|
РЕШЕНИЕ |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
гр. София, |
12.11.2018г. |
|||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, |
Г.О., ІІ Б състав |
в публично |
||||||||||||
|
заседание
на |
Двадесет и девети октомври |
Две |
||||||||||||
|
хиляди и осемнадесета година в състав: |
||||||||||||||
|
|
||||||||||||||
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА |
|||||||||||||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
РАЛИЦА ДИМИТРОВА |
|||||||||||||
|
|
РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА |
|||||||||||||
|
при секретаря |
Д.Шулева |
и в присъствието на |
||||||||||||
|
Прокурора |
|
като разгледа докладваното
от |
||||||||||||
|
съдия Димитрова |
гр. дело N |
4795 |
по описа за |
2018г. |
||||||||||
|
и
за да се произнесе взе предвид следното: |
||||||||||||||
Производството е образувано
по въззивна жалба на „Н.с.“ ЕАД срещу
решение от 28.12.2017г. на СРС, 151 състав, постановено по гр.д. № 42798/17г., с
което срещу него е уважен иск по чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК във вр. с чл.213, ал.1 от КЗ/отм/ във вр. с чл.49 от ЗЗД.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Съдът
не е взел предвид твърдението на ищеца, че
в резултат на аварирал тръбопровод на помпена станция „Зимница 7“ /
главен тръбопровод 7-ГТ-2/ е изтекло значително по обем количество вода, което
е наводнило площта около пътното кръстовище за село Веселиново, област Ямбол
при км 246-300 на ЛОТ 8А и съществено е засегнало изграждания от застрахования
строителен обект по проект „ България -
Транзитни пътища V“ ЛОТ 8А. Това твърдение е неоснователно. По делото е установено, че в следствие на снеготопенето, падналите
обилни валежи и високите подпочвени води е
била залята площадката на дружеството- ищец. Това е установено и от
съответната комисия. Имуществените вреди са настъпили в следствие на метеорологично
явление, както и от извършена кражба на главен тръбопровод, поради което
жалбоподателят не носи отговорност. Това
е потвърдено и от приетата техническа експертиза
Затова моли въззивния съд да
отмени обжалваното решението като вместо него
постанови друго, с което да отхвърли предявения иск.
Ответникът в депозиран
писмен отговор оспорва жалбата.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство
по реда на чл.235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районният съд е сезиран с
иск по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.213, ал.1
от КЗ/отм/ във вр. с чл.49
от ЗЗД. В исковата молба ищецът „Д.з.“ АД твърди, че с полица от 26.07.2011г. е сключил договор за
имуществена застраховка „Всички строителни рискове“ с Агенция „П.И.“ и Консорциум „ Страбаг8-С.АГ-
Австрия“, „Щ.ЕАД“ България със срок на действие 24 месеца, считано от
26.07.2011г. Застраховката покрива
преките материални вреди, нанесени
по каквато и да било причина, освен изрично посочените в Общите условия
по застраховката изключения на застрахованите строителни работи, свързани с
рехабилитацията и частична реконструкция
на път I-7 „Силистра- Обходен път
Шумен- Върбица- Обходен път Ямбол- ГКПП „Лесово“ от км.232+400 км. до км.
300+200 и по – конкретно участък от 32 км. шосе от републиканската пътна мрежа,
а именно от км. 247+913,77 до км.
265+190, 52, проект „Транзитни пътища V ЛОТ 8А“. На 06.02.2012г. в резултат на аварирал
тръбопровод на помпена станция „Зимница 7“ / Главен тръбопровод 7-ГТ-2/,
собственост на „Н.с.“ ЕАД, е изтекло значително по обем количество вода, което
е наводнило площта около пътното кръстовище за село Веселиново при км. 246-300
на ЛОТ 8А и съществено е засегнало
изграждания от застрахованото лице
строителен обект по проект „ България- Транзитни пътища V, ЛОТ 8А“. В резултата от това събитие са причинени значителни имуществени вреди на
изпълнителя на строителния обект Консорциум „ С.8-С.АГ- Австрия“, „Щ.“ ЕАД
България. Застрахователното събитие е включено в покритието на застрахователния
договор и е надлежно констатирано от
община Тунджа, както и от ответника, за което на застрахования са издадени служебна бележка от 10.02.2012г. и Констативен протокол от 09.02.2012г. Последния представлява
признание на неизгодни за съставителя на
протокола факти във връзка с настъпилото
събитие. Основна причина за осъществяване на наводнението е неполагането на
дължимата грижа от страна на служители на ответното дружество за поддържане в
изправност и за своевременно
отстраняване на възникналите повреди по помпената станция по начин, осигуряващ
нормалното й функциониране и предотвратяващ
причиняването на вреди на трети лица. След настъпването на застрахователното
събитие застрахованото лице е уведомило
писмено ищеца за събитието и той е образувал преписка от 06.02.2012г.
Причинените вреди са описани подробно в съставен Авариен протокол от назначен
от застрахователя външен авариен
комисар. Той е извършил оглед на място и е определил стойността на щетите на
14 092 лв. От тази сума е приспаднато самоучастие
на застрахования от 4 000 евро. Застрахователното обезщетение възлиза на
6 268, 68 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи. С плащане на
застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу отговорното за настъпване на
вредите лице. С писмо от 12.03.2016г. ищецът е поканил ответника да му заплати платеното
застрахователно обезщетение, но доброволно плащане не е имало. Затова е подал
заявление по реда на чл.410 от ГПК и е
издадена в негова полза заповед за изпълнение,
срещу която ответникът е подал възражение.
Затова ищецът моли съда да признае за установено, че той
му дължи сумата от 6 268, 68 лв. и 15
лв. ликвидационни разноски, в едно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване заявлението в съда до окончателното изплащане на сума. Претендира
разноски.
В депозиран писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК ответникът оспорва иска като го счита неоснователен.
Позовава се на настъпването на форсмажорни обстоятелства, които го освобождават
от отговорност, а именно снеготопене и
паднали обилни валежи през деня на 05.02.2012г. и през нощта срещу 06.02.2012г.
в землището на с. Зимница, община
Стралджа и с. Веселиново, община Тунджа. Имуществените вреди са получени
вследствие на метеорологично явление, за което дружеството не носи отговорност.
С оглед твърденията в
исковата молба ищецът е представил писмени доказателства.
Не се спори, а и от застрахователна полица от 26.07.2011г. се установява, че между ищеца и Агенция „П.И.“ и консорциум „ С.8-С.АГ- Австрия“ и „Щ.“
ЕАД е сключена застраховка за всички строителни рискове с период на
действие 24 месеца с начало 26.07.2011г.
Предвидено е самоучастие
на застрахования в размер на 4 000 евро. Представени са и Общи условия по
застраховка „Всички строителни рискове“.
Не се спори, че 05.02.2012г.
срещу 06.02.2012г. в землището на с. Зимница и с. Веселиново се е формирал повърхностен отток с голямо
водно количество, който се влива в коригирано дере – част от напоително поле
„Зимница“-11 експлоатационен участък и в напоителен канал Р-9. В резултат на излязлата на повърхността вода
през изрязани в следствие на кражби на стоманени тръби от колектора на ПС „Зимница-7“ е залят строителен обект – пътно кръстовище
при с. Веселиново.
Безспорно е, че
застрахователното събитие е настъпило в
срока на действие на имуществената застраховка.
Не се спори, че размерът на
щетите е установен с Авариен протокол от
07.02.2012г.
От служебна бележка от
10.02.2012г., изходяща от Община Тунджа се установява, че поради авария на помпена станция, собственост на „Н.с.“ ЕАД в
следствие на снеготопенето, падналите обилни валежи и високите подпочвени води
на 06.02.2012г. е залята площадка, намираща се при км. 246-300 на ЛОТ 8А, с.
Веселиново.
От разменена кореспонденция
между застрахования и ответното дружество, както и от писмо от 23.12.2011г. до
РПУ на МВР „Стралджа“, се установява, че водата е излязла на повърхността на земята през изрязания в
следствие на кражби на стоманени тръби от колектора на ПС „Зимница 7“,
установени на 22.12.2011г., достигнала е до коригираното дере и заедно
разрушават неуплътнения земен насип, предпазващ строителния обект- пътно
кръстовище при с. Веселиново и го заливат. От тези
доказателства е видно, че ответното
дружество е установило кражбата от ПС „Зимница 7“ на 23.12.2011г. Във връзка с
това е образувано ДП № 337/11г. по описа на РУП- Стралджа.
Във връзка с
настъпилото застрахователно събитие при
ищеца е образувана щета, по която с ликвидационен акт е определено
застрахователното обезщетение, което е
платено на застрахования с платежно нареждане от 10.04.2012г. По това
обстоятелство няма спор в процеса.
С писмо от 12.03.2013г.
ищецът е поканил ответника да му заплати исковата сума.
В хода на съдебното дирене е
допусната техническа експертиза, която е дала заключение, че основната причина за
наводняването на строителната площадка е неизправността в резултат на кражба на главен
тръбопровод 7 ГТ 2, поради което
водите не са поети от напоителната
система, а са излезли на повърхността и
са залели пътния възел. След извършената кражба е било необходимо незабавно да се запуши входната шахта в
главния тръбопровод, захранващ помпена станция „Зимница 7“ до възстановяване на
щетите от кражбата. Причинените вреди са
в причинна връзка с наводнението на строителната площадка.
Тяхната стойност е 14 092 лв., от която след приспаднато самоучастие е изплатена сумата от 6 268, 68 лв. В
съдебно заседание вещото лице е пояснило начина на събиране на водата.
Откраднати са всмукателни тръби, захранващи помпената станция. Те са от
порядъка на 70-80 см. Те се намират под земята и 17 м. от тях са откраднати
през декември 2011г. На процесната дата
е имало много дъжд и част от водата влиза в изравнителя и отива в преливника,
но по- малка част от нея влиза в тръбата, стига до мястото без тръба и започва
да се разлива по полето.
Съдът възприема заключението
като компетентно, безпристрастно и обосновано.
Районният съд е уважил предявения
иск.
Пред настоящата инстанция
нови доказателства не са ангажирани.
При така установената
фактическа обстановка от правна страна
съдът приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск
по чл.422 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.213, ал.1
от КЗ/отм/ във вр. с чл.49
от ЗЗД. Това е положителен установителен иск, с който разполага кредиторът,
когато вземането му е оспорено от
длъжника. С него той търси защита за своето право като се установи със сила на пресъдено нещо неговото съществуване. Така се постига
стабилитет на заповедта за изпълнение, която ще служи като изпълнителен титул
за принудително събиране на установеното вземане. Оспорването му обуславя и правният интерес на
кредитора да предяви този установителен иск/ Р № 246/11.01.2013г. по т.д. №
1278/11г., ІІ т.о. на ВКС, Р №
171/24.04.2012г. по гр.д. № 801/11г., ІV г.о. на ВКС, Р № . 89/02.06.2011г. по
т.д. № 649/10г., ІІ т.о. на ВКС всички по реда на чл.290 от ГПК/. Видно от
делото по заповедното производство е, че в срока по чл.414, ал.2 от ГПК
длъжникът е подал възражение, което обуславя и правният интерес на ищеца-
застраховател да предяви иска за установяване на вземането си.
Въззивният съд се произнася
служебно по валидността на първоинстанционното решение, по допустимостта му в
обжалваната част, а по правилността му е обвързан от посоченото в жалбата, с изключение при нарушение на императивна материалноправна
норма – чл.269 от ГПК.
Първоинстанционното решение
е валидно и допустимо.
Въззивният съд следва да се
произнесе по наведените доводи в жалбата
относно наличието на обстоятелства, освобождаващи жалбоподателя от
отговорност да заплати
настъпили имуществени вреди.
Страните не спорят, относно настъпването на застрахователното
събитие, а именно наводняване на площта около пътно кръстовище при с.
Веселиново при км 246-300 от ЛОТ 8А. Безспорен е и фактът
за наличието на валидно застрахователно правоотношенио
по имуществената застраховка към датата на настъпване на застрахователното
събитие. Не се спори, че застрахователят по имуществената застраховка е
изплатил застрахователно обезщетение на
застрахования в размерна 6 268, 68лв. С оглед
на тези безспорни обстоятелства съдът излага следното: С плащане на
застрахователно обезщетение
застрахователят встъпва в правата
на застрахования срещу причинителя на
вредата до размера на платеното обезщетение. За да се осъществи суброгацията е
необходимо да е налице следния фактически състав: валиден застрахователен
договор по имуществена застраховка между
застрахователя и увреденото лице,
настъпило застрахователно събитие и платено застрахователно обезщетение. В тежест на ответника по жалбата, ищец пред
първоинстанционния съд, е да установи,
че тези предпоставки са налице. В тежест на ищеца е и да установи наличието на елементите от фактическия състав
на чл.49 от ЗЗД по отношение на деликвента. В тежест на ответника е да установи, че е
платил претендираната сума или са налице
обстоятелства, които да изключват отговорността му. Безспорно е, че въззивникът не е платил дълга. Позовал се е
на наличието на форсмажорни обстоятелства, които да изключват отговорността му.
Те могат да се определят като факти от действителността, които стоят извън
поведението на длъжника и се осъществяват независимо от него и волята му. В
тази връзка е посочил метеорологичните условия, съществували на 05.02.2012г. и
през нощта срещу 06.02.2012г., а именно- снеготопене и обилни валежи. Според чл.81, ал.1 от ЗЗД длъжникът не отговаря, ако невъзможността да
изпълни се дължи на причина, което не може да му се вмени във вина.
Разпоредбата на чл.306 от ТЗ регламентира
като обстоятелство, изключващо отговорността при неизпълнение, непреодолимата сила. Тя е
дефинирана като непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след
облигационното задължение. В гражданското право като обстоятелство изключваното
отговорността на длъжника се възприема и
случайното събитие. Тя също се
дефинира като непредвидимо,
непредотвратимо, непреодолимо събитие или действие, при което липсва виновно поведение
на длъжника. Като част от фактическият състав и на двете е наличието на
причинна връзка между събитието/ непреодолимата сила и невъзможността за
изпълнение. В тежест на този, които се позовава на такова обстоятелство е да го
докаже, тъй като той черпи за себе си благоприятни правни последици от него. Други елементи от фактическия състав на
непреодолимата сила/ случайното събитие е установяването, че длъжникът няма
вина за настъпването им, както и осъществяването
им. Събраните доказателства установяват, че застрахователното събитие е
настъпило в резултат на откраднати тръби, което е довело до неизправност на
главен тръбопровод 7-ГТ-2, захранващ помпена станция „Зимница 7“. Тази кражба е
установена от въззивника на 23.12.2011г., за което е уведомил и
полицейските органи. Т.е. не се установи, че наводнението на площадката
на пътно кръстовище при с. Веселиново е било
единствено и само в резултат на природно явление/ снеготопене и обилен дъжд/.
Напротив от допусната техническа експертиза и констативния протокол от
09.02.2012г. се установява, че наводнението
е било предотвратимо, ако е била запушена входната шахта на Главен
тръбопровод 7-ГТ-2, захранващ ПС „Зимница 7“. Това не е извършено от
работници/ служители на жалбоподателя,
поради което е налице виновно и противоправно поведение от тяхна страна,
изразено чрез бездействие, което е при и
по повод възложената им работа и от което са произтекли вреди за застрахованото
по имуществената застраховка лице. Ответникът, чрез свои работници или служители, не е
положил дължимата грижа на добрия стопанин
да възстанови главния тръбопровод или да запуши входната му шахта, за да
осигури нормалното функциониране на помпена станция „Зимница 7“. Кражбата на
тръби от тръбопровода е станала в по- ранен момент от настъпване на
застрахователното събитие, а не непосредствено преди него, за да се приеме, че
тя е обективен факт, който освобождава ответника от отговорност да възмезди
вредите. Отговорността
по чл.49 от ЗЗД е гаранционно- обезпечителна като ответникът отговаря не за свои, а за чужди виновни и противоправни действия или бездействия. При преценка на
събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност е
доказано настъпването на всички елементи от фактическия състав, установен в чл.49 от
ЗЗД, поради което и отговорността на
„Н. с.“ ЕАД следва да се ангажира
за заплащане на претендираната сума.
С оглед на изложеното
предявеният иск по чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК във
вр. с чл.213 от КЗ/отм/ във
вр. с чл.45 от ЗЗД е основателен изцяло.
Като взе предвид
изложеното обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
На
жалбоподателя не се дължат разноски с
оглед изхода на спора. Ответникът е направил искане за присъждане на разноски
пред СГС за юрисконсултско
възнаграждение и такова следва да му се присъди съобразно чл.78, ал.8 от ГПК в
размер на 100 лв.
Воден от горното, съдът
|
РЕШИ : |
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 28.12.2017г. на СРС, 151 състав, постановено по гр.д. № 42798/17г.
ОСЪЖДА „Н.с.“ ЕАД, *** да заплати на „Д.з.“ АД, *** сумата от 100 лв./ сто лева/
разноски по делото пред СГС.
Решението
не подлежи на обжалване.
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
|
|
|
|