Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 08.07.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на десети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 1008 по описа за
2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, представлявано от изпълнителния
директор Д.Б.Б., чрез пълномощника юриск. И.С., срещу Ю.Р.Ч., ЕГН ********** ***.
Предявен
е установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл. 422 от ГПК, вр.чл.
79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - за признаване за установено
в отношенията между ищец и ответника, че ответникът дължи на ищцовото дружество
следните суми: 2317,09 лв. -
представляваща неизплатената главница от месечни погасителни вноски с падежни
дати от 20.12.2018 г. до 20.08.2021 г., по отношение на които е обявена
предсрочна изискуемост, преди подаването на Заявлението по чл. 410 от ГПК в
съда; 1296,26 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.12.2018г. до 20.08.2021 г.;
261,38 лв. – лихва за забава считано от 21.12.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на Заявлението до окончателното изплащане на
задължението, за заплащане на които е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
1349/2019г. на ВлРС.
При евентуалност и ако съдът на уважи изцяло или
частично предявения установителен иск се иска осъждане на ответника да заплати следните
суми: 2317,09 лв. - представляваща неизплатената главница от месечни
погасителни вноски с падежни дати от 20.12.2018 г. до 20.08.2021 г.; 1296,26
лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.12.2018г. до
20.08.2021 г.; 261,38 лв. – лихва за
забава считано от 21.12.2018 г. до подаване на искова молба – 07.12.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на искова молба до
окончателното плащане.
Ищецът твърди, че на 10.06.2019г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата
27.07.2017 г., на основание чл.99 от ЗЗД, между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, ЕИК ********* и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, по
силата на който вземането, произтичащо от Договор за потребителски паричен
кредит PLUS №15678527, сключен на 29.01.2018 г., между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД и Ю.Р.Ч., е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК ********* изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви. Специално в чл. 27 от Договора за
заем изрично било уговорено правото на кредитора да прехвърли вземането си в
полза на трети лица. Приложение №1, представлявало неразделна част от договора
за прехвърляне на вземания, което е представено само с данните на длъжника Ю.Р.Ч.,
тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита
на личните данни и Общият регламент относно защита на личните данни /Регламент
(ЕС) 2016/679/, който се прилага пряко в страните членки на ЕС, без да е
необходимо да бъде инкорпориран в национален закон.
Съгласно договора за цесия от 27.07.2017 г.,
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството си на цесионер се задължила
от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за извършената
цесия до длъжниците, за което Агенция за събиране на вземания имала изрично
пълномощно от цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, както и от „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., клон България", в качеството му на универсален
правоприемник на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /на осн. чл. 262, ал. 1 от ТЗ, след сливане „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България е
правоприемник по закон на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД/, за уведомяване на
длъжниците по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД.
В изпълнение на изискванията на закона на ответника
било изпратено по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД уведомление за извършената цесия
от името на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ с Изх. № УПЦ-П-БНП/ PLUS -15678527 от
дата 11.06.2019 г., с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД. Това писмо
се е върнало в цялост с отбелязване „Непотърсено“. На ответника било изпратено
и втори път уведомление за извършената цесия от името на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“, с Изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/ PLUS -15678527 от дата 04.12.2019 г. Във
второто уведомление, Агенция за събиране на вземания, на гърба на
уведомителното писмо, в качеството си на нов кредитор на ответника, от свое име
уведомил ответника и за предсрочната изискуемост на задължението му.
Уведомлението било изпратено с известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД,
което също се върнало в цялост с отбелязване „Непотърсена“.
В тази връзка се настоява на това, че съгласно чл.
9 от Условията по Договора за кредит /Договора/, страните били договорили, че
всички съобщения, изпратени от Кредитора до Кредитополучателя на посочения в Договора
адрес се считат за получени и узнати. Освен това към настоящата искова молба
представя и моли да се връчи на ответника, ведно и с исковата молба и
приложенията към нея, копие от уведомлението за извършената цесия от името на
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" с Изх. № УПЦ-П-БНП/ PLUS 15678527 от
дата 11.06.2019 г. и с Изх. № УПЦ/УПИ- С-БНП/ PLUS -15678527 от дата 04.12.2019
г. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК
Решение № 3/ 16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до
длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за
цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, а прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде
съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство
безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения
договор за паричен заем не е погасено, се иска да се приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове, тъй като уведомлението по реда на чл.
99, ал.4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното
плащане на едно и също задължение. Длъжникът можел да възрази за липсата на
уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента
на уведомлението. С оглед на което фактът кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не бил от значение за основателността на
иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата
молба задължение не е погасено. В тази насока сочи съдебна практика.
Ищецът твърди също, че процесното вземане
произтичало от сключен на 29.01.2018г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А., клон България", като Кредитор и Ю.Р.Ч., като Кредитополучател - Договор
за потребителски кредит с № PLUS -15678527, при спазване на разпоредбите на
Закона за потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът бил
отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждали от Договора за потребителски
кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит бил равен на сумата,
посочена в поле „Общ размер на кредита“, а именно: 2 500,00 лв. Страните били
постигнали съгласие да бъде сключена застраховка на плащанията, при която
застраховката да бъде платена директно на застрахователния агент „Директ
Сървисис“ ЕАД, като застрахователната премия в размер на 588,00лв. била
разделена на равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле
„Брой погасителни вноски“, и била част от всяка месечна погасителна вноска,
посочена в поле „месечна погасителна вноска“. В този погасителен план на
договора за заем бил включен и размера на договорната лихва.
С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
се е съгласил да заплати на кредитора и такса ангажимент, която била в размер
на 87,50 лв., срещу която Кредиторът фиксирал лихвения процент за срока на
договора, при съдържащите се в този документ условия, размери и срокове.
Таксата се заплащала от Кредитополучателя при усвояване на кредита, като
Кредиторът удържал сумата посочена в поле „Такса ангажимент“ от общия размер на
кредита. Предоставянето на посочената по-горе сума съставлявало изпълнение на
задължението на Кредитора да предостави заема и създавало задължение за
Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по размер
в поле „месечна погасителна вноска“ и брой в поле „брой погасителни вноски“.
Настоява се на това, че погасителните вноски по ДПК
PLUS съставлявали изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на Кредитора по подготовка и обслужване на кредита и
определена добавка, съставляваща печалбата на Кредитора, като лихвения процент
бил фиксиран за срока на Договора и посочен в него. При което общата стойност
на плащанията по кредита била договорена в размер на 5 079,90 лв. Така
договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 1 991,90
лв.
На основание сключения между страните договор,
Кредитополучателят се задължил да върне сумата по кредита в срок до
20.08.2021г., на 42 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които по
120,95 лв., при първа погасителна вноска вносима на 20.03.2018 г., съгласно
погасителен план посочен в Договора за кредит, в който бил посочен падежа на
всяка отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита бил 20.08.2021 г. /дата на последна погасителна вноска,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит/.
Предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не
изпълнявал в срок задължението си за плащане на погасителните вноски,
кредиторът приел, че по отношение на вземанията е настъпила предсрочна
изискуемост. Съгласно чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване
на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на Кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната
изискуемост. Въпреки цитираната разпоредба до длъжника било изпратено
Уведомително писмо, с което бил уведомен, че по отношение на вземанията по
договора за кредит е обявена предсрочна изискуемост считано от дата
09.12.2019г. /получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост/. Така
независимо в действащото законодателство, както и в разпоредбите на договора, да
липсвало задължение на Кредитора да уведоми писмено Кредитополучателят, че
обявява предсрочна изискуемост на Договора, на ответника било изпратено и той
получил уведомлението за предсрочната изискуемост.
Настоява се и на това, че видно от представените по
делото доказателства, към момента на сключване на процесния договор за кредит,
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД била небанкова финансова институция и като
такава попадала в обхвата на чл.3 от ЗКИ, съгласно който небанкова финансова
институция е лице, различно от кредитна институция /банка/ и инвестиционен
посредник, една от основните дейности на което може да бъде отпускане на
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове
или други възстановими средства. Отпускането на кредити било банкова дейност,
съставляваща основния предмет на дейност на Банките по силата на чл. 2 ал. 1 от
ЗКИ и за да упражнява тази дейност финансовата институция следвало да е
получила лиценз за извършване на банкова дейност от БНБ. Обстоятелството, че
финансовата институция извършва банкова дейност в областта на потребителското
кредитиране обаче не я правело банка, поради което сключеният между финансовата
институция и ответника договор за кредит нямал характера на договор за банков
кредит по чл. 430 от ТЗ, а съставлявал договор за заем по чл. 240 от ЗЗД. В
този смисъл била налице задължителна практика на ВКС по реда на чл. 290 от ГПК,
а именно Решение № 99/01.02.2013 г. по т.д. № 610/2011 г.,1т.о., ТК.
Освен липсата на законово или договорно задължение
за Кредитора по процесния договор за кредит да уведоми Кредитополучателя за
обявената предсрочна изискуемост на задължението, даденото задължително тълкувание
в т.18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, също не намирало
приложение към настоящия случай. Аргументите в тази насока били следните: ВКС
приемало, че договорената предсрочна изискуемост на вземания на финансова
институция по смисъла на чл.3, ал. 1 от ЗКИ настъпвала по право с изтичане на
определения от съконтрахентите в договора срок за заплащане на вноска и не било
необходимо никакво допълнително волеизявление или уведомление от кредитора до
длъжника за това. Разпоредбата на чл.60, ал.2 ЗКИ била специална и не се
прилагала в общите облигационни отношения, за които е приложима договорната
свобода при определяне настъпване на предсрочна изискуемост на едно вземане
/чл. 20а ЗЗД/. След като самият Закон за кредитните институции разграничавал
финансовите институции (като кредитодателя на ответника) от кредитните
(банките), и след като разпоредбата на чл.60 от ЗКИ се намирала в глава относно
банките, наименувана „Отношения между банките и между банките и обслужваните от
тях лица”, правоприлагането по аналогия било необосновано. Недопустимо било
прилагане на специална разпоредба, свързана с конкретни правни субекти (като
банките), към други правни субекти. По същите съображения неприложимо към
небанковите финансови институции било приетото от ВКС изрично за банките в т.18
от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК. В
смисъла на гореизложеното била и практиката и на други съдилища по отношение на
небанкови финансови институции, а именно: Решение № 59 от 16.02.2016 г. по
в.гр.д. № 1425/2015 г. на ОС- Велико Търново, Определение № 4586 от 14.10.2015
г. по в.гр.д. № 824/2015г. на ОС- Благоевград, Решение № 21 от 11.01.2018 г. по
гр.д № 2711/2017 на РС - Ямбол).
В случая съгласно чл. 5 от процесния Договор, при
забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
Кредитополучателят дължал обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника била начислена лихва за забава
за периода от 21.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, която
е в общ размер на 261,38 лева.
Твърди и, че длъжникът не бил заплатил изцяло
дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която била погасена до момента
била в размер на 1088,55лв., с която били погасени дог. лихва- 905,64лв. и
главница - 182,91 лв.
Предвид изложеното за "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД възникнал правен интерес да предяви вземането си по съдебен
ред, с оглед на което било входирано Заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу Ю.Р.Ч., с ЕГН **********,***.
Съдът уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. № 1349/19 г. била издадена
заповед за изпълнение. Заповедта за изпълнение била връчена по реда на ГПК. На
04.11.20 г. от ищеца било получено
съобщение с указание, че могат да предявят
иск по чл. 422 от ГПК, което обуславяло и правния му интерес от
подаването на настоящата искова молба.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска от
съда, да признае за установено, че Ю.Р.Ч., с ЕГН **********, дължи на „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, следните суми, присъдени в издадената Заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1349/19 г. по описа на ВлРС, а
именно: Сумата от 2 317,09 лв. - представляваща неизплатената главница от
месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.12.2018 г. до 20.08.2021 г., по
отношение на които е обявена предсрочна изискуемост, преди подаването на
Заявлението по чл. 410 от ГПК в съда; Сумата от 1 296,26 лв. - договорна
/възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.12.2018г. /падеж на първа
неплатена погасителна вноска/ до 20.08.2021 г. /падеж на последна погасителна
вноска/; Сумата от 261,38 лв. – лихва за забава считано от 21.12.2018 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед
за изпълнение до окончателното погасяване на дълга. При евентуалност и ако
съдът на уважи изцяло или частично предявения установителен иск се иска
осъждане на ответника да заплати следните суми: 2317,09 лв. - представляваща
неизплатената главница от месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.12.2018
г. до 20.08.2021 г.; 1296,26 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима
за периода от 20.12.2018г. до 20.08.2021 г.;
261,38 лв. – лихва за забава считано от 21.12.2018 г. до подаване на
искова молба – 07.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на искова молба до окончателното плащане. Претендира и разноски направени в заповедното и
настоящото производство.
Във връзка с осъдителните искове ищецът прави
изявление, че искова молба уведомява ответника за настъпилата предсрочна
изискуемост на падежирали вноски към подаване на искова молба /04.12.2020г./ по
процесния договор от № 34 до № 42, включително по погасителен план.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
Поради което му е указано, че в случай че не се яви в първото съдебно заседание
, без да е направил искане делото да се гледа в него отсъствие, то може да
настъпят последиците на чл.238 и 239 ГПК и да се постанови неприсъствено
решение.
В
о.с.з. ищеца, не изпраща представител или пълномощник.
В
о.с.з. ответника се явява лично, но поради нередовно призоване на ищеца не
даден ход на делото В следващо о.с.з. ответникът не се явява, ние се
представлява..
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на
наведените от ищеца доводи, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 1349/2019г. на ВлРС, с постановеното по същото Заповед №
707/18.12.2019г. се установява да е разпоредено Ю.Р.Ч., ЕГН ********** ***, да
заплати на ищцовото по настоящето дело дружество „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК ********* – София следните суми: сумата от 2317.09лв.
- изискуема главница за периода от 20.12.2018г. до 20.08.2021г. по договор за потребителски
кредит № PLUS от
29.01.2018г. сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно със законна
лихва върху нея, считано от 13.12.2019г.
до окончателно изплащане на вземането, сумата от 1296.26 лв. - договорна лихва за
периода от 20.12.2018г. до 20.08.2021г., сумата от 261.38лв. - лихва за забава за периода
от 21.12.2018г. до 13.12.2019г., както и разноски от 77,49лв. за държавна такса
и 50лв. за юриск. възнаграждение.
Издадената
ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1349/2019г. на ВлРС е връчена на длъжника Иван
Шопов от ЧСИ С. чрез залепване на 18.08.2020г. по реда на чл.47 ГПК.
Във
връзка с това ищеца е уведомен да предяви иск за установяване на вземането си
по издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1349/2019г. на ВлРС
в едномесечен срок. Съобщението е получено от него на 04.11.2020г., а настоящия
установителен иск е предявен на 07.12.2020г., изпратен по пощата с клеймо от
04.12.2020г. в указания едномесечен срок.
Изложеното
сочи, че установителния иск е допустим.
Освен
това от събраните писмени доказателства,
представени от ищеца се установява следното: С Договор за потребителски кредит
№ PLUS -15678527 от 29.01.2018г. сключен с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /заемодател/ и Ю.Р.Ч., ЕГН ********** /заемател/,
се установява ответника да отпусната в заем сумата от 2500лв., при следните
условия: размер на кредита 2500лв., застрахователна премия -588,00лв., Общ
размер на кредита 2500лв.; такса ангажимент – 87,50лв. ГПР – 45,36% ГЛП – 35,52%. Общото му задължение по договора
е 5079,90лв., платимо на 42бр. месечни вноски всяка от по 120,95лв. по
погасителен план, с падеж на последната вноска – до 20.08.2021г.
В чл.5
от Условия на договора за кредит, подписани от страните, е уговорено при забава на плащания на една или
повече месечни вноски кредитополучателя дължи лихва за забава в размер на
законната лихва за периода на забавата. А при просрочие на две или повече
вноски, считано от падежа на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер заедно с дължимото обезщетение за
забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпилата
предсрочна изискуемост.
В чл.2
от Условия на договора за кредит е уговорено, че от заемната сума се удържа
сума в размер на 543,04лв. за погасяване на задължения на Ю.Ч. по предходен
договор № CREX -15464257. А размерът на кредитната покупка на
застраховка „Защита на плащанията“ ще бъде платена директно на застрахователя,
като застрахователната премия е разделена на равен брой вноски, съответстващи
на вноските по договора и е част от месечната погасителна вноска.
Заедно
с този договор са представени Приложение №2 –стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителски кредит. Видно от него се предоставя кредит в
размер на 2500лв., като сумата за получаване по сметка слез приспадане на такса
ангажимент е 2412,50лв.
Ищецът
е представил и Сертификат за застраховка № PLUS-15678527, според който
застрахователя „Кадиф Животозастраховане-България“, чрез клона си „Кадиф Общо
Застраховане“, подписан от застрахования и застрахователя, по силата на който
застрахователя се е задължил да срещу предоставяне на застрахователна премия да
застрахова задълженията по ДПК № PLUS -15678527. В този сертификат никъде не
посочен размера на дължимата застрахователна премия от застрахованото лице. По
делото няма данни за това да е бил сключен отделно от Сертификата и
застрахователен договор или да е издадена на името на ответника застрахователна
полица.
Ищецът
е представил и Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
сключен на 27.07.2017г. между ищеца „АСВ“ и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
както и Приложение №1 към него от 10.06.2019г. Под № 412 в това приложение е
записна като прехвърлено вземане по Договор
за потребителски кредит № PLUS -15678527/29.01.2018г., сключен с ответника Ю.Ч.
в размер на общо 3752,53лв., в това число: 2317,09лв.-остатък по главница;
1298,28лв. – остатък договорна лихва и 89,18лв. –остатък лихва за просрочие.
Представени
са още Потвърждение за цесия по Рамковия договор, съгласно Приложение №1 към
него от 10.06.2019г. и Пълномощно дадено от БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на
ищца АСВ ЕАД, да уведомява от него име всички длъжници за прехвърляне на
вземането.
Ищецът
е представил и 2 бр. Уведомителни писма изпратени до ответника Ю.Ч., с които го
уведомява по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД за извършената цесия. Писмата са изпратени по БП
с обратна разписка, но са се върнали в цялост с отбелязване, да не са получени.
Не са
представени от ищеца каквито и да било доказателства за това процесния Договор
за потребителски кредит № PLUS -15678527/29.01.2018г. да ебил обявен за
предсрочно изискуем от кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, респективно
да е налице негово изявление достигнало до ответника Ч., като кредитополучател
и страна по договора.
В тази
връзка следва да се отбележи, че дори и да се приеме твърдението на ищеца, че
тъй като кредитора по процесния договор е небанкова институция за него не
намира пряко приложение разпоредбата на т.18 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК, то превръщането на едно
договорно задължение в изискуемо преди изтичане на неговия срок, какъвто е
настоящия случай до колкото срокът на договора е 20.08.2021г. /която дата още не настъпила/,
представлява едностранно изявление за изменението на неговия срок. Клаузата за
предсрочна изискуемост, при настъпване на определени условия не противоречи на
свободата на договаряне по чл. 9 ЗЗД. Но както вече бе посочено предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. В
случая посочената клауза по т.5 не установява твърдяната от ищеца автоматичната
предсрочна изискуемост, тъй като не може такава да бъде обявена, без
изявлението на кредитора да достигне до длъжника. Клаузата на т.5 от Условия по
договора установява правото на кредитора да обяви предсрочна изискуемост при
посочените в нея предпоставки, но за да произведе действието си следва да бъде
съобщена на длъжника.
В заявлението си за
издаване на ЗИ по чл.40 ГПК /постъпило в съда на 16.12.2019г./ ищецът е
посочил, че ответникът е бил уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост с
изпратено му Уведомително писмо, считано от 09.12.2017г. Нито в заповедното производство, нито по
настоящото делото не е представено уведомление от ищеца - кредитор до длъжника
съгласно т.5 от Условия към договора за кредит /л.11 от делото/ за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Тоест
липсват доказателства изобщо да е налице изявление на кредитора за настъпила
предсрочна изискуемост, както и такова да е достигнало до длъжника, преди
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК.
Позовавайки
се още при подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК на предсрочна изискуемост,
в исковото производство по чл. 422 от ГПК кредиторът следва да докаже както
предпоставките за настъпването й, така и, че длъжникът е бил уведомен за
обявяването й преди образуване на заповедното производство. Този извод следва
от обстоятелството, че настоящото исково производство е продължение на заповедното
производство и вземанията и по двете производства следва да съвпадат по
основание. Основанието се заявява от кредитора още при подаване на заявлението
в заповедното производство Затова и последващото съобщаване на длъжника, в
т. ч. с връчване на разпореждането по чл. 131 от ГПК на обявената от кредитора
предсрочна изискуемост не може да се приеме като факт, настъпил след
предявяване на иска от значение за спорното право при условията на чл. 235, ал.
3 от ГПК, тъй като в рамките на установителния иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
ищецът не може да променя с обратна сила момента на настъпване на
изискуемостта, тъй като това би довело до недопустимо изменение на основанието
на вземането по издадената заповед за изпълнение, в рамките на която ищецът е
заявил своята претенция /в т. см. Тълкувателно решение № 4/2013 г., ОСГТК на
ВКС, решение № 123 от 9.11.2015 г. на ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т. о.,
ТК, определение № 387/24.07.2017 г. по ч. т. д. № 1369/2017 г. на ВКС, I т. о/.
Когато
заявителят се е позовал на предсрочна изискуемост на целия кредит/остатък от
кредита и предвид разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК, съгласно която искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, настъпването на предсрочната
изискуемост трябва да предхожда образуването на заповедното производство. Ако
фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са
се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземанията не са изискуеми в заявените размери и не са възникнали на
предявеното от заявителя основание. Вземанията, предмет на заявлението по чл.
410 ГПК /а не само по чл. 417 ГПК/, също следва да бъдат изискуеми към момента
на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на
исковото производство, образувано по реда на чл. 422 ГПК, тъй като за кредитора
не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл. 410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита.
Независимо
от обстоятелството, че ищцовото дружество не е банка, а финансова институция по
смисъла на чл. 3 ЗКИ, а процесният договор не е договор за банков кредит,
даденото в Тълкувателно решение № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС разрешение за
необходимостта преди подаването на заявлението да се съобщи на длъжника
изявлението на кредитора, че счита кредитът за предсрочно изискуем, е
принципно, поради което следва да се прилага не само за настъпване на
предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит /който по
същността си е договор за заем/, но и по отношение настъпването на предсрочна
изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които
престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника
е разсрочено. Не съществуват правни аргументи, които дават основание за
различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите /заемите/,
отпускани от небанкови финансови институции, какъвто е ищецът по настоящото
дело, и тези, отпускани от търговските банки.
Поради
изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че и при вземания по
договор за кредит с кредитор финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ,
съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой
вноски, предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а е необходимо преди
подаване на заявлението кредиторът да е уведомил длъжника, че се възползва от
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, и това волеизявление трябва
да е достигнало до длъжника, тъй като срокът за изпълнение на задължението е
съществен елемент от съдържанието на договора за кредит, поради което за
промяната му е необходимо не само наличие на договорна клауза, но и изявление
на правоимащия /кредитор/, че се възползва от това право и обявява задълженията
за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако банката, съответно финансовата
институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника -
кредитополучател.
По
делото липсват доказателства, че ищецът е уведомил ответника за настъпилата
предсрочната изискуемост преди депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, с
оглед на което вземането по издадената заповед за изпълнение - за заплащане на
предсрочно изискуемия остатък от кредита, не съществува, което води до извода,
за неоснователност на предявения установителен иск за дължимост на заявената
като предсрочно изискуема главница.
Съгласно
т. 1 от ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. по т. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС
при вземане, произтичащо от договор за банков кредит, чиято предсрочна
изискуемост не е била надлежно обявена на длъжника преди подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, не може да се игнорира, че
съществува валидна облигационна връзка по договора за кредит при условията,
договорени между страните - кредитор и кредитополучател.
Ищецът
твърди, че ответникът е направил плащане в размер на 1088,55лв., с което е
погасил задълженията си по 9 бр. погасителни вноски. С така направеното плащане
били погасени 905,64лв. – договорна лихва и 182,91лв. – главница. Същото се
установява и от приетата по делото ССЕ, изготвена от в.л. Т., която не е
оспорена от страните и се кредитира от съда.
Липсата
на точно изпълнение, съобразно договореното по погасителен план, подписан от
страните за погасяване на задължението – главница или лихви, следва да бъде
съобразено в рамката на исковото производство, дори и да не са настъпили
последиците на надлежно обявена предсрочна изискуемост на цялото задължение по
договора за кредит. Длъжникът - ответник по иска, дължи изпълнение, макар и
само за онази част от дълга, по отношение на която е настъпил падежът,
договорен от страните. Дори когато в производството не бъде доказано, че
претендираното вземане е изцяло изискуемо поради предявената предсрочна
изискуемост, то не може изцяло да се отрече съществуването на вземането и да
бъде отхвърлен изцяло искът при безспорно установено неизпълнение на същото
това вземане по отношение на вече падежираните вноски, а именно такъв е
настоящия случай.
Изпълнявайки
задълженията си да следи за нищожност на договора или на отделни клаузи от
него, съдът намира следното:
Видно
от договора и от заключение по ССЕ е, че от ответника, като кредитополучател е заплатената
такса ангажимент в размер на 87,50 лв., в съответствие и по реда на т.2
изречение последно от Условията на договора, която се събира еднократно не е
свързана с усвояването и управлението на кредита /чл. 10 а, ал. 2 ЗПК/. Таксата
ангажимент е посочена ясно в част II, т. 4 от Стандартния европейски формуляр
за предоставяне на информация, подписан от ищеца. На следващо място следва да
се посочи, че размерът и целта на таксата ангажимент на основание чл. 10а ал. 4 ЗПК са ясно посочени в Договора за потребителски кредит PLUS-15678527, чл. 2
-"Кредитополучателят заплаща и такса ангажимент, посочена в съответното
поле, срещу което кредиторът сключва договора при фиксиран лихвен процент по
смисъла на § 1, т.5 от ЗПК, при съдържащите се в този документ условия, размери
и срокове. Таксата се заплаща от Кредитополучателя при усвояване на кредита,
като Кредиторът удържа сумата посочена в поле " Такса ангажимент " от
общия размер на кредита". В § 1, т. 5 от ЗПК е уредено, че страните могат
да договорят постоянен лихвен процент". Следователно, не може да бъде
възприета тезата, че въпросната такса е свързана с усвояване на кредита, макар
да е уговорено, че същата се дължи от кредитополучателя при усвояване на
кредита. Клаузата такса ангажимент не може да бъде определена
като неравноправна и представляваща допълнителна облага за кредитора наред с
възнаградителната лихва. Освен това същата е надлежно обявена по основание и по
размер в съответствие с чл. 5 от ЗПК, включена е в договорното съдържание, но
не като цена на заема, а като такса за допълнителни услуги.
Не така
стои въпроса с уговорения и посочен в договора ГПР от 45,46 %.
На
първо място следва да се посочи, че в нормата на чл. 19, ал.1 от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/ е посочено, че Годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в това число и тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В ал.4
на чл.19 от ЗПК е регламентирано, че годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България. Към датата на сключване на процесния договор основният лихвен процент
е бил 0, 01 %. С Постановление № 100 от 29.05.2012 на МС, за задължения в
левове - основният лихвен процент на Българската народна банка, в сила от 1
януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процента (в сила от
01.07.2012 г.), следователно размерът на законната лихва е бил 10, 01 %, а
петкратния й размер възлиза на 50, 05 %.
Видно
от договора общата стойност на плащанията е 5079,90лв., която сума представлява
сбор от 2500лв. –главница; 588,0лв.- застрахователна премия; 87,50лв. – такса
ангажимент. В нея най вероятно е включена и договорната лихва, чийто размер не
е конкретно посочен. Нейния размер се
установява от заключение по ССЕ, според което договорна лихва е в размер на 1991,90лв.
При
този размер на задълженията на ответника по ДПК PLUS-15678527, изчислен по
формулата на Приложени №1 към чл.19, ал.2 от ЗПК , ГПР е в размер на 57,20 % ,
а не посочения в договора ГПР от 45,46 %. При което и действителния ГПР е
по-голям от този максимално допустимия такъв предвиден в чл.19, ал.4 от ЗПК.
Съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.
4, се считат за нищожни. От друга страна
посочването на ГПР е задължителен реквизит на всеки Договор за потребителски
кредит, съгласно изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Неговия размер не
може да бъде определен от съда, нито заместен от императивни законови норми.
Съгласно
чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал.1, т.7 - 12 и 20 ЗПК, а в случая не спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.
По тези
съображения съдът намира, че процесния Договор за потребителски кредит
PLUS-15678527 е недействителен. При което и съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Както
вече бе посочено по-горе отпуснатия кредит е в размер на 2500лв. Ответникът е
заплатил по този договор сума в размер на 1088,55лв.
До колкото при постановяване на своето решение
съдът е длъжен да съобрази всички факти и обстоятелства на стъпили в хода на
делото, то и в конткретния случай са налице такива, а именно: В искова молба
ищецът е направил изявление, че обявява кредита за предсрочно изискуем.
Действително това изявление не изхожда от кредитора по ДПК, а от цедента –
ищцовото дружество. Дори е да се приеме,
че с връчване на искова молба е обявена предсрочна изискуемост на кредита, то
това е станало с получаването й от ответника на 25.01.2021г. При което от този
момент всички вноски дължими по процесния договор са станали изскуеми. В тази
връзка следва да се отбележи само, че от деня следващ тази дата ответникът е
изпаднал в забава за изпълнение, до колкото искова молба се явява и покана за
плащане. Дължими от него са всички
вноски по договора, независимо падежът им да не бил настъпил до подаване на
искова молба, тъй като те са станали предсрочно изискуеми със достигането на
изявлението за това до ответника. Тоест към момента на постановяване на
решението, вноските с падеж от 20.03.2018г. до 20.08.2021г. , според
погасителен план които вноски с номера от 1 до 42 включително.
По
горните съображения съдът намира, че се установява наличие на задължение на
ответника Ю.Ч. към ищцовото дружество в размер на сумата от 1411,45лв. = (2500лв. - 1088,55лв.),
представляваща дължима и неизплатена главница по ДПК PLUS-15678527 от
29.01.2018г., а над този размер до пълния претендиран такъв от 2317.09лв. - за главница; 1296.26 лв. - договорна лихва за периода от
20.12.2018г. до 20.08.2021г. и 261.38лв. - лихва за забава за периода от
21.12.2018г. до 13.12.2019г., е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.
До
колкото се установява наличие на задължение за заплащане на главница, което не
изпълнено, то се установя същата да се дължи ведно със законното лихва, считано
от 16.12.2019г. /дата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК, до окончателно
изплащане на вземането.
Предвид
частично отхвърляне на установителния иск сбъднало се е вътрешно процесуалното
условие за разглеждане на евентуалния осъдителен иск предявен от ищеца- за осъждане на ответника да заплати следните
суми: 2317,09 лв. - представляваща неизплатената главница от месечни
погасителни вноски с падежни дати от 20.12.2018 г. до 20.08.2021 г.; 1296,26
лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 20.12.2018г. до
20.08.2021 г.; 261,38 лв. – лихва за
забава считано от 21.12.2018г. до подаване на искова молба – 07.12.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата от подаване на искова молба до
окончателното плащане.
По този
иска съдът намира следното: На първо място за ищеца не е налице правен интерес
да претендира осъждане на ответника да му заплати пълния размер на главницата,
след като с решението по установителния иск това искане се уважава частично. За
него е налице правен интерес само за неуважената част от претендираните суми
или за разликата над установения размер на
задължението от 1411,45лв. до претендираните 2317,09 лв. за главница.
По
изложените по-горе съображения свързани с установената недействителност на
процесния на Договор за потребителски
кредит PLUS-15678527 от 29.01.2018г. и прилагане на разпоредбата на
чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита, то и напълно неоснователни са претенциите
на ищеца са присъждане на сумата от 2317,09 лв. за главница, дори и за
разликата над установения размер на
задължението от 1411,45лв. до претендираните 2317,09 лв., която е в
размер на 1088,55лв. Това е така тъй като неговото задължение
е до размера на отпуснатия заем от 2500лв., а задължението за разликата от 1088,55лв.
е погасено чрез плащане. По същите съображения неоснователни са осъдителните
претенции на ищеца за заплащане на 1296,26 лв. - договорна /възнаградителна/
лихва, дължима за периода от 20.12.2018г. до 20.08.2021 г. и 261,38 лв. – лихва за забава считано от
21.12.2018г. до подаване на искова молба – 07.12.2020г.
Ето
защо и евентуалните осъдителни искове ще се отхвърлят до размера на 1088,55лв. –
главница, като неоснователен поради плащане, над тази сума, като неоснователни
поради недействителност на Договор за потребителски кредит PLUS-15678527 от
29.01.2018г.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК,
ищеца има право на разноски, като е представляван от юрисконсулт и представил
доказателства за направени такива в размер на 116,96 лева държавна такса. А на
осн. чл.78, ал.8 ГПК има право и на разноски за юрисконсулско възнаграждение,
като е претендирал такова, а то е 500лв. съобразно размера по чл.7, ал.2, т.2
от НМРАВ. При което и общия размер на направените от ищеца разноски в
настоящото производство е 616,96лв., а ще му се присъдят разноски от 224,57лв.
по съразмерност с уважената част от исковете, която и сума ще се осъди
ответника да му заплати. До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. №
1349/2019г. на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 127,59лв., а искът се уважава частично, то и следва на
ищеца да се присъдят разноски за заповедното производство в размер на 46,44лв.,
която сума ответника ще се осъди да му заплати.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК ответника няма право на разноски
по съразмерност с отхвърлената част от иска. Но тъй като такива не са
претендирани и не са представени доказателства за направени разноски, то и не
му се следват.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к Люлин 10, бул. Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, ЧЕ Ю.Р.Ч., ЕГН **********
***, МУ ДЪЛЖИ следните суми: СУМАТА от 1411,45лв.
/хиляда
четиристотин и единадесет и девет лева и 45ст./, представляваща изискуема и
неизплатена главница по ДПК PLUS-15678527 от 29.01.2018г., сключен с „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 16.12.2019г.
до окончателно изплащане на вземането, КОИТО СУМИ е разпоредено да заплати със
Заповед № 707/18.12.2019г. по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д.№ 1349/2019г. на РС
Велинград, като ОТХВЪРЛЯ установителния
иск за разликата над 1411,45лв. до претендираните 2317,09 лв. – за главница и за
сумите 1296.26 лв. - договорна лихва за периода от 20.12.2018г. до 20.08.2021г.
и 261.38лв. - лихва за забава за периода от 21.12.2018г. до 13.12.2019г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ осъдителните искове
на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к Люлин 10, бул. Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу Ю.Р.Ч., ЕГН **********
***, за заплащане на следните суми: 2317,09 лв. - представляваща неизплатената
главница от месечни погасителни вноски с падежни дати от 20.12.2018 г. до
20.08.2021 г.; 1296,26 лв. - договорна /възнаградителна/ лихва, дължима за
периода от 20.12.2018г. до 20.08.2021 г.;
261,38 лв. – лихва за забава считано от 21.12.2018 г. до подаване на
искова молба – 07.12.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на искова молба до окончателното плащане, като неоснователни до размера от 1088,55лв. – главница, поради плащане,
а за разликата като неоснователни поради
недействителност на Договор за потребителски кредит PLUS-15678527 от
29.01.2018г.
ОСЪЖДА Ю.Р.Ч., ЕГН ********** ***, да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к Люлин 10, бул. Д-р Петър Дертлиев №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, СУМАТА от 46,44лв. /четиридесет
и шест лева и 44ст./, представляваща разноски направени в заповедното производство,
както и СУМАТА от 224,57лв. /двеста двадесет и четири лева и 57ст./,
разноски направени в исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да
се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................
( Валентина И.)