Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260078
гр. Пловдив 18.01.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
окръжен съд, Х-ти граждански
състав, в публичното заседание на петнадесети декември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
Пламен Чакалов
Членове:
Румяна Андреева
Бранимир
Василев
при секретаря Бояна Дамбулева, като
разгледа докладваното от съдия Чакалов в. гр. д. №1634 по описа на 2018г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Против решение № 1547/03.03.2018г. на Пловдивския районен съд, Х-ти гр. с., постановено по гр. д. №16893/15г. в частта с която се осъжда „Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Перущица“ № 25 да заплати на
„Алу Коста“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. Нестор Арабаджиев №57, на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД, сумата 6363,98
лв./ шест хиляди триста шестдесет и три лева/, без включен ДДС, представляваща
неизплатена част от възнаграждение по договор за изработка от 10.08.2015г.,
фактура № 775/10.08.2015г., ведно със законната лихва върху сумата считано от
29.02.2015г. до окончателното заплащане, както и на
осн. чл.266, ал.1 ЗЗД, сумата 282 лв. с ДДС лв. /двеста осемдесет и два лева/,
представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за изработка на
врати, за който е издадена фактура № 762 от 15.07.2015г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от 29.02.2015г. до окончателното заплащане е подадена въззивна жалба от „Б.“***198836, което моли съда да отмени решението в посочената
част и постанови друго, с което да отхвърли насрещните искове.
Против същото решение, но в частта, му, с която се
осъжда „Алу Коста“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Нестор
Арабаджиев № 57 да заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. „Перущица“ № 25, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД,
сумата 4986,70лв. /четири хиляди деветстотин осемдесет и шест лева и 70ст./ с
ДДС, получена от ответника с оглед отпаднало основание – развален поради
неизпълнение договор за изработка от 09.06.2015г., ведно със законната лихва
върху сумата считано от 15.12.2015г. до окончателното заплащане е подадена въззивна жалба от „Алу Коста“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК: *********, което моли съда да отмени
решението в тази част и постанови друго, с което отхвърли иска. Претендира
разноски.
Всяка от страните счита жалбата на насрещната
страна за неоснователна.
Предвид
доказателствата съдът установи следното:
По
първоначално предявения иск: Няма спор, а и от представения и неопорен препис
от Договор от 09.06.2015г. се установява, че „Б.“ ЕООД в качеството се на
възложител и възложило на „Алу Коста“ ЕООД в качеството му на изпълнител да
извърши проектиране, заготвяне, доставка и монтаж на алуминиево остъклено
плъзгане, алуминиева покривна конструкция и алуминиеви прегради за обект в ***.
Не спори и за това, че с фактура № 743/09.06.2015г. възложителят е превел
авансово на изпълнителя сумата от 8 811.18лв. с ДДС.
Възложителят
твърди, че изпълнителят е изпълнил само малка част от възложената му работа
изразяваща се в десет вида строително монтажни работи, който остойностява общо
на 1000лв., а останалата част от договорените СМР не е изпълнена и след
изтичане на срока за изпълнение „Б.“ ЕООД изпраща нотариална покана до „Алу
Коста“ ЕООД с последен срок за изпълнение, след изтичането на който ще счита
договора за развален. Понеже изпълнителят не изпълнил възложителят претендира
заплащането на авансово заплатената сума след приспадане стойността на
извършените СМР.
За
установяване твърденията на възложителя по този иск „Б.“ ЕООД представя
Констативен протокол съставен на 11.09.2015г. и подписан от управителя на
възложителя, неговия пълномощник – адв. М., един свидетел и техническия
ръководител. Управителя на „Алу Коста“ ЕООД инж. Л. К. не е подписал този
протокол. Следователно протоколът е подписан от възложителя, пълномощника му,
техническия ръководител, който не ясно от кого е назначен и един свидетел,
който обаче не е разпитан по делото.
Следователно
този протокол е частен документ по смисъла на нормата на чл. 180 от ГПК и
съставлява доказателство единствено за това, че изявленията които се съдържат в
протокола от 11.09.15г. са направени от лицата, които са го подписали, но нямат
материалната доказателствена сила, т.е. този протокол не обвързва съда да
приеме, че фактите, стоящи извън обсъждания документ са се осъществили.
Свидетелски показания не са събрани за установяване степента на изпълнение на
възложената на „Алу Коста“ ЕООД работа към 11.09.15г. В заключението на
техническата експертиза с вещо лице арх. Д. се установява, че сградата е в
завършен вид и е невъзможно да се установи дали е имало частично изпълнение на
работите по договора от 09.06.15г. От твърденията на възложителя експертът
узнал, че „Алу Коста“ ЕООД е извършило част от работите по договора, но друга
фирма е завършила договорените строително монтажни работи. Коя е тази фирма
обаче, точно кои СМР е изпълнила и кога е станало това не е установено по делото.
При
така събраните доказателства остава недоказано твърдението на възложителя, че
изпълнителят не е изпълнил изцяло задължението си по договора от 09.06.15г.,
поради което иска за осъждането на „Алу Коста“ ЕООД да му заплати сумата от
7 811.18лв. с ДДС представляваща стойността на неизпълнената част от СМР е
недоказан и следва да се отхвърли.
По
насрещните искове: Не се спори, че на 15.05.2015г. страните са сключили договор
за проектиране, заготвяне, доставка и монтаж на структурна окачена фасада за
обект в ***, като общата стойност на договорената работа възлиза на
30 606.65лв., посочени в неоспорената фактура № 775/10.08.2015г., от които
остават неплатени 15 303.32лв.
„Алу
Коста“ ЕООД претендира остатък от 6364лв. представляващ пълната стойност на
извършените СМР по договора.
Възложителят
оспорва единствено качеството на вложения стъклопакет като твърди, че
поставеният стъклопакет не е изпълнен от STOP SOL SILVER /сиво с огледален ефект/. Това твърдение на „Б.“ ЕООД
остана недоказано. Напротив от приетата пред първоинстацинния съд техническа
експертиза, с вещо лице арх. Д. се установява, че дебелината на стъклопакета,
какъвто и вид да е той, е с 2 мм повече от договорения – вместо 26 мм е
констатирана дебелина от 28 мм.
След
като възложителят не установява твърдяното от него отклонение в качеството на
поставения стъклопакет следва да се приеме, че изпълнителят е изпълнил работата
в съответствие с договора от 15.05.2015г. и затова „Б.“ ЕООД дължи пълния
размер на възнаграждението.
По
отношение на другия насрещен иск – за заплащане на стойността, с която
доставените врати надвишава стойността уговорен в договора, за който е
съставена фактура № 762/15.07.2015г. От неоспореното заключение на арх.Д. в
частта му относно стойността на поставените алуминиеви врати се установява, че
доставените и монтираните 23 броя врати
възлизат на обща стойност от 6235 без ДДС, която сума сравнена с договорената
от 6000лв. без ДДС прави разлика от 235лв. без ДДС или 282 с включен ДДС. Доколкото
възложителят е приел работа на стойност по – висока от договорената, то
разликата между договорените и изпълнените СМР възлизаща на 282лв. с ДДС следва
да бъде заплатена от „Б.“ ЕООД.
Изложеното
налага обжалваното решение да се отмени в частта му, с която се осъжда „Алу
Коста“ ЕООД да заплати на „Б.“ ЕООД сумата от 4 986.70лв. като получена на
отпаднало основание – по развален договор от 09.06.15г., като вместо това се
постанови друго, с което се отхвърли иска
за заплащане на сумата от 4 986.70лв. като получена на отпаднало
основание – по развален договор от 09.06.15г., а в останалата част решението на
районния съд е правилно и ще се потвърди.
По
отношение на разноските:
С
оглед изхода на въззивното производство „Б.“ ЕООД следва да заплати на „Алу
коста“ ЕООД разноските, направени във въззивното производство в размер на
105.73лв.
Воден
от горното съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1547/03.03.2018г. на Пловдивския районен
съд, Х-ти гр. с.,
постановено по гр. д. №16893/15г. в частта с която се осъжда
„Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Перущица“ № 25 да заплати на „Алу Коста“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Нестор Арабаджиев №57, на осн. чл.266,
ал.1 ЗЗД, сумата 6363,98 лв./ шест хиляди триста шестдесет и три лева/, без
включен ДДС, представляваща неизплатена част от възнаграждение по договор за
изработка от 10.08.2015г., фактура № 775/10.08.2015г., ведно със законната
лихва върху сумата считано от 29.02.2015г. до окончателното заплащане, както и на осн. чл.266, ал.1 ЗЗД, сумата 282 лв. с
ДДС лв. /двеста осемдесет и два лева/, представляваща неизплатена част от
възнаграждение по договор за изработка на врати, за който е издадена фактура №
762 от 15.07.2015г., ведно със законната лихва върху сумата считано от
29.02.2015г.
-стр.3 от решение по в. гр. д.
№1634/18г. на ПдОС-
ОТМЕНЯ решение № 1547/03.03.2018г. на Пловдивския районен съд, Х-ти гр. с., постановено по гр. д. №16893/15г. в частта с която се осъжда „Алу Коста“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Нестор Арабаджиев № 57 да заплати на
„Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„Перущица“ № 25, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, сумата 4986,70лв. /четири хиляди
деветстотин осемдесет и шест лева и 70ст./ с ДДС, получена от ответника с оглед
отпаднало основание – развален поради неизпълнение договор за изработка от
09.06.2015г., ведно със законната лихва върху сумата считано от 15.12.2015г. до
окончателното заплащане и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска предявен от „Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Перущица“ № 25 против „Алу Коста“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. Нестор Арабаджиев №57 за сумата 4986,70лв. /четири хиляди деветстотин осемдесет
и шест лева и 70ст./ с ДДС, получена от ответника с оглед отпаднало основание –
развален поради неизпълнение договор за изработка от 09.06.2015г., ведно със
законната лихва върху сумата считано от 15.12.2015г. до окончателното заплащане на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА осъжда „Алу Коста“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Нестор Арабаджиев № 57 да
заплати на „Б.“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Перущица“ № 25 сумата 105.73 (сто и пет лева и седемдесет и три стотинки) разноски
направени във въззивното разглеждане на делото.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.