№ 15922
гр. С., 23.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110169895 по описа за 2023 година
„М.Ф.”ЕООД е предявило срещу К. Ц. К. иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.347 от ТЗ, чл.236, ал.2 от ЗЗД за сумата от 2434.46
лева, представляващи извършени разходи от ищеца за периода от 09.02.2017
до 21.01.2022 за заплащане на застрахователни премии по застраховка
„Гражданска отговорност” /Каско: и местен данък Превозно средство за
автомобил марка „Ф.”, модел „Т.К. Л”, с ДК№СА****КХ, ползван от
ответницата след прекратяване на Договор за отдаване на автомобили при
условия на финансов обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на
собственост от 20.09.2007, Поръчка №1/20.09.2007 и Тристранно
споразумение от 16.05.2011 към договор за отдаване на автомибил при
условия на финансово обвързан лизинг от 20.09.2011 към него, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът поддържа, че на 20.09.2007 между „М.Ф.”ЕООД и „Т.”ООД е
бил сключен договор за отдаване на автомобили при условията на финансово
обвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост и поръчка
01/20.09.2007.Твърди, че договорът влиза в сила от подписването му, а срокът
на лизинга започва да тече от датата на подписване на приемо-предавателния
1
протокол за предаване на автомобила.Твърди, че предмет на договора е било
отдаването в условията на финансово обвързан лизинг на л.а. Ф.”, модел
„Т.К.”Л, с ДК №СА****КХ.Твърди, че предметът на договора е бил
определен в отделна Поръчка №1 от 20.09.2007, като в поръчката се съдържат
условията срещу които е отпуснат финансовия лизинг, а
именно:първоначална вноска в размер на 829.90 евро, и на 35 месечни
вноски по 415.41 евро, дължими до 5-то число на текущия месец. Твърди, че
ищецът е изпълнил изцяло задълженията си по договора, като е предало на
лизингополучателя процесния автомобил с приемо-предавателен протокол от
5.10.2007. Поддържа, че при сключване на договора страните са постигнали
съгласие на лизингополучателя да бъде предоставена възможност да
придобие собствеността върху процесния автомобил.Твърди, че след
заплащане на всички суми лизингополучателят има право да подаде писмено
искане до лизингодателя за придобиване на собствеността върху процесния
автомобил.Твърди, че с тристранно споразумение от 16.05.2011 към Договор
за отдаване на автомобили при условия на финансово обвързан лизинг от
20.09.2007, Поръчка №1/20.09.2007, Т.Г.”ЕООД с правоприемник „Б.Г.Б.”АД
е бил заместен в лизинговото правоотношение от К. Ц. К. като
лизингополучател. С оглед на което считано от 16.05.2011 К. Ц. К. се явява
лизингополучател по процесния договор.Тя се е задължила да заплати 12
месечни лизингови вноски за периода от м.05.2011 до м.04.2012 остатъчно
стойност, както и да покрие отстаналите разходи по използването и
стопанисването на автомобила, включително задълженията за застраховка и
местен данък Превозно средство.Твърди, че в срока лизингополучателят не е
изпратил изрично писмено уведомление, с което да изяви желанието си за
придобиване на собствеността на автомобила.С оглед на това, че не е
постъпило искане за придобиване на собствеността ищецът е счел договорът
за прекратен по вина на лизингополучателя с изтичане на срока на
погасителния план м. 04.2012.Твърди, че доколкото не е направено изявление
за придобиване на собствеността на автомобила, то за ответницата се е
породило задължението да върне автомобила на лизингодателя.Твърди, че
ответницата е продължила да ползва автотомобила без да заплаща
възнаграждение за това.Твърди, че в случая е приложимо правилото на чл.236,
ал.2 от ЗЗД, към което препраща нормата на чл.347, ал.2 от ТЗ, съгласно която
ако наемателят продължи да ползва въпреки противопоставянето на
2
наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява всички
задължения, произтичащи от договора.Ищецът твърди, че договорът е
прекратен чрез разваляне и развалянето е направено с писмо от 19.08.2014 и
същият се счита за развален, считано от 14.09.2014г.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата К. Ц. К. оспорва предявения
иск.Прави възражение, че не е настъпил падежът за заплащане на всички
застрахователни премии, доколкото не е постъпило десет дни преди това
уведомление от ищеца.Прави възражение за давност.
Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и
относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от
фактическа страна следното:
По делото е представен договор за отдаване на автомобили при
условията на финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на
собственост от 20.09.2007, сключен между „М.Ф.”ЕООД и „Т.”ООД.
По делото е представена поръчка №1/20.09.2007 , сключена между
„М.Ф.”ЕООД и Т. ООД.
По делото е представен приемо-предавателен протокол от 20.09.2007г.
По делото са представени застрахователни полици „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
По делото е представено тристранно споразумение от 16.05.2011,
сключено между „М.Ф.”ЕООД, „Б.Г.Б.”АД и К. Ц. К..
По делото е представено уведомление за забава от 18.05.2012 от М.Ф.
до Каня К..
По делото е представено писмо от 19.08.2014 от М.Ф. до К. К., че в
случай , че не заплати дължимите суми ще счита договорът за развален от
14.09.2014г.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
По силата на договор за отдаване на автомобили при условията на
финансовообвързан лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост
от 20.09.2007, „М.Ф.”ЕООД се е задължил в качеството на лизингодател да
предостави на „Т.”ООД в качеството на лизингополучател автомобили
съгласно условия по договора..
С поръчка №1/20.09.2007, „М.Ф.”ЕООД се е задължил да предостави
3
на Т. ООД автомобил Ф., модел Connect модификация Комби LWB Comfort
при условията на финансово обвъръзан лизиниг с опция за прехвърляне на
правото на собственост.
Видно от приемо-предавателен протокол от 20.09.2007 „М.Ф.”ЕООД е
изпълнило задължението си за предаване на лизинговата вещ на
лизингополучателя.
По силата на тристранно споразумение от 16.05.2011, сключено между
„М.Ф.”ЕООД, „Б.Г.Б.”АД и К. Ц. К. лизингополучателят Б.Г.Б. АД
/правоприемник на Т.Г.”ЕООД/ със съгласието на лизингодателя е прехвърлил
на правоприемника К. Ц. К. правата и задълженията си, произтичащи от
договор за отдаване на автомобили при условията на финансово обвързан
лизинг с опция за прехвърляне на правото на собственост от 20.09.2007 и
Поръчка №1/20.09.2007.
С оглед на което съдът приема, че ищецът и ответницата са били в
облигационни отношения по силата на договор за финансов лизинг, считано
от 16.05.2011г.
В тежест на ищеца е да докаже, че договорът за финансов лизинг е
прекратен доколкото претендира сумите на извъндоговорно основание.
Съгласно чл.6 от договора договорът е безсрочен. С оглед на което
съдът приема, че същият не е прекратен с изтичане на срока.
Ищецът твърди, че договорът за лизинг е развален, като развалянето е
направено едностранно от него с писмо от 19.08.2014.
Изявлението за разваляне на договора е известие, което се нуждае от
получаване , за да породи своите правни последици.В случая е приложимо
развалянето по чл.87 от ЗЗД доколкото субсидиарно към ТЗ е приложим и
ЗЗД.При развалянето по чл.87 от ЗЗД следва да се предостави срок за
изпълнение след изтичане на който договорът ще се счита за развален.В
случая с писмото е даден срок до 12.09.2014 за изпълнение на задълженията
по договора в противен случай договорът ще се счита за развален от
14.09.2014. Видно от известието за доставяне пратката е получена от
ответницата на 28.08.2014.Ответницата не оспорва подписа си в известието
за доставяне.С оглед на което съдът приема, че подписът изхожда от нея.Не е
спорно по делото, че в указания срок сумите не са заплатени поради което
договорът се счита за развален, считано от 14.09.2014.
4
Общото правило е, че развалянето има обратно действие, но при
договора за лизинг, с оглед на характеристиките му няма обратно действие-
чл.88, ал.1, изр.1 от ЗЗД. С оглед на което съдът приема, че развалянето има
действие занапред, т.е. считано от 14.09.2014г..
С оглед на излежоното съдът приема, че договорът е бил развален
считано от 14.09.2014г.
Не е спорно по делото, че ответницата е продължила да ползва
автомобила въпреки противопоставянето на наемодателя.
С оглед на което в съответствие с чл.236, ал.2 от ЗЗД, приложим по
аналогия във вр. с чл.347 от ТЗ ответницата дължи обезщетение и трябва да
изпълнява всички задължения , произтичащи от прекратения договор.
Съгласно чл.14 от договора преди предаване на автомобила , предмет на
всяка отделна поръчка за доставка, лизингодателят задължително го
застрахова в своя полза и за сметка на лизингополучателя, който заплаща
застрахователната премия на застрахователя.Съгласно чл.16 от договора
лизингодателят подновява застраховката в своя полза и за сметка на
лизингополучателя, който следва да заплати дължимата застрахователна
премия заедно с абонаментната такса за монтирано защитно
устройство.Лизингодателят изпраща на лизингополучателя съобщение за
подновяване на застраховката не по-късно от 10 дни преди изтичането й.
Видно от представените застрахователни полици за „Гражданска
отговорност” процесния автомобил – Ford Torneo Connect L е застрахован от
„М.Ф.”ЕООД при ЗАД „А. България”АД по застраховка „Гражданска
отговорност, при следните застрахователни премии в размер от 1564.69 лева,
от които 222.03 лева за периода от 9.10.2017 до 08.10.2018; сумата от 305.80
лева за периода от 9.10.2018 до 08.10.2019; сумата от 342.36 лева за периода
от 09.10.2019 до 8.10.2020, сумата от 362.55 лева за периода от 9.10.2021 до
8.10.2021 и сумата от 331.95 лева за периода от 9.10.2021 до 08.10.2022.
Видно от платежно нареждане „М.Ф.”ЕООД е наредило в полза на
ЗАД А. България сумата от 12 494.58 лева по дебит нота 587/586.Видно от
дебит нотата в нея е включена и застрахователната премия н размер от 222.03
лева за срок от 9.10.2017 до 8.10.2018 на К. Ц. К..
Видно от платежно нареждане „М.Ф.”ЕООД е наредило в полза на
ЗАД А. България сумата от 47730 лева по дебит нота
5
651,649,641,654,653..Видно от дебит нота 649 в нея е включена и
застрахователната премия н размер от 305.8 лева за срок от 9.10.2018 до
8.10.2019 на К. Ц. К..
Видно от платежно нареждане „М.Ф.”ЕООД е наредило в полза на
ЗАД А. България сумата от 122933.33 лева по дебит нота 691, 695, 698, 700,
706.Видно от дебит нота 700 в нея е включена и застрахователната премия н
размер от 342.36 лева за срок от 9.10.2019 до 8.10.2020. на К. Ц. К..
Видно от платежно нареждане „М.Ф.”ЕООД е наредило в полза на
ЗАД А. България сумата от 510463.17 лева по дебит ноти до 23.11.2020.Видно
от дебит нота от 18.11.2020 в нея е включена и застрахователната премия н
размер от 362.55 лева за срок от 9.10.2020 до 8.10.2021. на К. Ц. К..
С оглед на което съдът приема, че са заплатени четирите
застрахователни премии 222.03 лева за периода от 9.10.2017 до 08.10.2018;
сумата от 305.80 лева за периода от 9.10.2018 до 08.10.2019; сумата от 342.36
лева за периода от 09.10.2019 до 8.10.2020, сумата от 362.55 лева за периода
от 9.10.2021 до 8.10.2021.По делото не са налице доказателства , че е
заплатена сумата от 331.95 лева за периода от 9.10.2021 до 08.10.2022
съгласно дебит нота №602.По делото не е ангажирано като доказателство
платежно нареждане за процесната сума.С оглед на което съдът намира, че
плащането на последната застрахователна премия в размер от 331.95 лева за
периода от 9.10.2021 до 8.10.2022 е недоказано.
Съдът приема, че са заплатени четирите застрахователни премии, както
следва: 222.03 лева за периода от 9.10.2017 до 08.10.2018; сумата от 305.80
лева за периода от 9.10.2018 до 08.10.2019; сумата от 342.36 лева за периода
от 09.10.2019 до 8.10.2020, сумата от 362.55 лева за периода от 9.10.2021 до
8.10.2021.
Към всяко платено задължение е представено уведомление за дължими
плащания с получател ответницата К. Ц. К..По делото не са ангажирани
доказателства за връчване на уведомленията на ответницата.Съдът приема, че
с връчване на исковата молба на ответницата са връчени и уведомленията за
дължимите плащания за застрахователни премии.С оглед на което с
изтичането на 10 дни от връчването на исковата молба и уведомленията е
настъпила изискуемостта на задълженията за заплащане на застрахователни
премии. Съдът намира, че следва да бъде зачетена изискуемостта на
6
задълженията, настъпила в хода на производството на основание чл.235, ал.3
от ГПК, като факт настъпил след образуване на производството.
С оглед на което съдът намира, че задълженията за заплащане на
застрахователни премии са изискуеми.
Видно от преводно нареждане от 09.02.2017 М.Ф. е наредило в полза на
Община Л. сумата от 34673.21 лева-данък върху превозните средства за
периода от 01.01.2017 до 31.01.2017 съгласно списък №4/09.02.2017.Видно от
списък №4 в него фигурира процесният л.а. -л.а. СА****КХ с данък за 2017 в
размер от 159.29 лева.
Видно от преводно нареждане от 30.01.2018 М.Ф. е наредило в полза на
Община Л. сума-данък върху превозните средства за периода от 01.01.2018 до
31.01.2018 съгласно списък №1/30.01.2018.Видно от списък №1 в него
фигурира процесният л.а. -л.а. СА****КХ с данък за 2018 в размер от 159.29
лева.
Видно от преводно нареждане от 13.02.2019 М.Ф. е наредило в полза на
Община Л. сумата от 322687.32 лева-данък върху превозните средства
съгласно списък №1/13.02.2019.Видно от списък №1в него фигурира
процесният л.а. -л.а. СА****КХ с данък за 2019в размер от 121.04 лева.
Видно от преводно нареждане от 02.03.2020 М.Ф. е наредило в полза на
Община Л. сумата от 338541, 29 лева-данък върху превозните средства
съгласно 2020.Видно от списък в него фигурира процесният л.а. -л.а.
СА****КХ с данък за 2020 в размер от 169.45 лева.
Видно от преводно нареждане М.Ф. е наредило в полза на Община Л.
сумата от 442 300 лева-данък МПС съгласно списък 1 за периода от
01.01.2021 до 31.12.2021.Видно от списък в него фигурира процесният л.а. -
л.а. СА****КХ с данък за 2021 в размер от 130.35лева.
По делото не е представено платежно нареждане за заплащане на данък
МПС за 2022 за сумата от 130.35 лева.С оглед на което съдът приема, че не е
доказано плащането на сумата от 130.35 лева.
Предвид изложеното съдът намира, че са заплатени сумите от 159.29
лева –данък МПС за периода от 01.01.2017 до 31.01.2017; сумата от 159.29
лева- данък МПС за периода от 01.01.2018 до 31.12.2018;.сумата от 121.04
лева –данък МПС за 2019; сумата от 169.45 лева – данък МПС за 2020 и
сумата от 130.35 лева данък МПС за 2021.
7
Към всяко платено задължение е представено уведомление за дължими
плащания с получател К. Ц. К..Съдът приема, че с връчване на исковата молба
на ответницата са връчени и уведомленията за дължимите плащания за данък
МПС.С оглед на което с изтичането на 10 дни от връчването на исковата
молба и уведомленията е настъпила изискуемостта на задълженията за
заплащане на данък МПС. Съдът намира, че следва да бъде зачетена
изискуемостта на задълженията, настъпила в хода на производството на
основание чл.235, ал.3 от ГПК, като факт настъпил след образуване на
производството.
С оглед на което съдът намира, че задълженията за заплащане на данък
МПС са изискуеми и следва да бъдат заплатени от ответницата.
Основателността на претенцията обуславя произнасяне на съда по
възражението за давност.Заявлението по чл.410 е подадено на 19.09.2022, с
оглед на което погасени по давност са всички претенции за вземания преди
19.09.2017г.Погасена с 5 -годишна давност е претенцията за вземането в
размер от 159.29 лева за Данът МПС от 09.02.2017.По отношение на
останалите съдът намира, че същите не са погасени по давност.
Предвид изложеното съдът намира, че е основателна претенцията за
сумата от 1232.74 лева- застрахователни премии, от която 222.03 лева за
периода от 9.10.2017 до 08.10.2018; сумата от 305.80 лева за периода от
9.10.2018 до 08.10.2019; сумата от 342.36 лева за периода от 09.10.2019 до
8.10.2020, сумата от 362.55 лева за периода от 9.10.2021 до 8.10.2021.
Предвид изложеното съдът намира, че е основателна претенцията за
сумите от 580.13 лева –данък МПС , от която сумата от 159.29 лева- данък
МПС за периода от 01.01.2018 до 31.12.2018;.сумата от 121.04 лева –данък
МПС за 2019; сумата от 169.45 лева – данък МПС за 2020 и сумата от 130.35
лева данък МПС за 2021.
С оглед на изложеното искът е основателен за сумата от 1812.87 лева.
Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 от
ГПК във вр. с чл.347 от ТЗ, чл.236, ал.2 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата
от 1812.87 лева и да бъде отхвърлен за горницата до пълния предявен размер
от 2434.46 лева.
8
По разноските
Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на
ищеца съобразно уважената част от исковете. Ищецът е реализирал разноски в
исковото производство в размер от 97.36 лева за държавна такса.Съобразно
уважената част от исковете в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в исковото производство в размер от 72.50 лева.
Ищецът е реализирал разноски в заповедното производство в размер от
649 лева, от които 49 лева – държавна такса и 600 лева – адвокатско
възнаграждение. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да бъдат присъдени разноски в заповедното производство в размер от
483.29 лева.
Ответницата е реализирала разноски за адвокатско възнаграждение в
размер от 600 лева.Съобразно отхвърлената част от исковете в полза на
ответницата следва да бъдат присъдени разноски в размер от 153.19 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
РЕШИ:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „М.Ф.”ЕООД,
ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:гр.С., бул. „С.”№444, със
съдебен адрес:гр.С., ул. „Ц.Ш.”№5, вх.А, ет.1 /надпартерен/, чрез адв. Т.,
срещу К. Ц. К., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „Б.”№21, ет., ап.1, чрез адв.
С., иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.347 от ТЗ, чл.236,
ал.2 от ЗЗД, че К. Ц. К. дължи на „М.Ф.”ЕООД сумата от 1812.87 лева,
представляващи извършени разходи от ищеца за периода от 19.09.2017г-
9
21.01.2022 за заплащане на застрахователни премии по застраховка
„Гражданска отговорност” и местен данък Превозно средство за 2018, 2019,
2020, 2021 за автомобил марка „Ф.”, модел „Т.К. Л”, с ДК№СА****КХ,
ползван от ответницата след прекратяване на Договор за отдаване на
автомобили при условия на финансов обвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 20.09.2007, Поръчка №1/20.09.2007
и Тристранно споразумение от 16.05.2011 към договор за отдаване на
автомибил при условия на финансово обвързан лизинг от 20.09.2011 към него,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „М.Ф.”ЕООД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:гр.С., бул. „С.”№444, със съдебен адрес:гр.С., ул.
„Ц.Ш.”№5, вх.А, ет.1 /надпартерен/, чрез адв. Т., срещу К. Ц. К.,
ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „Б.”№21, ет., ап.1, чрез адв. С., иск с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.347 от ТЗ, чл.236, ал.2 от ЗЗД за
горницата над 1812.87 лева до пълния предявен размер от 2434.46 лева,
представляващи извършени разходи от ищеца за заплащане на
застрахователни премии по застраховка „Гражданска отговорност” и местен
данък Превозно средство за 2017 за автомобил марка „Ф.”, модел „Т.К. Л”, с
ДК№СА****КХ, ползван от ответницата след прекратяване на Договор за
отдаване на автомобили при условия на финансов обвързан лизинг с опция за
прехвърляне на правото на собственост от 20.09.2007, Поръчка №1/20.09.2007
и Тристранно споразумение от 16.05.2011 към договор за отдаване на
автомибил при условия на финансово обвързан лизинг от 20.09.2011 към него,
ОСЪЖДА К. Ц. К., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „Б.”№21, ет., ап.1,
да заплати на М.Ф.”ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:гр.С., бул. „С.”№444, със съдебен адрес:гр.С., ул. „Ц.Ш.”№5, вх.А,
ет.1 /надпартерен/, на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 72.50 лева-
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА К. Ц. К., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул. „Б.”№21, ет., ап.1,
да заплати на М.Ф.”ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:гр.С., бул. „С.”№444, със съдебен адрес:гр.С., ул. „Ц.Ш.”№5, вх.А,
ет.1 /надпартерен/, сумата от 483.29 лева- разноски в заповедното
производство.
10
ОСЪЖДА М.Ф.”ЕООД, ЕИК*******, със седалище и адрес на
управление:гр.С., бул. „С.”№444, със съдебен адрес:гр.С., ул. „Ц.Ш.”№5, вх.А,
ет.1 /надпартерен/, да заплати на К. Ц. К., ЕГН**********, с адрес:гр.С., ул.
„Б.”№21, ет., ап.1, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 153.19 лева-
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11