РЕШЕНИЕ
№ 702
гр. Враца, 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:И. В. Никифорски
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от И. В. Никифорски Гражданско дело №
20231420101596 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от Ц. С. Т., ЕГН
**********, чрез адв. Р. П. против М. Е. Б., ЕГН **********. В срока по чл. 131 ГПК
по делото е постъпил отговор от ответника.
В срок от ответника М. Е. Б. е предявен за разглеждане обратен иск срещу ЗАД
„Далл Богг: Живот и здраве“, ЕИК ********* и е поискано конституирането на
последното като трето лице-помагач на ответника. С определение № 32/05.01.2024 г.
ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ е конституирано като трето лице-помагач на
страната на М. Е. Б.. Следва да бъде приет за съвместно разглеждане предявеният
обратен иск. В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника по
обратния иск.
По първоначално предявените искове:
В исковата молба се твърди, че на 22.06.2020 г., около 19:30 часа, на път III-101 Враца –
Криводол км 9+970, ответникът Б., управлявайки лек автомобил „****“ с рег. № ******,
нарушил правилата за движение по пътищата, като навлязъл в платното за насрещно
движение, по което се движел лек автомобил „****“ с рег. № ****, управляван от Ц. С. Т.,
ударил го и реализирал ПТП, вследствие на което на водача и на ищцата Д. Т., която се
возела на предна дясна седалка, били причинени травматични увреждания. Било образувано
НОХД № 444/2021 г. по описа на РС – Враца, по което било одобрено с определение от
12.05.2021 г. споразумение, с което ответникът бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. второ, б. „а“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК за процесното
ПТП.
Ищецът твърди, че в проведеното досъдебно производство № 557/2020 г. по описа
на РУ – Враца, ангажирала адвокат, на когото заплатил възнаграждение в размер на 1
000 лева.
1
Сочи, че към момента на ПТП гражданската отговорност на водача на
управлявайки лек автомобил „***“ с рег. № ******* била застрахована при ЗАД „Далл
Богг: Живот и здраве“ съгласно полица № ***/***/******, валидна от 05.12.2019 г. до
05.12.2020г. Затова с молба, получена от дружеството на 15.01.2021 г., уведомил
същото за настъпилото застрахователно събитие и поискал заплащане на обезщетения
за претърпени неимуществени и имуществени вреди. По повод молбата била
образувана щета № 0801-000372/2021 г. по описа на дружеството. Застрахователят не
определил и изплати обезщетения в законоустановения срок.
Твърди, че с влязло в законна сила Решение № 260020/02.03.2022 г. по т. д. №
50/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца, ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ е
осъдено да заплати на ищеца сумата от 250 000 лева – обезщетение за причинените му
от ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 15.01.2021 г. – датата на
получаване на извънсъдебната претенция от застрахователя до окончателното
погасяване на сумата и имуществени вреди в размер на 11 362.20 лева. Счита, че
ответникът му дължи заплащане на лихва за забава върху обезщетението за
неимуществени и имуществени вреди, присъдено му с Решение № 260020/02.03.2022
г. по т. д. № 50/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца, за периода от датата на ПТП
– 22.06.2020 г. до 04.02.2021 г., тъй като застрахователя не отговаря за забава за този
период. Претендира разноски.
В срочно подаден отговор ответникът твърди, че направените от ищца разноски за
правна помощ в досъдебното производство не са пряка и непосредствена последица от
произшествието. Последните не са и необходими за защита на интересите на ищеца на
фазата на досъдебното производство, тъй като той само е разпитан единствено като
свидетел и от негово име не са предприети действия, които са били необходими за
защитата на правата и интересите му. Поради това ответникът не е отговорен за
обезщетяването на този разход, ведно с законната лихва за забава.
Навежда твърдения, че ответникът има сключена застраховка гражданска
отговорност със ЗАД „ДАЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" за периода на процесното ПТП.
След претърпяното ПТП на 22.06.2020 г. М. Б. бил приет в болница хоспитализиран за
два дни, като бил изписан на 24.06.2020г. Веднага след изписването си от болницата
ответникът е подал в ЗАД „ДАЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ (застраховате лят по
задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на
ответника) уведомление с вх. №2073/24.06.2020г., с което уведомил застрахователя за
възникналото застрахователно събитие на 22.06.2020 г.
По обратния иск:
Предявени са в условията на евентуалност обратни искове по чл. 429, ал. 2, т. 2
във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ и чл. чл. 429, ал. 5 от КЗ от М. Е. Б. срещу ЗАД „Далл
Богг: Живот и здраве“, ЕИК *********.
Ищецът по обратния иск твърди, че ответникът има сключена застраховка
гражданска отговорност със ЗАД „ДАЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" за периода на
процесното ПТП. След претърпяното ПТП на 22.06.2020 г. М. Б. бил приет в болница
хоспитализиран за два дни, като бил изписан на 24.06.2020 г. Веднага след
изписването си от болницата ответникът е подал в ЗАД „ДАЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ
(застраховате лят по задължителната застраховка гражданска отговорност на
автомобилистите на ответника) уведомление с вх. № 2073/24.06.2020г., с което
уведомил застрахователя за възникналото застрахователно събитие на 22.06.2020 г.
След като е осъдил ЗАД „ДАЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ", с ЕИК:********* за
2
претърпените неимуществени вреди от процесното ПТП, ищецът не е имал никакви
претенции към М. Б.. Счита, че на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 429, ал.
3 от КЗ, застрахователят ЗАД „ДАЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" е отговорен за плащане
на предявените претенции, тъй като М. Б. е изпълнил задължението си за уведомяване
за настъпване на застрахователно събитие. Намира също, че застрахователят ЗАД
„ДАЛ БОГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ"е отговорен и за плащането на съдебните разноски по
делото на основание чл. 429, ал. 5 от КЗ.
В срочно подаден по реда на чл. 131 ГПК писмен отговор, ответникът ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве” АД оспорва предявените искове. Оспорва на първо място
предявения главен иск изцяло /по основание и размер/, като твърди, че същият е
неоснователен и недоказан. Алтернативно и само в случай, че съдът намери главния
иск за основателен, оспорва същия по размер, като твърди, че е силно завишен по
размер.
Посочва се на следващо място, че „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД съгласно
чл. 429, ал.5 от КЗ, не е в покритие по иска, предявен за изплащане на адвокатски
хонорар / процесуално представителство в образуваното по случая досъдебно
производство, тъй като ответното дружество не е привлечено в процеса.Твърди се, че
претендирания размер за адвокатски хонорар е прекомерен и изключително завишен и
в условие на евентуалност следва да бъде присъден в размер съгласно наредба № 1 от
9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно не
повече от 250, 00 лева. Също така смята, че не се дължи лихва върху сумата
претендирана като разноски/адвокатски хонорар.
На следващо място оспорва предявения обратен иск изцяло (по основание и
размер), като твърди, че същият е неоснователен и недоказан.Алтернативно и само в
случай, че съдът намери искът за основателен, оспорва същия по размер, като твърди,
че е силно завишен по размер.
Оспорва и твърдението, че М. Е. Б. е депозирал уведомление при застрахователя,
а също и представените с обратния иск документи. От същите не се установява
връзката им с процесното производство. Оспорва ръкописно написаното уведомление
изхождащо от ищеца по обратния иск, като се твърди, че същото е съставено за целите
на настоящето производство.
С оглед изложените фактически твърдения и правни доводи, се иска от съда да
отхвърли предявения обратен иск като неоснователен и недоказан, а в случай, че го
намери за основателен, то същият да не бъде уважен в пълния му претендиран размер,
като съдът съобрази размера на обезщетението с направените възражения за
прекомерност на същото.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
С определение № 446/ 13.03.2024 година, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
съдът е отделил и признал за безспорни между страните обстоятелствата, а именно: 1.
Че процесното ПТП е настъпило на 22.06.2020 г.; 2. Че с одобрено с определение от
12.05.2021 г. по НОХД № 444/2021 г. по описа на РС – Враца споразумение ответникът
по първоначалния иск М. Е. Б. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 343, ал. 3, предл. второ, б. „а“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК за процесното ПТП; 3. Че
към датата на ПТП – 22.06.2020 г. гражданската отговорност на водача на лек
автомобил „******“ с рег. № ****** била застрахована при ЗАД „Далл Богг: Живот и
здраве“, 3. Че процесното ПТП е настъпило в срока на застрахователно покритие на
3
договора, 4. Че с влязло в законна сила Решение № 260020/02.03.2022 г. по т. д. №
50/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца, ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ е
осъдено да заплати на ищеца сумата от 250 000 лева – обезщетение за причинените му
от ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.02.2021 г. до
окончателното погасяване на сумата и имуществени вреди в размер на 11 362.20 лева,
ведно със законната лихва.
Горните обстоятелства се установяват от събраните по делото доказателства.
Видно от представения по делото заверен препис от Протокол № 260097/12.05.2021 г.
по НОХД № 444/2021 г. по описа на РС – Враца /л. 21 – 25/, с протоколно определение
от 12.05.2021 г. е одобрено споразумение, с което ответникът е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. второ, б. „а“ вр. чл. 342, ал. 1 от
НК за процесното ПТП.
От приетото за послужване т. д. № 50/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца е
видно, че с влязло в законна сила на 14.11.2023 г. Решение № 260020/02.03.2022 г. ЗАД
„Далл Богг: Живот и здраве“ в качеството му на застраховател по Гражданска
отговорност на ответника в настоящото производство М. Б., е осъдено да заплати на
ищеца сумата от 250 000 лева – обезщетение за причинените му от процесното ПТП
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.02.2021 г. до окончателното
погасяване на сумата.
Прието като доказателство по делото/л.125/ е уведомление, с дата 24.06.2020
година, депозирано от М. Е. Б. до ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“, за настъпилото
процесно ПТП.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебна
компютърно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява,
че Всеки имейл има структура, която се състои от: Subject (тема на имейл), Body
(основен текст на имейл), Signature (подпис), Прикачени файлове. В колона с
наименование „Subject“ не се установи заглавие (тема на имейл) „За входящ номер-
уведомление“. В колона „correspondents“ не се установи кореспондент с електронна
поща ****** Посредством вградена функционалност били филтрирани всички
електронни писма от и до адрес ***** в пощата ******, без ограничение на времевия
период. Посредством вградена функционалност на мейл клиент Mozilla Thunderbird
били филтрирани всички електронни писма от дата 24.06.2020 година в пощата
****@********.***. Били селектирани 38 (тридесет и осем) резултата. След обстоен
преглед на резултатите се установило, че на посочената дата няма информация за
кореспонденция с електронна поща **********. От електронната поща на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД ****@********.*** няма данни да е изпратен отговор
на съобщение с текст „вх. № 273/24.06.2020 г.“ на електронната поща ************.
В проведеното на 09.07.2024 година открито съдебно заседание, вещото лице
изяснява, че както е посочил в експертизата, на стр. 10 от заключението сървърът,
може да бъде два вида – IMAP и POP3, като в единият случай данните се съхраняват
на самия сървър, а при другия се съхраняват на пощенския клиент. Възможно е да
бъдат изтрити файлове, без да се остави следа от това нещо в сървъра, именно поради
спецификата на конструиране на пощенския сървър и обслужващите го мейл клиенти.
Така е конструирана системата, така е направено, за да не се събират излишни данни.
Ако на мейл клиента – изпращачът, е останала електронна следа, тя може да се
установи, но ако е изтрита, няма възможност за възстановяване и извличане на
информация, това е поради спецификата на построяване на цялата пощенска
структура. Ако собственоръчно ************ не е изтрил писмата, е възможно да
4
установи дали е изпратен мейл от него, но трябва да му даде достъп до акаунта си.
Това е кореспонденция от доста години, а информацията се съхранява в определен
период от време, след това я архивират или изтриват. Вещото лице посочва също, че
от това, което е видно на хартиен носител по делото, може да се направи извод, че е
била налице такава комуникация между двата адреса.
Прието е и допълнително заключение по допуснатата съдебна компютърно-
техническа експертиза. В допълнителното заключение вещото лице посочва, че на
24.06.2020 г. от ********** няма данни в електронен вид да е изпращано електронно
съобщение със заглавие - „За входящ номер - уведомление“ и прикачен към него файл.
Няма данни в електронен вид на адрес ************* да е получено съобщение с
текст: „вх. № 073/24.06.2020 г.“
В проведеното на 09.07.2024 година открито съдебно заседание, вещото лице
изяснява, че на 15.08.2024 г. посетил застрахователния брокер, провел работна среща с
лицето Т. Ф. Т., който осигурил достъп до електронната си поща, като по този начин
провел изследването, което поддържа. Пояснява, че разликата в кореспонденцията
между входящите и изходящите писма на двете пощенски кутии се дължи на факта, че
потребителят на електронната поща, своевременно е изтривал част от писмата.
Потребителят – Т. Т.. Добавя, че в разговор с него, той изрично посочил този факт, че
почиства редовно електронната си поща, с цел да не се натрупва излишна информация
в нея. Няма такава кореспонденция.
Съдът кредитира експертното заключение като пълно и обективно, което също
така не е оспорено от страните по делото.
От показанията на разпитания по делото свидетел А. Р. С. – живееща на семейни
начала с М. Б. се установява, че самият инцидент се случил на 22.06.2020 г., но поради
неговото тежко състояние, не успели да уведомят застрахователите за катастрофата,
затова отишли на 24.06.2020 г. към обяд в техния офис, който се намира на
светофарите на площад „Благоев“, за да попитат как се случват нещата. Те
отговорили, че нямат бланка, брошура или каквото и да е било, която да я попълнят, за
да уведомят за претърпяното ПТП. Те започнали да звънят по телефоните до гр.
София, да пишат по имейли, за да питат, как да бъдат уведомени за ПТП-то и какво да
се случи. Препратили ги да отидат при брокер, който работи при тях и да напишат
ръчно уведомление как е станал инцидентът, кога е станал инцидентът, кой е виновен
и всичко подробно да се опише. Свидетелката пишела, а М. й диктувал, защото бил
със счупени ребра. Пристигнали в офиса на брокера – Т. Т.. ЗАД „ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД е застраховател на М.. Написали собственоръчно уведомление,
свидетелката го написала, М. й диктувал, той се подписал отдолу на уведомлението,
при което брокерът го сканирал и го изпратил по имейл на гр. София, в централата на
ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Оригиналът останал при брокера, е на тях им
разпечатали копие и на гърба на разпечатано копие, им принтирали имейл, който ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД им върнал с входящ номер. Отзад на гърба на тяхното
копие им принтирали имейла. Попитали на този празен лист няма ли да се сложи
печат, за да се удостовери, че този документ е валиден. Документът е запазен в папка,
но с времето е избледнял. Тъй като датата е избледняла и с оглед предходното дело, М.
ходил, до брокера и той им дал копие от имейла и удостоверението, което са написали.
Офисът на брокера се намира в комплекса, новата улица, няма наименование улицата.
Не знае дали при брокера е сключен договора за застраховката.
От показанията на разпитания по делото свидетел М. П. К., без дела, родство и
зависимости със страните по делото се установява, че познава М. Б..Последният му се
5
обадил, за да отиде в тях на оглед, за да види квадратурта, защото искал да си сложи
климатик. Прибирайки се от огледа, той го попита дали може свидетелят да отиде с
него до застраховките. Пристигнали и М. му казал да го изчака. Той се забавил, но
като се върнал споделил, че се е забавил, заради някакъв документ, който адвокатът
му изисква. Били са му дали този документ преди време, но не ставало, бил е нечетящ,
бил е размазан и неговият адвокат е поискал друг. Той му показал документа и думите
му били: „Гледай, с какви глупости ме занимават.“.
Съдът предяви на свидетеля писмено доказателство, което се намира на стр.125-
126 от делото, за да заяви дали това е документът, който е бил показан от М. Б..
Свидетелят заяви, че е това, само че бил цветен. М. му показал документа, който се
намира на стр. 125 от делото и на стр. 126, но били на един лист. Пояснява, че офисът
бил на новата улица в комплекса, до клуб „Кайзер“.
Разпитаният по делото свидетел Т. Ф. Т., без дела, родство и зависимости със
страните по делото посочва, че работи като управител на фирма „Златия Консулт“
ЕООД. Дейността на фирмата е консултантски услуги и сключване на договори с
различни компании, и със застрахователни компании. Има договор с ЗАД „ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД. Приема уведомления за щети и гледа щети – идва при свидетеля
пострадалия, попълва уведомление, свидетелят снима автомобила, прави протокол за
щетите на автомобила и го изпраща до централата в гр. София, те ликвидират щетата
и изплащат обезщетение. Изпраща уведомленията, чрез „Европът - 2000“ АД, преди
това ги изпращал с „Лео Експрес“, праща и по електронен път. Имейлът е ********.
Спомня си, че М. Б. отишъл при него преди 3-4 месеца в офиса, попитал го дали го
познава, свидетелят му отговорил, че не го познава. М. му заявил, че трябва да се сети
- преди 4-5 години е идвал с приятелката си в офиса и тя е попълнила заявление, което
той е подписал. Трябвало да се сети за случая, защото искал да му стане свидетел в
съда. Свидетелят му казал, че не се сеща за случая, тогава той показал документ с
входящ номер. Свидетелят му казал, че щом има всички документи, той не му е
нужен, да си представи входящия номер по делото и това му е достатъчно. Когато
видял документите свидетелят установил, че е изписан неговият имейл адрес.
Съдът предяви на свидетеля писмените документите, които се намират на стр.125
и 126 по делото, за да заяви, дали това е неговия имейл адрес. Свидетелят Т. Т., заяви:
Да, така се изписва имейл адреса ми, но не мога да се сетя дали е от моя имейл
изпратено, има и отговор от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД. Не се сеща за
случая.
Свидетелят твърди също, че не си спомня да е разпечатвал копие от уведомлението
или каквото и да е било. Оригиналът на уведомленията се изпращат в Централата в
гр.София, там се изпращат всички документи, но там къде ги съхраняват, не знае.
Уведомленията се препращат в Централния офис, който се намира на ул. „Мито
Орозов“ в гр. Враца. Свидетелят гледа щетите на автомобилите. Когато има
уведомление за настъпило застрахователно събитие го препраща в офиса на ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, който се намира на ул. „Мито Орозов“ в гр.Враца, не
знае преди колко години е отворен. Когато подписал договор с ЗАД „ДаллБогг: Живот
и Здраве“ АД, същите нямали офис в гр. Враца. Подписал е договор през 2016 г. -2018
г., че дори и по-рано. Ако застраховано лице е изпратено от Централния офис при
свидетеля, той обработва щетите. Те изпращат уведомление за щети. Не си спомня М.
да е ходил в неговия офис на 24.06.2020 г.
Други относими по делото доказателства не са ангажирани.
6
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По иска с правно основание с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на предявения иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
кумулативните елементи от фактическия състав на нормата, а именно: 1/ че ответникът
е извършил противоправно деяние, 2/ вследствие на което на ищеца виновно са
причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на адвокатски хонорар за
защита по образуваното наказателно производство, както и че действително е сторил
тези разходи в претендирания размер; 3/ причинна връзка между деянието и вредите;
4/ размера на вредите; 5/ наличие на влязла в сила присъда на наказателен съд относно
описаното в исковата молба деяние.
С оглед установеното с влязла в сила присъда на наказателен съд, в случая
споразумение не подлежи на доказване: че деянието е извършено, неговата
противоправност и виновността на дееца - ответника.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, като на обезщетяване подлежат всички - имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането -
чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
Изразходваните средства за адвокатско възнаграждение в наказателното
производство безспорно са имуществена вреда за пострадалия от престъплението.
Съгласно чл. 75 НПК на пострадалия се предоставят редица процесуални гаранции за
упражняване на неговите права (да участва в наказателното производство, да има
повереник и др.).
По образуваното НОХД по реда на Глава 29 от НПК ищцата не е имала
възможност да претендира обезщетение на тези вреди, тъй като за сключване на
споразумение се изисква да бъдат възстановени само съставомерните вреди, каквито в
случая не са установени. Ищцата не е участвала в производството по НОХД №
444/2021 г. по описа на ВРС. Следователно, направените от пострадалата ищца в ДП
разноски не могат на основание чл. 189 НПК да са предмет на присъждане със
споразумението, поради което и единственият ред за тяхното претендиране е именно
общият ред по чл. 45 ЗЗД под формата на имуществени вреди, стоящи в пряка
причинна връзка с вредоносното поведение на ответника.
Видно от представеният Договор за правна защита и съдействие № 0160324 от
02.03.2021 г., ищецът е ангажирала адвокат Р. П., която да го представлява в
образуваното досъдебно производство. В договора е посочено, че е уговорено
възнаграждение в размер на 1 000 лева, което е платено в брой, за което договорът
служи като разписка.
С оглед изложеното, искът по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за имуществени вреди следва да
бъде изцяло уважен, като ответникът бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1 000
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от осъществения от него
деликт. Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба – 27.06.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.
Неоснователни са възраженията на ответника и на третото лице – помагач срещу
предявения иск за имуществени вреди. Неоснователен е доводът на третото лице –
помагач, че този платен в ДП хонорар е прекомерен. За престъплението по чл. 343, ал.
3, предл. второ, б. „а“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което е осъден ответникът, се
7
предвижда лишаване от свобода от 1 до 6 години. Съгласно действащата към датата на
сключване на договора за правна защита редакция на чл. 12 вр. чл. 13, ал. 1, т. 3 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
по дела, при които за престъплението се предвижда наказание до 10 години лишаване
от свобода, минималният размер на адвокатския хонорар за защита е 1 000 лева.
Толкова е и уговореният и заплатеният от ищцата на адв. П., тоест същият не е
прекомерен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи
наличието на главен дълг и момента на настъпване на неговата изискуемост, както и
размера на претендираната лихва. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Деликтът е
осъществен на 22.06.2020 г., но разходът, чието репариране се претендира, е
осъществен на 02.03.2021 г. Искът е предявен за сумата от 242,27 лева и за периода от
02.03.2021 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда - 27.06.2023 г.
Изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, лихвата за
забава върху сумата от 1 000 лева за посочения период в размер на 242,58 лева,
следователно, искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер.
По иска с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД:
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да установи датата на
настъпване на деликта, вследствие на който му е присъдено обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 250 000 лева.
Няма спор между страните по делото, че процесното ПТП е настъпило на
22.06.2020 г., както и че с влязло в законна сила Решение № 260020/02.03.2022 г. по т.
д. № 50/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца, ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ е
осъдено да заплати на ищеца сумата от 250 000 лева – обезщетение за причинените му
от ПТП неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 05.02.2021 г. – датата на
която изтичат 15 дни от датата на сезиране на застрахователя/ до окончателното
погасяване на сумата и имуществени вреди в размер на 11 362.20 лева.
Съгласно разпоредбите на чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 КЗ, в застрахователното
обезщетение се включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3, където е предвидено, че
лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото
лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност), като от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице –
която от двете дати е най-ранна.
В този смисъл е и съдебната практика, като съгласно даденото тълкуване в
решение № 128/04.02.2020 г. по т. д. № 2466/2018 г., ВКС, І т. о., в хипотезата на пряк
иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по
силата на нормата на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ, като това са тези
лихви, които текат от момента на по-ранната от следните дати: или датата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от
8
застрахования на основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, или от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от
датата на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане
на застрахователно обезщетение. По отношение на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната
сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.
494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3
КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване
на застрахователя.
Тъй като делинквентът М. Б. не е участвал в производството по т. д. № 50/2021 г.
по описа на Окръжен съд – Враца, то са били налице данни само за датата на
предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение и това е именно 15.01.2021 г. Законната лихва е
присъдена, считано от 05.02.2021 г. до окончателното погасяване на сумата. На
основание чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ след изтичането на тримесечния срок по чл. 496, ал. 1
КЗ застрахователят е изпаднал в забава, като дължи законната лихва за собствената си
забава.
В настоящото производство се претендира присъждане на лихва за забава от
датата на ПТП /деликта/ – 22.06.2020 г. до 05.02.2021 г. Началният момент, от който
започва да тече лихвата за забавено плащане на дължимото от делинквента
обезщетение за вреди на увреденото трето лице, е датата на настъпване на деликта, от
който момент вземането става изискуемо. Съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение
от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Деликтът е
осъществен на 22.06.2020 г., от която дата вземането за обезщетение на
неимуществените вреди става изискуемо и делинквентът се счита в забава и без
покана.
В конкретния случай страните не спорят, че размерът на обезщетението, което е
справедливо да репарира причинените на ищеца неимуществени вреди, е в размер на
250 000 лева. Този размер, присъден с влязлото в сила съдебно решение, следва да се
зачете и в настоящото производство, въпреки че ответникът не е участвал в
производството по т. д. № 50/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца. Този извод се
обуславя от обстоятелството, че договорът за застраховка „Гражданска отговорност“
покрива отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, като при настъпване на застрахователното
събитие, застрахователят се задължава да заплати застрахователно обезщетение, ако на
третото лице са причинени вреди от застрахования, чиято гражданска отговорност е
застрахована при застрахователя. Застрахователното правоотношение възниква въз
основа на договор, но застрахователното събитие е юридическият факт от категорията
на юридическите събития, който поражда задължението на застрахователя да плати
застрахователното обезщетение за непозволеното увреждане, като е налице
идентичност на застрахователното събитие и непозволеното увреждане. Тоест, един и
същ е юридическият факт, който поражда задължението на застрахования да заплати
обезщетение за непозволеното увреждане и който поражда договорното задължение на
застрахователя да заплати същото. Тези две задължения имат едно и също съдържание,
9
свързано със заплащането на определена парична сума, която да покрие причинените
на третото увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди.
Допълнителен аргумент се извлича и от мотивите по т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ВКС, ОСТК, според което „Вярно
е, че решението по деликтния иск срещу застрахования няма сила на пресъдено нещо
срещу застрахователя на гражданската му отговорност, но обхватът и размерът на
вредите, когато са едни и същи, имат обвързващо спрямо него действие в
материалноправно отношение /както и обратното/. Ето защо по прекия иск,
застрахователят обезщетява причинените вреди в същия размер, в който, на основание
чл. 45 ЗЗД, е задължен да ги обезщети застрахованият делинквент, но само до размера
на уговорената в застрахователния договор застрахователна сума. Изразеното
разбиране е в съгласие и с възприетото разрешение в чл. 3, ал. 1 от Директива 72/166/
ЕО, в чл. 2, ал. 1 от Директива 84/5/ЕО и в Директива 90/232/ЕИО, според което
гражданската отговорност макар и застрахована, се регулира и зависи от отношението
между делинквента и увреденото лице.
Прието е още, че предназначението на застраховката „Гражданска отговорност“ е
да репарира, в рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото
увредено лице вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската
отговорност на застрахования делинквент. Следователно, непозволеното увреждане е
елемент от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е
налице само дотолкова, доколкото е осъществен деликтът. Затова застрахователят по
застраховката срещу гражданска отговорност отговаря, когато е налице деликт,
извършен от застрахования и в рамките на обема на гражданската му отговорност,
чиито граници са определени в чл. 51 и чл. 52 ЗЗД.
Несъмнено, размерът на дължимото в паричен еквивалент задължение на
застрахователя е обусловено от задължението на застрахования.
Допълнително съображение е и обстоятелството, че създадената от закона
възможност за пряко предявяване на иска срещу застрахователя е само обществено
оправдан правен способ за по-лесно и по-бързо обезщетяване на увредения при
непозволено увреждане от застрахования, а не средство за увеличаване имуществото
на същия, или източник на доход, до каквито резултати би се стигнало, ако
застрахователят отговоря по – различно от делинквента за същите имуществени и
неимуществени вреди, т. е. ако обемът и размерът на гражданската отговорност на
застрахования не са определящи за отговорността на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност”.
В сега действащия КЗ е уреден по нов начин началният момент на забава на
застрахователя, но това не следва да рефлектира негативно върху правата на
увреденото лице. За периода от датата на деликта до датата, от която е настъпила
забавата за застрахователя съобразно правилата на КЗ, отговорността за лихвата за
забава следва да се понесе от деликвента.
Предвид гореизложеното, ответникът-делинквент дължи лихва за периода от
датата на настъпване на ПТП – 22.06.2020 г. до 05.02.2021 г. върху главницата от 250
000 лева, която възлиза на 15 833,34 лева, като сумата е изчислена служебно от съда по
реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор. Искът следва да се уважи за
тази сума и период, а за горницата до пълния предявен размер от 15 834,60 лева следва
да бъде отхвърлен.
По изложените съображения, ответникът – делинквент дължи и лихва за забава
10
върху присъдените суми за имуществени вреди. В конкретния случай се претендира
лихва за забава в размер на 591,65 лева, дължима върху присъденото с влязло в
законна сила Решение № 260020/02.03.2022 г. по т. д. № 50/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Враца обезщетение за претърпените от същото ПТП имуществени
вреди в размер на 9 999.00 лева, обективирано във Фактура № **********/07.07.2020
г., считано от датата на извършване на разхода – 07.07.2020 г. до 04.02.2021 г. В тази
хипотеза законната лихва се дължи от датата на извършване на разхода до 04.02.2021
г., тъй като лихва за забава върху тази сума, считано 05.02.2021 г. е присъдена по т. д.
№ 50/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца. Изчислена служебно от съда по реда на
чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор сумата възлиза именно на
претендираната в размер на 591,65 лева, поради което искът следва да бъде уважен
изцяло.
По обратните искове с правно основание по чл. 429, ал. 2, т. 2 във връзка с
чл. 429, ал. 3 от КЗ и чл. чл. 429, ал. 5 от КЗ.
Поради сбъдване на вътрешно процесуалното условие (уважаване на предявените
главени искове), съдът следва да се произнесе и по евентуално предявените обратни
искове.
За основателността на предявените искове ищецът следва да установи, че е
уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие на посочената от
него дата, както и че е извършил разноски в производството.
С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, ищецът носи процесуалната тежест да
проведе пълно и главно доказване на елементите от правопораждащия съдебно
предявеното му вземане фактически състав.
Първоначално искът е предявен за сумата от 16 668.52 лева. В проведеното на
23.04.2024 г. открито съдебно заседание, съдът е допуснал на основание чл. 214, ал.1
ГПК изменение на предявения от ищеца по обратния иск, иск с правно основание чл.
429, ал.2, т.2, връзка с чл. 429, ал.3 от КЗ чрез неговото увеличаване, като същият се
счита за предявен за сумата от 17668,52 лева, вместо за сумата от 16668,52 лева.
Както бе споменато в мотивите по главния предявен иск в хипотезата на пряк иск
от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
лихвите за забава се включват в застрахователното обезщетение по силата на нормата
на чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на чл. 429, ал. 3 КЗ, като това са тези лихви, които
текат от момента на по-ранната от следните дати: или датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на
основание чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ, или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице или от датата на
предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение. По отношение на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите в чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ е предвидено, че
застрахователят покрива отговорността на застрахования за лихвите по чл. 429, ал. 2, т.
2 КЗ, т. е. при ограниченията на чл. 429, ал. 3 КЗ - само в рамките на застрахователната
сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.
494, т. 10 КЗ изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и
лихви извън тези по чл. 429, ал. 2 и ал. 5 КЗ при спазване на условията по чл. 429, ал. 3
КЗ, т.е. не се покриват лихви за периода от датата на деликта до датата на уведомяване
11
на застрахователя.
По посочените обстоятелства не е налице спор между страните по делото.Спора
по делото е концентриран около обстоятелството, уведомил ли е ищеца по обратния
иск М. Б. ответникът – застраховател за настъпилото застрахователно събитие.
От показанията на разпитания по делото свидетел А. Р. С. – живееща на семейни
начала с М. Б., ценени от съда по реда на чл.172 ГПК, категорично се установи, че на
24.06.2020 година ищецът е уведомил ответникът – застраховател за настъпилото
застрахователно събитие. Свидетелят пояснява:/ самият инцидент се случил на
22.06.2020 г., но поради неговото тежко състояние, не успели да уведомят
застрахователите за катастрофата, затова отишли на 24.06.2020 г. към обяд в
техния офис, който се намира на светофарите на площад „Благоев“, за да попитат
как се случват нещата. Те отговорили, че нямат бланка, брошура или каквото и да е
било, която да я попълнят, за да уведомят за претърпяното ПТП. Те започнали да
звънят по телефоните до гр. София, да пишат по имейли, за да питат, как да бъдат
уведомени за ПТП-то и какво да се случи. Препратили ги да отидат при брокер,
който работи при тях и да напишат ръчно уведомление как е станал инцидентът,
кога е станал инцидентът, кой е виновен и всичко подробно да се опише.
Свидетелката пишела, а М. й диктувал, защото бил със счупени ребра. Пристигнали
в офиса на брокера – Т. Т.. ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е застраховател на
М.. Написали собственоръчно уведомление, свидетелката го написала, М. й диктувал,
той се подписал отдолу на уведомлението, при което брокерът го сканирал и го
изпратил по имейл на гр. София, в централата на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД. Оригиналът останал при брокера, е на тях им разпечатали копие и на гърба на
разпечатано копие, им принтирали имейл, който ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД им върнал с входящ номер. Отзад на гърба на тяхното копие им принтирали
имейла. Попитали на този празен лист няма ли да се сложи печат, за да се
удостовери, че този документ е валиден. Документът е запазен в папка, но с времето
е избледнял. Тъй като датата е избледняла и с оглед предходното дело, М. ходил, до
брокера и той им дал копие от имейла и удостоверението, което са написали.
Офисът на брокера се намира в комплекса, новата улица, няма наименование
улицата./ Съдът кредитира с доверие показанията на този свидетел, като логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви и подкрепящи се от останалите събрани
по делото доказателства – писмени, гласни и изслушаната по делото експертиза.
На първо място показанията на свидетеля Савова се подкрепят от приложените на
стр.125 и 126 от делото писмени доказателства – уведомление и разпечатка от
комуникация.
На следващо място съдът намира, че гласните доказателствени средства се
подкрепят и от показанията на разпитания свидетел Т. Т.. В проведеното последно
открито съдебно заседание по делото съдът предяви на свидетеля писмените
документите, които се намират на стр.125 и 126 по делото, за да заяви, дали това е
неговия имейл адрес. Свидетелят Т. Т. посочи, че да, така се изписва имейл адреса му,
но не може да се сети дали е от неговия имейл изпратено,като посочва също, че има и
отговор от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, но не се сеща за случая. В тази
връзка следва да се посочи, че е лишено от елементарна житейска, а и от правна
логика е твърдението на свидетеля, че това е неговият имейл адрес, има отговор от
ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, но не знае дали от неговия имейл е
изпратено съобщението. Всъщност, самият свидетел всъщност посочва, че не си
спомня да е изпращано съобщението от неговия имейл, което е нормално, с оглед
12
изминалия дълъг период от време.
Освен посоченото, установи се от допълнително заключение по допуснатата
съдебна компютърно-техническа експертиза, че на 24.06.2020 г., че от ***********
няма данни в електронен вид да е изпращано електронно съобщение със заглавие - „За
входящ номер - уведомление“ и прикачен към него файл. Няма данни в електронен вид
на адрес **********да е получено съобщение с текст: „вх. № 073/24.06.2020 г.“
Вещото лице поясни, обаче също, че разликата в кореспонденцията между входящите
и изходящите писма на двете пощенски кутии се дължи на факта, че потребителят на
електронната поща, своевременно е изтривал част от писмата. Потребителят – Т. Т..
Добавя, че в разговор с него, той изрично посочил този факт, че почиства редовно
електронната си поща, с цел да не се натрупва излишна информация в нея.Това
прочистване обаче е избирателно, а не последователно изчистване на най – старите
съобщения. Вещото лице посочва също, че от това, което е видно на хартиен носител
по делото, може да се направи извод, че е била налице такава комуникация между
двата адреса.
Най – сетне, от разпита на свидетеля М. П. К., без дела, родство и зависимости
със страните по делото се установи, че при предявяване на свидетеля на писмените
доказателства, които се намират на стр.125-126 от делото, същият заяви, че това е
документът, който му е бил показан от М. Б. при посещението им при свидетеля Т..
Свидетелят поясни, че е това документа, само че бил цветен и на един лист.
Предвид гореизложеното, при анализиране на посочените доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, съдебният състав достигна до извода, че от същите
по несъмнен начин, че на 24.06.2020 година ищеца по обратния иск М. Б. ответникът –
застраховател за настъпилото застрахователно събитие.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 5 КЗ Застрахователят заплаща в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност) и разноските, присъдени в полза на
увреденото лице по съдебни дела, водени срещу застрахования за установяване на
гражданската му отговорност, когато застрахователят е привлечен в процеса. Съгласно
ал. 6, за договора за застраховка "Гражданска отговорност" се прилага съответно чл.
454.Следователно, разноските направени от увреденият срещу делинквента, предмет
на настоящото производство в размер на 2 880.34 лева също следва да се възложат на
ответника – застраховател.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявените обратни искове следва да
бъдат уважени, тъй като са налице всички елементи от състава на спорното
материално право.
По разноските:
При този изход на спора по първоначалния иск, право на разноски възниква за
ищеца.
В настоящото производство ищецът претендира съгласно списък по чл. 80 ГПК
следните разноски в общ размер от 2173.60 лева, от които: 158.60 лева – платена такса
по изпълнително дело № 476/23 г. по описа на ЧСИ М.Н., 2000,00 лева – платен
адвокатски хонорар, както и 10,00 лева – такса имотен регистър за вписване на
възбрана. С оглед изхода от делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в пълен размер.
С оглед изхода на делото по предявения обратен, ответникът по него ЗАД „Далл
Богг: Живот и здраве“, ЕИК ********* следва да бъде осъден да заплати на М. Е. Б.,
ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 4321.22 лв., от които:
13
711.72 лева – платена държавна такса, 3000,00 лева – платен адвокатски хонорар, както
и 609,52 лева – депозит за вещо лице.
Така мотивирани на основание чл.235 ГПК, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, ул. „******“ № 4, вх. В,
ет. 1, ап. 33, ДА ЗАПЛАТИ на Ц. С. Т., ЕГН: **********, с адрес: с. *******, Община
**********, ул. „*******“ №***, следните суми:
- на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 000 лева /хиляда лева/,
представляваща причинените му от извършено от ответника противоправно и виновно
деяние – ПТП, настъпило на 22.06.2020 г., имуществени вреди, изразяващи се в платен
адвокатски хонорар по договор за правна защита и съдействие от 02.03.2021 г. за
защита по досъдебно производство № 557/2020 г. по описа на РУ – Враца, пр. пр. №
1250/2020 г. по описа на РП – Враца, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба – 27.06.2023 г. до окончателното плащане на сумата;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 242,27 лева /двеста четиридесет и един
лева и двадесет и седем стотинки/ – лихва за забава върху горната сума за периода от
02.03.2021 г. до 27.06.2023 г.;
- на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 15 833,34 лева / петнадесет хиляди
осемстотин тридесет и три лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща
законната лихва за забава върху присъденото с влязло в законна сила Решение №
260020/02.03.2022 г. по т. д. № 50/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца
обезщетение за претърпените от същото ПТП неимуществени вреди в размер на 250
000 лева, считано от датата на увреждането – 22.06.2020 г. до 04.02.2021 г., КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважение размер до пълния предявен размер от 15
834,60 лева като неоснователен;
- на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД сумата от 591,65 лева / петстотин деветдесет и
един лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща законната лихва за забава
върху присъденото с влязло в законна сила Решение № 260020/02.03.2022 г. по т. д. №
50/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца обезщетение за претърпените от същото
ПТП имуществени вреди в размер на 9 999.00 лева, обективирано във Фактура №
**********/07.07.2020 г., считано от датата на извършване на разхода – 07.07.2020 г.
до 04.02.2021 г.;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2173.60 лева / две хиляди сто
седемдесет и три лева и шестдесет стотинки/ - разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК М. Е. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
*****, ул. „******“ № **, вх. **, ет. **, ап. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Враца държавна такса за уважената
част от исковете в размер на 706.74 лева /седемстотин и шест лева и седемдесет и
четири стотинки/.
ОСЪЖДА ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“, ЕИК ********* да заплати на М. Е.
Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „****“ № **, вх. **, ет. **, ап. ** при
условие, че М. Е. Б., ЕГН ********** изпълни постановеното срещу него решение по
първоначалния иск, сумите както следва:
14
на основание чл. 429, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 429, ал. 3 от КЗ сумата от 17
667.26 лева (седемнадесет хиляди шестотин шестдесет и седем лева и
двадесет и шест стотинки ), представляваща претърпени от Ц. С. Т., ЕГН:
********** имуществени и неимуществени вреди, както и лихва върху тях, от
ПТП реализирано на 20.06.2020 година по вина на водача на лек автомобил
„*******“ с рег. № ***** - М. Е. Б., ЕГН ********** гражданската отговорност
на който е била застрахована при ЗАД „Далл Богг: Живот и здраве“ съгласно
полица № **/**/*****, валидна от 05.12.2019 г. до 05.12.2020г. КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважение размер до пълния предявен размер
от 17 668.52 лева като неоснователен;
на основание чл. 429, ал. 5 от КЗ сумата от 2 880.34 лева (две хиляди
осемстотин и осемдесет лева и тридесет и четири стотинки ), представляваща
извършени разноски от М. Е. Б., ЕГН ********** по водените срещу него искове
от Ц. С. Т., ЕГН: ********** по настоящото гражданско дело № 1596 по описа за
2023 година на Районен съд – гр.Враца.
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 4321.22 лева, представляваща
извършени разноски по обратния иск.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК съдът посочва, че плащането на присъдените
в полза на ищеца Т. суми следва да се извърши по следната посочена от него банкова
сметка с IBAN: ****************, с титуляр Ц. С. Т..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач ЗАД „Далл
Богг: Живот и здраве“, ЕИК ********* на страната на М. Е. Б., ЕГН: **********.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, съобразно нормата на чл.7, ал.2
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр.Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
15