О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ /23.06.2020 г., гр. П.
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ състав, на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета
година, в закрито заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 793/2016 г. по описа
на РС - П., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 1, пр. 1 от ГПК е
постъпила молба от С. Н. Т., чрез адвокат С.П.,
за допълване на постановеното решение в частта за разноските. Моли да ѝ
бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция
в размер на 400 лева и за касационната инстанция в размер на 600 лева, които са
поискани от страната, коментирани са в обстоятелствената част на решението, но
не са присъдени в диспозитива.
В срока за отговор, ищецът не е взел
становище.
След като разгледа искането и съобрази
изложените съображения, съдът намира следното:
Молбата е допустима - подадена в срока
по чл. 248, ал. 1, пр. 1 от ГПК, от легитимирано лице с правен интерес, налице
е списък по чл. 80 ГПК.
По правната квалификация на молбата:
С решението по делото
съдът е постановил дължимост в полза на ищеца на разноски по спора, поради
което е налице произнасяне по този въпрос и редът за преразглеждането му е по
чл. 248, ал. 1 от ГПК след подадена молба за изменение, а не за допълване.
Точната квалификация на молбата – по чл. 248, ал.1, пр. 1 от ГПК - за допълване
или по чл. 248, ал. 1, пр. 2 от ГПК – за изменение, се дава от сезирания с нея
съд въз основа на твърденията и искането на молителя. В случая ищецът е изложил
доводи за надлежно сезиране на първоинстанционния съд с молба за присъждане на
посочени в нея разноски, липса на удовлетворяване на това искане в решението и
петитум за присъждането им. Касае се до молба за изменение на решението в
частта за разноските.
Разгледана по същество същата е
частично основателна.
С постановеното по делото решение съдът е
отхвърлил възлагателната претенция на ответника Д.Г.Б., като е изнесъл на публична продан допуснатите
до делба недвижими имоти. Със същото решение частично е отхвърлена претенцията на Д.Б. по
чл. 346 от ГПК, а в друга част същата е оставена без разглеждане, като страната
е осъдена и за държавна такса по така предявения иск. Освен това съдът е осъдил
всеки от съделителите да заплати държавна такса по сметка на съда съобразно стойността на дела
им. С
оглед своевременно направените от страните искания за присъждане на разноски
съдът е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 669.68 лева за разноски
по делбата, приемайки следното:
1. ищецът
е претендирал разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат за производството
пред въззивната инстанция в размер на 400 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лева за производството пред касационната инстанция, за вещо лице А.
- сумата 340 лева, за вещо лице В. сумата в размер на 375 лева, сумата 64.36
лева държавна такса за касационната инстанция,
или в
общ размер на 1779.36 лева;
2. ответникът е
претендирал разноски за един адвокат в размер на 400 лв., за вещо лице А. – 40
лева, за вещо лице В. – 390 лева, като по отношение на последните съдът е
приел, че същият е внесъл само сумата от 300 лева, които, поради това че
представляват разноски по отхвърлената претенция по сметки, не му се следват,
съобразно разпоредбата на чл. 355, във вр. с чл. 78 от ГПК.
Съобразно приетото съдът е направил извод, че разноските на двамата
съделители по делбата са в размер на 2219.36 лева, като принципно всеки от тях
съразмерно с дела си - по 1/2 ид. част, дължи разноски в размер на 1109.68 лева,
поради което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
669,68 лева за разноски по делбата.
В случая обаче приложение намират
указанията, дадени в т. 9 от ППВС № 7/28.11.1973 г. за обобщаване на практиката
по някои въпроси на съдебната делба: съдебните и деловодните разноски да се
разпределят съобразно с признатия дял на съделителите в прекратената общност,
когато са направени по необходимост, а когато са направени по повдигнати спорни
въпроси съобразно с общите правила на ГПК (а именно – чл. 78 от ГПК).
Съобразно тези указания е установената
практика на ВС и ВКС, например отразена в определение № 13 от 29.01.2015 г. по
ч.гр.д. № 2755/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е прието, че разпоредбата на
чл. 355 от ГПК има предвид разноските, направени по повод признаване и
ликвидиране на съществуващата съсобственост - за назначаване на експертизи, за
извършване на оглед и други. Когато не се оспорват правата на съделителите или
способа за извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените
разноски за процесуално представителство от адвокат. Когато е повдигнат спор
относно съществуването на съсобствеността, правата на съделителите или способа,
по който следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в
делбеното производство и при обжалване на постановените от първо-инстанционния
и въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 от ГПК, в който смисъл са и указанията в т. 9 от ППВС № 7/28.11.1973 г.
В случая в първата фаза на делбата ответникът
Б. е оспорил предявения иск, като е предявил насрещен иск за признаване в
отношенията с ищеца Т., че е изключителен собственик на заявените в исковата
молба делбени имоти, на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 23, ал. 1 от СК.
По жалба на ищеца е образувано в г. д. №
2266/2017 г. по описа на ОС – Варна, по което е постановено решение №
67/12.01.2018 г. С последното е потвърдено решение № 190/04.08.2017 г. по г. д.
№ 793/2016 г. на РС – П., с което първостепенният съд е признал за установено
по отношение на С. Н. Т., че Д.Г.Б. е изключителен собственик на делбените
имоти, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 23, ал. 1 от СК, и е отхвърлил
предявения от Т. иск за делба на същите имоти. В това производство
жалбоподателят е претендирал направените разноски, в т. ч. и заплатеното за
тази инстанция адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за което е
представил доказателства и списък на разноските (л. 17, 18 от делото на ВОС). С
оглед изхода на делото същият е осъден да заплати разноските на ответника.
Решението на въззивната инстанция е
обжалвано от ищеца Т. пред ВКС, който с решение № 64/22.05.2019 г. по г. д. №
1909/2018 г. на I г.о. е отменил частично решението на въззивната
инстанция, като вместо него е постановил друго, с което е отхвърлил предявения
от Б. срещу Т. насрещен иск с правно
основание чл. 21, ал. 1 от СК от 1985 г. (отм.) по отношение на процесните
имоти, като е допуснал да се извърши съдебна делба между страните по отношение
на жилищната сграда и стопанска постройка, находящи се гр. П., в дворно място
на ул. „Христо Ганчев” № 43, при равни права между страните – по 1/2 идеална
част за всеки един от двамата. В останалата част решението на ВОС е оставено в
сила. Със същото решение Д.Б. е осъден да заплати 664.36 лева разноски за
касационното производство, от които 64.36 лева за държавни такси и 600 лева за
адвокатско възнаграждение.
Както
беше посочено по - горе при определяне на отговорността на страните за разноски
по чл. 355, изр. 1 от ГПК съразмерно с дела им вече е взето предвид и
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в общ размер от 1000 лева за
обжалването пред въззивната и касационната инстанция, вместо отговорността за
тях да бъде определена по чл. 78, ал. 1 от ГПК. Следователно ищецът следва да
получи допълнително разноски за адвокатско възнаграждение в първа фаза на
делбата в размер на още 500 лева, като за
разликата до 1000 лева, претендиран размер на разноските, молбата по чл. 248 от ГПК следва да се отхвърли като неоснователна.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗМЕНЯ по реда на чл. 248 от ГПК решение № 94/03.04.2020 г., постановено по
г. д. № 793/2016 г. на РС – П., в частта му за разноските, като
постановява:
ОСЪЖДА Д.Г.Б., ЕГН **********, с адрес:
***, да заплати на С. Н. Т., ЛНЧ **********, с адрес: *** допълнително сумата
от 500 лева (петстотин лева), представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение, направени пред въззивната и касационната инстанция по обжалване
на решението, постановено в първата фаза на делбеното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, като за разликата над уважения размер до сумата
от 1000 лева, отхвърля молбата като неоснователна.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ОС – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: