О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……/…...08.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на девети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
РАДОСТИН ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Петров
въззивно частно търговско дело № 1278 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във вр. чл. 413, ал. 2 и чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.България 49, бл.53Е, вх.В, действащо чрез ю.к. Радина Илиева, срещу разпореждане № 19027/03.05.2019г., постановено по ч.гр.д. №4889 по описа за 2019 година на ВРС, 50 състав, в частта, в която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Г.Д.И. за сумата от 1819.29 лева – възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги, начислено за периода от 16.06.2018г. до 15.02.2021г., сумата от 302.73 лева – договорно възнаграждение, начислено за периода от 16.06.2018г. до 28.08.2018г. и сумата от 40 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното разпореждане, като излага, че съгласно ТР от 27.03.19г. по т.д.№3/17г. на ВКС дължимото договорно възнаграждение до обявяването на предсрoчна изискуемост било 302.73 лева (след приспадане на направени плащания) и именно в този размер същото се претендирало. Излага, че клаузите, определящи задължението за заплащане на пакет допълнителни услуги не били нищожни, тъй като тези услуги не били задължителни, а са пожелани от ответника в искането му за отпускане на кредит. Предвид това и разходите за тези услуги не представлявали част от общите разходи по кредита и не следвало да се отчитат при изчисляване на ГПР. Таксите по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането също са дължими, защото длъжникът се е съгласил да ги заплати. Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част и да се издаде заповед за изпълнение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежния й представител, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за частично основателна по следните съображения:
Производството по ч.гр.д. №4889/2019г. на Районен съд Варна, е образувано по заявление на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.България 49, бл.53Е, вх.В за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Г.Д.И., за следните суми: сумата от 1910.06 лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит от 19.12.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1310.41 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 16.06.2018г. до 15.02.2021г., сумата от 1819.29 лева – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги за периода 16.06.2018г. до 15.02.2021г., 40 лева – такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени за периода от 16.04.2018г. до 28.08.2018г., както и се претендират разноски по делото. Изрично в т.12 от заявлението и в подадената уточнителна молба е конкретизирано искането по отношение на фактите, от които то произтича.
За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на процесните вземания районния съд е приел, че след настъпване на предсрочна изискуемост кредиторът не може да претендира заплащане на възнаградителна лихва и за пакет от допълнителни услуги, а отделно от това били включени и бъдещи вземания. Изложени са и съображения за нищожност на споразумението като несъвместимо с императивна нормативна уредба, гарантираща потребителска защита при кредитиране.
За да прецени основателността на подаденото заявление съдът се ръководи както от положителните предпоставки, визирани в чл.410, ал.1 ГПК , така и следи за липсата на отрицателните такива, предвидени в чл.411, ал.2 ГПК. Издаването на заповед за изпълнение предполага установяването от страна на съда както наличието на надлежна индивидуализация на вземанията, предмет на отправеното искане, по основание и размер, така и факта на настъпил падеж за плащане на същите, като в производството по реда на чл. 410 ГПК съдът се ръководи от твърденията на заявителя, изложени в заявлението.
В заявлението и в уточнителната молба заявителят подробно е изложил обстоятелствата, въз основа на които се претендира заплащане на възнагр.лихва, като вземането е надлежно индивидуализирано чрез подробно посочване на фактите, от които то произтича. Доколкото се твърди настъпила предсрочна изискуемост на 28.08.18г., то възнаградителна лихва се дължи до твърдяната предсрочна изискуемост. Ето защо искането за присъждане на такава лихва се явява основателно за периода 16.06.2018г. до 28.08.2018г. включително, като същата възлиза на 302.73 лева, съгласно уточнението, направено с частната жалба. Разпореждането на ВРС в тази част следва да бъде частично отменено.
По отношението на претендираното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, съдът намира заявлението в тази част за неоснователно. Касае се за възнаграждение за бъдещ период, като присъждането на такова е в противоречие със закона, предвид липсата на настъпила изискуемост. От друга страна, разпоредбата на чл.422 ГПК предвижда, че искът за съществуването на вземане се смята предявен от момента на подаване на заявлението, а предявяването на иск за защита на бъдещи права е недопустимо. Това обстоятелство е достатъчно да обоснове отказ за издаване на заповед за изпълнение в тази част, поради което и съдът намира за ненужно да обсъжда аргументите, изложени по чл. 411, ал.2, т.2 от ГПК.
Не може да се направи положителна преценка, че и другото претендирано взимане - за такси за извънсъдебно събиране на задължението, е валидно възникнало по основание и е безспорно. Дейността, описана като предоставяна услуга, не съпътства и не обслужва ползването на предоставения кредит като допълнително благо за клиента. Напротив, тази дейност изцяло обслужва интереса на кредитора. Както уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея, така и поддържането на нарочен служител, натоварен да търси доброволно, макар и забавено изпълнение от длъжника, са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора, а не допълнителен разход. Систематичното тълкуване на чл.10а, чл.19, ал.3 и чл.33 от ЗПК налагат извод за ограничаване на свободата на договарянето от кредитора, предоставящ потребителски кредит, на условия, при които, освен обявената договорна лихва и обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като допълнителни такси и фиксирани по размер разходи. Възстановяването на разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не може да се включва в ГПР именно защото размерът им зависи от конкретните (а не абстрактно предвидени при сключване на договора) разноски, направено поради неизпълнението. Извършването на конкретни услуги от кредитора, наложили необходимост от допълнително заплащане, не се твърдят от заявителя.
Поради съвпадане крайните изводите на двете инстанции, разпореждането на ВРС в частта, в която е отказано издаването на заповед за изпълнение за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, следва да се потвърди.
Следва да се присъдят на заявителя и допълнително разноски за първа инстанция в размер на 9.03 лева за заплатена държавна такса и ю.к. възнаграждение. Доколкото липсва искане за присъждане на разноски за въззивното производство, такива не се следват.
Водим от гореизложеното, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ разпореждане № 19027/03.05.2019г., на Варненски районен съд, 50 състав, постановено по ч.гр.д.№4889/2019г. на ВРС, В ЧАСТТА, в която е отхвърлено заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.България 49, бл.53Е, вх.В за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу длъжника Г.Д.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за сумата от 302.73 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода 16.06.2018г. до 28.08.2018г. вкл., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в полза на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.България 49, бл.53Е, вх.В срещу Г.Д.И., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, за заплащане на СУМАТА от 302.73 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода 16.06.2018г. до 28.08.2018г. вкл., КАКТО и за СУМАТА от 9.03 лева, представляваща направените в заповедното производство разноски за д.т. и ю.к.възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 19027/03.05.2019г., на Варненски районен съд, 50 състав, постановено по ч.гр.д.№4889/2019г. на ВРС, в останалата му обжалвана част.
ВРЪЩА делото на ВРС за издаване на заповед за изпълнение съобразно настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: