РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Варна, 14.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20253110200464 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на С. Д. Д. против Наказателно Постановление № 24-0433-001525/
02.12.2024г. на Началника на 01 РУ ОД МВР-Варна, с което на С. Д. Д. е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 150 лева на
основание чл.177 ал.1 т.1 от ЗДП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призован не се явява лично, но се представлява,
като процесуалният му представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява и ангажира
становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
В град Варна от паркинга до магазин Макао по бул. Христо Ботев до №
18 в посока ул. Кракра управлява собствения си товарен автомобил марка
Фолксваген Кадди с регистрационен номер 89083ТК, след като е лишен от
право за управление по административен ред с НП номер 21-0819-003433 от
08.09.2021 г. на сетор Пътна Полиция при ОДМВР Варна влязло в сила от
1
21.12.2021. Лишен от право за управление управление от 28.07.2023 до
28.07.2025.
В хода на съдебното производство бяха разпитани свид. Д. и свид.Д..
Съдът кредитира показанията на свидетелите като дадени обективно и
безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,
поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се
преценява като основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
Началника на сектор в ПП КАТ ОДП-Варна, съгласно заповед № I-8121з-
1632/02.12.2024г. на Министъра на вътрешните работи.
Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушение по чл.150 А от ЗДП, като не е отнесъл фактите към
хипотезата на правната норма. Съгласно нормата на чл. 150А, ал. 1 ЗДвП, за
да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред,
както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е
изгубено, откраднато или повредено. В конкретния случай посредством
кредитираните от съда гласни доказателства се доказа по категоричен начин,
че жалбоподателят не е бил спиран за проверка от служители на полицията на
2
процесната дата. Същият е бил задържан докато се е намирал на паркинг на
магазин, до който е достигнал с велосипеда си. Остава неясно
обстоятелството въз основа на какви доказателства е било прието от АНО, че
жалбоподателят е управлявал на процесната дата автомобил, за да бъде
прието, че същият следва да носи адм. наказателна отговорност. Съдът
намира, че направените в АУАН констатации, както и тези в издаденото въз
основа на него НП се опровергават от доказателствата по делото. В тази
връзка съдът намира, че жалбоподателят е бил неправилно наказан за
извършване на нарушение по ЗДП. Съдът намира, че извършеното нарушение
не може да се вмени във вина на жалбоподателят и същият не е осъществил
от субективна и обективна страна състава на вменененото му нарушение.
По преписката не са обсъдени всички доказателства. АНО не е посочил
доказателства как е бил определен нарушителя. При произнасяне по
преписката не са били взети предвид всички обстоятелства имащи значение за
случая. Съдът намира, че АНО се е произнесъл при неизяснена фактическа
обстановка и обстоятелствата, които е приел за установени не се доказват по
безспорен и категоричен начин. Не са били разпитани разпитани свидетели-
очевидци на случилото се. Актът е съставен от неочевидец.
Предвид гореизложеното съдът намира, че жалбоподателят не е
осъществил нарушението нито от обективна, нито от субективна страна.
Поради това наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
като такова следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред
районния и административния съд, както и в касационното производство
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските
сторени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени
3
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс. Съдът, обаче е констатирал, че
са налице основания за цялостна отмяна на НП. Поради което предвид изхода
на спора, по арг. на противното на чл.78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК,
присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело
принципно не се дължи. Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази
им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от
Закона за адвокатурата. В контекста на приложението на цитираните по-горе
разпоредби към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи
претенцията на процесуалния представител на въззивника за заплащане на
съдебни разноски съставляващи адвокатско възнаграждение в пълен размер.
От съдържанието на приложения по делото пълномощно, се установява, че
жалбоподателят е възложил на адвокат оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда по
обжалване на процесното НП. Видно от съдържанието на договора за правна
защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е в размер към
минимума съгласно чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните
възнаграждания, а именно 400 лева и същото е заплатено в брой т. е. разходът
е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по дело
№ 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 24-0433-001525/ 02.12.2024г.
на Началника на 01 РУ ОД МВР-Варна, с което на С. Д. Д. е наложено
административно наказание „ГЛОБА” в размер на 150 лева на основание
чл.177 ал.1 т.1 от ЗДП.
4
ОСЪЖДА ОД МВР гр. Варна да заплати на С. Д. Д. сторените от
него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, на осн.
чл.63 ал.3 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5