№ 37751
гр. София, 19.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110130428 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от И. К. П., чрез адв. К.,
срещу „А О ЕАД.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3,
изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и
възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че в негова
полза е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 12252/2024 г. по описа на СРС, 167 с-в, по силата на която ответникът е следвало
да му заплати сумата от 8812,83 лв. – лихва за забава, начислена върху главницата в общ
размер на 50 096,42 лв., представляваща стойност на неизплатеното възнаграждение по
договор за възлагане на управлението № РД11-00-235/11.12.2020 г., сключен между И. К. П.
и министъра на културата, дължимо за периода от месец март 2021 г. до месец септември
2023 г., срещу която ответникът възразил. Излага доводи, че на 11.12.2020 г. е сключил с
министъра на културата, на основание чл. 221, т. 4 ТЗ и Протокол № ПР-43 от 07.12.2020 г.,
договор за възлагане на управлението на „А О“ ЕАД, по силата на който е приел да
управлява и представлява ответното дружество с грижата на добър стопанин и в интерес на
дружеството срещу получаването на възнаграждение, уговорено в чл. 6 и раздел V от
договора. Сочи, че договорът е бил сключен за срок от три години, като действието му е
било прекратено, за което обстоятелство е бил уведомен с писмо с рег. № 24-00-
164/20.10.2023 г. и Протокол № ПР-78/12.10.2023 г. на министъра на културата. Твърди, че в
чл. 6 от договора е било уговорено правото му да получава месечно възнаграждение в
размер и при условия съгласно закона, подзаконовите нормативни актове и договора. Според
чл. 9 от договора, дължимото възнаграждение в негова полза следвало да бъде определено
1
по реда на чл. 56 от ППЗПП. Счита, че от приложеното по делото Удостоверение с изх. №
118/30.10.2023 г., изготвено от главния счетоводител на ответното дружество, се установява
размерът на дължимото, но неизплатено възнаграждение за всеки конкретен месец за
периода от месец март 2021 г. до месец септември 2023 г., определено съобразно чл. 56
ППЗПП. Твърди, че падежът на всяко дължимо вземане е на първо число на съответния
месец, следващ месеца на полагане на труд. Поддържа, че за целия период на договора не е
получавал дължимото от ответника възнаграждение. В тази връзка, отправил пред
ръководния орган на ответното дружество покана за доброволно изпълнение с вх. №
04/09.01.2024 г., с искане за изплащане на уговореното възнаграждение, на която не получил
отговор. Ето защо моли съда да признае за установено, че ответното дружество му дължи
сумата в общ размер на 8812,83 лв. - лихва за забава върху главницата в общ размер на
50 096,42 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по процесния договор за
периода от месец март 2021 г. до месец септември 2023 г., формирана, както следва: 5242,02
лв. – мораторна лихва за периода от 01.01.2022 г. до 28.02.2024 г., начислена върху сумата от
21 130,41 лв., представляваща дължимото и неизплатено възнаграждение за периода от
месец март 2021 г. до месец декември 2021 г., включително; 3449,77 лв. – мораторна лихва за
периода 01.01.2023 г. до 28.02.2024 г., начислена върху сумата от 23 518,59 лв.,
представляваща дължимото и неизплатено възнаграждение за периода от месец януари 2022
г. до месец декември 2022 г., включително; 121,04 лв. – мораторна лихва за периода от
01.01.2024 г. до 28.02.2024 г., начислена върху сумата от 5447,42 лв., представляваща
дължимото и неизплатено възнаграждение за периода от месец януари 2023 г. до месец
септември 2023 г., включително. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез изпълнителния директор П П., е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва дължимостта на процесните вземания за лихва,
както и наличието на главни вземания. Твърди, че на ищеца не се дължат възнаграждения в
посочените от него размери. Сочи, че в чл. 56, ал. 6 от ППЗПП е предвидено, че месечното
възнаграждение на членовете на Съвета на директорите се определя при определен ред за
всяко следващо тримесечие. Счита, че ищецът не е конкретизирал начинът, по който се
определя размерът на възнаграждението му, съответно как се формира същото по месеци,
поради което е невъзможно да бъде конкретизирано и задължението за лихви. Отбелязва, че
претендираните от ищеца вземания не възникват от счетоводни вписвания, а от правни
актове. Излага доводи, поради които счита, че е изпаднал в забава за процесните вземания
едва след получаване на отправената от ищеца покана на 09.01.2024 г. Моли съда да
отхвърли предявените искови претенции. Претендира разноски.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК положителен установителен иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който ищецът И. К. П. претендира да бъде признато за
установено, че ответното дружество „А О“ ЕАД му дължи сумата в общ размер на 8 812,83
лв. - лихва за забава върху главница в общ размер на 50 096,42 лева, която главница
представлява начислено, но неизплатено възнаграждение за периода от месец март 2021 г. до
месец септември 2023 г. включително, по Договор за възлагане на управлението на "А О"
ЕАД № РД11-00-235 от 11.12.2020 г., сключен между И. К. П. и министъра на културата на
основание чл. 221, т. 4 от ТЗ и Протокол № ПР-43 от 07.12.2020 г. на министъра на
културата, която мораторна лихва в общ размер на 8 812,83 лева е формирана, както следва:
5242,02 лева за периода от 01.01.2022 г. до 28.02.2024 г. върху сумата от 21 130,41 лева,
представляваща начислено, но неизплатено възнаграждение за периода от м.03.2021 г. до
м.12.2021 г., включително; 3449,77 лева за периода от 01.01.2023 г. до 28.02.2024 г. върху
сумата от 23 518,59 лева, представляваща начислено, но неизплатено възнаграждение за
периода от м.01.2022 г. до м.12.2022 г., включително; 121,04 лева за периода от 01.01.2024 г.
2
до 28.02.2024 г. върху сумата от 5447,42 лева, представляваща начислено, но неизплатено
възнаграждение за периода от м.01.2023 г. до м.09.2023 г., включително, за което вземане е
издадена Заповед № 7961/14.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 12252/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 167 с-в.
III. Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Отделя за безспорен и ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните
факта, че ищецът е страна по сключен на 11.12.2020 г. с министъра на културата договор №
РД11-00-235 за възлагане на управлението на „А О“ ЕАД, по силата на който И. К. П. е
приел да управлява и представлява ответното дружество за срок от три години.
IV. Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти:
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно
и главно, че по силата на процесния договор за възлагане на управлението на „А О“ ЕАД, за
периода от месец март 2021 г. до месец септември 2023 г., е следвало да получи
възнаграждение в посочения размер, изпадането на ответника в забава за плащане на
дължимото възнаграждение по договора, както и стойността на претендираното мораторно
обезщетение.
УКАЗВА на ответника, че в негова доказателствена тежест е да докаже възраженията
си в отговора на исковата молба, респ. наличието на правопогасяващи или
правонамаляващи дълга обстоятелства.
V. По доказателствата:
ДОПУСКА представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи
като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 12252/2024 г. по описа на Софийски
районен съд, 167 състав.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца за допускане на съдебно - счетоводна
експертиза по делото, като УКАЗВА на ищеца, че същото не отговаря на изискванията на
чл. 156, ал. 4 ГПК, поради което в едноседмичен срок от получаване на съобщението следва
да посочи писмено с препис за ответника задачите на поисканата експертиза и да формулира
конкретни въпроси към вещото лице. При неизпълнение на указанията съдът ще остави без
уважение това доказателствено искане.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в по-
кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на
3
електронен адрес: http://www.justice.government.bg. Медиацията е платена услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага безплатно
провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се възползват.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите всеки работен ден
от 9:00 до 17:00 часа от Мариана Николова на тел. 02/8955423 или на ел. адрес:
********@***.*******, както и в Центъра за спогодби и медиация на адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис III ” № 54, ст. 204.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, на страните да се връчи препис от
настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те могат
да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 21.11.2024 г. от
14:00 ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по-горе преписи.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4