Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… февруари 2020 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
след като изслуша
докладваното от съдията Радева ч.гр.д.№810 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.435, ал.1,т.6 ГПК във
връзка с чл.274 ГПК.
Делото е образувано въз основа на жалба с вх.№ 7796/15.11.2019 година на С.П.Д. срещу
отказ на ЧСИ И.М.-К., рег.№839 на КЧСИ, постановен на 05.11.2019година по
изпълнително дело №20198390400711 за прекратяване на изпълнителното дело. В
жалбата се твърди, че този отказ е незаконосъобразен, защото: не е мотивиран,
не визира факти върху които е основан; вземането на взискателя не съществува,
защото е погасено; водено е предходно дело за това вземане; извлеченията от счетоводните
книги на взискателя са незаконни и не обективират наличие на изискуемо вземане;
воденето на съдебен процес за вземане и период, за който вече е воден друг
съдебен процес е тежко нарушение на закона, водещо до незабавна отмяна на
съдебните актове и до прекратяване на съдебно- изпълнителния процес; всички
начислени разноски по изп.дело са незаконни, тъй като вземането не съществува и
липсва основание за тяхното претендиране и начисляване. Моли съда да прекрати
делото или да го спре, след като отмени отказа на ЧСИ.
В срока за отговор на жалбата взискателят
Изпълнителна агенция „В. к. и в.-п. д.“ твърди, че жалбата е нередовна и това е
така, тъй като не става ясно какво точно е искането на жалбоподателя. Твърди и
недопустимост на жалбата, тъй като не може в хода на изпълнителния процес да се
установява дължимостта на сумите по изпълнителния лист и заповедта за
изпълнение въз основа на които се провежда това дело. Има ред за това и той е
исковият, при своевременно подадено възражение. СИ не разполага с правомощия да
проверява вземането и неговия размер.
Твърди, че жалбата е неоснователна; твърди,
че липсва идентичност между посочените две изпълнителни дела. Моли съда да
остави жалбата без уважение.
ЧСИ И.М.-К., на основание чл.436, ал.3 ГПК,
излага мотиви за допустимост, но неоснователност на жалбата.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Въз основа но молба от 20.09.2018 година от
Изпълнителна агенция „В. к. и в.-п. д.“, ЕИК *******, е образувано изпълнително
дело 020188390400656 за изпълнение на заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист, издадени от 58-ми състав на СРС по ч.гр.д.№45300/2018г. по
описа на СРС за сумата от 1 603,30лв – главница, ведно със законната лихва
от 10.07.2018 година до изплащане на сумата и 132,07лв разноски по делото,
срещу С.П.Д., ЕГН **********. На 12.10.2018 година е изпратена покана за
доброволно изпълнение, в която дългът е посочен изчерпателно и включва в себе
си главница от 1 603,07лв, ведно със законната лихва, начиная от
10.07.2018година, която към този момент е сумата от 55,67лв, сумата от 132,07лв
по заповедното производство разноски, и такси и разноски по изпълнителното дело
общо в размер на 300,45лв. ПДИ е връчена длъжника на 17.10.2018 година.
На 30.10.2018 година по делото постъпва молба
от С.Д., с която длъжникът заявява, че е запозната с делото и се задължава да
изплаща дължимите суми по делото, считано от месец ноември 2018 година по 100лв
месечно.
На изпълнителния лист е удостоверено, че на
23.11.2018година е заплатена сумата от 99 лв; на 02.01.2019 година – 99лв; на
31.01.2019година- 99 лв; на 12.03.2019 година- 199 лв; на 04.06.2019 година – 343,15лв;
на 13.09.2019година – 299лв; на 25.10.2019 година – 99лв и на 15.11.2019 година
– 99лв.
Въз основа на молба от 30.09.2019 година от
същия взескател е образувано изпълнително дело №20198390400711 по описа на
същия ЧСИ за събиране от същия длъжник на суми, както следва: 5181, 44лв –
дължимо обезщетение за ползване на ведомствено жилище за периода от
01.01.2019г. до 31.07.2019 година, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 23.08.2019 година до окончателното и заплащане и разноски по делото
в размер на 31,62лв държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150лв. Към молбата , страната е представила изпълнителен лист и заповед за
изпълнение за процесните суми, издадени от 40-ти състав на СРС по
ч.гр.д.№48844/2019г.
На 07.10.2019 година ЧСИ изпраща покана за
доброволно изпълнение до длъжника С.Д., съобразно което задължението включва
следните суми: 1 581,44лв- главница, касаеща периода от 01.01.2019г. до
31.07.2019година, ведно със законната лихва от 23.08.2019година, която възлиза
на 33,39лв, сумата от 181,62лв разноски в заповедното производство и сумата от
342,45лв разноски по изпълнителното дело. По делото не са налични данни кога е
връчена на длъжника. Общият размер на дълга по това дело е сумата от 2238,90лв.
На 25.10.2019 година по делото постъпва молба
от длъжника С.П.Д., с която се твърди, че по изпълнително дело №711/2019г. през
посочения период е извършила плащания за текущите месеци, поради което не дължи
наем за посочения период от време. Към тази молба страната е представила вносна
бележка за сумата от 225, 92лв, платима на ИА „В. к. и в.-п. д.“ от 29.12.2018
година с посочено основание за плащането- наем месец януари 2019година; вносна
бележка от 28.02.2019 година с посочено основание за плащане на сумата от
225,92лв – наем за февруари 2019 година; вносна бележка от 31.02.2019 година за
сумата от 225,92лв с посочено основание- наем за март 2019 година; вносна бележка от 30.06.2019година с посочено
основание наем за април и май 2019 година – в размер на 677,76лв; вносна
бележка от 26.09.2019година с посочено основание наем за юли, август,септември
и октомври 2019година за сумата от 903,68лв.
На същата дата 25.10.2019година ЧСИ изпраща
молбата на длъжника за становище на взискателя, който с електронно писмо
признава, че е извършено плащане, но твърди, че с тези суми са погасени
по-стари задължения на длъжника.
На 05.11.2019 година ЧСИ постановява отказ за
прекрати делото, поради това, че вземането на взискателя е платено, позовавайки
се на възраженията на взискателя, че липсва погасителен ефект на извършеното
плащане, тъй като с него са погасени по- стари задължения на длъжника.
Този отказ е връчен на длъжника С.Д. на
12.11.2019 година.
Жалбата е подадена на 15.11.2019 година- в
срока по чл.436, ал.1 ГПК и се явява допустима.
Разгледана по съществотя е неоснователна.
В хода на изпълнителното производство
длъжникът е представил вносни бележки за периода от 01.01.2019година до
30.06.2019година, включително, с които установява плащане на дължимото обезщетение
в размер на 225,92лв месечно. Във всеки един документ е посочен периодът, за
който се извършва плащане. Взискателят признава, че е приел това плащане и е
получил сумите, но ги е отнесъл за предходни задължения на страната.
Следва изрично да бъде отбелязан факта, че
плащанията за периода януари 2019-октомври 2019 година са извършени преди
образуване на заповедно производство по гр.д.№48844/2019г., заявлението по
което е постъпило в съда на 23.08.2019 година. Последният факт се установява от
това, че съдът е осъдил длъжника да заплаща законна лихва върху претендираната
главница именно от тази дата.
Следва изрично да бъде отбелязан и фактът, че
след като длъжникът извърши плащане, при липса на уговорка между страните за
реда на погасяване на задълженията му и ако са налице условията на чл.76, ал.1 ГПК (този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, може
да заяви кое от тях погасява),
изборът на длъжника при кои от няколкото еднородни задължения погасява,
обвързва кредитора. Ако длъжникът не е направил избор, погасяването
задължително се извършва по реда на чл.76, ал.1, изр.2 или изр.3 ЗЗД. Правилото
на чл.76, ал.1 е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват
задълженията, включително паричните- ТР №3 от 27.03.2019г. по т.д.№3/2017г. на
ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай длъжникът е извършил
плащане на главницата преди кредиторът да се снабди със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист по отношение на своите вземания. Това изпълнение е прието от
кредитора. Ето защо длъжникът твърди, че вземането на кредитора не съществува.
Процесуалният способ на длъжника за защита е не чрез искане за прекратяване на
изпълнителното дело, а чрез подаване на възражение по чл.414 ГПК, каквито
доводи навежда взискателя с отговора на жалбата. Ето защо настоящият състав
намира, че правилно ЧСИ е отказал да прекрати делото. Но намира едновременно с
това, че молбата, с която длъжникът твърди, че не дължи представлява възражение
по смисъла на чл.414 ГПК, което ЧСИ е следвало да изпрати на заповедния съд, който
да прецени неговата допустимост.
При изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ОТКАЗ от 05.11.2019 година, постановен по
изп.дело№20198390400711 по описа на ЧСИ И. М. – К. рег.№839 на КЧСИ да прекрати
изпълнителното дело, на основание чл.433, ал.1,т.1 ГПК.
УКАЗВА на ЧСИ И. М. – К. рег.№839 да изпрати
на 58-ми състав на СРС по ч.гр.д.№45300/2018г. молба на длъжника С.П.Д. с
вх.№7214/25.10.2019г., ведно с приложените към нея документи, за преценка за
приложение нормата на чл.414 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и препис от
него да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.