Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.06.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично
заседание на седемнадесети март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря Юлиана
Шулева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 2
680 по описа за 2015 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 79, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите, във връзка с чл. 421, ал. 1 от Търговския закон на
Ш.Ш. – правоприемник на ищеца Е.Ш. - срещу „У.Б.” АД за заплащането на 57 500,00
евро, които представляват: 50 000,00 евро - главница по договор за депозитна
сметка от 25.06.2009 г.; 7 000,00 евро - лихва върху тях от 25.06.2011 г. до
25.06.2014 г.
[2] ОСЪЖДА Ш.Ш. да заплати на „У.Б.”
АД 4 980,00 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски по делото. Ш.Ш. е
със съдебен адрес - адв. Г.И.,*** - а „У.Б.” АД е със съдебен адрес - адв. Т.Н.,***.
[3]
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок
от уведомлението за изготвянето му.
[4]
Ако ищцата обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да представи
доказателство, удостоверяващо внасянето на 2 249,21 лева държавна такса по
сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[5] В искова молба
от 25.02.2015 г. Е.Ш. е заявил, че на 25.06.2009 г. е сключил договор за
депозит с ответника - „У.Б.“ АД (Б.). По този договор Е.Ш. е внесъл 50 000,00
евро в негова сметка, открита в Б..
[6] На 27.05.2014
г. ищецът е посетил клона на Б. в гр. С., за да закрие депозитните си сметки и
е установил, че в сметката му е имало само 13,28 евро. С две свои писма ищецът
е поискал разяснения от Б., но такива не са последвали. Затова ищецът моли съда
да осъди Б. да му заплати 57 000,00 евро, които представляват 50 000,00 евро
главница по депозита и 7 500,00 евро лихва по депозита от 25.06.2011 г. до
25.06.2014 г. (исковата молба, л. 3-5; становището, л. 81-84; допълнителната
молба, л. 119).
[7] Е.Ш. е починал
на 03.01.2016 г. (заповед за наследство, л. 126-128). С определение от
25.11.2016 г. съдът е конституирал като ищец по делото съпругата на Е.Ш. – Ш.Ш.
(протокола от с.з., л. 203-211).
2. На ответника
[8] Б. е оспорила
предявения иск. Тя е заявила, че:
1.
не е налице неизпълнение на задължение на ответника, тъй като на 25.06.2010 г.
ищецът е поискал с парите от депозита да бъдат закупени левове, които да бъдат
преведени по негова сметка ********, и това е било направено;
2.
искът на ищеца е погасен по давност;
3. евентуално
договорът за депозитна сметка от 25.06.2009 г. е привиден. Затова ответникът
моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 27-34; становищата, л. 141-143
и л. 149-150).
[9] Б. е предявила
и обратен иск срещу Ш.Ш.. Б. е заявила, че, ако съдът установи, че парите по
депозита на ищеца са били преведени от банката по сметка на Ш.Ш. без основание,
то последният ги е получил без правно основание и следва да ги върне на Б..
Затова, ако съдът уважи иска на ищеца, Б. моли съда да осъди Ш.Ш. да ѝ
заплати 53 750,00 евро (обратната искова молба, л. 36-37).
3. На третото лице и ответник по
обратния иск
[10] Ш.Ш. е оспорил
предявения обратен иск. Той е заявил, че не се е съгласявал с договори, представени
от ответника, както и, че е бил подведен от банката да ги подпише. Затова той
моли съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 107-108)
II.
ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ
ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИ СРЕДСТВА
1.
Обстоятелства, които съдът установява
[11] Не се спори, че на 17.06.2009 г. Е.Ш. е подал
искане до Б. за откриване на срочен депозит. В искането са били посочени
условията по бъдещия депозит, а именно: срок – 12 месеца; сума – 50 000,00
евро. Искането е съдържало предварително попълнена информация, която е била и
на български и на английски език (искането, л. 41). Не се спори, че Е.Ш. е
владеел английски език (вж. и постановлението-декларация, л. 4).
[12] На същата дата Е.Ш. е представил и спесимен от
подписа си. На гърба на спесимена се е съдържало следното изявление: „Упълномощаваме следните лица да получават
еднократно/да получават суми в брой от сметката ни“. След изявлението са били
посочени данните на Ш.Ш., който е положил подпис (спесимена, л. 42 и гърба на
л. 42). Както Е.Ш., така и Ш.Ш. са попълнили техните части от документа по едно
и също време пред свидетеля Петков, който е бил директор на клона на Б. в С.
(показанията на свидетеля Петков, л. 209-210).
[13] На 17.06.2009
г. Е.Ш. е изпратил писмо по факс до обслужващата го банка в гр.Ц., Ш.. В
писмото е заявил, че желае 100 000,00 евро от неговата сметка да бъдат
преведени по банкова сметка ***. Титуляр на посочената сметка е бил Ш.Ш.
(писмото, л. 220-225).
[14] Не се спори,
че няколко дни преди 25.06.2009 г. Е.Ш. и Б. са сключили договор за депозитна
сметка с IBAN
***. Тъй като към момента на подписването на договора Е.Ш. не е имал пари,
които да депозира, е било уговорено за дата на договора да се впише тази, на която
постъпят пари по депозитната сметка (показанията на свидетелката Н., л. 208). Срокът
на договора е бил 12 месеца, т.е. падежът е бил на 25.06.2010 г. (договора, л.
43-44).
[15] На 25.06.2009 г. Е.Ш. не е бил в България
(справка от ОД МВР – С., л. 153). На 25.06.2009 г. обаче, по депозитната сметка
на Е.Ш. са постъпили 50 000,00 евро. Сумата е била получена от сметка на
сина му Ш.Ш. (платежно нареждане, л. 93). Тогава в договора е била добавена
дата на сключване 25.06.2009 г. и размера на депозитната сума – 50 000,00
евро – колкото са били постъпили по депозитната сметка (показанията на свидетелката Н., л. 210-гръб).
[16] На датата на
падежа по договора за депозитна сметка - 25.06.2010 г. – в Б. е постъпило
искане от Е.Ш. за покупко-продажба на валута – 53 799,00 евро, които са
били налични по депозитната сметка на Е.Ш.. В искането Е.Ш. е вписал, че
равностойността на закупената валута е следвало да се преведе по сметка IBAN ***, чиито титуляр е бил (искането, л. 48).
Сметката е била открита с договор за многофакторен спестовен влог, сключен между
Е.Ш. и Б.. В договора, като дата на сключването му е била вписана 25.06.2010 г.
(договора, л. 46; допълнителното заключение на вещото лице, л. 249-253). Б. е
направила това (допълнителното заключение на вещото лице Б., л. 249-253).
[17] Ищецът е
заплатил 4 500,00 лева държавна такса (л. 2), 1 956,00 лева на
адвокат (л. 260) и 490,00 лева – депозити за вещи лица и за свидетел (л. 120-121
и л. 217). Ответникът е заплатил 4 498,41 лева – държавна такса по обратния иск
(л. 99), 4 680,00 лева - възнаграждение на адвокат (л. 263-265 ) и 300,00
лева за вещи лица (л. 214).
2.
Спорни по делото
обстоятелства
[18] По делото е
било спорно дали Е.Ш. е подписал искането на л. 42 от делото. Ищецът е заявил,
че Е.Ш. не е подписал това искане, тъй като той е бил извън страната. От
справката на л. 153 съдът установява, че на тази дата Е.Ш. не е бил в България.
Това обаче, не е достатъчно, за да убеди съда, че Е.Ш. не е подписал искането.
Същевременно, ищецът не е поискал събирането на графологична експертиза относно
подписа на Е.Ш. под този документ. Затова съдът приема, че Е.Ш. е подписал
искането на л. 42 от делото за закупуване на левове чрез парите от депозитната
му сметка и прехвърлянето на закупените левове в левовата му депозитна сметка,
открита с договора от 25.06.2010 г.
[19] Съдът не
обсъжда останалите събрани по делото доказателства. Съдът прави това, тъй като
ищецът търси изпълнение на договора от 25.06.2009 г. Ето защо последващите
договорни отношения между страните са извън предмета на настоящото дело.
III. ПРИЛОЖИМО
КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ОТ СЪДА ОБСТОЯТЕЛСТВА КЪМ
ПРИЛОЖИМОТО КЪМ СПОРА ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО ДЕЛОТО
[20] Ищецът е предявил
иск по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, връзка с чл. 421, ал. 1 от ТЗ за връщане на
предадена сума по паричен влог заедно с уговорената лихва.
1. По
иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 421, ал. 1 от ТЗ
[21] Съгласно
чл. 421, ал. 1 от ТЗ, при паричен влог банката дължи паричната сума на
влогодателя в същата валута и размер, както и уговорената лихва. При
неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнение заедно с обезщетение за
забавата (вж. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно предпоставките за уважаването
на иска са: 1. наличие на валиден договор за влог между ищеца и ответника, по
който ищецът да е влогодател, а ответникът влогополучател; 2. ищецът да е
предал парите на ответника; 3. ответникът да не е върнал на ищеца парите по
влога, както и договорената лихва.
[22] Съдът
установи, че Е.Ш. и Б. са сключили договор за паричен влог. Действително, датата,
на която страните са постигнали съгласие по параметрите на договора, е била
различна от тази, вписана в него. Това обаче, не води до липса на съгласие за
сключването на договора, доколкото е било налице ясно намерение на страните от
обвързване (вж. в този смисъл Решение на ВКС 186-2015-I Т. О. по т. д.
№ 3433/2013 г.). Налице е първата предпоставка за уважаването на иска.
[23] Съдът
установи, че по депозитната (влогова) сметка на Е.Ш. са постъпили 50 000,00
евро. Налице е и втората предпоставка за уважаването на иска.
[24] Съдът
приема, че не е налице третата предпоставка за уважаването на иска. Това е
така, защото съдът установи, че с искането от 25.06.2010 г. на л. 42 от делото Е.Ш.
е поискал със сумата от депозита да бъдат закупени левове, които след това да
бъдат преведени по левова сметка на Е.Ш. в Б.. Последната е направила това.
Следователно Б. е върнала на Е.Ш. парите по договора за влог от 25.06.2009 г.
[25] Не е
налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.
[26] Ищецът не
търси изпълнение на последващи договори между Е.Ш. и Б., а на договора от
25.06.2009 г. Затова съдът не обсъжда дали има неизпълнение на договори, различни
от този, който е предмет на иска.
2.
По разноските
[27] Б. търси разноски за 9 478,41 лева, от които 4 498,41 лева платена държавна такса по обратния иск и 4 980,00 лева за защита по основния иск. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Затова съдът осъжда ищцата да заплати на Б. 4 980,00 лева разноски по главния иск - (4680,00 лева възнаграждение за адвокат и 300,00 лева депозит за вещи лица). Съдът не разглежда обратния иск, защото отхвърля главния. Ето защо Б. няма право на разноски по обратния иск (Определение на ВКС 724-2015-II Т. О. по т. д. № 1280/2014 г.). Затова съдът не присъжда разноските на Б. по обратния иск.
Съдия: