МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 21.07.2016г. ПО НОХД № 3758/2016
г. ПО ОПИСА НА ПРС, НО, ПЪРВИ СЪСТАВ
Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен
акт срещу С.Й.С., за това че в периода от 13.08.2013г. до 12.08.2015г., в гр.
П., в условията на продължавано престъпление и в условията на повторност –
деецът го е извършил, след като е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго
такова престъпление, в немаловажен случай, с цел да набави за себе си имотна
облага и да причини имотна вреда на описаните лица, е възбудил и поддържал
заблуждение у Г.Н.М., ЕГН: **********, възбудил и поддържал заблуждение у
Д.Х.Д.,***, възбудил и поддържал заблуждение у
В.С.Б., ЕГН: **********, възбудил
и поддържал заблуждение у Д.С.Г., ЕГН: **********, възбудил и поддържал
заблуждение у Е.Н.Я., ЕГН: **********, възбудил и поддържал заблуждение у О.И.
Х., ЕГН: **********, възбудил и поддържал заблуждение у Д.З.К., ЕГН:
**********, възбудил и поддържал заблуждение у В.Х.М., ЕГН: **********,
възбудил и поддържал заблуждение у Г.И.К., ЕГН: **********, възбудил и
поддържал заблуждение у В.К.К., ЕГН: **********, възбудил и поддържал
заблуждение у М.К.Б., ЕГН: **********, възбудил и поддържал заблуждение у
И.М.А., ЕГН: **********, възбудил и поддържал заблуждение у К.Г.А., ЕГН:
**********, възбудил и поддържал заблуждение у В.Г.К., ЕГН: **********, възбудил и поддържал заблуждение у Е.П.П.,
ЕГН: **********, възбудил и поддържал заблуждение у А.И.А., ЕГН: **********, възбудил и поддържал
заблуждение у Т.Д.И., ЕГН: **********,
възбудил и поддържал заблуждение у Е.К.Г., ЕГН: **********, както следва:
- На 13.08.2013г., в гр. П., с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение и до 02.09.2013г. е поддържал заблуждение у
Г.Н.М.,***, че ще й отдаде под наем апартамент, находящ се в гр. П., ** и с това й е причинил имотна вреда в размер
на 260 лв.
- На 05.12.2013г., в гр. П., с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение и до 29.12.2013г. е поддържал заблуждение у
Д.Х.Д.,***, че ще му отдаде под наем апартамент, находящ се в гр. П., ул.
** и с това му е причинил имотна вреда в
размер на 600 лв.
- На неустановена дата в периода от
15.12.2013г. до 20.12.2013г., в гр. П., с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение и до 06.01.2014г. е поддържал заблуждение у
В.С.Б., ЕГН: ********** ***, че ще й отдаде под наем апартамент, находящ се в
гр. П., ул. ** и с това й е причинил имотна вреда в размер на 500 лв.
- На 07.02.2014г., в гр. П., с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение и до 07.02.2014г. е поддържал заблуждение у Д.С.Г., ЕГН:
********** ***, че ще му отдаде под наем апартамент, находящ се в гр. П.,
** и с това му е причинил имотна вреда в
размер на 120 лв.
- На 24.07.2014г., в гр. П., с цел да
набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение и до 06.08.2014г. е поддържал заблуждение у Е.Н.Я., ЕГН:
**********,***, че ще й отдаде под наем апартамент, находящ се в гр. П.,
** и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 430 лв.
- На 13.09.2014г., в гр. П., с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение и до 13.09.2014г. е поддържал заблуждение у
О.И. Х., ЕГН: ********** ***, че ще й заплати равностойността на мобилен телефон
“Самсунг Галакси Тренд Плюс” с ИМЕЙ № 353 738 069 887 378, черен на цвят ведно със СИМ – карта на “Мобилтел” ЕАД и с това й е причинил имотна вреда в размер
на 189,60 лв.
- На 30.09.2014г., в гр. П., с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение и до 13.10.2014г. е поддържал заблуждение у
Д.З.К.,***, че ще й отдаде под наем апартамент, находящ се в гр. П., ж.к.
** и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 280 лв.
- На неустановена дата, в началото на
месец октомври 2014г., в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудил заблуждение и до 20.10.2014г.
е поддържал заблуждение у В.Х.М., ЕГН: ********** и у Г.И.К.,***, че ще им
отдаде под наем апартамент, находящ се в гр. П., ** и с това им е причинил имотна вреда в размер
на 190 лв.
- На неустановена дата в края на месец
януари 2015г., в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил
заблуждение и до 14.03.2015г. е
поддържал заблуждение у В.К.К., ЕГН: ********** и у М.К.Б., ЕГН: **********, че
ще сключи договор за покупко – продажба на две паркоместа, находящи се в
подземното пространство на жилищна сграда на адрес: гр. П., ул. “С. С.” № **,
собственост на В.К.К. и с това е направил опит да им причини имотна вреда в
размер на 350 лв., като деянието е
останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.
- От началото на месец февруари 2015г., в
гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение и до 14.03.2015г. е поддържал заблуждение у
И.М.А., ЕГН: **********, че е собственик на две паркоместа, находящи се в
подземното пространство на жилищна сграда на адрес: гр. П., ул. “С. С.” № **,
които е предоставил под наем на А. и с това му е причинил имотна вреда в размер
на 90 лв.
- На неустановена дата, през месец
февруари 2015г., в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил
заблуждение и до същата дата е поддържал заблуждение у К.Г.А., ЕГН: **********,
че е собственик на гараж, находящ се в гр. П.,
ул. **, който е предоставил под наем на А. и с това му е причинил имотна
вреда в размер на 100 лева.
- На 17.02.2015г. в гр. П., с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение и до 17.02.2015г. е поддържал заблуждение у В.Г.К.,***, че ще
извърши ремонтни дейности по смяна на врата на апартамент, находящ се в гр. П.,
ул. ** и с това й е причинил имотна
вреда в размер на 100 лв.
- На 18.03.2015г. в гр. П., с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение и до 23.03.2015г. е поддържал заблуждение у
Е.П.П., ЕГН: ********** ***, че ще й отдаде под наем апартамент, находящ се в
гр. П., ул. “** и с това й е причинил имотна вреда в размер на 390 лв.
- На 20.07.2015г., в гр. П., с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение и до 12.08.2015г. е
поддържал заблуждение у А.И.А.,***, че ще му отдаде под наем апартамент,
находящ се в гр. П., ул. “** и с това му
е причинил имотна вреда в размер на 375 лв.
- На
23.07.2015г., в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение и до 10.08.2015г. е поддържал заблуждение у
Т.Д.И., ЕГН: **********,***, че ще й отдаде под наем апартамент, находящ се в
гр. П., ул. “** и с това й е причинил
имотна вреда в размер на 250 лв.
- На 04.08.2015г., в гр. П., с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение и до 11.08.2015г. е
поддържал заблуждение у Е.К.Г., ЕГН: **********,***, че ще й отдаде под наем
апартамент, находящ се в гр. П., ул. “** и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 600 лв. , като е причинил на горните лица имотна вреда и си е набавил
имотна облага общо в размер на 4924,60 лева - престъпление по чл. 210 ал.1
т.4 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК;
В периода от 16.02.2015г. до 12.10.2015г., в гр. П.,
при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди
движими вещи, които е владеел, както следва:
- На неустановена дата в периода от 16.02.2015г. до 05.03.2015г., в гр.
П., ул. **, противозаконно е присвоил
чужди движими вещи, които е владеел – микровълнова фурна марка “ Sang”
неустановен модел на стойност 50 лв., прахосмукачка марка “Elite” неустановен
модел на стойност 40 лв., бутилка за газ пропан – бутан 12 литра на стойност 60
лв., на обща стойност 150 лв., собственост на В.Г.К., ЕГН: **********.
- На 12.10.2015г., в гр. П., противозаконно е присвоил
чужди движими вещи, които е владеел – мобилен телефон с неизвестни модел и марка ведно със СИМ –
карта с № **, на стойност 50 лв. и
сумата от 210 лв., на обща стойност 260 лв., собственост на Г.Д.Д., ЕГН:
**********, всичко на обща стойност 410
лева - престъпление по чл.206 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК
Производството пред първата инстанция е протекло по
реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло
фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните
прения представителят на П.ска районна прокуратура поддържа повдигнатото по
отношение на подсъдимия обвинение и моли да му бъде определено наказание при
условията на чл. 54 НК, при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Счита,
че целите на наказанието могат да се постигнат с налагане на наказание лишаване
от свобода в размер на 6 години за престъплението по чл. по чл. 210 ал.1 т.4
вр. чл.209 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, което с оглед разпоредбата
на чл. 58а НК да бъде намалено с една трета, както и с налагане на наказание 1
година и 6 месеца за престъплението по чл.206 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и редуцирането му с една трета на
основание чл. 58а НК. Счита, че на подсъдимия следва да се наложи едно общо
най-тежко наказание в размер на 4 години ЛОС, което на основание чл. 24 НК да
се увеличи на 5 години ЛОС.
Защитникът на
подсъдимия не оспорва виновността на дееца и установеността на елементите от
престъпните състави, както от обективна, така и от субективна страна. Моли за
наказание в рамките на предвидения в закона минимум и приспадане времето на
задържане на подсъдимия. Възразява срещу приложението на чл. 24 НК.
В правото си на лична
защита подсъдимият поддържа казаното от неговия защитник. В правото си на
последна дума моли за налагане на минимално наказание.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Обвиняемият С.Й.С. е
роден на *** г. в гр. Д., живущ *** б., български гражданин, средно
образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН **********.
С присъда по НОХД №7342/2010 г. по описа на ПРС,
влязла в законна сила на 19.05.2010 г., подс. С.С. е бил осъден на 4 месеца и
28 дни „лишаване от свобода” при първоначален строг режим в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип, за престъпление по чл.210 ал.1 т.4
вр.чл.209 ал.1 вр.чл.20 ал.2 вр.чл.28 ал.1 от НК. Това наказание е било
изтърпяно към датата на влизане в сила на присъдата, тъй като със същата, на
основание чл.59 ал.2 вр.ал.1 от НК, е бил приспаднат периодът от 25.08.2005
г. до 26.08.2005 г., както и от
04.07.2008 г. до 30.11.2008 г., в който подс. С. е бил задържан под стража.
С присъда по НОХД №116/2006г. по описа
на ПРС, влязла в законна сила на 17.04.2006 г., подс. С.С. е бил осъден на 2
години „лишаване от свобода”, отложено на основание на чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от 4 години за престъпление по чл.210 ал.1 т.4 вр.чл.209 ал.1
вр.чл.20 ал.2 вр.чл.28 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК.
Свидетелката М. Я. била собственик на жилище, находящо се
в гр. П., ул. „С.” №**, ет.*, ап.*, което отдавала под наем. На 01.06.2013 г.
наемателите на св. Я. освободили жилището й. Св. Я. поддържала близки отношения
с подс. С.С. в периода 2012-2014
г. През лятото на 2013 г. св. Я. споделила с подс. С., че търси
наематели за жилището си. Подс. С. предложил да й помогне с намирането на
наематели, тя се съгласила и му дала ключ за жилището.
Св. Г.М. търсила жилище под наем в гр.
П. за сина си – св. М. М., който бил студент в ПУ „Паисий Хилендарски” гр. П..
Чрез агенция за недвижими имоти тя се свързала с подс. С.С.. Двамата се
срещнали на 13.08.2013 г. в гр. П., като на срещата присъствали синът й - св.
М. М. и негов приятел – св. В. Т.. Подс. С. ги завел в жилището на св. Я.,***.
Подс. С. се представил с името „Т.” и посочил, че е собственик на жилището. Св.
Г.М. харесала апартамента и решила да го наеме от подс. С.. Двамата постигнали
договореност месечният наем за жилището да е 300 лева. Подс. С. поискал 50 лв.
капаро, които св. М. му дала същия ден. Подс. С. казал на св. М., че работи в
Италия и затова приятелката му ще се грижи за апартамента, а наема ще се
превежда по банков път. Същия ден подс. С. и св. М. сключили договор за наем
/том ІІ, лист 57/, като по искане на подс. С. като наемодател била посочена М.
Н.Н.. Като наематели на жилището били посочени синът на св. М. – М. М. и
неговият приятел В. Т.
На 19.08.2013 г. подс. С. се обадил по
телефона на св. М. и поискал тя да му преведе сумата от 310 лева за наем на
жилището, като й казал, че старите наематели му оставили сметка за ток от
450.00 лева и няма възможност да я плати. Няколко минути по-късно подс. С. се
обадил отново на св. М., като я помолил да преведе сумата от 300 лв. по
„Уестърн Юнион” на името на баща му Й. С. Г. Същият ден св. М. превела сумата
от 310 лева на св. Й. Г., който ги изтеглил и ги предал на сина си – подс. С..
Св. Г. не знаел за уговорките между подс. С. и св. М., тъй като синът му го помолил
единствено да изтегли паричната сума и да му я предаде.
В периода 29.08.2013 г. – 30.08.2013 г.
свид. М. отново разговаряла по телефона с подс. С., който й казал, че
апартаментът бил оправен, но щял да й предаде ключовете за него на 02.09.2013
г.
На 02.09.2013 г. в 09:20 часа свид. М.
получила текстово съобщение на мобилния си телефон от подс. С., което гласяло:
„Майка почина, не мога да се прибера днес и ще продавам апартамента и утре ще
ти изпратя парите на запис. Съжалявам, че така се случи.” Същия ден в 10:55
часа свид. М. получила второ съобщение на мобилния си телефон от подс. С. със
съдържание: „Прати ми данни, на които да пратя утре парите, отново много
съжалявам”. В горепосочения период – от 13.08.2013 г. до 02.09.2013 г. подс. С.
възбудил и поддържал заблуждение у свид. М., че е собственик на жилището, че
действително ще го предостави под наем, че са възникнали непредвидени
обстоятелства – смъртта на майка му, които са променили намеренията му да
отдава жилището под наем. Той заблудил пострадалата, че е добросъвестен и ще й
върне дадените до момента суми. Майката на подс. С. действително е починала, но
не на 02.09.2013 г., както той посочил пред свид. М., а през месец ноември 2012 г. Единствената сума,
която подс. С. възстановил на свид. М. е 100 лева чрез пощенски запис от бащата
на подс. С. – свид. Й. Г. на 10.06.2014 г. /разписка на лист 82, том.ІІ/. По
гореописания начин подс. С. си набавил имотна облага и причинил имотна вреда на
свид. М. в размер на 260 лева.
Свидетелката Н. Т. В. притежавала в
съсобственост със сестра си С. Т. К. апартамент, находящ се в гр. П., ул. „Й.
К.” №*, ет.*, ап.** На 02.09.2013 г. в гр. П. свидетелката Н. В. се срещнала с
подс. С.С., който заявил, че желае да вземе под наем апартамента й. На
09.09.2013 г. свид. В. и подс. С. сключили договор за наем на горепосоченото
жилище за срок от 1 година с месечен наем от 200 лева. Изричната уговорка между
свид. В. и подс. С., която залегнала и в чл.6 от договора за наем /лист 65, том
ІІІ/, била С. да не преотдава имота на трети лица. След като получил достъп до
жилището, подс. С. заживял в него заедно с баща си – свид. Й. Г. и двамата си
синове. На 05.12.2013 г. подс. С. публикувал обява във вестник „Марица” – лист 83-117, том ІІІ, в която
посочил, че отдава под наем жилище. На 05.12.2013 г. пострадалият свидетел Д.Д.
прочел обявата и се свързал по телефона с подс. С.. Същия ден около 12:20 часа
двамата се срещнали в гр. П. пред ресторант „Рио” в кв. „Кючук Париж”. На
срещата свид. Д. отишъл със свой колега – свид. Д. Б. Тримата отишли да огледат
жилището, находящо се в гр. П., ул. „Й. К.” №*, ет.*, ап.**. Подс. С. се
представил за собственик на жилището и поискал месечен наем в размер на 250
лева. Свид. Д. заявил, че жилището му харесва и оставил на подс. С. капаро в размер
на 50 лева. Подс. С. заявил на свид. Д., че „му изглежда сериозен” и затова ще
му даде жилището за 200 лева месечно. Двамата се разбрали на следващия ден –
06.12.2013 г. свид. Д. да му даде още 150 лева за първия наем. Подс. С. казал
на свид. Д., че в момента в жилището живеят хора, но ще го освободят до
15.12.2013 г. и тогава той ще може да се нанесе. За да спечели
благоразположението на свид. Д., подс. С. му казал, че за остатъка от месец
декември няма да му иска наем и това е бонус от негова страна. Подс. С. показал
и личната си карта на свид. Д., от която той разбрал, че имената му са С.Й.С..
На 06.12.2013 г. подс. С. и свид. Д. се
чули по телефона и се разбрали да се срещнат на паркинга на магазин „Била” в
гр. П., ул. „М.” №*, за да подпишат
договора за наем. Същия ден двамата се срещнали и подписали договора за
наем /лист 33-35, том ІІІ/. Същият бил с дата 01.01.2014 г., като подс. С.
отново обяснил на свид. Д., че през втората половина на месец декември 2013 г. ще ползва
апартамента безплатно. На тази среща свид. Д. дал на подс. С. сумата от 150
лева.
На 09.12.2013 г. подс. С. се обадил по
телефона на свид. Д. с искане да се срещнат. Срещата между двамата се състояла
на бул. „Никола Вапцаров”, в близост до „Коматевския възел” в гр. П.. Подс. С.
казал на свид. Д., че смята да сменя
дограмата на жилището, но в момента нямал пари. Подс. С. поискал от свид. Д. да
му даде сумата от 200 лева за един месечен наем. Свид. Д. му казал, че до края
на деня ще намери тази сума. Двамата се срещнали около 18:00 часа на 09.12.2013
г. на паркинга на магазин „Била” на ул.”Македония” №2 в гр. П. и там свид. Д.
предал на подс. С. сумата от 200 лева. Подс. С. отбелязал в копието на договора
на свид. Д., че същият му е предплатил един месечен наем в размер на 200 лева.
На 16.12.2013 г. подс. С. и свид. Д.
*** пред хотел „SPS” в гр. П.. На тази среща подс.
С. обяснил на свид. Д., че гаджето му е прокурор и че наемателите не искали да
напуснат апартамента и не го пускали в жилището да смени дограмата. Свид. Д.
казал на подс. С., че няма къде да живее, тъй като предстои да освободи
квартирата си. Подс. С. му казал, че „според някакъв закон не можел да изгони
наемателите си през зимата”. Подс. С. казал на свид. Д., че до 20.12.2013 г. ще
може да влезе в жилището.
На 20.12.2013 г. около 10:00 часа свид.
Д. се обадил на подс. С., за да го попита дали апартаментът е вече свободен.
Подс. С. му обяснил, че наемателите още не са го напуснали, но ще го напуснат
до ден- два.
На 22.12.2013 г. около 10:20 часа свид.
Д. отново се обадил по телефона на подс. С., който не му вдигнал, а същия ден
му изпратил текстово съобщение да му се обади на следващия ден след 11:00 часа.
На 23.12.2013 г. свид. Д. се обадил на
подс. С. и му казал, че вече трябва да напусне квартирата си и няма къде да
остави багажа си. Подс. С. му обяснил, че наемателите няма да напуснат жилището
преди 02.01.2014 г. и той нямало как да ги изгони.
На 24.12.2013 г. подс. С. се обадил на
свид. Д. и поискал да се срещнат. Свид. Д. му казал, че е извън града и се
разбрали да се срещнат на 26.12.2013 г.
На 26.12.2013 г. около 10:30 часа подс. С. се обадил
на свид. Д. и двамата се разбрали да се срещнат пред централния вход на завод
„Каменица” в гр. П. около 12:00 часа същия ден. На тази среща подс. С. казал на
свид. Д., че имал проблеми със старите си наематели и не можел да ги изгони.
Подс. С. посочил, че старият наемател бил полицай и имал две малки деца. Подс.
С. заявил, че е ходил в полицията и че наемателите му подписали пред нотариус,
че ще освободят апартамента на 02.01.2014 г. Същия ден подс. С. поискал от
свид. Д. още 200 лева, тъй като старите наематели не си били платили сметката
за ток и тези пари му трябвали, за да може да възстанови ел. захранването в
апартамента. Подс. С. казал на свид. Д., че ако му даде сумата от 200 лева няма
да плаща наем до 01.08.2014 г. Двамата се разбрали да се срещнат на следващия
ден.
На 27.12.2013 г. около 15:30 часа подс. С. и свид. Д.
се срещнали на спирката на Сточна гара в гр. П.. Свид. Д. изготвил анекс към
договора за наем /лист 36-37, том ІІІ/, който подс. С. подписал. Свид. Д. дал
на подс. С. сумата от 200 лева. На тази среща подс. С. отново уверил свид. Д.,
че на 02.01.2014 г. ще може да се нанесе да живее в наетия апартамент.
Вечерта на 27.12.2013 г. свид. Д. отишъл до жилището
заедно със свой приятел – свид. И. Б. и установил, че в жилището има ток, а на
терасата е простряно пране, от което разбрал, че живущите не смятат да се
изнасят и захранването не е прекъснато, както твърди подс. С..
На 29.12.2013 г. свид. Д. се обадил на подс. С., за да
го попита кога ще му даде ключове за жилището, но обвиняемият му казал, че е
извън града и ще му ги даде на 02.01.2014 г. Същия ден свид. Д., заедно със
своите приятели И. Б. и В. Г. отишли до жилището и позвънили на вратата. От
жилището излязъл мъж на около 60-годишна възраст, който се представил като Й.
И. от гр. София. Той казал на свид. Д., че има ултиматум да напусне квартирата
до 02.01.2014 г., но отрекъл да се е подписвал някъде, че има задължение да
напусне до тази дата. Същата вечер подс. С. се обадил по телефона на свид. Д. и
го попитал защо е притеснявал хората, които живеят в апартамента. Подс. С.
казал, че „къса договора” и ще му върне парите на 02.01.2014 г. Двамата се
уговорили да се срещнат в 09:00 часа на 02.01.2014 г. в заведение до завод
„Каменица” в гр. П.. След този разговор с подс. С. на 29.12.2013 г. свид. Д.
разбрал, че е измамен от него и няма да получи жилище под наем срещу дадените
от него пари, но въпреки това в периода от 29.12.2013 г. до 06.01.2014 г. свид.
Д. продължил комуникацията си с подс. С. в отчаян опит да получи дадените от
него парични суми.
На 02.01.2014 г. около 08:30 часа свид.
Д. получил текстово съобщение на телефона си от подс. С., който го уведомявал,
че ще се прибере около 18:00 часа същия ден в гр. П. и тогава ще го чака в
същото заведение. Свид. Д. отишъл около 18:00 часа същия ден в заведението, но
подс. С. не отишъл на срещата. Двамата разговаряли по телефона, при което подс.
С. казал на свид. Д., че не може да му върне парите, тъй като „гърците не му
били платили наема от другия апартамент”. Свид. Д. казал на подс. С., че няма
къде да спи и че няма пари, тъй като му е дал всичките си пари. Подс. С. казал
на свид. Д., че е продължил наема за жилището на старите наематели.
На 06.01.2014 г. подс. С. изпратил
текстово съобщение на телефона на свид. Д., че на 13.01.2014 г. ще може да
изтегли парите си от Банка ОББ на свое име. Това така и не се случило.
На неустановена дата в
периода от 15.12.2013 год. до 20.12.2013 год. в гр. П. св. В.Б. прочела обява
във вестник „Марица“, в рубриката „Давам под наем“, в която се предлагало
жилище под наем от собственик. Св. Б. се обадила на посочения в обявата телефон
и се свързала с подс. С.С.. Двамата се срещнали същия ден – на неустановена
дата в периода от 15.12.2013 год. до 20.12.2013 год. в гр. П. пред ресторант
„Рио“ в кв. Кючук Париж“. Подс. С. се представил като „Т.“, казал че е
собственик на апартамента и че в момента в него има наематели, които предстои
да го напуснат. Подс. С. и св. Б. отишли в жилището, находящо се в гр. П., ул.
„Й. К.“ № *, ет.*, ап.**. Св. Б. харесала жилището, но казала на подс. С., че
ще направи още няколко огледа и ще му се обади допълнително. Подс. С. казал на
св. Б., че месечният наем на жилището е 250 лева, а тя му отговорила, че този
наем я устройва.
Няколко дни по-късно –
на неустановена дата в периода от 15.12.2013 год. до 20.12.2013 год. св. Б. се
обадила по телефона на подс. С.. Тя го попитала дали все още апартамента е свободен,
при което подс. С. отговорил утвърдително. Двамата се срещнали същия ден в гр.
П. на ул. „Киев“ в близост до завод „Каменица“. Св. Б. дала на подс. С. сумата
от 250 лева, като депозит. Подс. С. казал, че ще сложи нов климатик и ще смени
дограмата на жилището. Двамата се уговорили жилището да бъде предоставено на
наемателката на 25.12.2013 год. Подс. С. казал на св. Б., че е предупредил
настоящите наематели, че апартаментът вече е отдаден под наем.
Два дни по-късно – на
неустановена дата в периода от 15.12.2013 год. до 25.12.2013 год. в гр. П.,
подс. С. се обадил по телефона на св. Б. и поискал да му даде още 250 лева,
които му трябвали, за да върне депозита на предходните наематели. Св. Б. му
казала, че няма възможност да му даде тази сума, при което подс. С. реагирал
остро с репликата: „гориш с капарото. Св. Б. казала на подс. С., че ще намери
въпросната сума и ще му я даде до края на деня. Около 19:00 часа на същия ден
подс. С. и св. Б. се срещнали в заведение в близост до завод „Каменица“ в гр. П..
Св. Б. дала на подс. С. сумата от 250 лева, а той съставил и двамата подписали
договор за наем /л.8 том III/. Договорът бил за
срок от една година, считано от 01.01.2014 год. с месечен наем от 100 лева.
Подс. С. обяснил на св. Б., че е посочил по-нисък наем в договора, за да плаща
по-малко данъци. Двамата се разбрали св. Б.
да се нанесе в жилището на 01.01.2014 год.
На 01.01.2014 год.
подс. С. се обадил по телефона на св. Б. и казал, че няма да може да се нанесе
в жилището същия ден, а това ще стане на 06.01.2014 год.
На 06.01.2014 год. св.
Б. се обадила по телефона на подс. С., за да получи ключове за жилището, но той
и казал, че не може да се срещнат, тъй като е в гр. София и има проблеми. Св.
Б. се почувствала измамена и му казала, че не желае да наеме жилището и си иска
обратно сумата от 500 лева. Подс. С. казал, че не може да ги върне в момента,
тъй като имал запор на хиляди левове по сметките си. Св. Б. подала жалба в
полицията.
На 07.02.2014 год. св.
Д.С.Г. се срещнал с подс. С.С. в жилище, находящо се в гр. П., ж.к.
"Т." бл.***, вх. *, ет.*, ап.*. Св. Г. бил придружаван от св. А. В.,
с която живеел на семейни начала и нейния баща- св. С. В. Подс. С. казал на св.
Г., че отдава жилището под наем, при което двамата постигнали договореност св.
Г. да получи жилището след две седмици срещу месечен наем от 180 лева. Подс. С.
поискал капаро от 120 лева, което св. Г. му дал същия ден. Двамата подписали
разписка /л.10, том IV/ при предаването на сумата на 07.02.2014 год.
в гр. П.. След като получил сумата от 120 лева подс. С. изключил телефона си и
повече не осъществил контакт със св. Г.. След като разбрал, че е измамен,
последният сигнализирал органите на полицията. В хода на разследването било
установено, че горепосоченото жилище е било ползвано под наем от св. Р. Р.
Нейният баща – св. Н. Р. бил познат на подс. С.С.. Двамата се срещнали в
началото на месец февруари 2014 год. като подс. С. поискал ключ от жилището,
което се ползвало от св. Н. Р. и дъщеря му, за да може ш. на подс. С., който
превозвал обувки от Италия да се изкъпе. По същото това време подс. С. накарал
св. Р. да чака в празно помещение в гр. П., ул. „Б. С.” № * пристигането на
микробус от Италия, за да разтовари обувки. Микробусът с обувките така и не
пристигнал, но в това време на
07.02.2014 год. подс. С. се възползвал от отсъствието на св. Р. и достъпа до
жилището му, за да го предостави под наем на св. Г..
На 24.07.2014 год. св.
Е.Н.Я. прочела обява вестник „Марица“, публикувана от подс. С., в която той
посочвал, че дава апартамент под наем от собственик. Св. Я. и подс. С. се свързали по телефона и същия ден се
срещнали и отишли да разгледат жилището, находящо се в гр. П., ул. „Б.“ № ***
ет.*, ап.**. Подс. С. се представил като „Т.“ и казал на св. Я., че въпросният
апартамент бил собственост на баща му и го дава под наем за 150 лева месечно.
Св. Я. харесала жилището и същия ден му дала сумата от 150 лева, а подс. С. и
дал ключ за апартамента и чип за вратата на входа.
На неустановена дата в
края на месец юли 2014 год. подс. С. се обадил по телефона на св. Я. и поискал
тя да му даде депозит за жилището в размер 150 лева. Същият ден двамата се
срещнали в гр. П. и св. Я. му дала сумата от 90 лева, а подс. С. започнал да
попълва бланка на договор за наем, като срещу наемодател записал имената „А.
С.С.“, след което дал екземпляр от договора на св. Я..
На 30.07.2014 год. св.
Я. и подс. С. се срещнали в жилището, находящо се в гр. П., ул. „Б.“ № ***,
ет.*, ап.**. Св. Я. дала на подс. С. остатъка от депозита в размер на 60 лева.
По негово искане тя му дала и своя екземпляр от договора, за да бъде подпечатан
и дооформен от бащата на подс. С.. За да бъде
по- убедителен подс. С. дал на св. Я. да разговаря по телефона с
неустановено лице, представящо се за баща на подс. С..
На 01.08.2014 год.
подс. С. се обадил по телефона на св. Я. и я помолил да изчака с нанасянето в
квартирата, тъй като предишната наемателка е дошла да изнесе багажа си.
На 02.08.2014 год.
подс. С. се обадил по телефона на св. Я. и я помолил да му даде сумата от 130
лева, като предплата за следващия наем, тъй като бащата на подс. С. бил закъсал
на митницата с микробус, който бил натоварен със стока. Според обвиняемия баща
му похарчил парите за ремонт на микробуса и не му достигали 130 лева, за да
плати мито, които подс. С. трябвало спешно да му изпрати. Същият ден св. Я.
дала на подс. С. сумата от 130 лева.
На 04.08.2014 год. св.
Я. се нанесла в новата си квартира. Докато пренасяла багажа си тя срещнала
подс. С., който и предложил да и даде мебели, но тя му отказала, тъй като имала
свои.
На 06.08.2014 год.
около 19:00 часа на вратата в новата квартира на св. Я. позвънили св. Т. Д. Б.
и неговата дъщеря. Св. Я. им отворила и те се учудили, че в жилището не е подс.
С.С.. Св. Ботев казал на св. Я., че той е собственик на жилището и че подс. С.
е негов наемател, който дори не му е платил наем за жилището. Едва тогава св.
Я. разбрала, че е измамена от подс. С. и подала жалба в полицията.
На 13.09.2014 г. подс.
С. се срещнал с майката на своя приятел И. Д. Ф. – свидетелката О.И. Х.. Тя
споделила на подс. С., че теглила заем от 500 лева от „БНП Париба”. Подс. С.
предложил на свид. Х. той да погаси заема от 500 лева, а тя от своя страна да
вземе от офис на „М-тел” мобилен телефон, който подс. С. да ползва и да изплаща
от нейно име. Действителната цел на подс. С. била да причини имотна вреда на
свид. Х., като тя заплати телефона, а той остане в негово владение. За да
мотивира пострадалата Х. подс. С. я въвел в заблуждение, че от една страна ще
погаси заема й от 500 лева, а от друга страна ще заплати месечните вноски на
взетия на лизинг мобилен телефон на обща стойност 189,60 лева. На 13.09.2014 г.
свид. О. Х. сключила договор за лизинг в офис на „М-тел” в гр. П. и взела
мобилен телефон „Самсунг Галакси Тренд Плюс” с ИМЕЙ: 353 738 069 887 378
и сим- карта с № *********. Същия ден свид. Х. предала на подс. С. мобилния
телефон и сим- картата. Подс. С. не погасил заема от 500 лева на свид. Х. към
„БНП Париба” и не заплатил нито една лизингова вноска към „М-тел” за мобилния
телефон. По този начин подс. С. си набавил имотна облага и причинил на свид. Х.
имотна вреда в размер на стойността на мобилния телефон – 189,60 лева. В хода
на разследването гореописаният мобилен телефон бил приобщен по досъдебното
производство и върнат срещу разписка на св. О. Х..
Свидетелката О. Х.
притежавала жилище, находящо се в гр. П., ЖК „Т.” бл.***, вх.*, ет.*, ап.*.
Възползвайки се от приятелството със сина на свид. Х., подс. С. понякога
нощувал в дома й, като си набавил и ключове за жилището. Той решил отново да
приложи познатата измамлива схема и да публикува обява във вестник „Марица”, да
се представи за собственик на жилището на свид. Х., да въведе в заблуждение
бъдещите наематели, че ще им отдаде под наем жилището и по този начин ще им
причини вреда в размер на платения от тях наем.
На 30.09.2014г. в град
П. св. Д.К. прочела обява във вестник „Марица“ за отдаване на жилище под наем и
разговаряла по телефона с подс. С.С., който публикувал обявата. Двамата се
срещнали същия ден и отишли до отдаваното под наем от подс. С. жилище, находящо
се в гр. П., ЖК „Т.” бл.***, вх.*, ет.*,
ап.*. Свидетелката К. харесала жилището, а подс. С. поискал 100 лева капаро,
които тя му дала същия ден. Подс. С. казал на св. К., че ще са му нужни няколко
дни, за да ремонтира апартамента, след което ще й се обади, за да се нанесе.
Двамата се договорили месечният наем да е 140 лева, като наемателката следва да
предплати два месечни наема. На 07.10.2014г. подс. С. и свидетелката К. ***. На
тази среща двамата подписали договор за наем, а свидетелката К. дала на подс.
С. сумата от 180 лева с което доплатила разликата за два месечни наема. Те се
договорили наемателката да се нанесе в жилището на 13.10.2014г. През деня на
13.10.2014г. подс. С. и свидетелката К. разговаряли по телефона и се разбрали
да се видят в 17.30 часа същия ден до хлебозавода в ЖК „Т.“ в град П..
Свидетелката К. отишла на уговорената среща, но подс. С. спрял да вдига
телефона си, не отишъл на срещата и се укрил.
Същата вечер свидетелката К. отишла до жилището и след разговор със св.
О. Х. – собственик на апартамента, разбрала, че е измамена от подс. С..
На неустановена дата в
началото на месец октомври 2014
г . свидетелите В.М. и Г.К., които живеели на семейни
начала и си търсели квартира, прочели обява във вестник „Марица”, че се дават
под наем две стаи по 60 лева. Свидетелката В.М. се обадила същия ден по
телефона, посочен в обявата, и разговаряла с подс. С.С., който се представил с
името „Т.”. Подс. С. обяснил на свид. М., че апартаментът се намира в гр. П.,
ЖК „Т., бл.***. Двамата се срещнали същия ден и подс. С. показал жилището на
свид. М., като й обяснил, че може да й даде целия апартамент за 140 лева
месечен наем и че в момента в същия живеят строителни работници, които до два
дни ще се изнесат. Свид. М. харесала жилището, подс. С. й поискал капаро от 50
лева, които тя му дала. На следващия ден – на неустановена дата в началото на
месец октомври 2014 г.
подс. С. се обадил по телефона на свид. М., за да й даде ключовете за
апартамента и да вземе остатъка от наема.
Свидетелката М. му казала да се срещне с приятеля й – свид. Г.К.. На
неустановена дата в началото на месец октомври 2014 година подс. С. се срещнал
със свид. К. пред сградата на фирма „А.” ЕООД в гр. П., ул. „К. Ш.” №**. Свид.
К. дал на подс. С. сумата от 140 лева, като двамата се разбрали свид. К. също
да разгледа апартамента, който ще вземе под наем заедно със свид. М.. Един час
след като взел сумата от 140 лева от свид. К., подс. С. му се обадил по
телефона и му казал, че леля му се е върнала и ще се нанесе в апартамента и че
същият вече не се давал под наем. Подс. С. му казал, че ще му върне сумата от
190 лева. На следващия ден подс. С. се обадил на свид. К. и му казал, че
продава обувки в гр. Ботевград и след няколко дни ще му върне парите. Няколко
дни по-късно подс. С. отново се обадил на свид. К. и му казал, че е в болница.
Действията на подс. С. накарали свид. К. и свид. М. да се усъмнят, че са жертва
на измама и на 20.10.2014 г. те отишли до жилището, находящо се в гр. П., ЖК
„Т.” бл.*** вх.*, ет.*, ап.* и се
опитали да отключат входната врата. Те не успели да влязат в жилището, тъй като
ключовете, които им дал подс. С. не били за това жилище. Свидетелите К. и М.
срещнали собственичката на жилището – свид. О. Х. пред блока същия ден и след разговор
с нея разбрали, че са измамени от подс. С., тъй като същият нито е собственик
на жилището, нито е упълномощен от Х. да го дава под наем.
Свидетелите В.К.К. и
М. К.Б. живеели на семейни начала. Свид. В.К. притежавал две паркоместа,
находящи се в подземното пространство на жилищна сграда на адрес гр. П., ул.
„С. С.” №**, които обявил за продажба. Подс. С.С. прочел обявата и на
неустановена дата в края на месец януари 2015 г. в гр. П. се свързал по телефона със
свид. М. Б. и същия ден двамата се срещнали пред сградата, в която се намирали
въпросните паркоместа. Подс. С. се представил като „А.” и след като разгледал
паркоместата, казал, че ще ги вземе под наем, а впоследствие ще ги закупи.
Свид. Б. разговаряла по телефона със свид. К. на високоговорител, след което
казала на подс. С., че месечният наем на всяко от двете паркоместа е 60 лева.
Подс. С. се съгласил да вземе двете паркоместа под наем и казал на свид. Б., че
до два-три дни ще се срещне с мъжа й да подпишат договор и да му плати наема за
6 месеца. Същия ден свид. Б. дала дистанционно, осигуряващо достъп до
паркоместата посредством асансьор, който стигал до приземния етаж.
На 02.02.2015 г. подс.
С. се срещнал със свидетелите К. ***. Пред тях подс. С. заявил желание да
закупи двете паркоместа, собственост на свид. К. за сумата от 17 000 евро.
Подс. С. казал на свидетелите К. и Б., че иска да загради с решетки двете
паркоместа, които били ъглови едно до друго, тъй като възнамерявал да съхранява
микробуси със скъпи маратонки. Подс. С. им казал, че има познат, който може да
постави такива решетки за сумата от 1200 лева и поискал свидетелите К. и Б. да
му дадат сумата от 350 лева за поставяне на решетките. Свид. К. поискал да се
срещне с майстора, който ще поставя решетките и да даде на него сумата от 350
лева.
На 04.02.2015 г.
свидетелите К. и Б. се срещнали отново с подс. С. ***. Подс. С. им обяснил, че
майсторът, който ще поставя решетките, бил зает и не може да дойде. Подс. С.
обяснил на двамата пострадали колко успешен бизнес имал и дори ги завел до помещение на ул. „Р.” №** в гр. П.,
твърдейки, че там ще отваря магазин, след което отново поискал сумата от 350
лева за поставяне на решетки. Свид. К. поискал да съставят разписка за сумата
от 350 лева преди да я дадат на подс. С.. Свид. К. поискал от подс. С. да му
даде личната си карта, при което той му отговорил, че документите му били в
колата, а тя била на ремонт. Свидетелката Б. казала на подс. С., че докато не
представи лична карта никакви пари няма да му се дадат.
На 14.03.2015 г. на
мобилния телефон на свид. К. позвънил свид. И. В. – управител на „Домоуправа”
ООД, от когото разбрал, че двете му паркоместа са отдадени под наем без негово
знание и съгласие от подс. С. на свид. И. А. Едва тогава свид. К. и свид. Б.
разбрали, че подс. С. изобщо не е имал намерение да закупува паркоместата им и
да поставя решетки, а е направил опит да ги измами със сумата от 350 лева,
заблуждавайки ги, че тази сума е предназначена за поставяне на решетки във
връзка със закупуване на гаражите от подс. С..
На неустановена дата в началото на м.
февруари 2015 г.,
подс. С.С. се срещнал със св. И.М.А. ***. Подс. С. се представил като „К.” и
казал на св.А., че е собственик на две паркоместа на приземния етаж в сграда,
находяща се в гр. П., ул. „С. С.” № **. Подс.С. предложил двете паркоместа под
наем на св.А. срещу 30 лв. месечно. Св.А. се съгласил и му дал сумата от 90
лева, предплащайки наема за 3 месеца. Същият ден подс. С. дал ключовете за
гаража на св.А., които преди това получил от св.К.. Двамата се договорили да съставят
договор за наем няколко дни по-късно, тъй като подс. С. бързал във връзка с
предстоящо пътуване. Подс. С. поддържал заблуждение у св.А., че е собственик на
двете паркоместа и ще му ги предостави под наем до 14.03.2015 г. в гр. П.,
когато наемателят разбрал от св.К., че последния е действителния собственик на
паркоместата и че е бил измамен от подс. С..
На неустановена дата през м.февруари 2015 г. в гр.П., подс.С.С.
се срещнал със св.С. В., която била собственик на гараж, находящ се в гр.П.,
ул. „Г.” № **. Двамата се договорили, подс.С. да вземе гаража под наем срещу 50
лв. месечно. Същият ден св.В. дала ключовете за гаража на подс.С., а той й
казал, че ще заплати наема няколко дни по-късно. На неустановена дата през
м.февруари 2015 г.
в гр.П., подс.С.С. се срещнал със св.К.А.. Той се представил като „К.” и
предложил на св.А. да вземе под наем гараж, находящ се в гр.П., ул. „Г.” № **.
Подс.С. му казал, че е собственик на гаража и го дава под наем за 30 лв.
месечно. Св.А., който живеел в непосредствена близост до гаража на ул. „Г.” №
** в гр.П., се съгласил да го вземе под наем. Двамата се договорили св.А. да
предплати наема за 4-ри месеца по 25 лв. месечно, а петия месец да ползва
гаража безплатно. Св.А. дал същия ден сумата от 100 лева на подс.С., а той му
дал ключовете за гаража, които същия ден взел от св.В. Същият ден – на неустановена дата през
м.февруари 2015 г.
св.А. разбрал, че е измамен от подс.С., тъй като се срещнал и разговарял с
действителния собственик на гаража – св.С. В.
На
17.02.2015 г. в гр.П. подс.С.С. се срещнал със св.В.К., която притежавала
наследствен апартамент, находящ се в гр.П., ул. „С. Ш.” № * ет.* ап.**. Подс.С. се представил като полицай от ІV РУ
при ОДМВР гр.П. и казал, че заедно с двете си деца и баща си търсят квартира.
Двамата постигнали договореност подс.С. да вземе под наем апартамента на св.К.
срещу 320 лева месечно. Св. К. му дала ключовете за апартамента същия ден и се
разбрали вечерта да подпишат договор за наем и подс.С. да заплати същия. На
17.02.2015 г. подс.С. се срещнал със св.К. *** и й казал, че входната врата на
жилището много тропала от вятъра и иска да я смени. В действителност той нямал
намерение да сменя вратата, а единствено да възбуди заблуждение у пострадалата,
за да си набави парични средства, като по този начин й причини имотна вреда.
Подс.С. поискал от св.К. 100 лева, за да може да даде предплата на майстора, за
да смени вратата. Св.К. му дала същия ден сумата от 100 лева. Подс.С. нито
сменил вратата, нито върнал сумата от 100 лева на св.К..
На
неустановена дата в периода от 16.02.2015 г. до 05.03.2015 г. в гр.П., подс.С.
взел от жилището на св.К. 1 бр. микровълнова фурна, марка „Санг”, 1 бр.
прахосмукачка марка „Елит” и 1 бр. бутилка за газ пропан-бутан с вместимост 12 литра и се разпоредил с
тях в полза на неустановено по делото лице. Св.К. установила липсата на горните
вещи на 05.03.2015 г. , когато бившата съпруга на подс. С. дошла да вземе двете
им деца, които били оставени гладни и без надзор от страна на обвиняемия.
Последния така и не заплатил както наема, така и текущите разходи за
електроенергия и вода на св. К..
Св.Т.
Стаматова притежавала жилище, находящо се в гр. П., ул. „Б.” № **, ет.* ап.*,
но тъй като живеела със съпруга си в гр.И. помолила свой съсед от гр.П. – св.В.
Г. да отдаде апартамента под наем. Св.В. Г. публикувал обява за отдаване на
жилището на св.С. под наем и на 13.03.2015 г. му се обадил по телефона
подс.С.С.. Двамата се срещнали същия ден пред гореописаното жилище в гр.П..
Подс.С. харесал жилището и казал на св.Г., че желае да го наеме, но договорът
за наем следва да бъде сключен с неговите началници от фирма „Либхер”, където
работел като ш.. Св.Г. набрал по телефона собственичката на апартамента –
св.С., която провела разговор с подс.С., след което казала на св.Г. да даде
ключове за жилището на обвиняемия. Същият ден св.Г. дал ключове за жилището на
подс.С., като двамата се разбрали в следващите няколко дни да сключат договор
за наем и обвиняемият да заплати месечния наем.
На
18.03.2015 г. подс.С. се срещнал със св.Е.П. и св.Г. ***. Подс.С. се представил
като „С.” и предложил на св.П. да вземе под наем срещу 160 лв. месечно жилище,
находящо се в гр.П., ул. „Б.” № ** ет.* ап.*. Св. П. разгледала жилището и се
съгласила да го наеме. Тя оставила същия ден капаро в размер на 100 лв. на подс.С.. Тъй като
жилището не било обзаведено, подс.С. поел ангажимент до няколко дни да го
обзаведе. Двамата се договорили св.П. да предплати 3 наема общо в размер на 390
лева, а подс.С. да намали наема от 160 лв. на 130 лв. месечно. В следващите
няколко дни св.П. платила още 290 лева на подс.С. ***. Той поддържал
заблуждение у св.П., че е собственик на апартамента и ще й го даде под наем до
23.03.2015 г., когато тя се срещнала със св.В. Г. и разбрала, че е станала
жертва на измама.
На 20.07.2015 г.
св.А.И.А. прочел обява във в-к „Марица” за отдаване под наем на апартамент в
гр.П.. Същият ден той се свързал по телефона с подс.С.С., който се представил
като „И.. Двамата се срещнали същия ден в предлаганата от подс.С. квартира, находяща
се в гр.П., ул. „Ю.” № * ет.* ап.*. Св.А. харесал жилището и се съгласил да
плаща 200 лв. месечен наем на подс.С.. Последният му поискал 50 лв. капаро,
които св.А. му дал същия ден. Подс.С. казал на св.А., че може да се нанесе в
жилището на 03.08.2015 г., тъй като в момента има наематели, които трябва да го
освободят. На 26.07.20165 г. подс.С. се обадил по телефона и поискал от св.А.
да му даде сумата от 160 лева, за да плати сметката на електричество в
жилището. Същия ден двамата се срещнали в близост до „Понеделник пазара” в
гр.П. и св.А. му дал сумата от 160 лева. Двамата се уговорили да подпишат
договор за наем, при нанасянето на св.А. във жилището. В края на м.юли 2015 г. подс.С. отново се
обадил по телефона на св. А. и му казал, че му трябват още 100 лева, тъй като
имал голяма глоба от „Електроразпределение” ЕАД. Същия ден св.А. му дал сумата
от 100 лева в гр.П.. На 10.08.2015 г. подс.С. се срещнал със св.А. и съпругата
му в центъра на гр.П.. Подс.С. казал на св.А., че ако му даде сумата от 160 лева
ще му намали наема на 120 лева месечно. Св.А. дал на обвиняемия С. сумата от 65
лева, тъй като нямал повече пари в себе си, а обвиняемия му дал ключовете за
жилището. Подс.С. поддържал заблуждение у св.А. до 12.08.2015 г., че ще му даде
под наем гореописаното жилище и с това си набавил имотна облага в размер общо
на 375 лева, като му причинил вреда в същия размер.
На 23.07.2015г. в град
П. свидетелката Т.Д.И. прочела обява във вестник „Марица“ за отдаване под наем
на апартамент от собственик в град П.. Същият ден тя се свързала по телефона с
подс. С.С. и малко по-късно двамата се срещнали пред жилище, находящо се в град
П., ул.“Ю.“ №* ет.* ап.*. Подс. С. се представил с името „И.“ и казал на
свидетелката И., че е собственик на жилището и го предлага срещу месечен наем
от 200 лева. Свидетелката И. харесала апартамента и решила да го наеме. Подс.
С. и поискал капаро в размер на 50 лева, които свидетелката И. му дала същия
ден. Подс. С. обяснил на св. И., че до края на месец юли 2015г. във въпросното
жилище има други наематели, които предстои да го освободят. Свидетелката И.
позвънила по телефона на обвиняемия С. на 02.08.2015г. и на 03.08.2015г., но не
успяла да се свърже с него. На 10.08.2015г. подс.С. се обадил на св.И. и
двамата се срещнали същия ден пред заведение „Ескалибур“ в град П., където
свидетелката И. му дала сумата от 200 лева като първи наем, а подс.С. й дал
ключ за жилището и чип за входната врата. Двамата съставили същия ден договор
за наем, като за наемодател подс.С. посочил Е. И. Г., като обяснил на
свидетелката И., че това са имената на жена му.
Като наемател в договора бил вписан гръцкият гражданин И. Г. П. –
възрастен мъж, за когото свидетелката И. се грижела и който щял да живее заедно
с нея във въпросното жилище. В периода от 23.07.2015г. до 10.08.2015г. подс.С.
поддържал заблуждение у св.И., че той е собственик на гореописаното жилище и че
ще й го отдаде под наем. На 11.08.2015г. свидетелката И. отишла във въпросното
жилище и заварила пълен безпорядък – навсякъде било разхвърляно, имало остатъци
от храна и шишета от алкохол. На 17.08.2015г. свидетелката И. отишла заедно с
гръцкия гражданин И. П. в жилището, но установила, че патрона е сменен и след
разговор със живущите в него разбрала, че е измамена.
На 04.08.2015г.
свидетелката Е.К.Г. прочела обява във вестник „Марица“ за отдаване на
апартамент под наем от собственик и същия ден се срещнала с подс. С.С., който
се представил като „И.“ и я завел до жилището, находящо се в град П., ул.“Ю.“
№* ет.* ап.*. Свидетелката Г. харесала жилището и двамата се договорили тя да
го вземе под наем срещу 200 лева месечно. Подс. С. поискал 100 лева капаро,
които св. Г. му дала същия ден. Подс. С. й казал, че в момента наемател на
жилището е грък, който трябва до 11.08.2015г. да освободи апартамента. На 07.08.2015г.
подс. С. се обадил по телефона на св.Г. и й казал, че е изготвил договора,
наемателя си е тръгнал и поискал да се срещнат. Двамата се срещнали същия ден в
град П., св. Г. дала на подс. С. още 300 лева, като доплащане за два месечни
наема. Подс. С. й дал да подпише договор за наем в който като наемодател била
посочена Е. И. Г., за която обвиняемия обяснил, че е неговата майка, която е
собственик на апартамента. Подс. С. и свидетелката Г. се разбрали да се срещнат
на 11.08.2015г., за да се нанесе новата наемателка в апартамента. На 10.08.2015г. подс. С. се обадил по
телефона на св.Г. и й казал, че ако тя му даде още 200 лева, които му били
необходими спешно, няма да плаща наем в следващите 6 месеца. На 11.08.2015г.
подс. С. разговарял по телефона със свидетелката Г. и й обяснил, че понеже не е
в града е оставил ключа за квартирата на магазинерка в хранителен магазин в
гр.П. ул.“О.“ №**. Той казал на св.Г. да остави на магазинерката сумата от 200
лева и да вземе ключа за апартамента. Същият ден свидетелката Г. взела
ключовете от св. К. Л. – продавачка в гореописания магазин и оставила сумата от
200 лева. В хода на разследването свидетелката Л. посочила, че на 11.08.2015г.
в магазина е дошъл подс.С., който оставил ключ и чип за жилище, а впоследствие
същия ден е взел от продавачката сумата от 200 лева, която оставила
наемателката, вземайки ключовете. След като взела ключовете за жилището
свидетелката Г., придружавана от приятеля си отишла до наетото жилище, но
установила, че не може да отключи апартамента. Тя позвънила на подс.С. по
телефона, но той не й вдигал. Тогава свидетелката Г. разбрала, че е измамена.
На 10.10.2015г.
свидетелят Г.Д.Д. се запознал с подс. С.С. на пейка в градската градина в град
П.. Тъй като валял дъжд, а подс. С. обяснил, че е от Сандански и няма къде да
отиде, св. Д. го поканил в жилището си находящо се в град П. ул.“Т. К.“ №**.
Двамата разговаряли, след което подс. С. си тръгнал. Около 08.30 часа на
12.10.2015г. подс. С. отново отишъл в дома на св. Д.. Той поискал да ползва мобилния телефон
/неизвестна марка и модел/ на свидетеля Д., който се съгласил и му го дал.
Подс. С. излязъл от жилището и около 11.30 часа отново се върнал при свидетеля
Д. в дома му. Подс. С. поискал св. Д. да му услужи със сумата от 150 лева,
които да внесе в немска банка в град П., да изтегли лихвата и да ги върне на
свидетеля Д. същия ден. Двамата се разбрали да се срещнат около 14.00 часа
същия ден в градската градина в град П., тъй като свидетеля Д. нямал исканата
сума в себе си. Двамата се срещнали около 14.00 часа на уреченото място и
свидетеля Д. дал на подс. С. сумата от 150 лева, който му казал да го изчака,
за да му върне парите, след като излезе от банката. След около 10 минути
подс.С. се върнал и казал на св. Д., че не му достигат още 52 лева и не може да
изтегли пари от банката и няма как да му върне дадената сума от 150 лева.
Свидетелят Д. дал още 60 лева на подс.С., който му казал да го изчака, за да му
върне парите. Подс. С. си тръгнал, вземайки мобилния телефон и сумата от 210
лева от свидетеля Д.. Подс. С. похарчил парите за свои нужди, а с телефона се
разпоредил в полза на неустановено по делото лице. Обвиняемият не върнал на св.
Д. гореописаните вещи.
По делото е назначена и изготвена
съдебна стоково оценъчна експертиза /лист 25-26, том І/, от заключението на
която е видно, че чистата стойност на активите към 17.02.2015 г., без ДДС, по
цени към вторичния пазар е, както следва:
1.
Микровълнова фурна марка „Sang”
неустановен модел 50,00 лв.
2.
Прахосмукачка марка „Elite”
неустановен модел 40,00 лв.
3.
Бутилка за газ пропан бутан 12
литра 60,00
лв.
4.
Сума по задължения за наема 320,00 лв.
5.
Сума за смяна на врата 100,00 лв.
Или
общо 570,00 /петстотин и седемдесет/
лева.
По делото е изготвена стоково оценъчна
експертиза от 02.12.2015 г. /лист 29-30, том 1/, която е дала заключение за
чистата стойност на активите към 12.10.2015 г. без ДДС е, както следва:
1.Мобилен
телефон с неизвестни модел и марка, ведно
със
СИМ – карта с №********* 50,00
лв.
2.
Сума в размер на 210,00лв.
Или
общо 260,00 /двеста и шестдесет/ лева.
Назначена и изготвена по делото е
стоково-оценъчна експертиза /лист 35-44, том І/, заключението на която е
следното:
І..Задълженията
за периода от 05.12.2013 г. до 27.12.2013 г. към Д.Х.Д. за изплатени /без
разписки/ предварително капаро за наем и невъзстановени от С.Й.С.:
1. 05.12.2013 г. 50,00
лв.
2. 06.12.2013 г. 150,00 лв.
3. 09.12.2013 г. 150,00 лв.
4. 27.12.2013 г. 150,00
лв.
Общо 600,00
/шестстотин/ лева
ІІ.
Задълженията към В.С.Б. за изплатени /без разписка/ предварително капаро за
наем и невъзстановени от С.Й.С.:
1. между 15-20.12.2013 г. 250,00 лв.
2. след 2 дни /22.12.2013 г./ 250,00 лв.
Общо 500,00
лева
ІІІ.
Задълженията от 07.02.2014 г. към Д.С.Г. за изплатени по разписка предварително
капаро за наем и невъзстановени от С.Й.С. в размер на 120,00 лева.
ІV.
За периода от 24.07.2014 г. до 02.08.2014 г. задължения към Е.Н.Я. и получени
/без разписка/ предварително капаро за наем и невъзстановени от С.Й.С. суми в
размер на:
1. 24.07.2014 г. 150,00 лв.
2. към края на м.07.2014 г. 90,00 лв.
3. 30.07.2014 г. 60,00 лв.
4. 02.08.2014 г. 130,00
лв.
Общо 430,00 лева.
V.
За периода от 30.09.2014 г. до 13.10.2014 г. задължения към Д.З.К., срещу
съставен договор за отдаване жилище под наем от 13.10.2014 г. и приобщен по
досъдебното производство, получени без разписки предварително капаро за наем и
невъзстановени от С.Й.С. суми в размер на:
1. 30.09.2014 г. 100,00
лв.
2. 13.10.2014 г. 180,00
лв.
Общо 280,00 / лева.
VІ.
За периода от 05.10.2014 г. до 06.10.2014 г. задължения към лицата Г.И.К. и
В.Х.М., получени /без разписка/ предварително капаро за наем и невъзстановени
от С.Й.С. суми в размер на:
1. 05.10.2014 г. 50,00 лв.
2. 06.10.2014 г. 140,00
лв.
Общо 190,00
лева.
VІІ.
За периода от 18.03.2015 г. до 22.03.2015 г. задълженията към лицето Е.П.П. са:
1. 18.03.2015 г. 100,00
лв.
2. 19.03.2015 г. 100,00
лв.
3. 20.03.2015 г. 100,00
лв.
4. 22.03.2015 г. 920,00
лв.
Общо 390,00
лева.
VІІІ. За периода от 20.07.2015 г. до 10.08.2015 г.
дължимите на лицето А.И.А. суми са:
1. 20.07.2015 г. 50,00 лв.
2. 25/26.07.2015 г. 160,00 лв.
3. 26/28.07.2015 г. 100,00 лв.
4. 20.07.2015 г. 65,00 лв.
Общо 375,00
лева.
ІХ.
За периода 23.07.2015 г. до 10.08.2015 г. дължимите на лицата Т.Д.И. и И. Г. П.
суми са:
1. 23.07.2015 г. 50,00 лв.
2. 10.08.2015 г. 200,00
лв.
Общо 250,00
лева.
Х.
За периода от 04.08.2015 г. до 11.08.2015 г. дължимите на лицето Е.К.Г. суми
са:
1. 04.08.2015 г. 100,00
лв.
2. 07.08.2015 г. 300,00
лв.
3. 11.08.2015 г. 200,00
лв.
Общо 600,00
лева.
За периода от 05.12.2013 г. до
11.08.2015 г. са настъпили вреди на обща
стойност по дължими на следните лица:
1.
Д.Х.Д. 600,00
лв.
2.
В.С.Б. 500,00
лв.
3.
Д.С.Г. 120,00
лв.
4.
Е.Н.Я. 430,00
лв.
5.
Д.З.К. 280,00
лв.
6.
Г.И.К. и В.Х.М. 190,00 лв.
7.
Е.П.П. 390,00
лв.
8.
А.И.А. 375,00
лв.
9.
Т.Д.И. и И. Г. П. 250,00
лв.
10
Е.К.Г. 600,00
лв.
Общо
3 735,00 лв.
В резултат на действията на С.Й.С. в
качеството си на наемател, за дължими наемни суми и присвоени движими вещи, са
настъпили вреди на следните дати и лица:
1.
За периода от 13.08.2013 г. до 10.12.2013 г. задълженията към М. Н.Н. и Г.Н.М.
са:
-
13.08.2013 г. /на С. без разписка/ 50,00
лв.
-
13.08.2013 г. /на В.а без разписка/ 180,00
лв.
-
19.08.2013 г. – чрез Уестърн Юнион 300,00 лв.
-
За превод 10,00
лв.
Общо 540,00
лв.
10.12.2013
г. – върнати чрез Уестърн Юнион -
50,00 лв.
Дължими:
490,00 лв.
2. За периода от 09.09.2013 г. до месец февруари 2014 г. задълженията към Н.
Т. В. са:
Задължения
по наема:
М. 09.2013. г. 200,00 лв.
М. 10.2013
г. 200,00
лв.
М. 11.2013
г. 200,00
лв.
М. 12.2013
г. 200,00
лв.
М. 01.2014
г. 200,00
лв.
М. 02,2014
г. 200,00
лв.
Задължения към ВиК 119,25 лв.
Задължения ЕВН 442,38
лв.
Секретни ключове – 2 бр. х 3,50 лв. 7,00 лв.
Чип за секретна врата
- 2 бр. х 3,50 лв. 7,00 лв.
Общо: 1 775,63 лв.
3. За периода от 16.02.2015 г. до 04.03.2015 г.
задълженията към В.Г.К. са в размер на:
- задължения за наема 320,00 лв.
- На 17.02.2015 г. сума за смяна на врата 100,00 лв.
Стойност на липсващите вещи:
- микровълнова фурна „Самсунг” 50,00 лв.
- Прахосмукачка Елиат 40,00 лв.
- Бутилка за газ пропан бутан 60,00 лв.
Секретни ключове – 2 бр. х 3,5 лв. 7,00 лв.
Чип за секретна врата – 2 бр. х 3,5 лв. 7,00 лв.
Общо: 584,00
лв.
В
качеството си на наемател, за периода от 13.08.2013 г. до 04.05.2015 г. за
дължими наемни суми и присвоени дължими вещи, са настъпили вреди на следните
лица в размер на:
1. М. Н.Н. и Г.Н.М. - 490,00
лв.
2. Н. Т. В. 1775,63 лв.
3. В.Г.К. 584,00
лв.
Общо: 2 849,63 лв.
На дата
12.10.2015 г. за получени и невъзстановени на Г.Д.Д.:
1.Мобилен
телефон с неизвестни модел и марка, ведно
със
СИМ – карта с №************* 50,00 лв.
2.
Сума в размер на 210,00лв.
Общо
260,00лв.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
признанията на подсъдимия дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от
събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно: обяснения на
подсъдимия дадени на досъдебна фаза, свидетелските показания на Н. Т. В.,
Д.Х.Д. , И. Д. Б., В.С.Б. , В. И. Г.,
Е.П.П. , М.К.Б., Г.Н., Д.С., Е.Н.Я., Д.З.К., В.Х.М. , Г.И.К., В.К.К., И.М.А.,
К.Г.А., В.Г.К., А.И.А., Т.Д.И., Е.К.Г., М. В. М., В. Б. Т., В. А. Х. – М., М. Б.
Я., А. Н. А., Й. С. Г., К. Г. Ш., П. Й. П., И. Д. Б., С. Н. В. , А.С. В., Н. Р.
Р., Т. Д. Б., О.И. Х., С.Г. М., В. Д. Д.
, Ц. Д. Д., К. Г. К., Н. М. Х., С. Д. В., Г. Я. Г., Г.И., А. В. Д., Т. П. Г., Т. Д. С., И. М. Л.,
В. Х.Г., Г. Н. П., В. Д. В., К. Р. Л., М. П.П., Г.Д.Д., В. Й.Г., К. Т. Б.,
заключения на стоково оценъчни експертизи, изготвени от вещото лице К. И.И., както и от приложените по ДП писмени
доказателства, включително и справка за съдимост, характеристична справка и
писмени договор за наем.
В посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт
и призната от подсъдимия, поради което и по аргумент за обратното от чл. 305,
ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
При така описаната фактическа обстановка се
установява, че обвиняемият С.Й.С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 210 ал.1 т.4 вр. чл.209 ал.1 вр. чл.28 ал.1
вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че в
периода от 13.08.2013г. до 12.08.2015г., в гр. П., в условията на продължавано
престъпление и в условията на повторност – деецът го е извършил, след като е
бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, в немаловажен
случай, с цел да набави за себе си имотна облага и да причини имотна вреда на
описаните лица, е възбудил и поддържал заблуждение у Г.Н.М., ЕГН: **********,
възбудил и поддържал заблуждение у Д.Х.Д.,***, възбудил и поддържал заблуждение
у В.С.Б., ЕГН: **********, възбудил и поддържал заблуждение у Д.С.Г.,
ЕГН: **********, възбудил и поддържал заблуждение у Е.Н.Я., ЕГН: **********,
възбудил и поддържал заблуждение у О.И. Х., ЕГН: **********, възбудил и
поддържал заблуждение у Д.З.К., ЕГН: **********, възбудил и поддържал
заблуждение у В.Х.М., ЕГН: **********, възбудил и поддържал заблуждение у
Г.И.К., ЕГН: **********, възбудил и поддържал заблуждение у В.К.К., ЕГН:
**********, възбудил и поддържал заблуждение у М.К.Б., ЕГН: **********, възбудил
и поддържал заблуждение у И.М.А., ЕГН: **********, възбудил и поддържал
заблуждение у К.Г.А., ЕГН: **********, възбудил и поддържал заблуждение у
В.Г.К., ЕГН: **********, възбудил и
поддържал заблуждение у Е.П.П., ЕГН: **********, възбудил и поддържал
заблуждение у А.И.А., ЕГН: **********,
възбудил и поддържал заблуждение у
Т.Д.И., ЕГН: **********, възбудил и поддържал заблуждение у Е.К.Г., ЕГН:
**********, както следва:
- На 13.08.2013г., в гр. П., с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение и до 02.09.2013г. е поддържал заблуждение у
Г.Н.М.,***, че ще й отдаде под наем апартамент, находящ се в гр. П., ** и с това й е причинил имотна вреда в размер
на 260 лв.
- На 05.12.2013г., в гр. П., с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение и до 29.12.2013г. е поддържал заблуждение у
Д.Х.Д.,***, че ще му отдаде под наем апартамент, находящ се в гр. П., ул. ** и с това му е причинил имотна вреда в размер
на 600 лв.
- На неустановена дата в периода от
15.12.2013г. до 20.12.2013г., в гр. П., с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение и до 06.01.2014г. е поддържал заблуждение у
В.С.Б., ЕГН: ********** ***, че ще й отдаде под наем апартамент, находящ се в
гр. П., ул. ** и с това й е причинил имотна вреда в размер на 500 лв.
- На 07.02.2014г., в гр. П., с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение и до 07.02.2014г. е поддържал заблуждение у Д.С.Г., ЕГН:
********** ***, че ще му отдаде под наем апартамент, находящ се в гр. П.,
** и с това му е причинил имотна вреда в
размер на 120 лв.
- На 24.07.2014г., в гр. П., с цел да
набави за себе си имотна облага е
възбудил заблуждение и до 06.08.2014г. е поддържал заблуждение у Е.Н.Я., ЕГН:
**********,***, че ще й отдаде под наем апартамент, находящ се в гр. П.,
** и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 430 лв.
- На 13.09.2014г., в гр. П., с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение и до 13.09.2014г. е поддържал заблуждение у
О.И. Х., ЕГН: ********** ***, че ще й заплати равностойността на мобилен
телефон “Самсунг Галакси Тренд Плюс” с ИМЕЙ № 353 738 069 887 378, черен на
цвят ведно със СИМ – карта на “Мобилтел”
ЕАД и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 189,60 лв.
- На 30.09.2014г., в гр. П., с цел да
набави за себе си имотна облага, е възбудил заблуждение и до 13.10.2014г. е поддържал заблуждение у
Д.З.К.,***, че ще й отдаде под наем апартамент, находящ се в гр. П., ж.к. ** и с това й е причинил имотна вреда в размер
на 280 лв.
- На неустановена дата, в началото на
месец октомври 2014г., в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага, е
възбудил заблуждение и до 20.10.2014г.
е поддържал заблуждение у В.Х.М., ЕГН: ********** и у Г.И.К.,***, че ще им
отдаде под наем апартамент, находящ се в гр. П., ** и с това им е причинил имотна вреда в размер
на 190 лв.
- На неустановена дата в края на месец
януари 2015г., в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение и до 14.03.2015г. е поддържал заблуждение у
В.К.К., ЕГН: ********** и у М.К.Б., ЕГН: **********, че ще сключи договор за
покупко – продажба на две паркоместа, находящи се в подземното пространство на
жилищна сграда на адрес: гр. П., ул. “С. С.” № **, собственост на В.К.К. и с
това е направил опит да им причини имотна вреда в размер на 350 лв., като
деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца причини.
- От началото на месец февруари 2015г., в
гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение и до 14.03.2015г. е поддържал заблуждение у
И.М.А., ЕГН: **********, че е собственик на две паркоместа, находящи се в
подземното пространство на жилищна сграда на адрес: гр. П., ул. “С. С.” № **,
които е предоставил под наем на А. и с това му е причинил имотна вреда в размер
на 90 лв.
- На неустановена дата, през месец
февруари 2015г., в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил
заблуждение и до същата дата е поддържал заблуждение у К.Г.А., ЕГН: **********,
че е собственик на гараж, находящ се в гр. П.,
ул. **, който е предоставил под наем на А. и с това му е причинил имотна
вреда в размер на 100 лева.
- На 17.02.2015г. в гр. П., с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение и до 17.02.2015г. е поддържал заблуждение у В.Г.К.,***, че ще
извърши ремонтни дейности по смяна на врата на апартамент, находящ се в гр. П.,
ул. ** и с това й е причинил имотна вреда
в размер на 100 лв.
- На 18.03.2015г. в гр. П., с цел да набави за себе си имотна
облага е възбудил заблуждение и до 23.03.2015г. е поддържал заблуждение у
Е.П.П., ЕГН: ********** *** , че ще й отдаде под наем апартамент, находящ се в
гр. П., ул. “** и с това й е причинил имотна вреда в размер на 390 лв.
- На 20.07.2015г., в гр. П., с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение и до 12.08.2015г. е
поддържал заблуждение у А.И.А.,***, че ще му отдаде под наем апартамент,
находящ се в гр. П., ул. “** и с това му
е причинил имотна вреда в размер на 375
лв.
- На
23.07.2015г., в гр. П., с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение и до 10.08.2015г. е поддържал заблуждение у Т.Д.И.,
ЕГН: **********,***, че ще й отдаде под наем апартамент, находящ се в гр. П.,
ул. “** и с това й е причинил имотна
вреда в размер на 250 лв.
- На 04.08.2015г., в гр. П., с цел да
набави за себе си имотна облага е възбудил заблуждение и до 11.08.2015г. е
поддържал заблуждение у Е.К.Г., ЕГН: **********,***, че ще й отдаде под наем
апартамент, находящ се в гр. П., ул. “** и с това й е причинил имотна вреда в
размер на 600лв. , като е причинил на горните лица имотна вреда и си е набавил
имотна облага общо в размер на 4924,60 лева;
И състава на престъпление по чл.206 ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК.
-
За това, че в периода от 16.02.2015г. до 12.10.2015г., в гр. П., при условията
на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужди движими вещи,
които е владеел, както следва:
- На неустановена дата в периода от 16.02.2015г. до 05.03.2015г., в гр.
П., ул. **, противозаконно е присвоил
чужди движими вещи, които е владеел – микровълнова фурна марка “ Sang”
неустановен модел на стойност 50 лв., прахосмукачка марка “Elite” неустановен
модел на стойност 40 лв., бутилка за газ пропан – бутан 12 литра на стойност 60
лв., на обща стойност 150 лв., собственост на В.Г.К., ЕГН: **********.
-
На 12.10.2015г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужди движими вещи, които
е владеел – мобилен телефон с неизвестни
модел и марка ведно със СИМ – карта с № **, на стойност 50 лв. и сумата от 210 лв., на обща стойност 260
лв., собственост на Г.Д.Д., ЕГН: **********,
всичко на обща стойност 410 лева.
На първо място
следва да се изложат съображения относно стойността на причинените вреди, за
която подсъдимият може да бъде признат за виновен. Видно от приетото за
установено от фактическа страна от допуснатите по делото стоково –оценъчна
експертиза в резултат на действията на
С.Й.С. в качеството си на наемодател и получени суми за капаро, за периода от
05.12.2013 г. до 11.08.2015 г. са настъпили вреди на обща стойност
3 735,00 лева. В резултат на
действията на С.Й.С. в качеството си на наемател, за периода от 13.08.2013 г.
до 04.05.2015 г., за дължими наемни суми и присвоени движими вещи, са настъпили
вреди на обща стойност 2849,63 лв. Вреда
за Г.Д.Д. – 260,00 лв. Или общо настъпилите вреди са в размер на: 3 735,00
лв. + 2 849,63 лв. + 260,00 лв. = 6 844,63 лв. На подс. С. е
повдигнато обвинение за измама при условията на продължавано престъпление на
обща стойност 4 924,60 лева и обсебване при условията на продължавано
престъпление на обща стойност 410,00 лева. Сумите над този размер, посочени в
гореописаните експертизи са извън обхвата на обвинението, доколкото
прокуратурата е приела, че са предмет на гражданско правни отношения между С. и
неговите наемодатели, свързани с неплащане на сметки за ток, вода и месечен
наем от страна на С. и същият не може да
бъде осъден за тях.
Налице са всички елементи от
обективна и субективна страна на престъплението измама. У пострадалите лица е
създадена невярната представа, че подсъдимият ще изпълни спрямо тях поетия
ангажимент /да предостави за ползване под наем апартамент, да предостави за
ползване под наем гараж; да заплати равностойността на мобилен телефон; да
прехвърли собствеността на паркоместа; да подмени врата./ В случая невярната
представа се свързва не само с това, че подсъдимият не е изпълнил доброволно
поетите ангажименти, но и с това че същият изначално, към момента на
договарянето, не е имал намерение да ги изпълнява. Това е видно, на първо място
от обстоятелството, че подсъдимият не бил собственик на нито един от обектите,
чието предоставяне за ползване или чиято продажба обещавал. Тоест той изначално
не разполагал с юридическата възможност да се разпорежда с обектите, за да може
да изпълни задълженията си. На следващо място следва да се отбележи, че
подсъдимият влизал в договорни отношения с различни съконтрахенти, по отношение
на един и същ обект, като отношенията обхващат едни и същи периоди. Тоест дори
и да бе собственик на обещаните апартаменти, подсъдимият сам се е поставил в
начална невъзможност да изпълни задълженията и спрямо всички съконтрахенти.
Установи се и че подсъдимият изначално не е разполагал с парични средства, с
които да изпълни поетите задължения да заплати равностойност на мобилен телефон
и да смени врата.
Подсъдимият не само е създал
невярна представа у пострадалите лица, че възнамерява да изпълни задълженията
си, но и при последващите контакти е поддържал тази представа у тях до
извършването от всяко пострадало лице /без К. и Б./ на акт на имуществено
разпореждане в полза на пострадалия. Акта на имуществено разпореждане на всяко
от пострадалите лица се намира в пряка причинна връзка /мотивиран е/ от
създаденото и поддържано заблуждение, като с извършването му патримониума на
пострадалото лице се е обеднил с разпореденото /настъпила е вреда/, а
имуществото на подсъдимия, без реално съществуващо правно основание, се е
увеличило. Тоест престъплението е довършено. Престъплението измама е довършено
именно с акта на имуществено разпореждане, поради което и съвсем коректно в
обвинителния акт са инкриминирани периодите от въвеждане в заблуждение на
пострадалите лица до извършване на акта на имуществено разпореждане от тях, а
не до момента докогато е траело заблуждението.
До акт на имуществено
разпореждане не се е достигнало само в един от случаите, а именно с обещанието
за продажба на паркоместа на свидетелите К. и Б., поради това и деянието е
останало на фазата на опита.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл като форма на вината- подсъдимият е осъзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му
последици и пряко ги е целял. С. е бил със съзнанието, че в резултат от
създаденото и поддържано от него заблуждение пострадалите лица ще извършват акт
на имуществено разпореждане без реално съществуващо правно основание за това,
съзнавал е че по този начин ще причини вреда на имуществото им, като самият той
неоснователно ще се обогати и пряко е целял този резултат.
Налице е и квалифициращият белег-
деянието да е извършено при условията на повторност. Както се установи по НОХД №7342/2010 г. по
описа на ПРС и НОХД №116/2006г. по описа на ПРС деецът вече два пъти е осъждан
за престъпление по чл. 210, ал.1, т.4. Деянията по горните две осъждания са
извършени от подс. С. при условията на реална съвкупност – преди да е
имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях. Наказанията по тези
две осъждания подлежат на групиране, а предвид техния размер и начин на
изтърпяване, не са налице нито една от двете хипотези на чл. 29 НК, поради
което и квалифициращият белег е повторност, а не опасен рецидив. Предвид
размера на причинените вреди и обществената опасност на дееца, изводима от
предходната му съдимост деянието не може да бъде окачествено като маловажен
случай.
Извършеното от подсъдимия покрива състава на
продължаваното престъпление, доколкото са инкриминирани 16 отделни деяния,
които поотделно осъществяват състава на престъплението по чл. 210, ал.1, т.4 НК, вр. чл. 209 НК, извършени са през непродължителен период от време /за
период от около две години/ при една и съща обстановка, при еднородност на
вината /пряк умисъл/, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Извършеното единично деяние, което е
останало на стадия на опита не се отразява на обществената опасност на
цялостната престъпна дейност, поради което и продължаваното престъпление следва
да се квалифицира като довършено такова.
Налице са всички елементи от
обективна и субективна страна и на престъплението по чл.206 ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК. Подсъдимият е извършил
действия на фактическо или юридическо разпореждане с инкриминираните вещи като
със свои / ползвал мобилния телефон, предал микровълнова фурна, прахосмукачка и
газова бутилка на трето неустановено по делото лице, ползвал парични суми/.
Инкриминираните вещи се намирали във фактическата власт на подсъдимия, като в
същото време акта на имуществено разпореждане, който извършил той е
противозаконен, т.е лишен от правно основание- предаването на трето
неустановено лице било извършено без съгласието на собственика на вещите, а
ползването на мобилния телефон и парите
при неспазване на условията, при които било дадено съгласието, а именно
да се плащат лизинговите вноски.
От субективна страна деянието е
извършено с пряк умисъл като форма на вината- подсъдимият е осъзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните му
последици и пряко ги е целял.
Извършеното от подсъдимия покрива
състава на продължаваното престъпление, доколкото са инкриминирани 2 отделни
деяния, които поотделно осъществяват състава на престъплението по чл. 206, ал.1 НК, извършени са през непродължителен период от време /за период от около осем
месеца/ при една и съща обстановка, при еднородност на вината /пряк умисъл/,
при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъпление по чл. 210 ал.1 т.4
вр. чл.209 ал.1 вр. чл.28 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК се предвижда наказание от 1 до 8 години
лишаване от свобода. При преценка на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства
по делото съдът намира, че следва да се наложи наказание по реда на чл. 54 НК
над средния размер на предвидено в санкционната норма, а именно 6 години
лишаване от свобода. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете
признаването на вината още на досъдебно производство и частичното поправяне на
причинените вреди.
Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат броя на предишни осъждани, надхвърлящ минимално необходимото за правната
квалификация на деянието, лошите
характеристични данни, множеството пострадали лица, броя на деянията включен в
продължаваното престъпление,
продължителния период на престъпната дейност, както и обстоятелството,
че част от деянията са извършени след привличането на С.С. в качеството на
обвиняем и освобождаването му от Районен съд гр. П. с мярка за неотклонение
„Гаранция“ в рамките на настоящото досъдебно производство
Неоснователен е доводът на
защитата, че поради констатираните смекчаващи вината обстоятелства, а и поради
обстоятелството, че подсъдимият е баща на две деца, които имат нужда от грижа-
на същият следва да се наложи наказание пак при условията на чл. 54 НК, но към минимума
на предвиденото в закона наказание. На първо място следва да се отбележи, че
възстановената сума от вредите възлиза на около една десета от общия размер на
вредите. Заявената готовност на подсъдимия да възстанови и останалите щети,
доколкото представлява бъдещо несигурно събитие не може да бъде отчитана при
индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия. Действително
същият е признал вината си още на досъдебна фаза. Това обаче не се е оказало от
решаващо значение за разкриване на престъпната дейност. Точно обратното, срещу
дееца са били събрани убедителни доказателства, както гласни, така и писмени и
в този смисъл признанието се цени от съда по-скоро като желание да се ползва от
привилегията на разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие,
отколкото като проява на добросъвестност в рамките на досъдебното производство.
Нуждата подсъдимият да се грижи за децата си
вече е била съобразявана от Районния съд при изменение на мярката му за
неотклонение в по-лека, в резултат от което подсъдимият е извършил още 14 от
деянията си, включени в състава на продължаваното престъпление. От друга
страна, както се отбеляза са констатирани многобройни отегчаващи вината
обстоятелства, които разкриват изключително високата обществена опасност, както
на деянието, така и на дееца.
Съдът намира, че така
определеното наказание 6 години ЛОС ще съдейства за постигане целите, както на
генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно да се
засягат правата на подсъдимия. Определеният размер на наказанието съответства
на степента на обществена опасност на престъплението и размера на предмета на
престъпно посегателство- парична сума в размер на 4924,60 лв.
Доколкото делото е протекло по реда на съкратеното
съдебно следствие по чл. 371, т.2 НПК, съдът на основание чл. 373, ал.2 НПК вр.
чл. 58а, ал.1 НК е обвързан да редуцира определеното наказание с една трета.
След редукцията на подсъдимия следва да се наложи наказание в размер на 4г. лишаване от свобода.
На основание чл. 61, т.3 вр. чл.
60, ал.1 ЗИНЗС така определеното по реда на чл. 24 НК наказание от 4 години
лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип
За престъпление
по чл.206 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК се
предвижда наказание от една до шест години. При преценка на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства по делото съдът намира, че следва да се наложи наказание по реда
на чл. 54 НК към минимума на предвидено в санкционната норма, а именно 1 година
и половина лишаване от свобода. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
отчете признаването на вината още на досъдебно производство и частичното
поправяне на причинените вреди, както и броят на деянията включени в продължаваното
престъпление и сравнително ниския размер на причинените вреди.
Като отегчаващи обстоятелства следва да се отчетат предходната съдимост на подсъдимия и лошите му
характеристични данни.
Предвид гореизложеното съдът
намира, че нормата на чл. 55 НК е неприложима, доколкото по делото не са налице
нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито макар и само
едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и най – лекото,
предвидено в закона наказание се оказва
несъразмерно тежко. Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства не са
повече на брой от типичните случаи на това престъпление, нито са изключителни
по своя характер, което е налага и определяне на наказанието по реда на чл. 54 НК. Още повече, че по делото е констатирано и наличието на отегчаващи вината
обстоятелства.
Съдът намира, че така
определеното наказание една година и половина ЛОС ще съдейства за постигане
целите, както на генералната, така и на специалната превенция, без същевременно
прекомерно да се засягат правата на подсъдимия. Определеният размер на
наказанието съответства на степента на обществена опасност на престъплението и
размера на предмета на престъпно посегателство- 410 лв.
Доколкото делото е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 НПК, съдът на основание чл. 373,
ал.2 НПК вр. чл. 58а, ал.1 НК е обвързан да редуцира определеното наказание с
една трета. След редукцията на подсъдимия следва да се наложи наказание в
размер на 1г. лишаване от свобода.
На основание чл. 61, т.3 вр. чл.
60, ал.1 ЗИНЗС така определеното наказание от 1 години лишаване от свобода
следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип
На основание чл. 23 НК така наложените
наказания следва да бъдат кумулирани, като на подсъдимия се наложи едно общо
най-тежко наказание, а именно 4 г. лишаване от свобода.
Съдът с оглед степента на обществена
опасност на деянията и дееца, като взе предвид предходните му осъждания и
лошите характеристични данни, очертаващи го като лице с трайни престъпни
нагласи, чиито предишни осъждания не са изиграли поправително и
превъзпитателното си въздействие, намира че в настоящия случай следва да намери
приложение чл. 24 НК, като определеното общо наказание се увеличи с една година
до 5 години лишаване от свобода
На основание чл. 61, т.3 вр. чл.
60, ал.1 ЗИНЗС така определеното по реда на чл. 24 НК наказание от 5 години
лишаване от свобода следва да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 59, ал.1 НК
следва да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил задържан под
стража, а именно от 27.05.2014г. до 29.05.2014 г. и от 29.10.2015 г. до влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189, ал.3 подсъдимият следва да заплати направените по
делото разноски в размер на 490 лв. по сметка на ОД МВР- П..
Така
мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
......................................
Вярно с оригинала.
Секретар: К.Ч.