№ 5804
гр. С 03.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20241110158721 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Т. Д. П. срещу
Т. Д. Д., с адрес за призоваване – гр. С пл. „С Н – „сградата на ******“.
В исковата молба се твърди, че ответникът прави всичко възможно да саботира
разследване по сигнал на ищеца срещу прокурор от СРП, като „умишлено съобщава на СП,
че началникът на 8 МВР възнамерявал да ме съди, като отказва да открие наказателно
дело 7031/19 СРС, отказва да установи дали Докладна 3383р-5849/25.02.2019 г. е била
налична по делото и дали е констатирана липсата й, отказва да установи дали същата
Докладна е била налична по пр.пр. 13492/2019 г. и дали е констатирана липсата й, отказва
да потърси помощта ми при намирането на наказателно дело 7031/2019 г., отказва да
поиска от мен Докладна 3383р-5849/25.02.2019г., отказва да ми снеме допълнителни
показания с оглед на големите разминавания в това, което съм написал в сигнала и това,
което отв. е открил, отказва да извърши каквито и да било допълнителни действия с цел
установяване на обективната истина“.
При така формулираните твърдения е заявено искане до съда да установи
нарушението на ответника, което „нарушение се изразява в това, че отв. е съобщил на СП,
че началникът на 8 МВР възнамерявал да ме съди, че е отказал да открие наказателно дело
7031/19 СРС, че отказал да установи дали Докладна 3383р-5849/25.02.2019 г. е била налична
по делото и дали е констатирана липсата й, че е отказал да установи дали същата
Докладна е била налична по пр.пр. 13492/19 и дали е констатирана липсата й, че е отказал
да потърси помощта ми при намирането на наказателно дело 7031/19, че е отказал да
поиска от мен Докладна 3383р-5849/25.02.2019 г., че е отказал да ми снеме допълнителни
показания с оглед големите разминавания в това, което съм написал в сигнала и това,
което отв. е открил, че е отказал да извърши каквито и да било допълнителни действия с
цел установяване на обективната истина, че с всичките си деяния е саботирал
разследването по сигнала ми“.
С Разпореждане № 147691 от 15.10.2024 г. и Разпореждане № 13106 от 21.01.2025 г.
на ищеца е било указано в едноседмичен срок от получаване на съобщенията да отстрани
1
констатираните нередовности на исковата молба. Ищецът е бил изрично предупреден за
последиците при неизпълнение на което и да е от дадените указания – връщане на исковата
молба.
В изпълнение на дадените указания са постъпили уточняващи молби с вх. №
9689/13.01.2025 г. и вх. № 30231/29.01.2025 г., но със същите констатираните нередовности
не са отстранени. Следователно са налице основания за връщане на исковата молба и
прекратяване на производството на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 ГПК, поради следното:
Правният интерес от търсена с иск съдебна защита представлява положителна
процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на която съдът е
задължен да следи служебно. При липса на правен интерес образуваното съдебно
производство се явява недопустимо. Преценката за наличие на правен интерес съдът следва
да извърши въз основа на изложените от ищеца в исковата молба фактически твърдения.
Настоящият съдебен състав намира, че ищецът по делото не е релевирал фактически
твърдения, въз основа на които да се приеме, че за него съществува правно защитим по реда
на чл. 71 ЗЗДискр. интерес.
Законът за защита от дискриминация урежда защитата срещу всички форми на
дискриминация и съдейства за нейното предотвратяване. В разпоредбата на чл. 4 ЗЗДискр. е
дадено определение за пряка и непряка дискриминация, като е постановена и тяхната
забрана. Съгласно посочената законова разпоредба забранена е всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки
геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа
принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална
ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци,
установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна.
Соченото от ищеца по делото като проявено спрямо него от ответника дискриминационно
отношение, не съдържа описание на конкретни действия, основани на неравноправно
третиране по смисъла на чл. 4 ЗЗДискр., т. е. не са релевирани фактически твърдения за
осъществено дискриминационно отношение, които да обосноват правен интерес от
търсената по съдебен ред защита.
Липсват конкретно заявени от ищеца твърдения и относно обстоятелствата по какъв
начин твърдяното по-неблагоприятното третиране е основано на принадлежността му към
определена група и въз основа на какви белези е обособена тази група.
На следващо място следва да се съобрази, че съгласно Решение № 546 от 19.12.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 828/2012 г., IV г. о., в случай че правото на равно третиране е засегнато
от действие на физическо лице, извършено при изпълнение на функциите на държавен или
обществен орган (както се твърди от ищеца в разглеждания казус), искът не може да бъде
предявен срещу прекия нарушител. Горното е обусловено от факта, че преустановяването на
нарушението и бъдещото му невъзпроизвеждане не може да бъде искано от прекия
нарушител, чието участие в структурата на съответния орган или лице е временно.
Пострадалият има интерес по този иск да обвърже със сила на пресъдено нещо не лицето,
2
пряко нарушило правата му, а организацията, при чиято дейност е извършено това
нарушение. Следва да се отбележи също така, че съгласно чл. 20 от Закона за отнемане на
незаконно придобитото имущество, членовете на Комисията и органите по чл. 16, ал. 1 не
носят имуществена отговорност за причинени вреди при упражняване на възложените им по
този закон правомощия, освен ако вредите са настъпили в резултат на престъпление от общ
характер.
Като съобрази изложеното, настоящият съдебен състав намира, че за ищеца липсва
правен интерес от така предявения иск, тъй като твърденията му не обуславят защита по
реда на ЗЗДискр. (в този смисъл вж. Определение № 442 от 13.11.2020 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 3427/2020 г., III г. о. и Определение № 396 от 9.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2958/2020
г., III г. о.).
Отделно от гореизложеното настоящият съдебен състав приема, че както от исковата
молба, така и от последващата молба-уточнение не са изложени надлежни фактически
обстоятелства, въз основа на които ищецът извежда съдебно предявените си субективни
права, т.е. не са ясни обстоятелствата, на които се основава искът по смисъла на чл. 127, ал.
1, т. 4 ГПК. Не е очертан предметът на делото с конкретни факти, а отделно от това не е
формулирано и надлежно искане в съответствие с разпоредбата на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК.
Ето защо исковата молба следва да бъде върната (в този смисъл са и Определение №
16977/25.10.2024 г. по в.ч.гр.д. № 11801/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-Д състав,
Определение № 16999/25.10.2024 г. по в.ч.гр.д. № 9905/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-I-Л
състав, Определение № 14680/24.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 8449/2024 г. по описа на СГС, ЧЖ-
I-А състав, което не е допуснато до касационно обжалване с Определение № 133 от
15.01.2025 г. по ч.к.гр.д. № 4920/2024 г. по описа на ВКС, IV г.о., и др.).
Предвид изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА подадената от Т. Д. П. искова молба с вх. № 312563 от 04.10.2024 г. по описа
на Софийски районен съд и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 58721/2024 г. по
описа на Софийски районен съд, 167 състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3