Решение по дело №14246/2020 на Районен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260840

гр. Пловдив, 15.03.2021 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                                                                         Районен съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА

при участието на секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14246 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

  Образувано е по предявен от Н.И.А., ЕГН **********  срещу „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, ал.1 ГПК, с който се претендира признаване спрямо ответникът, че ищцата не дължи сумата от 13258,18 лева, главница по договор за банков кредит от ****, за която е издаден изпълнителен лист от 10.06.2009г. по ч. гр. д. № 6992/2009год. на ПРС и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Релевират се съображения, че претендираната сума е погасена по давност, поради изтичането на петгодишен давностен срок.

В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който се излагат съображения за неосноватленост на предявения иск. Твърди, че приложимата давност не е изтекла, тъй като същата е прекъсвана с поискани от взискателя и предприети от *** **** ***** изп. действия.

   Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 439, ал.1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 439 ГПК длъжникът може да оспори изпълнението чрез иск, който може да се основава на факти настъпили след приключване на съдебното дирене. В настоящия случай ищцата се позовава именно на такъв факт – изтекла погасителна давност за паричното задължение по изпълнителния лист от 10.06.2009 г., издаден по ч. гр. д. № 6992/2009год. на ПРС, въз основа на който е образувано изп. дело № ***/**** на *** ********. Посочените обстоятелства се установяват от приложеното към настоящото производство изп. дело № ***/**** по описа на *** *****.

В тежест на ищцата, съобразно твърденията й е да докаже факта на погасяването на процесните суми по давност като в случая следва да установи началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност и периода, за който е текла. При установяване на това обстоятелство, в тежест на ответника е да докаже спирането или прекъсването на давността.

Съгласно нормата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от датата, на която вземането е станало изискуемо. В настоящия случай вземанията са установени със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.06.209г. и изп. лист, издадена на същата дата, от което следва, че вземането за главница по договор за банков кредит се погасява с изтичане на 5-годишен давностен срок.

Във връзка с изложеното следва да се съобрази и следното:

Изпълнителният лист, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, изпълнението по което се оспорва, е издаден на основание документ по член 417 ГПК, като следва да се приеме, че най-ранната доказана по делото дата, от която е започнал да тече давностният срок, е датата, на която е издаден изпълнителният лист – 10.06.2009г. В тази връзка видно от представения към приложеното към настоящото производство копие на изп. дело № ******** по описа на ****** се установява, че изп. действия предприети от *** по молба на взискателя спрямо другия солидарно задължен длъжник по изп. дело А. А. са поискани на 23.04.2013г. и на 19.02.2015г. за налагане на запор върху пенсията и върху трудовото възнаграждение. Следва да се отбележи, че по искане на взискателя на 14.07.2009г. на длъжницата е била наложена ПАМ, което налагане не прекъсва давността, тъй като не се касае за действия по принуд. изпълнение, а за налагане на принудителна адм. мярка по ЗБДС. ЕОС Матрикс ЕООД е конституиран като взискател от *** в качеството му на частен правоприемник на взискателя „Прокредит Банк България“ ЕАД на осн. член 429, ал. 1 ГПК, като приемството се установява от приложената цесия.

Съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, давността се прекъсва едва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В тази връзка следва да се посочи, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

На основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното дело се прекратява ако взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. В периода от 10.06.2009г. до 23.04.2013г. не са извършвани изпълнителни действия, включени в конкретни изпълнителни способи, и няма данни взискателят (ответникът) да е поискал извършването на такива. Следователно изпълнителното дело е прекратено на 11.06.2011г. по силата на закона – на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.

Както беше посочено, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, като това прекратяване настъпва по силата на закона, а актът на съдебния изпълнител има само декларативно действие. При прекратяване съдебният изпълнител е длъжен служебно да вдигне всички запори и възбрани, като всички други предприети действия се обезсилват по право, а нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното изпълнително действие. В случая, предвид обстоятелството, че поисканите от ответника изпълнителни действия са предприети след прекратяването на изпълнителното производство (същото е прекратено на 10.06.2011г., на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, а новите молби на ответника с искане за прилагане на конкретни изпълнителни действия са депозирани при прекратен изпълнителен процес, поради което не са породили ефект на прекъсване на давността), съдът намира, че новата давност за процесните вземания е започнала да тече на 11,06.2011 г., като 5-годишният срок е изтекъл на 11.06.2016г., с изтичането на която дата посочените задължения на ищеца са погасени по давност.

Следователно предявения иск се явява основателен.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция, следва да се присъдят разноски в полза на ищеца в размер на 24 лева.

На адв. М. следва да се присъди адв. възнаграждение по член 38 от ЗАдв в размер на 1006 лева.

На осн. член 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати дължимата по производството държавна такса в размер на 530,33 лева.

Предвид изложените съображения, съдът

                                                Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.439, ал.1 ГПК, предявен от Н.И.А., ЕГН **********  против „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* , че Н.И.А., ЕГН **********  не дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* сумата от 13258,18 лева, представляваща дължима главница по договор за банков кредит № *** *******., за която са издадени изпълнителен лист от 10.06.2009г. по ч. гр. д. № 6992/2009год. на ПРС и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 10.06.2009г. по ч. гр. д. № 6992/2009год. на ПРС.

ОСЪЖДА  „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на адв. С.Н.М. адв. възнаграждение по член 38 от ЗАдв. в размер на 1006 лева.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на Н.И.А., ЕГН ********** разноски по делото от 24 лева.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с ЕИК ********* да заплати на ПРС държавна такса от 530,33 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова

 

 

Вярно с оригинала.

Д. К.