Решение по дело №2054/2017 на Районен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е  №

гр. Враца, 18.12.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА ДОНКОВА

 

при секретаря Н.Г., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2054 по описа за 2017 год. на РС-Враца и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и обусловеното от неговата уважаване искане с правно основание чл.537, ал.2 ГПК, както и с искане с правно основание чл.17, ал.2 ГПК. Предявен е и насрещен иск с правно основание чл.124 ГПК.

В първоначалната искова молба ищците С.Й.Б., С.Д.П. и Л.И.П. твърдят, че са собственици на общо 5/6 ид.ч. от недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 12259.1013.414.1.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: гр.Враца, ***********който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор № 12259.1013.414.1 в поземлен имот с идентификатор № 12259.1013.414, с предназначение: гараж № 9 в сграда, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 12259.1013.414.1.1, 12259.1013.414.1.21, 12259.1013.414.1.10, 12259.1013.414.1.7, 12259.1013.414.1.8 , над обекта: 12259.1013.414.1.23, с площ по документ: 25,80 кв.м. Поддържат още, че с нотариален акт № 96/29.12.1959 г. покойният съпруг на първата ищца, баща на втората ищца и дядо на ответника – Д.Д. ***, починал на 11.01.1994 г. е придобил ½ ид.ч. от недвижим имот с пл.№ 720 в кв.28 по плана на гр.Враца. Имотът бил придобит по време на брака му с първата ищца, поради което бил в режим на СИО съгласно чл.103 СК от 1968 г. Твърдят, че по време на брака, през 1977 г. в имота бил построен гараж и други постройки. Със заповед № 161/02.03.1987 г. на Председателя на Общински народен съвет за отчуждение и обезщетяване по реда на чл.95, вр.чл.98 ЗТСУ, Д.Д. *** и съпругата му – настояща ищца С.Й.Б. били обезщетени с едно тристайно жилище и гараж /въз основа на отчужден гараж/ в ***********. Със заповед № 722/21.04.1988 г. на председателя на ОНС-Враца, на основание чл.100 ЗТСУ имотите били конкретизирани като апартамент № 28 и гараж № 9. Твърди се, че по силата на горепосочените заповеди Д.Б. и съпругата му С.Б. са станали членове по право на ЖСК „Комсомолец-2“ за посочените в заповедта жилище и гараж. Със заповед № 1286/04.10.1994 г. на Кмета на Община Враца била отменена заповед № 722/21.04.1988 г. и извършена нова конкретизация на имотите, като са определени ап.9 и гараж 9 на С.Б. – 1/3 ид.ч. и на Д.Д.Б. – 2/3 ид.ч. Строителството на процесния гараж било завършено през 2007 г. Ищците считат, че с оглед предходното, към момента на построяването на процесния гараж страните са били собственици при следните права: 4/6 ид.ч. за С.Б. /настоящ ищец/, 1/6 ид.ч. за С.П. /настоящ ищец/ и 1/6 ид.ч. за Д.Б. /баща на ответника/.  Поддържа се, че заповед № 1286/04.10.1994 г. е нищожна в частта, с която е обезщетен ответника Д.Б. и не е породила правни последици, тъй като последният не е от групата на лицата по чл.102 ЗТСУ /отм./. Ето защо, обективираното в нотариален акт за собственост върху недвижим имот-гараж, придобит чрез ЖСК № 168, том III, рег.№ 3146, дело № 44 от 2007 г. по описа на В.В.– нотариус с район на действие РС – Враца, че първата ищца и ответника са собственици при равни права не отговаря на обективната действителност, тъй като последния не е бил собственик на никаква част от имота. С оглед предходното се иска отмяната му по реда на чл.537, ал.2 ГПК. Със смъртта на Д.Д. *** неговите наследници са наследили правото му на обезщетение, което е довело и до промени в членството по право в ЖСК. Поддържат, че към настоящия момент, с оглед извършено дарение и договор за покупко-продажба първата ищца е собственик на 1/6 ид.ч. от процесния гараж, а втората ищца на 4/6 ид.ч. от същия, като 49/100 ид.ч. от тях са в режим на СИО с третия ищец по делото. Отделно от горното ищците поддържат, че  през последните 10 години са владели имота съобразно притежаваните от тях идеални части, поради което в условията на евентуалност претендират да са придобили същите по давностно владение. По отношение на 1/6 ид.ч. придобита от ответника по наследство от неговия баща, нямат претенции за придобиване по давност. Тъй като на 04.01.2017 г. ответникът се снабдил и с нотариален акт за поправка на горепосочения НА за собственост върху недвижим имот-гараж, придобит чрез ЖСК, с който е признат за собственик на 2/3 ид.ч. от процесния имот, се иска неговата отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК. По изложените в исковата молба доводи и съображения се иска от съда да признае за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици на общо 5/6 ид.ч.  от процесния гараж, като се произнесе инцидентно и по валидността на заповед № 1286/04.10.1994 г. на Кмета на Община Враца, като я обяви за нищожна. Претендират разноски.

В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника по първоначалната искова молба Д.Б. се изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. Излага се, че заповед № 1286/04.10.1994 г. на Кмета на Община Враца, с която за ищцата С.Б. са определени 1/3 ид.ч., а за ответника 2/3 ид.ч. от процесния гараж, е издадена въз основа на нотариално заверени молби от втората ищца и бащата на ответника, поради което с цитираната заповед е била изпълнена процедурата по чл.102 ЗТСУ /отм./. Ето защо, издадения нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот – гараж, придобит чрез ****, т.І, рег.№ 41, дело № 3 от 2017 г. по описа на В.В.– нотариус с район на действие РС – Враца съответства на действително притежаваните от първата ищца и ответника идеални части. По отношение на искането за обявяване нищожност на заповед № 1286/04.10.1994 г. се изразява становище, че същата представлява стабилен административен акт и не може да бъде изменяна или отменяна. С оглед предходното се изразява становище за неоснователност и на искането за отмяна на гореописаните два нотариални акта по реда на чл.537, ал.2 ГПК.

С приетия за съвместно разглеждане по делото насрещен иск от Д.Д.Б. против С.Й.Б., С.Д.П. и Л.И.П. се иска да бъде признато за установено по отношения на тримата ответници, че ищеца е собственик на 2/3 ид.ч. от процесния гараж. Доводите в тази насока са, че със заповед № 1286/04.10.1994 г. на Кмета на Община Враца за първата ответница С.Б. са определени 1/3 ид.ч. от гаража, а за ищеца Д.Б. 2/3 ид.ч. Ето защо, с издадения нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот – гараж, придобит чрез ****, т.І, рег.№ 41, дело № 3 от 2017 г. по описа на В.В.– нотариус с район на действие РС – Враца, правата на двамата са правилно определени. Според ищеца, при извършване на дарение и сключването на договор за покупко-продажба от страна на първата ответница, обективирани в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 118, том I, рег.№ 1768, дело № 108 от 2014 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119, том I, рег.№ 1770, дело № 109 от 2014 г., и двата по описа на Ивайло Лиловски-нотариус с район на действие РС – Враца, ответницата С.Б. се е разпоредила с по-голяма част от имота, отколкото е притежавала.

В подадения отговор на насрещния иск ответниците по него изразяват становище за неоснователност. Изложените в отговора доводи се припокриват с изложеното в първоначалната искова молба, като се допълва, че издадената от Кмета на Община Враца заповед № 1286/04.10.1994 г.  не се е отнасяла за него, а за неговия дядо, който е със същите имена.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът прима за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен заверен препис от нотариален акт за собственост върху недвижим имот – гараж, придобит чрез ЖСК № 168, том III, рег.№ 3146, дело № 44 от 2007 г. по описа на В.В.– нотариус с район на действие РС – Враца /л.13/, съставен в производство по реда на чл.483, ал.1 ГПК и чл.35 ЗЖСК, в който е отразено, че С.Й.Б. /ищца по първоначалната искова молба/ и Д.Д.Б. /ответник по първоначалната искова молба/ придобиват при равни права собствеността на следния недвижим имот в построена върху общинско място ЖСК „Комсомолец - 2“ сграда, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 12259.1013.414.1.9, находящ се в гр.Враца, общ.Враца, обл.Враца, по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: ***********който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор № 12259.1013.414.1 в поземлен имот с идентификатор № 12259.1013.414, с предназначение: гараж № 9 в сграда, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж: 12259.1013.414.1.1, 12259.1013.414.1.21, 12259.1013.414.1.10, 12259.1013.414.1.7, 12259.1013.414.1.8 , над обекта: 12259.1013.414.1.23, с площ по документ: 25,80 кв.м.

От представения по делото заверен препис от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 118, том I, рег.№ 1768, дело № 108 от 2014 г. по описа на И.Л.– нотариус с район на действие РС – Враца /л.14/ се установява, че С.Й.Б. /ищец по първоначалната искова молба/ е дарила на С.Д.П. /също ищец по първоначалната искова молба/ 1/100 ид.части от описания по-горе самостоятелен обект в сграда - гараж № 9.

От представения по делото заверен препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119, том I, рег.№ 1770, дело № 109 от 2014 г. по описа на И.Л.– нотариус с район на действие РС – Враца /л.15/ се установява, че С.Й.Б. е продала на дъщеря си С.Д.П. 49/100 ид.части от същия недвижим имот – гараж № 9.

Видно от представеното в заверен препис по делото удостоверение за граждански брак /л.12/, издадено въз основа на акт № 83 от 1979 г. е, че Л.И.П. и С.Д.Б. са сключили граждански брак на 04.03.1979 г., като съпругата е приела фамилното име П..

По делото е представено и удостоверение за съпруг/а и родствено връзки /л.30/, от което се установява, че съпрузите С.П. и Л.П. имат две деца – И.Л.П. и С.Л.П..

По делото е представен нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот – гараж, придобит чрез ****, том I, рег.№ 41, дело № 3 от 2017 г. по описа на В.В.– нотариус с район на действие РС – Враца /л.27/, в който е отразено, че в НА № 168, том III, рег.№ 3146, дело № 44 от 2007 г. по описа на В.В.– нотариус с район на действие РС – Враца, на стр.2, ред 14 от горе на долу вместо: „…при равни права…“ да се чете: „…при права: 2/3 ид.ч. за Д.Д.Б. и 1/3 ид.ч. за С.Й.Б.“. Видно от нотариалния акт е, че при съставянето му са представени НА 168, том III, рег.№ 3146, дело № 44 от 2007 г. по описа на В.В.– нотариус с район на действие РС – Враца и Заповед № 1286/04.10.1994 г. на Общински народен съвет – гр.Враца.

По делото е представено е представено удостоверение за наследници с изх.№ 18622/06.12.2013 г., издадено от Община Враца, в което към датата на издаването му е отразено, че лицето Д.Д.Б., ЕГН ********** е починал на 11.01.1994 г. в гр.Враца, като е оставил трима наследници по закон – С.Й.Б. /съпруга/, С.Д.П. /дъщеря/ и Д. Д. Б. /син/.

По делото са представени актуални към датата на подаване на исковата молба удостоверение за данъчна оценка на процесния гараж /л.60/ и схема на самостоятелен обект в сграда /л.61/, в които като собственици са отразени Д.Д.Б. и С.Д.П. при равни права.

По делото са представени и схема на процесния имот /л.48/, издадена от Служба по кадастъра – гр.Враца на 03.11.2006 г., в която като собственици на обекта са посочени Д.Д.Б., притежаващ 2/3 ид.ч. и С.Й.Б., притежаваща 1/3 ид.ч., съгласно Заповед № 1286/04.10.1994 г. и удостоверение за данъчна оценка на същия от 15.01.2007 г. /л.49/.

Видно от представеното по делото удостоверение № 85, издадено от Община Враца с рег.индекс и дата № 2199/20.11.2006 г. /л.50/, въз основа на заявление от Д. Д. Б. е, че за строеж „ЖСК „Комсомолец-2“ тяло Б“ в кв.28 по плана на гр.Враца са издадени следните строителни книжа: одобрен инвестиционен проект № 299/1989 г., разрешение за строеж № 482/12.12.1989 г. и протокол № 25/29.03.1990 г., като е отразено, че е изпълнен грубия строеж.

По делото е представена приходна квитанция № 365/21.03.2017 г. /л.51/, от която се установява, че на същата дата Д.Д.Б. е заплатил дължимите местни данъци и такси за процесния гараж за периода от 2013 г. до 2017 г. вкл.

По делото е представена в оригинал Заповед № 1286/04.10.1994 г. на Общински народен съвет – гр.Враца /л.142/, оспорена от ищците по първоначалната искова молба, в която е отразено, че въз основа на влязла в сила заповед № 161 от 02.03.1987 г. на Председателя на ИК на ОбНС – гр.Враца и на основание чл.100 ЗТСУ, чл.257 ППЗТСУ и нот.зав. молба № 9100 от С. Д. П. от 07.09.94 г. и нот.зав. молба № 9099/07.09.94 г. от Д. Д.Б., е отменена заповед № 722 от 21.04.1988 г., като апартамент № 9, вх.А, ет.3 от **********“, гр.Враца и гараж № 9, тяло Б, 25,80 кв.м. са определени в обезщетение на Симеонка Й.Б. – 1/3 ид.ч. и Д.Д.Б. – 2/3 части.

По делото не са представени и в оригинала на приложената отчуждителна преписка не се съдържат описаните в горепосочената заповед нотариални декларации от С.П. и Д.Б.. Съдът намира, че представената по делото с писмения отговор на насрещната искова молба  - молба-декларация /л.90/ от Л.И.П. и С.Д.П. не е посочената в оспорената заповед № 1286/04.10.1994 г. декларация, а е във връзка с обезщетяването на П. съгласно заповед № 161/02.03.1987 г., поради което не я обсъжда като неотносима към делото.

По делото е изискана и приложена в оригинал отчуждителна преписка за недвижим имот дв.пл.№ 720 в кв.28 по плана на гр.Враца за строителство на ЖСК **********съдържаща общо 57 листа.

Видно от съдържащата се в отчуждителната преписка заповед № 161/02.03.1987 г. на Общински народен съвет – гр.Враца е, че недвижим имот дв.пл.№ 720 в кв.28 по плана на гр.Враца, собственост на Кирил Иванов П. – ¼ ид.ч.; Ели Кирилова Иванова – ¼ ид.ч.; Д.Д.Б. – ¼ ид.ч. и С.Д.П. – ¼ ид.ч. е отчужден за строителство на ЖСК „Комсомолец-2“. Съгласно същата заповед, собствениците на имота, в т.ч. наследодателя на ищците и ответника /Д.Д. ***, починал на 11.01.1994 г./ и самостоятелно ищцата С.П. са обезщетени, както следва: Д.Д.Б., чието семейство се състои от него и съпругата му, с едно тристайно жилище и гараж, а С.Д.П., чието семейство се състои от съпруг и две непълнолетни деца, с едно тристайно жилище.

Видно от съдържащата се в отчуждителна преписка Заповед № 401/22.03.1988 г. на Общински народен съвет – гр.Враца е, че недвижимия имот на Д.Д.Б. е конкретизиран като апартамент *********  с площ от 88,20 кв.м., мазе 28, таван 28 и гараж № 9, т.Б., като видно от  Заповед № 722/21.04.1988 г. на ОбНС – гр.Враца предходната заповед е „видоизменена“, като е налице промяна в квадратурата на жилището, идеалните части от общите части и стойността на имотите.

Съдът не обсъжда като неотносими към предмета на спора писмените доказателства за настаняване на наследодателя на страните в общинско жилище – временно до построяване на собствено жилище, както и тези по отношение на трети лица, собственици на отчуждения имот.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите А.М.П. К.П.П., А.П.С., Х.В.Х., В.К.Ц.и Н.Й.Ч.

В показанията си св.А.П.– секретар на ЖСК „*********разказва, че родителите на С. и Д. били обезщетени с апартамент № 9 и гараж № 9. Според свидетелката, „през последните години“ гаража се ползвал от С. и Д.. Свидетелката разказва, че знае това, тъй като С.Б. се свързала с нея във връзка с апартамент № 9 и й казала, че има ключ. Споделила още, че гаража се ползва, но не знае от кого – имало чужди вещи. Според свидетелката гаражите можело да се ползват още от 1995 г., когато бил завършен грубия строеж.

В показанията си св.К.П.разказва, че от 1994 г. живее в жилище в кооперация, находяща се срещу блока на ЖСК *********но няма пряка видимост към гаража, за който се води делото. Според свидетеля гаража е на „Л. П. – човекът, който се намира в залата“, тъй като той му е споделял, че има гараж. Свидетелят разказва, че през 2005-2006 г. го е виждал да си внася и изнася вещи от и в гаража. Друг освен него не е виждал да го ползва. Свидетелят не познава съпругата на Л. и нейния брат Д.Б. и не е виждал последния да ползва гаража. Според свидетеля гаражите в блока на ЖСК се построени преди около 10 години.

В показанията си св.Ангел Спасов разказва, че познава ответника Д.Б., неговия баща Д.Б. и ищеца Л.П.. Сочи, че от 2008 г. има ключ от процесния гараж, който му бил даден от Д.. Разказва, че преди две-три години Д. и сестра му имали спор за гаража, поради което Д. сменил ключа и му дал нов. Свидетелят разказва още, че работи като телевизионен техник и от 2008 г. ползвал гаража „почти постоянно“, за да съхранява телевизори. В края на м.юни 2017 г., свидетелят отново отишъл в гараж и установил, че в него е паркиран лек автомобил. Когато се обадил на съпругата на Д., тя заявила, че не знае нищо. Свидетелят разказва, че никога не е ставало въпрос кой е собственик на гаража, но на него никой не му е „оспорвал, че има ключ и го ползва“.

В показанията си св.Х.Х.разказва, че от 2005 г. живее във вх.Б на блок „Комсомолец“, но от 2007 г. е там през повечето време. Според свидетеля гаража, за който се води делото е на „неговия приятел Д.“ и не знае да има други собственици. Разказва, че в гаража е имало монтирано парно котле и Д. е водил дела, тъй като не е могъл да изгони „хората с котлето”. Според свидетеля през 2007 г. гаражите са били „в готов вид“.

В показанията си св.Ч. разказва, че познава и тримата ищци по първоначалната искова молба. Знае, че те имат гараж срещу бирена борса „Ферит“, тъй като преди 4 години Л. го помолил да закарат багаж от ****“ до там. От действията на Л., който отключил гаража, свидетелят предположил, че е техен. През лятото на 2017 г. свидетелят отново посетил гаража, за да върнат част от вещите, които преди това били оставили там на съхранение.

Други относими доказателства не са ангажирани по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното от правна страна:

Съдът е сезиран с първоначален и насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, като с първоначалната искова молба е заявено и искане с правно основание чл.537, ал.2 ГПК и с искане с правно основание чл.17, ал.2 ГПК.

По искането с правно основание чл.17, ал.2 ГПК:

На първо място съдът следва да се произнесе по заявеното с първоначалната искова молба искане по чл.17, ал.2 ГПК по повод оспорването на Заповед № 1286/04.10.1994 г. на Кмета на Община Враца.

Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.2 ГПК съдът се произнася инцидентно по валидността на административните актове независимо от това, дали те подлежат на съдебен контрол. Съдът не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му. Съгласно решение № 230 от 31.01.2014 г., I г.о. на ВКС по гр.д.№ 2252/2013 г. произнасянето е само в мотивите на решението, доколкото е във връзка с основния гражданскоправен спор, като гражданския съд няма правомощието да прогласява с диспозитива на решението си нищожността на административния акт.

Настоящият съд намира за неоснователни изложените от ищците по първоначалната искова молба доводи за нищожност на  Заповед № 1286/04.10.1994 г. на Кмета на Община Враца. Съдът приема, че същата е издадена от компетентен административен орган съгласно чл.95 ЗТСУ /отм./, в кръга на неговата компетентност, в установената писмена форма и при спазване на административно-производствените правила.

По отношение законосъобразността на оспорената заповед, по аргумент от чл.17, ал.2 ГПК съдът намира, че не може да се произнесе в настоящото производство. Това е така, тъй като видно от процесната заповед е, че и ищците по първоначалната искова молба и ответника по нея са били участници в производството по нейното издаване и обжалване. Същата е издадена на основание действащите към онзи момент чл.100 ЗТСУ, чл.257 ППЗТСУ и нотариално заверени молби от С. Д.П. и Д. Д.Б. в полза на Симеонка Й.Б. и Д.Д.Б.. На основание чл.100, ал.2 ЗСТУ /отм./ допълнителната заповед /каквато е и процесната/ се съобщава на заинтересуваните лица по реда на ГПК, които могат да я обжалват съгласно чл.138 ГПК. По делото няма данни горепосочените заинтересувани лица да са обжалвали така издадената заповед, поради което съдът приема, че същата е влязла в сила. Ето защо, настоящият съд приема, че не е в неговите правомощия да се произнася по наведените в първоначалната искова молба доводи за нейната нищожност, тъй като преценката за спазване на материалноправните разпоредби означава да се извърши преценка за законосъобразност по същество.

По първоначалния и насрещен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК и предявеното с първоначалната искова молба искане с правно основание чл.537, ал.2 ГПК:

Съдът намира, че няма пречка да се произнесе с едни и същи мотиви по първоначалната и насрещната искови претенции.

От приложената по делото Заповед № 161 от 02.03.1987 г. на Председателя на ИК на ОбНС – гр.Враца се установява, че Д.Д.Б. /съпруг на първата ищца, починал на 11.01.1994 г./ и неговата съпруга С.Б. са били обезщетени с едно тристайно жилище и гараж в ***********. От съдържащата се в приложената по делото отчуждителна преписка Заповед № 401/22.03.1988 г. на Общински народен съвет – гр.Враца се установява, че недвижимия имот на Д.Д.Б. е конкретизиран като апартамент *********  с площ от 88,20 кв.м., мазе 28, таван 28 и гараж № 9, т.Б. Видно от  Заповед № 722/21.04.1988 г. на ОбНС – гр.Враца, предходната заповед е „видоизменена“, като е налице промяна в квадратурата на жилището, идеалните части от общите части и стойността на имотите.

Със Заповед № 1286/04.10.1994 г. на Общински народен съвет – гр.Враца, издадена въз основа на влязла в сила заповед № 161 от 02.03.1987 г. на Председателя на ИК на ОбНС – гр.Враца и на основание чл.100 ЗТСУ, чл.257 ППЗТСУ и нот.зав. молба № 9100 от С. Д. П. от 07.09.94 г. и нот.зав. молба № 9099/07.09.94 г. от Д. Д.Б., е отменена заповед № 722 от 21.04.1988 г., като апартамент № 9, вх.А, ет.3 от **********“, гр.Враца и гараж № 9, тяло Б, 25,80 кв.м. са определени в обезщетение на Симеонка Й.Б. – 1/3 ид.ч. и Д.Д.Б. – 2/3 части.

Следва да се има предвид, че заповед № 1286/04.10.1994 г. на Общински народен съвет – гр.Враца е издадена почти девет месеца след смъртта на Д.Д.Б. /съпруг на първата ищца/. Със смъртта на кооператора членственото правоотношение се прекратява на основание чл.19, т.4 ЗЖСК, а не се наследява по правилата на Закона за наследството. Съгласно чл.23 от ЗЖСК при смърт на кооператор членствените му права и задължения преминават върху членовете на неговото семейство, които имат право да придобият имота. Когато членовете на семейството се откажат от членуване в жилищностроителната кооперация или когато няма такива, в членствените му права могат да встъпят неговите низходящи по права линия, а когато няма низходящи - възходящите му по права линия до първа степен, ако в едномесечен срок от смъртта на наследодателя, съответно от отказа на членовете на семейството му, уведомят писмено управителния съвет и представят документите по чл.12. Възможността, която чл.23 ЗЖСК създава за членовете на семейството на починалия член-кооператор не се основава на наследствени права, а на преминаване върху тях на права и задължения, свързани с членственото правоотношение. Този извод се обуславя и от факта, че правната норма визира не наследници, а членове на семейството. Съгласно §1 от ДР на ЗЖСК в „семейство” се включват съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца, ако не са встъпили в брак.

С оглед предходното, настоящият съд не споделя изложените в първоначалната искова молба доводи относно притежаваните от ищците и ответника идеални части от процесния гараж. Посочените в исковата молба идеални части биха били определени по този начин в случай, че се прилагат правила за наследяване съгласно Закон за наследството. В случая е приложима специалната разпоредба на чл.23 ЗЖСК. Това е така, тъй като ЗЖСК е специален по отношение на ЗН, поради което нормата на чл.23, уреждаща правоприемството на членствените права, дерогират общия ред /в този смисъл е решение № 216/30.07.2010 г. по гр.д.№ 263/2009 г., II г.о. на ВКС/.

Следва да се има предвид още, че съгласно чл.35 ал.2 от ЗЖСК, правото на собственост върху имота, се придобива с издаването на нотариалния акт /т.2 от Постановление № 3 от 12.11.1983 г. на Пленума на ВС/. При това положение и след като Д.Д.Б. /съпруг на първата ищца/ е починал през 1994 г., то той не е бил собственик на процесния гараж, още по-малко същия е придобит в режим на СИО с ищцата С.Б., а както бе посочено и по-горе членствените му права и задължения са преминали върху членовете на неговото семейство. Към датата на смъртта на Д.Д.Б. /11.01.1994 г./ двете му деца – С.Д.П. /втора ищца/ и Д. Д. Б. /баща на ответника Д.Б./ са били пълнолетни, поради което съгласно §1 от ДР на ЗЖСК не се считат за членове на семейството. Макар по делото да бе установено, че в отчуждителната преписка не се съдържат посочените в Заповед № 1286/04.10.1994 г. нотариално заверени молби от втората ищца и бащата на ответника Б., от съдържанието на същата и определените идеални части може да се заключи, че се касае за упражнено право по чл.102 ЗСТУ /отм./ от страна на бащата на ответника да прехвърли правата си за обезщетяване на член от семейството, в резултат на което обезщетението е придобито от сина му Д.Д.Б. – настоящ ответник и ищец по насрещния иск. Що се касае до правото на ищцата С.П., то видно от съдържащите се по делото писмени доказателства – молба-декларация /л.90/ и Заповед № 161/02.03.1987 г. на Общински Народен съвет – Враца е, че тя и съпруга й – ищеца Л.П., са обезщетени с едно тристайно жилище в ЖСК *********

Следва да се има предвид още, че съгласно т.5 от горепосоченото Постановление т.2 от № 3 от 12.11.1983 г. на Пленума на ВС заповедта по чл.100 ЗТСУ е стабилен административен акт, затова органът който я е издал и Общото събрание на ЖСК не могат да я изменяват. С оглед предходното, настоящият съд намира, че следва да зачете посочените в Заповед № 1286/04.10.1994 г. идеални части от правото на обезщетение за първата ищца по делото С.Б. и ответника Д.Б..

Съдът намира, че ищците по първоначалната искова молба не доказаха да са придобили и процесните идеални части от гаража по силата на давностно владение. Видно от показанията на св.А.П.е, че „през последните години“ гаража се ползвал от С. и Д., но в последствие свидетелката заявява, че С.Б. е споделила, че гаража се ползва, но не знае от кого – имало чужди вещи. От разпита на тази свидетелка не се установява давностно владение от страна на ищците, което да е продължило през последните десет години. Това обстоятелство не се установява и от показанията на св.К.П., според който гаража е на Л. П., тъй като последния му е споделял, че има гараж. Свидетелят разказва, че е виждал този ищец да внася и изнася вещи от гаража през 2005-2006 г. Следва обаче да се има предвид, че съгласно практиката на ВКС член-кооператор може да придобие по давност обекта, който е определен за него едва след обособяването му като обект на собственост и приемането в експлоатация на сградата. С оглед предходното, следва да се приеме, че процесния гараж е могъл да бъде придобит по давност едва след съставянето на нотариален акт по реда на чл.35 ЗЖСК на 15.03.2007 г. В показанията си обаче св.Петров не заявява да е виждал ищеца П. да ползва гаража след 2006 г. От показанията на св.Ч. също не се установява твърдяното от ищците давностно владение на процесния гараж. Видно от показанията на този свидетел е, че е ходил заедно с Л. в гаража преди четири години.

С оглед предходното, настоящият съд приема, че по силата на Заповед № 1286/04.10.1994 г. ищцата С.Б. е притежавала 1/3 ид.ч. от процесния гараж, а ответника Д.Д.Б. притежава 2/3 ид.ч. След извършените от С.Б. разпоредителни сделки – дарение и покупко-продажба на идеални части от процесния гараж, към настоящия момент същата се легитимира като собственик на 50/300 ид.ч. По силата на горепосочения договор за дарение ищцата С.Б. се легитимира като собственик на 1/300 ид.ч. и на 49/300 ид.ч., придобити в режим на СИО с Л.П., въз основа на договора за покупко-продажба. Приведена под общ знаменател с горепосочените идеални части на първоначалните ищци, притежаваната от ищеца по насрещната искова молба Д.Б. идеална част от 2/3 е 200/300 ид.ч.

По гореизложените съображения, първоначалните искови претенции следва да бъдат уважени до посочените по-горе идеални части, като в останалата им част подлежат на отхвърляне. По изложените мотиви на отхвърляне подлежи и предявеното с първоначалната искова молба искане с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот-гараж, придобит чрез ЖСК № 168, том III, рег.№ 3146, дело № 44 от 2007 г. и нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот – гараж, придобит чрез ****, том I, рег.№ 41, дело № 3 от 2017 г., и двата по описа на В.В.– нотариус с район на действие РС – Враца.

Предвид изводите на съда за притежаваните от Д.Д.Б. идеални части, то предявения от него насрещен иск следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

Настоящият съд намира, че поради уважаване в цялост на насрещния иск, отпада основанието за присъждане на разноски в полза на ищците по първоначалната искова молба съразмерно с уважената част от исковите претенции. Ищецът по насрещния иск не следва да носи отговорност за направените от първоначалните ищци разноски, тъй като неговата претенция е изцяло уважена. При това положение, право на разноски има единствено Д.Д.Б., в качеството му на ищец по насрещния иск. Съдът, като взе предвид представения по делото списък по чл.80 ГПК и доказателства за направените по делото разноски от ищеца по насрещния иск намира, че не следва да бъде уважена претенцията му за заплащане на разходите за банкови комисионни, направени във връзка със заплащане на държавната такса по насрещния иск и вписването но същия в Служба по вписванията – Враца, доколкото таксата за банков превод не представлява направени по делото разноски. На следващо място, съдът констатира, че внесената по насрещния иск държавна такса е в по-висок размер от дължимата такава. Съгласно чл.71, ал.2 ГПК във вр.чл.69, ал.1, т.2 ГПК дължимата държавна такса по насрещния иск е в размер на 60,81 лева. Обстоятелството, че страната е внесла държавна такса в по-висок размер от дължимия, не следва да бъде възлагано в тежест на другата страна. С оглед предходното на ищеца по насрещния иск следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 520,81 лева /60,81 лева – държавна такса, 10,00 лева – такса за вписване на насрещна ИМ и 450,00 лева – платено адвокатско възнаграждение/. Ответниците по насрещния иск следва да бъдат осъдени да заплатят горната сума съобразно припадащите им се идеални части, а именно: С.Б. – сумата от 260,40, а С.П. и Л.П. – сумата от общо 260,41 лева.

Така мотивиран, съдът

 

 Р Е Ш И:

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Д.Д.Б., ЕГН **********, че С.Й.Б., ЕГН ********** е собственик на 50/300 ид.ч. от недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 12259.1013.414.1.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: гр.Враца, п.к.3000, *********** който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор № 12259.1013.414.1 в поземлен имот с идентификатор № 12259.1013.414, с предназначение: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 25,80 кв.м., ведно с прилежащи части: 0,86 % ид.ч. от общите части и право на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 12259.1013.414.1.10, 12259.1013.414.1.7, 12259.1013.414.1.8, 12259.1013.414.1.1, 12259.1013.414.1.21, под обекта: няма, над обекта: 12259.1013.414.1.23, като отхвърля иска в останалата му част до пълния претендиран размер.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Д.Д.Б., ЕГН **********, че С.Д.П., ЕГН ********** е собственик на 1/300 ид.ч. от недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 12259.1013.414.1.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: гр.Враца, п.к.3000, *********** който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор № 12259.1013.414.1 в поземлен имот с идентификатор № 12259.1013.414, с предназначение: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 25,80 кв.м., ведно с прилежащи части: 0,86 % ид.ч. от общите части и право на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 12259.1013.414.1.10, 12259.1013.414.1.7, 12259.1013.414.1.8, 12259.1013.414.1.1, 12259.1013.414.1.21, под обекта: няма, над обекта: 12259.1013.414.1.23, въз основа на договор за дарение, обективиран в  нотариален акт за дарение на недвижим имот № 118, том I, рег.№ 1768, дело № 108 от 2014 г. по описа на И.Л.– нотариус с район на действие РС – Враца, като отхвърля иска в останалата му част до пълния претендиран размер.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Д.Д.Б., ЕГН **********, че С.Д.П., ЕГН ********** и Л.И.П., ЕГН ********** са собственици в режим на съпружеска имуществена общност на 49/300 ид.ч. от недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 12259.1013.414.1.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: гр.Враца, п.к.3000, *********** който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор № 12259.1013.414.1 в поземлен имот с идентификатор № 12259.1013.414, с предназначение: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 25,80 кв.м., ведно с прилежащи части: 0,86 % ид.ч. от общите части и право на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 12259.1013.414.1.10, 12259.1013.414.1.7, 12259.1013.414.1.8, 12259.1013.414.1.1, 12259.1013.414.1.21, под обекта: няма, над обекта: 12259.1013.414.1.23, въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 119, том I, рег.№ 1770, дело № 109 от 2014 г. по описа на И.Л.– нотариус с район на действие РС – Враца, като отхвърля иска в останалата му част до пълния претендиран размер.

ОТХВЪРЛЯ предявеното от С.Й.Б., ЕГН **********, С.Д.П., ЕГН ********** и Л.И.П., ЕГН ********** против Д.Д.Б., ЕГН ********** искане с правно основание чл.537, ал.2 ГПК за отмяна на нотариален акт за собственост върху недвижим имот-гараж, придобит чрез ЖСК № 168, том III, рег.№ 3146, дело № 44 от 2007 г. и нотариален акт за поправка на нотариален акт за собственост върху недвижим имот – гараж, придобит чрез ****, том I, рег.№ 41, дело № 3 от 2017 г., и двата по описа на В.В.– нотариус с район на действие РС – Враца.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 ГПК по отношение на С.Й.Б., ЕГН **********, С.Д.П., ЕГН ********** и Л.И.П., ЕГН **********, че Д.Д.Б., ЕГН ********** е собственик на 200/300 и.ч. от недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 12259.1013.414.1.9 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Враца, одобрени със Заповед № РД-18-43/16.09.2005 г. на Изпълнителния директор на АК, с адрес: гр.Враца, п.к.3000, *********** който самостоятелен обект попада в сграда с идентификатор № 12259.1013.414.1 в поземлен имот с идентификатор № 12259.1013.414, с предназначение: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, с площ по документ: 25,80 кв.м., ведно с прилежащи части: 0,86 % ид.ч. от общите части и право на строеж, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: 12259.1013.414.1.10, 12259.1013.414.1.7, 12259.1013.414.1.8, 12259.1013.414.1.1, 12259.1013.414.1.21, под обекта: няма, над обекта: 12259.1013.414.1.23.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С.Й.Б., ЕГН ********** да заплати на Д.Д.Б., ЕГН ********** сумата от 260,40 лева, представляваща направени разноски по производството.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК С. Д. П., ЕГН ********** и Л.И.П., ЕГН ********** да заплатят на Д.Д.Б., ЕГН ********** сумата от общо 260,41 лева, представляваща направени разноски по производството.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – гр.Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: