разпоредби на чл.42,ал.1,т.4 и т.5 ЗАНН и на чл.57,ал.1,т.5 ЗАНН. Отправено
е и искане за присъждане на направените деловодни разноски.
Защитникът на жалбоподателя - адвокат К. Ч., САК, легитимирана с
пълномощно, приложено като лист 19 и лист 36 от делото, не се явява в
съдебно заседание, но чрез депозирано в писмен вид “становище”, вх.
№281894/19.12.2022г. по описа на Софийски районен съд, Обща регистратура
/лист 32-35 от делото/, заявява, че поддържа депозираната жалба и
формулираните в нея искания, включително като изход на делото,
позовавайки се на развитите в жалбата доводи и съображения. В подкрепа на
искането за присъждане на направените от жалбоподателя деловодни
разноски, наред с договор за правна защита и съдействие, към “становището”-
то прилага списък разноски /лист 37 от делото/.
Пред съда административнонаказаният Ч. Б. Б., в процесуалното
качество на жалбоподател, при редовна процедура по призоваване, не се
явява и лично.
Представителят на въззиваемата страна по пълномощно, в съдебно
заседание пледира за потвърждаване на атакуваното наказателно
постановление като законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с
2
приложимите и относими материалноправни и процесуалноправни
разпоредби, при безспорна и убедителна установеност на констатираното
нарушение, както от обективна, така и от субективна страна, включително
при установено авторство на деянието, за което законосъобразно е била
ангажирана личната административнонаказателна отговорност на
жалбоподателя, с налагане на административно наказание “глоба” в
минимален размер и при неприложимост по казуса на разпоредбата на чл.28
ЗАНН. Изрично акцентира на липсата на съществени процесуални нарушения
в административнонаказателното производство, доколкото допуснатите
пропуски при образуването на същото успешно са били преодолени от
наказващия орган по реда на чл.53,ал.2 ЗАНН, коректно приложен по казуса.
Отправя искане за присъждане в полза на ТД Митница София на
юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за въззиваемата страна
изход на делото, но в случай, че има предпоставки за присъждане на
деловодни разноски в полза на жалбоподателя, прави възражение за
прекомерност на претендираното от Б. и неговата защита, формиращо тези
разноски, адвокатско възнаграждение, за което счита, че изобщо няма
доказателства да е било платено.
Надлежно уведомена за съдебното производство, по аргумент от
разпоредбата на чл.128,ал.1 ЗАДС вр. чл.62 ЗАНН, С. Р. П. /СРП/ не се
възползва от изрично разяснената възможност “прокурор да участва в
производството пред съда, ако намери това за необходимо”.
Софийски районен съд /СРС/, като взе предвид доводите в жалбата, с
която е сезиран, съобрази становищата, изразени от страните в хода и за
нуждите на съдебното производство и обсъди събраните по делото
доказателства и налични материали, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:
Срещу жалбоподателя Ч. Б. Б., ЕГН **********, с адрес град София,
ж.к.”***”, ул.”********” №**, вх.**, ет.**, ап.**, било образувано
административнонаказателно производство, със съставянето от свидетел Д.
А., на акт, конкретно и според отразеното в съдържанието на същия - на
28.09.2020година, за установяване на административно нарушение, посочено
като такова по чл.123,ал.1 ЗАДС, от фактическа страна деянието описано като
изразило се в това, че на 21.10.2021година Б. е държал доброволно 6,2кг
3
тютюни за наргиле, разпределени в 31броя кутии, с грамаж 200грама всяка, с
надпис “ОС”, “ХОЛСТЕР”, “ДАРКСАЙД”, като акцизните стоки са били без
български акцизни бандероли, при положение, че е бил задължителен
съгласно закона. Така съставен, отново според посоченото в съдържанието,
актът бил предявен, подписан и препис от него бил връчен на Б. на
21.10.2021година, а въз основа на акта последвало издаването на
01.03.2022година на атакуваното наказателно постановление №BG2022/5800-
90/НП от директора на ТД Митница София, с което и при приета
приложимост по казуса на правилото, обективирано в разпоредбата на
чл.53,ал.2 ЗАНН, била ангажирана личната административнонаказателна
отговорност на Ч. Б. Б., с налагането на административно наказание “глоба”, в
размер 1 884,80лева, на основание чл.123,ал.1 ЗАДС, както било постановено
“отнемане в полза на държавата“ на общо 31броя кутии, съдържащи общо
6,200кг тютюн за наргиле от различни марки, представляващи предмет на
оцененото като нарушение, описано от фактическа и от правна страна по
идентичен начин в обстоятелствената част на постановлението и в акта за
неговото установяване.
С оглед доводите в жалбата, предвид естеството на нарушението,
начина на установяване и за проверка на обстоятелствата, възприети в акта и
в атакуваното наказателно постановление, по делото са събрани гласни
доказателства, чрез показания на разпитания в качеството на свидетел,
актосъставител Д. А., както са приобщени писмени материали, основно
такива, представляващи приложение по изпратената в съда
административнонаказателна преписка, но и допълнително приложени в
съдебното производство, конкретно писмо, адресирано до жалбоподателя,
рег.№32-107127/01.04.2022г. по описа на ТД Митница София, в копие
приложено и с жалбата /лист 10 от делото/, ведно с известие за доставяне
/обратна разписка/, писмо, адресирано до жалбоподателя, рег.№32-
71661/02.03.2022г. по описа на ТД Митница София, ведно с известие за
доставяне /обратна разписка/, “служебна бележка”, рег.№32-
54519/17.02.2022г. по описа на ТД Митница София, “служебна бележка”, рег.
№32-52836/16.02.2022г. по описа на ТД Митница София, един брой писмо от
01 РУ-СДВР, рег.№32-31170/28.01.2022г. по описа на ТД Митница София,
докладна записка, адресирана до началника на 01 РУ-СДВР - два броя,
“сведение” от жалбоподателя, протокол за доброволно предаване от
4
21.10.2021година, разпечатка на хартиен носител от интернет канал, справка
за сключени/изменени/прекратени трудови договори на жалбоподателя, план
за провеждане на полицейска операция на територията на 01 РУ-СДВР,
приемо-предавателен протокол - два броя и с отношение към
компетентността на наказващия орган - заповед №622 от 27.05.2021година
/лист 40 от делото/ и заповед №ЗАМ-1087/32-246816 от 02.08.2021година на
директора на Агенция”Митници”.
Предвид изложеното, съобразно доводите, с които е обоснована
защитната позиция на санкционираното лице, развита в жалбата,
становищата, изразени в писмен и в устен вид в хода на съдебното
производство от представляващи по пълномощно страните - защитник и
процесуален представител на въззиваемата страна, но и като е задължен да
извърши цялостна служебна проверка относно законосъобразното издаване на
атакуваното наказателно постановление, в случая от правна страна съдът
приема следното:
На първо място отчита, че жалбата на Ч. Б. Б. е допустима /явява се
подадена в приложимия законоустановен 14-дневен срок за обжалване, при
положение, че наказателното постановление, установено, е било връчено на
санкционираното лице на 11.04.2022година, а жалбата е била депозирана “на
гише“ при административнонаказващия орган на 19.04.2022година, срещу
акт, подлежащ на съдебно оспорване, при това тъкмо пред Софийския
районен съд, от лице, имащо право на жалба, по нормативно установения ред
и отговаря на изискванията за форма и съдържание/, респ. следва да бъде
разгледана по същество.
Като преценява, че жалбата на Ч. Б. подлежи на разглеждане по
същество, за оценка на основателността, съдът намира, че са налице
предпоставките за отмяна на атакуваното наказателно постановление, като
издадено незаконосъобразно и за прекратяване на
административнонаказателното производство по делото, защото се
констатира допусната нередовност в рамките на същото, непреодолима по
реда на чл.53,ал.2 ЗАНН, сама по себе си имаща характер на съществена,
доколкото е свързана с неспазването на приложими, при това установени по
императивен начин, принципни правила и конкретно изразила се в това, че в
рамките на казуса, на фона на посоченото като задължителни реквизити от
5
съдържанието на акта за установяване на нарушението и на наказателното
постановление, се явява да не е бил спазен законоустановен срок, имащ освен
това давностен характер, съобразно становището, възприето в Тълкувателно
постановление №1/2015г. на ОСНК при ВКС и ОСС на Втора колегия при
ВАС на Република България, за издаване на наказателното постановление, т.е.
за реализиране на административното наказване.
Това е така, защото според отразеното в съдържанието на акта за
установяване на нарушението, конкретно като дата на съставяне на същия и
съобразно изискването на чл.128,ал.1 ЗАДС вр. чл.42,ал.1 /предишен
чл.42/,т.2 ЗАНН, е посочено, че това действие е било реализирано на
28.09.2020година, макар за деяние, оценено да осъществява признаците от
състав на административно нарушение, посочено, пак според съдържанието
на акта, да е извършено на 21.10.2021година. При това положение обаче, на
фона на посочената в съдържанието на наказателното постановление,
конкретно на основание чл.128,ал.1 ЗАДС вр. чл.57,ал.1,т.2 ЗАНН, дата на
издаване на последното - 01.03.2022година, се налага констатацията, че не е
бил спазен 6-месечният срок по чл.128,ал.1 ЗАДС вр. чл.34,ал.3 ЗАНН,
нормативно установен за издаване на наказателно постановление в рамките
на образувано административнонаказателно производство, който срок
законодателят ясно и безусловно е обвързал като начало с датата на
съставянето на акта за установяване на нарушението, самата тя подлежаща на
посочване от актосъставителя в съдържанието на акта и един от
задължителните реквизити на последния.
Точно в контекста на изложеното, като отчита пропуск в рамките на
административнонаказателното производство, категорично непреодолим по
реда на чл.53,ал.2 ЗАНН, а по естеството си обуславящ констатацията, че
атакуваното наказателно постановление е било издадено незаконосъобразно,
тъй като законодателят и не е предвидил изключения касателно въпросния
срок, в т.ч. относно начин на изчисляване, начален и краен моменти, то с
оглед характера на настоящото производство, съобразно правомощията си,
воден от становището, възприето в съдебната практика, имащо задължителен
характер и без да намира от друга страна изобщо предпоставки да обсъжда
казуса по същество, както и доводите, обосноваващи защитната теза, развита
в жалбата, съдът е категоричен, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, като издадено незаконосъобразно, конкретно в едно
6
опорочено от процедурна гл.т. административнонаказателно производство,
което и следва да бъде прекратено.
За прецизност и пълнота на изложението, съдът намира уместно
изрично да отбележи, че няма как да приеме, че неспазването на 6-месечния
срок при издаването на наказателното постановление, съпоставено с
посочената дата на съставяне на акта за установяване на нарушението, е
резултат на “техническа грешка”, преодолима на основание чл.53,ал.2 ЗАНН,
преди всичко, защото самият законодател, уреждайки
административнонаказателното производство, не е предвидил такъв институт,
а и защото, както датата на съставянето на акта, така и тази на издаването на
наказателното постановление, представляват задължителни и в същото време
основни реквизити на актовете на органите на административнонаказателното
производство, чието коректно отразяване в самото им съдържание е
изключително и особено съществено задължение на тези органи, в т.ч. и по
причина, че с датата на съставянето на акта, респ. с датата на издаването на
наказателното постановление, при това точно така, както са отразени, от своя
страна са свързани и други важни преценки, наред с тази за спазено
изискване, произтичащо от разпоредбата на чл.128,ал.1 ЗАДС вр. чл.34,ал.3
ЗАНН, а отделно от това, ако приемем, че пропуски от категорията на
допуснатите в настоящото административнонаказателно производство, има
предпоставки да се третират като “технически грешки”, според съда това би
превърнало процесът по административнонаказателно преследване и
реализиране на административнонаказателна отговорност в
административнонаказателен произвол, при който изначално и няма никакви
гаранции за правото на защита на лицето с повдигнато и предявено
административнонаказателно обвинение.
За отбелязване е на последното място, че в рамките на казуса, отново
видно от отразеното в съдържанието на акта, последният е бил предявен,
съотв. подписан, а и препис от него е бил връчен на Б. на дата
21.10.2021година, но доколкото законодателят ясно е посочил началния и
крайния моменти на 6-месечния срок по чл.34,ал.3 ЗАНН, съотв. дата на
съставяне на акта и дата на издаване на наказателното постановление, като и
не е предвидил изключения, то в тази посока съдът намира още един довод, с
който да подкрепи изводите си по случая.
7
Именно на плоскостта на изложеното, което прави безпредметно
обсъждането на казуса по същество, както изчерпателно наведените доводи в
жалбата, с които административнонаказаният е обосновавал защитната си
теза, съобразно характера на настоящото производство и в рамките на
правомощията си, съставът е убеден да приеме становището си по крайния
изход на делото.
За пълнота, тук е мястото съставът изрично да изрази становището си,
че решението му по изхода на делото, в частност наличието на предпоставки
за отмяна на атакуваното наказателно постановление, обхваща изцяло
последното, включително и в частта на постановеното отнемане в полза на
държавата на вещи на основание чл.124,ал.1 вр. чл.123,ал.1 ЗАДС, предвид
специфичността на отнемането, обусловена изначало от систематичното
място на принципното правило, регламентиращо института, видно от
разпоредбите на чл.12-21 от ЗАНН, обсъдени във връзка с разпоредбата на
чл.124,ал.1 ЗАДС, липсата според състава в случая на предпоставки да се
обсъжда възможност за отнемане в полза на държавата на вещи, независимо
от административнонаказателната отговорност и по-скоро евентуалната
приложимост на реда по чл.106а,ал.2 ЗАДС, но след влизането в сила на
настоящото съдебно решение.
На последно място, с оглед изхода на делото и искането, изрично
направено още с жалбата, но и поддържано чрез депозираното от защитника
“становище“ в хода на съдебното производство, съдът намира, че доколкото
същото е допустимо и своевременно формулирано, са налице предпоставки, в
т.ч. при липса на обективирани други разноски, да възложи в тежест на
въззиваемата страна заплащане от бюджета на ТД Митница София на
възнаграждение за ангажирания защитник по пълномощно в полза на Ч. Б. Б.
като жалбоподател, в размер на 500,00 /петстотин/лева, определено при
съобразяване на приложимите правила по чл.128,ал.1 ЗАДС вр. чл.63д ЗАНН
- актуална редакция, след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в сила от 23.12.2021г. вр. чл.144
Административнопроцесуален кодекс вр. чл.78 Гражданско-процесуален
кодекс, на фона на приложени договор за правна защита и съдействие /лист 19
и лист 36 от делото/ и списък на разноски /лист 37 от делото/, но още при
наличие на своевременно и надлежно формулирано от представителя по
8
пълномощно на въззиваемата страна, искане за присъждане на по-малък
размер на разноските, направени от жалбоподателя и формирани от
заплатеното от Б. в брой адвокатско възнаграждение, конкретно в български
лева, в размер 800,00лева, което искане, съставът на свой ред приема за
основателно. В последния случай съдът съобразява, че по чл.18 вр. чл.7,ал.2
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /Наредба №1/2004г./, приета с решение на Висш адвокатски
съвет, обнародвана ДВ бр.64 от 23.07.2004г., при това в актуалната редакция
на разпоредбите, т.е. след изменението и допълнението в нормативния акт,
обнародвани ДВ бр.88 от 04.11.2022г., т.е. при вече образуваното съдебно
производство по настоящото дело, а и към времето на провеждането на
откритото съдебно заседание от 19.12.2022година, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административнонаказателни дела
и то с определен материален интерес, релевантна за казуса, от гл.т.
минимален размер на възнаграждението на ангажирания от жалбоподателя
защитник, като база, се явява разпоредбата на чл.18 вр. чл.7,ал.2,т.2 Наредба
№1/2004г. От друга страна, през призмата на фактическата и правна сложност
на конкретния казус, които категорично не са надхвърлили обичайните такава
за вида производство, включително като се отчете, че се касае за съдебно
производство по жалба срещу наказателно постановление, издадено за
нарушение по ЗАДС, на фона на това, че от страна на жалбоподателя и
неговата защита не се е изисквала, нито е била проявена активност в процеса,
надхвърляща и то значително, следващите се усилия по обосноваване
основателност на жалбата, а и съдебното производство се е развило в едно
открито съдебно заседание, при така оформената съвкупност от фактори
съставът в заключение споделя становище, че макар действително заплатено,
адвокатското възнаграждение за ангажираната по делото защита от адвокат
по пълномощно, включваща изготвяне на жалбата и изготвяне на писмено
становище, без процесуално представителство в проведеното открито съдебно
заседание, от страна на жалбоподателя Б., в размер на 800,00
/осемстотин/лева, се явява прекомерно, като при наличието на предпоставки
въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати, съобразно изхода на делото,
направените от Б. деловодни разноски, съставът оценява справедливо и
обосновано, сумата за възстановяване на платения от Б. адвокатски хонорар,
на практика единствен формиращ направените от жалбоподателя деловодни
9
разноски, да бъде намалена до 500,00 /петстотин/лева.
От друга страна и отново с оглед естеството и изхода на делото, съдът
отбелязва, че няма предпоставки за уважаване на искането, формулирано от
процесуалния представител на въззиваемата страна, за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД Митница София.
Така мотивиран и на основание чл.128,ал.1 ЗАДС вр. чл.63,ал.6 вр.
ал.2,т.3 вр. ал.1 и чл.63д ЗАНН - актуална редакция, след изменението и
допълнението в нормативния акт, обнародвани ДВ бр.109 от 22.12.2020г., в
сила от 23.12.2021г., СРС, НО, 4 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление №BG2022/5800-90/НП,
издадено на 01.03.2022година от директора на Териториална дирекция
Митница София на Агенция”Митници”, с което на Ч. Б. Б., ЕГН **********,
с адрес град София, ж.к.”***”, ул.”********” №**, вх.**, ет.**, ап.**, е
наложено административно наказание “глоба”, в размер 1 884,80 /хиляда
осемстотин осемдесет и четири лева и осемдесет стотинки/, на основание
чл.123,ал.1 Закон за акцизите и данъчните складове и са отнети в полза на
държавата общо 31броя кутии, съдържащи общо шест килограма и двеста
грама тютюн за наргиле от различни марки, като предмет на оцененото като
нарушение, на основание чл.124,ал.1 вр. чл.123,ал.1 Закон за акцизите и
данъчните складове, за осъществен състав на административно нарушение,
описано от фактическа и от правна страна в обстоятелствената част на
постановлението и в акт, съставен на 28.09.2020година, за установяване на
административно нарушение.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното производство по
НАХД №6260/2022г. по описа на СРС, НО, 4 СЪСТАВ.
ОСЪЖДА ДИРЕКТОРА на Териториална дирекция Митница София
на Агенция”Митници”, в процесуалното качество на въззиваема страна, да
заплати от бюджета на Териториална дирекция Митница София, на Ч. Б. Б.,
ЕГН **********, с адрес град София, ж.к.”***”, ул.”********” №**, вх.**,
ет.**, ап.**, в процесуалното качество на жалбоподател, направени
деловодни разноски /възнаграждение за ангажиран защитник адвокат/, в
10
размер 500,00 /петстотин/лева.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, НА ОСНОВАНИЯТА,
ПРЕДВИДЕНИ В НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС, ПО РЕДА
НА ГЛАВА ХІІ АДМИНИСТРАТИВНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС, В 14-
ДНЕВЕН СРОК ОТ ПОЛУЧАВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО, ЧЕ Е
ИЗГОТВЕНО.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11