Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ………..                                  18.06.2019 г.                              град  К.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Казанлъшкият  районен съд                                    II  граждански състав

На двадесети май                                           Година две хиляди и деветнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                                Председател: Стела Георгиева

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: М.М.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия Георгиева гражданско дело № 143 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. Линев твърди, че с решение от *** г. на Общото събрание /ОС/ на съдружниците, по молба на съдружника П.Г.Х., ЕГН **********, било прекратено участието му като съдружник в Н.и. "Н.е.и." ООД, ЕИК *** /Дружеството/, което обстоятелство се вписало в Търговския регистър на г. В изпълнение на същото решение, съдружниците единодушно определили, че с оглед напускането Дружеството дължи на ответника П.Х. имуществен дял в размер на 155 675,00 лв. Поради липса на парични ресурси в такъв размер се постигнало съгласие в т.3.1.  – решения по Протокол на Общо събрание от *** г., /с нотариално удостоверени подписи и съдържание от същата дата на нотариус С.Ф./, че това задължение ще бъде изпълнено, чрез прехвърляне на собствени на Дружеството недвижими имоти към напускащия съдружник. /Приложение №1/.

В същото Общо събрание била разгледана аналогична молба за напускане и на съдружника Н.Т.И., като нейното участие било прекратено, а съдружниците определили нейния имуществен дял, в размер на 150 690,12 лв., също да бъде изпълнен чрез прехвърляне на имоти на Дружеството, т.е. сделката била "дълг срещу собственост".

Сочи, че Дружеството изпълнило задължението си към Х., като сключили на 13.02.2018 г. с него "Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу погасяване на парично задължение /дълг срещу собственост/", № г., т. 1, рег. №  нот.д. № г., нотариус С.Ф., рег.№. /Приложение №2А/

По силата на тази нотариална сделка Дружеството прехвърлило и Х. придобил собственост върху недвижими имоти, включително Поземлен имот, съгласно скица №  г., издадена от СГКК – С., с идентификатор, заедно с построените в него сгради: Склад с идентификатор и Едноетажна масивна офис-сграда с идентификатор, както и 21,25% идеални части от Поземлен имот, съгласно скица № г., издадена от СГКК – С., с идентификатор. В тази сделка, на г., приемателят-приобретател Х. заплатил своето персонално данъчно и изискуемо задължение по дължим местен данък по чл. 45 ал. 1 от ЗМДТ към С. община, Район С., както и дължимата държавна такса по вписване на нотариалния акт в Имотния регистър. /Приложение №3. №4/. Данъчната оценка на прехвърлените с нотариалния акт имоти била 232 169,55 лв.

С нотариалното прехвърляне собствеността на имотите Дружеството изпълнило изцяло своето парично задължение в размер на 155 675 лв. към бившия съдружник Х. за погасяване на определения имуществен дял от напускането му, като в това правоотношение помежду им и двете страни нямали никакви взаимни претенции, което заявили изрично в т. IV от нотариалния акт.

С прехвърляне на собствеността върху гореописаните имоти на г., представляващо погасяване на задължение по ликвидационен дял и предвид действащата данъчна уредба, възникнало ново публично/данъчно задължение на П.Х. към НАП, което било заплатено от дружеството, предвид следните обстоятелства: Съгласно определението дадено в § 1, т. 6, б. "б" от допълнителните разпоредби на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ "ликвидационен дял" е и паричната равностойност на дела от имуществото, начислена на съдружник при прекратяване на членството му в дружество. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ с окончателен данък се облага облагаемият доход от ликвидационен дял в полза на местно физическо лице от източник в България, какъвто е и настоящия случай. Съгласно чл. 10, ал. 2 от закона в зависимост от формата на плащане доходът може да бъде паричен и непаричен. Когато доходът е непаричен той се остойностява в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена /чл. 10, ал. 4 от ЗДДФЛ/. На основание чл. 11, ал. 1, т. 3 от Закона, ако не е предвидено друго в този закон, когато доходът е непаричен доход същият се смята за придобит на датата на получаването на престацията, в случая на г. За доход от ликвидационен дял ставката на данъка е 5 на сто /чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ/. На основание чл. 65, ал. 4 от ЗДДФЛ данъкът по чл. 46 за доходите по чл. 38, ал. 4 се удържа от получателя на дела и се внася от предприятието - платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което е начислен ликвидационният дял. В същия срок в съответствие с изискванията на чл. 55 от закона предприятията - платци на доходи, задължени да удържат и внасят данъци по реда на този закон, следва да подадат декларация по образец за дължимите данъци.

Заявява, че с оглед обстоятелството, че на г. Дружеството прехвърлило на напусналия съдружник по нотариален ред ликвидационен дял, свързан само с недвижими имоти, представляващи непаричен доход на Х. подлежали на облагане по ЗДЦФЛ с окончателен данък 5% при източника, или сума в размер на 10 143,19 лв. и предвид обстоятелството, че поради непаричния характер на дохода/дела му и липса на фактическо парично плащане, Дружеството не можело да удържи от ответника служебно съответния му данък, поради което в периода неговият пълен размер от 10 143,19 лв. бил изплатен от Дружеството, като на, същото подало в НАП необходимата декларация по чл. 55 от ЗДЦФЛ. Плащането било извършено със седем отделни вноски, съответно с платежни нареждания на /2 бр./ /Приложение № 5-11/.

Твърди, че с горното плащане на съществуващ и изискуем чужд дълг, Дружеството-платец изпълнило и заплатило изискуемо лично данъчно задължение на П.Х. към НАП, окончателен данък по чл. 38 ал.1, т. 2 от ЗДДФЛ, в размер на 10 143,19 лв., което налага възстановяване на тази сума от страна на Х. в Дружеството.

Сочи, че ако ищецът не е заплатил този чужд дълг, съгласно чл.176 ал. 2 от ДОПК, следвало да носи с ответника солидарна отговорност пред НАП.

Заявява, че с аналогична нотариална сделка от 05.12.2017 г. - Нотариален акт №, т. , рег. № , нот. дело №  г. на нотариус С.Ф., рег. № , /Приложение №12/ Дружеството прехвърлило и на другия съдружник Н.И. съответните на "ликвидационния" ѝ дял недвижими имоти, като дължимият персонален окончателен данък при източника по непаричния доход на Н.И. бил в размер на 6 565,62 лв., като същият отново бил заплатен от Дружеството, с гореописаните вноски до НАП. /Приложение № 5-11/. Същевременно, на г. Иванова сключила споразумение с Дружеството /с нотариално удостоверени подписи № г. на нотариус Ф./Приложение №13/, с което коректно и съобразно действителната воля на съдружниците при напускането ѝ, поела задължение да възстаН.платения от дружеството неин дълг към НАП, което и било изпълнено в уговорения срок до края на  г.

Тъй като проведените разговори с длъжника-ответник Х. по възстановяване на платения му публичен дълг, не дали резултат, на 08.10.2018 г., чрез нотариус С.Ф., рег. №, район на действие РС-С., на ответника била връчена Нотариална покана рег. № г. от ищеца, с претенция за плащане/възстановяване към Дружеството на горната сума от 10 143,19 лв., в двуседмичен срок, който е изтекъл на г. /Приложение №14/.

Моли съда да признае за установено по предявения иск от ищеца "Н.и. "Н.е.и." ООД, ЕИК ***, против ответника П.Г.Х., ЕГН **********, съществуването на право на вземане на ищеца към ответника, в размер на 10 143,19 лв., представляващо платен от ищеца чужд дълг на ответника към НАП, свързан с дължим от Х. окончателен данък по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, относно облагаем непаричен доход на ответника от придобиване на "ликвидационен" дял на г., след напускането му като съдружник в ищеца, както и законна лихва върху горната сума, считано от г., до заплащането на главницата, ведно с разноските по заповедното производство в размер на 952,86 лв. Претендира присъждането на разноски и в настоящото производство. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Д. Л., който моли съда да уважи предявените искове като основателни и доказани. Подробни съображения излага в писмена защита по делото.

 

В срока по чл.131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника му адв. М. М., с който моли съда да отхвърли като недопустим, неоснователен и недоказан по основание и размер предявения иск.

 

Заявява, че счита предявения установителен иск за недопустим, тъй като неговият предмет не представлява граждански спор по смисъла на ГПК. С него се иска установяване по реда на ГПК със сила на пресъдено нещо на данъчно задължение на ответника, с основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ на основание подадена от ищеца декларация по реда на чл. 105 ДОПК. Сочи, че на основание чл. 106, ал. 3 ДОПК задълженията за данък се установяват единствено чрез извършване на ревизия, а искове за установяване на факти с правно значение на основание чл. 124, ал. 4 ГПК са допустими само в случаите, предвидени в закон, поради което счита предявения иск за недопустим.

Сочи, че предявеният иск е недопустим и по аргумент от чл. 17, ал. 2 ГПК: По законосъобразността на административен акт, какъвто в случая би бил евентуалния ревизионен акт, с който се установява основанието и размера на данъчното задължение, съдът не може да се произнесе инцидентно, освен когато такъв акт се произнася на страна по делото, която не е била участник в производството по издаването му.

Заявява, че доколкото в настоящия случай не се твърди, че данъчното задължение е установено чрез ревизионен акт по предвидения в ДОПК и ЗДДФЛ, предявеният иск се явява недопустим.

Счита, че наличието на влязъл в сила административен (ревизионен) акт, с който е установено данъчно задължение на ответника с основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗДДФЛ е процесуална предпоставка за упражняването на правото на иск на ищеца и нейната липса води или до недопустимост на предявения иск, или до неговата неоснователност, тъй като вземането срещу ответника, или не е възникнало, или не е още изискуемо.

Оспорва възникването, изискуемостта и размера на твърдяното данъчно задължение за ответника - за окончателен данък по смисъла на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗДДФЛ, което било възникнало от непаричен доход от ликвидационен дял, придобит на г., което ищецът бил длъжен да плати от името на ответника.

Сочи, че данък върху непаричен доход от ликвидационен дял не е уреден в ЗДДФЛ и не е установен със закон, поради което не е бил дължим от ищеца.

Заявява, че на 13.02.2018 г. ищецът е прехвърлил на ответника единствено правото на собственост върху посочените в приложения към исковата молба нотариален акт недвижими имоти. Прехвърлянето на правото на собственост върху недвижими имоти не представлява данъчно събитие, което води до възникване на данъчно задължение за ответника по смисъла на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗДДФЛ, което ищецът е бил длъжен да плати. Плащането от ищеца на несъществуващо данъчно задължение на ответника не може да обоснове някакво вземане срещу ответника, поради липса на предвидено в закона основание за това.

Оспорва твърдението, че дружественото правоотношение с ответника било прекратено на *** г. с решение на общото събрание на съдружниците от същия ден. Сочи, че с протокола на общото събрание на дружеството от *** г. се доказва, че ответникът е прекратил участието си в дружеството с писмено предизвестие от г. по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ, считано от г.

Оспорва твърдението, че имуществения дял на ответника в дружеството-ищец бил в размер на 155 675,00 лв. С решението на общото събрание от *** г. съдружниците са определили чистата парична сума, която трябвало да бъде изплатена на бившия съдружник - ответник, след като данъкът по чл. 46 ЗДДФЛ за доходите по чл. 38, ал.4 ЗДДФЛ е бил начислен. На

основание чл. 125, ал. 3 ТЗ имуществените последици от прекратяване на участието на ответника в дружеството се уредили въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, в който е настъпило прекратяването, т.е. към 31.03.2017 г.

Оспорва твърдението, че стойността на ликвидационния дял на ответника по смисъла на § 1, т.6, б. „б" от ДР на ЗДДФЛ се определя по реда на чл. 10, ал. 4 ЗДДФЛ както поради липсата на изрична разпоредба в този смисъл, така и на основание чл. 125, ал. 3 ТЗ и § 1, т.6, б. „б" от ДР на ЗДДФЛ.

Оспорва твърдението, че на г. дружеството-ищец било прехвърлило на ответника по нотариален ред неговия ликвидационен дял, тъй като ликвидационният дял представлява парично вземане, което се прехвърля по реда на чл. 99 и сл. ЗЗД. Прехвърлянето на собственост вместо изпълнение на задължението за плащане на ликвидационния дял на ответника представлява единствено способ за погасяване на задължението на ищеца за плащане на ликвидационен дял, а не създава ново задължение на ищеца за непарична престация към ответника. Ликвидационният дял на ответника представлява парично вземане, чийто размер се определя единствено по реда на чл. чл. 125, ал. 3 ТЗ и § 1, т.6, б. „б" от ДР на ЗДДФЛ и представлява винаги паричен еквивалент на дял от имуществото на дружеството, начислен на съдружник при прекратяване на членството му в дружеството. В този смисъл стойността на прехвърленото имущество вместо изпълнение на задължението за ликвидационен дял е ирелевантна за определяне на размера на окончателния данък съгласно чл. 38, ал.1, т. 2 ЗДДФЛ поради липсата на изрична законова разпоредба в този смисъл.

Оспорва твърдението, че ищецът е платил изискуемо и лично задължение на ответника в размер на 10 143,19 лв., представляващо окончателен данък на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗДДФЛ, тъй като такова задължение на посоченото в исковата молба основание и в посочения размер, не е възникнало.

Оспорва твърдението, че плащането от ищеца на посочената в предходния абзац парична сума в полза на НАП трябва да бъде възстановена от ответника, тъй като липсва предвиден в закона ред за това. Редът за внасяне на данък, дължим от платеца на дохода е уреден единствено в чл. 65, ал. 4 ЗДДФЛ и е задължение на ищеца.

Заявява, че независимо от казаното в предходния абзац в т. 6/ от Протокол от Общо събрание на Н.и. „Н.е.и." ООД от *** г., както и в т. IV от Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу погасяване на парично задължение /дълг срещу собственост/ от *** г., ищецът и ответникът са приели, че с неговото подписване задължението на ищеца в размер на 155 675 лв. се счита за напълно изплатено и изцяло погасено, като страните нямат никакви имуществени претенции помежду си. На основание цитираните договорни клаузи следва да се приеме, че страните са уговорили, че всякакви възможни претенции на страните една спрямо друга във връзка с погасяване на задължението на ищеца срещу ответника за плащане на ликвидационен дял в уговорения размер, са изцяло и окончателно уредени. В светлината на тези договорни клаузи следва да се приеме, че страните са уговорили, че всякакви техни евентуални задължения спрямо трети лица, в това число и публични, вкл. всякакви данъчни задължения в т.ч. и данък по смисъла на чл. 38, ал.1, т. 2 ЗДДФЛ ще бъдат за сметка на страната, която ги е погасила, независимо дали платецът и данъчнозадълженото лице са идентични.

В този смисъл, на основание цитираните договорни клаузи, счита че  ищецът е бил длъжен да плати всички данъчни задължения на ответника, които са възникнали по повод погасяването на неговото вземане за ликвидационен дял от Н.и. „Н.е.и." ООД и няма право да иска платените за погасяването на данъчното задължение парични суми.

Моли при отхвърляне на иска ищецът да бъде осъден да заплати деловодните разноски, вкл. адвокатско възнаграждение, в съответствие с представения договор за правна защита. В съдебно заседание пълномощника на ответника адвокат М. М. моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Излага съображения в писмени бележки по делото.

 

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и  доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка :

 

Видно от приложеното частно гражданско дело №2883/2018 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл.410 от ГПК съдът е издал заповед за  изпълнение №1688/07.11.2018г. за изпълнение на парично задължение, за  сумите:  10 143.19  лева главница, законната лихва върху главницата от 06.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и 952.86 лева.  Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства : след прекратяване на участие в „Н.и. „Нови е.и.“ ООД на съдружника П.Х. и настъпил негов персонален публичен дълг – дължим данък за получен ликвидационен дял от дружеството при напускане на длъжника П.Х. по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, същият е заплатен от дружеството на НАП като окончателен данък при източника и след нотариална покана от дружеството до длъжника Х., с искане да възстанови сумата по платения му публичен дълг, последният не я е заплатил на кредитора.

 

В срока по чл. 414 ГПК е постъпило писмено възражение от длъжника  П.Г.Х., че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение по ч..гр.дело № 2883/2018 г. по описа на Районен съд – К., което е обусловило правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия специален установителен иск по чл. 422, ал. 1  от ГПК.

 

Не е спорно по делото, а това се установява и от протокол на Общо събрание на Н.– п. и. „Н.“ ООД от ***г., че членството на ответника в ищцовото дружество е прекратено. От протокола се установява, че Общото събрание е дало съгласие за прехвърляне на недвижими имоти собственост на дружеството към напускащия съдружник, произтичащо от правото му на вземане на имуществен дял при напускане, съобразно притежавания процент от дружествения дял. Посочено е, че ищцовото дружество дължи на ответника П.Х. имуществен дял в размер на 155 675 лева.

 

По делото е представен и нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу погасяване на парично задължение /дълг срещу собственост/ №, том , рег. №, нот .дело  № от. по описа на нотариус С. Ф., с рег. №  на Нотариалната камара, район на действие - Районен съд - С.. Съгласно нотариалния акт ищцовото дружество е прехвърлило собствеността на П.Г.Х. върху следните недвижими имоти : Поземлен имот, съгласно скица № г., издадена от СГКК – С., с идентификатор, заедно с построените в него сгради: Склад с идентификатор и Едноетажна масивна офис-сграда с идентификатор, както и 21,25% идеални части от Поземлен имот, съгласно скица № г., издадена от СГКК – С., с идентификатор.

 

Представен е и доклад за определяне пазарна стойност от., за обект  поземлени имоти изготвен от лицензиран оценител.  От същия е видно, че пазарната стойност за имот с идентификатор е 189 730 лева, а стойността за имот с идентификатор е в размер на 86 324 лева.

 

Представена е и нотариална покана от., с рег. №., том , № по описа на нотариус С. Ф.от Н. „Н.“ ООД до П.Г.Х.. Със същата ответника е поканен в двуседмичен срок да заплати на ищеца сумата от  10 143.19 лева, представляваща заплатено от дружеството данъчно задължение към НАП по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ. Нотариалната покана е връчена на.  срещу разписка №.

 

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза която е депозирала  заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено. От заключението се установява, че размерът на окончателния данък върху стойността на „ликвидационния непаричен дял“ на напускащия съдружник П.Г.Х. се определя по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите от дивиденти се определя върху брутната сума, определена с решението за разпределяне на дивиденти. За доходите по чл. 38, ал. 1 ставката на данъка е 5 на 100 (чл. 46, ал. 3 от ЗДДФЛ), като в настоящия случай размерът на данъка е 10 143,19 лева. Посочено е, че данъкът е начислен на г.  – в деня на нотариалната сделка. Деклариран е пред НАП на г. с декларация с вх. № г. От експертизата се установява още, че данъкът дължим по декларация вх. № г. в размер на 16 728,81 лева е платен на вноски както следва: на г.; на г.; на г.; на 08.06.2018 г.; на г.; на г. и на г. Посочено е, че в платената сума от 16 728,81 лева е включен окончателния данък по изплатения дял на П.Г.Х. в размер на 10 134,19 лева. Установява се още, че ищцовото дружество е подало в НАП декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201, ал. 1 от ЗКПО за дължими данъци на г., декларация на НАП с вх. №. В декларацията на стр. 3, част IV „размер на дължимия данък“ в т. 2 „окончателен данък за доходи от дивиденти и ликвидационни дялове по чл. 38, ал. 1 от ЗДДФЛ от източници в страната“ в колона „размер на дължимия данък за съответния период от платец на дохода“ е посочена сума в размер на 16 728,81 лева. Вещото лице сочи, че към датата на изготвяне на експертизата няма постъпили плащания от ответника към ищеца, във връзка с претендираната сума, относно платения окончателен данък.

 

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи :

 

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с  чл.415 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

 

            Не се спори по делото, че членството на ответника в ищцовото дружество е прекратено на ***г., а това се установява и от протокол на Общо събрание на Н. „Н.“ ООД от същата дата. В изпълнение на същото решение съдружниците определили, че ищцовото дружество дължи на напускащия съдружник П.Г.Х. имуществен дял в размер на  155 675 лева.

Съгласно чл.38, ал.1, т.2,  б. „а“ от ЗДДФЛ, доходите в полза на ответника, като местно физическо лице, от ликвидационни дялове са облагаеми с окончателен данък. Съгласно §1, т.6, б.“б“ от ДР на ЗДДФЛ, „Ликвидационен дял“ е паричната равностойност на дела от имуществото, начислена на съдружник при прекратяване на членството в дружеството. Разпоредбата на чл.38, ал.4 от ЗДДФЛ, сочи начинът на изчисляване на дължимия данък – данъкът върху дохода от ликвидационен дял се определя върху положителната разлика между стойността на ликвидационния дял и документално доказаната цена на придобиване на дела в дружеството/кооперацията и в размер 5 на сто, съгласно чл.46, ал.3 от ЗДДФЛ.  При установената парична равностойност на дружествения дял на П.Г.Х. при прекратяване на членството /ликвидационен дял по смисъла на ЗДДФЛ/ е 155 675 лева, а съгласно заключението на неоспорената съдебно счетоводна експертиза дължимия данък е в размер на  10 143.19 лева. Следва де се отбележи, че определянето на тази стойност е прието с Решение  на Общо събрание на Н. „Н.“ ООД от ***г. със съгласието на всички съдружница. По делото няма данни решението на Общото събрание да е оспорено по реда на чл.74 от Търговския закон. Недопустимо е същото да бъде оспорено и разгледано в настоящото производство.

 

На основание чл.65, ал.4 от ЗДДФЛ, данъкът по чл.46 от ЗДДФЛ, за доходите по чл.38, ал.4 от ЗДДФЛ  се удържа и внася от предприятието – платец на дохода, в случая ищецът, в срок до края на месеца следващ тримесечието, през което е начислен ликвидационния дял. Ищцовото дружество е начислило данъка счетоводно на. в деня на нотариалната сделка, с която на ответника са прехвърлени недвижимите имоти и е деклариран пред НП на. с декларация вх. №.  От отговорите на вещото лице дадени в съдебно заседание са установява, че напускащия съдружник е данъчно задълженото лице да заплати окончателния данък.  Данъка е изцяло платен от ищеца към НАП на вноски през периода. Заплащайки данъка ищецът е изпълнил данъчно задължение на ответника, действайки в качеството си на трето задължено лице.

 

Съгласно чл. 176, ал.1 от ДОПК, когато по силата на закон публичното вземане се удържа и внася от трето лице, различно от длъжника, правилата на този кодекс по отношение на длъжника се прилагат и по отношение на третото лице. Съгласно ал.2 на чл.176 от ДОПК, когато третото задължено лице по ал. 1 не е удържало или не е внесло публичното задължение, то отговаря солидарно за него. Следва да се отбележи, че с оглед на горепосочените разпоредби  ищецът е задължен да плати данъка от името на ответника предвид солидарната му отговорност произтичаща от закона.

 

От гореизложеното се налага извода, че в процесния случай ищецът, като задължено по силата на закона трето лице е заплатил на Държавата процесната сума като данък, който е следвало ответникът да заплати върху получения при напускането на дружеството дружествен дял. С плащането на данък дължим от ответника т.е. погасявайки чуждо задължение, платецът встъпва в правата на кредитора. Съгласно чл.74 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/ този който е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен интерес да стори това, встъпва в правата на кредитора. Законова суброгация по смисъла на чл.74 от ЗЗД е налице при наличие на следните предпоставки. На първо място следва да е налице изпълнение на едно чуждо задължение. Изпълнението на това задължение  следва да освобождава длъжника спрямо неговия кредитор. От събраните по делото доказателства се установи, данъчно задължение на ответника П.Г.Х. към Държавата, което е платено от ищцовото дружество. С извършеното плащане от страна на ищцовото дружество се е погасил дългът на ответника към кредитора – Държавата. Налице е и следващата предпоставка правен интерес на третото лице да стори това. Както бе посочено с разпоредбата чл. 176 от ДОПК е въведена солидарна отговорност пред кредитора Държавата на ищцовото дружество и данъчно задълженото лице – ответника, което обуславя правния интерес на ищеца да изпълни чуждо задължение. Кредиторът по публичния дълг е приел изпълнението предложено от третото лице – ищцовото дружество, което е различно от задълженото лице ответника П.Г.Х..

Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника, че данъчното задължение не било установено с ревизионен акт, поради което искът е недопустим за неоснователно по следните съображения.  Законът вменява на платеца на ликвидационния дял да извърши декларирането, съгласно чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ, да го начисли, удържи и заплати, въпреки че задълженото лице е друго ответника па делото като получател на дохода т.е задължението произтича от закоН.разпоредби.

Вън от изложеното съдът намира, че следва да отбележи, съгласно т.11а от Тълкувателно решение №4/2013г.  от 18.06.2014, постановено по т. дело №4/2013г. по описа на ОСГТК  на ВКС процесуалните последици от предявяването на иска по чл.422 от ГПК респ.чл.415, ал.1 от ГПК  настъпват с подаването на исковата молба,  но от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, обуславя  допустимостта на разглеждане в исковото производство на направените оспорвания на вземането от длъжника във възражението по чл.414, ал.1 от ГПК. Възражението по чл.414, ал.1 от ГПК е депозирано по време на висящността на процеса, адресирано е до съда  и е подадено преди да е започнал да тече срокът  за отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК. Възможността длъжника да  обоснове оспорванията си във възражението по чл.414, ал.1 от ГПК има правните последици на отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК. Независимо от депозирано на обосновано възражение по чл.414, ал.1 от ГПК ответникът по иска може да подаде писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК.  Съдът следва да разгледа в производството по чл.422 от ГПК респ. чл.415, ал.1 от ГПК  само обоснованите във възражението по чл.414, ал.1 от ГПК оспорвания на вземането на кредитора. В настоящия случай възражението е бланкетно, като в него не са посочени конкретни, обосновани оспорвания от страна на ответника, които съдът следва да разгледа.

 

Предвид изложеното съдът счита, че предявения иск е основателен,  поради което следва да бъде уважен, като се установи в настоящото производство, че ответника дължи на ищеца сумата от 10 143,19 лева., тъй като ищецът е платил задължението на ответника.

 

Следва да се присъди и законната лихва върху главницата от 10 143.19 лева, считано от подаване на заявлението в съда  на 06.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането.

 

По отношение на претендираните от страните разноски, съдът възприема следното :

 

В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.

 

Съгласно Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г., на  Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС на РБ, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производства, включително и когато не изменя разноските по издадена заповед за изпълнение. Принудителното събиране на разноските се извършва, въз основа на издаден, след влизане в сила на решението по установителния иск, изпълнителен лист по чл.404, т.1 от ГПК от съда в исковото производство.

 

Съдът намира за основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, съгласно чл.78, ал.1 от  ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, както следва: в заповедното производство - в размер на 952.86 лева представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, както и в настоящото производство - в размер на 1352.86 лева, представляващи държавна такса, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат.

 

Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в частта му за разноските. В настоящия случай и двете страни  са представили списък на разноските.

 

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК по отношение на П.Г.Х., ЕГН **********,  адрес *** съществуването на вземането на „Н.и. „Н. е.и.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,  представлявано от управителя Й.А.А. за сумата 10 143,19 лева, представляваща  платен от ищеца и неудържан от ответника П.Г.Х. данък по чл.38, ал.1, т.2 от ЗДДФЛ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.11.2018г. до изплащане на вземането, за изпълнението, на което задължение е издадена заповед № 1688/07.11.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, постановена по частно гражданско дело № 2883/2018 г. по описа на Районен съд – К..

 

 

 

 

 

ОСЪЖДА П.Г.Х., ЕГН **********,  адрес *** да заплати на „Н.и. „Н.е.и.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,  представлявано от управителя Й.А.А., сумата от 952.86 лева, представляваща разноски по частно гражданско дело № 2883/2018 г. по описа на Районен съд – К..

 

ОСЪЖДА П.Г.Х., ЕГН **********,  адрес *** да заплати на „Н.и. „Н. е.и.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,  представлявано от управителя Й.А.А., сумата от 1 352.86 лева, представляваща направени по делото разноски.

 

            Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

      

 

                                                           Районен съдия :