РЕШЕНИЕ
№ 177
гр. София, 11.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Георги Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20221800500672 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 94/17.06.2022 г., постановено по гр.д. № 1332/2021
г. по описа на РС-Ихтиман е оставен без уважение предявения от А.
Ж. Б. срещу К. И. И.С БГ ЕАД, ЕИК ........, отрицателен установителен
иск, с правно основание чл. 439 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника поради
погасяване по давност сумите по изпълнителен лист от 30.09.2009 г.
по ЧГД № 463/2009 г. на РС-Ихтиман, както следва: 1133,33 лева-
главница, 225,59 лева договорна лихва от 28.03.2007 г. до 30.06.2009
г., 176,32 лева неустойка за забава от 30.04.2008 г. до 03.09.2009 г. и
законната лихва от 03.09.2009 г. върху главницата до изплащане на
вземането, както и сумата от 130, 70 лева разноски по делото,
включващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. На
ответника са присъдени разноски в размер на 100, 00 лева.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство А. Ж. Б., чрез адв. М. П.
от САК, с доводи за незаконосъобразност и неправилност на
решението. Излага, че е неправилен извода на първоинстанционния
1
съд, че давност не тече по време на изпълнителния процес. Позовава
се на ТР № 2/2015 г. от 26.06.2015 г., постановено по т.д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, което счита, че следва да се прилага и относно
правоотношения, възникнали преди приемането му.
Излага, че като начална дата, от която тече погасителната
давност следва да се приеме датата 25.05.2010 г., когато е била
наложена възбрана върху негов имот. Поради бездействие от страна
на ЧСИ, както и взискателя към онзи момент – „БНП П. П. Ф.“ ЕАД,
на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК към 25.05.2012 г. процесното
изпълнително дело било перемирано. Счита, че общата петгодишна
давност е изтекла на 25.05.2015 г. и въз основа на издадения
изпълнителен лист не следва да се извършват каквито и да било
изпълнителни действия. След датата на настъпилата перемция,
изпълнителното дело е прекратено по силата на закона, въпреки че
прекратяването му не е установено с постановление на ЧСИ.
Изпълнителни действия, които са от естество да прекъснат давността
не биха могли да прекъснат последната, когато се извършват по
изпълнително дело, прекратено по право на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК. По същество моли за отмяна на обжалваното решение и
уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, К. И. И.С БГ ЕАД не изразява
становище.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във
въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на въззивно
обжалване акт, от процесуално легитимирано лице- ищеца по иска А.
Ж. Б., в законоустановения срок, поради което същата се явява
допустима.Разгледана по същество е основателна.
Ищецът А. Ж. Б. е предявил иск срещу К. И. И.С БГ ЕАД, че не
съществува вземане на ответника, поради погасяване по давност,
сумите по изпълнителен лист от 30.09.2009 г. по ч.гр.д. № 463/2009 г.
на РС-Ихтиман, както следва: 1133,33 лева- главница, 225,59 лева
договорна лихва от 28.03.2007 г. до 30.06.2009 г., 176,32 лева
неустойка за забава от 30.04.2008 г. до 03.09.2009 г. и законната лихва
от 03.09.2009 г. върху главницата до изплащане на вземането, както и
сумата от 130, 70 лева разноски по делото, включващи държавна такса
и адвокатско възнаграждение.
2
Ответното дружество К. И. И.С БГ ЕАД в отговора на исковата
молба е оспорил същата. Излага, че са предприемани изпълнителни
действия, водещи до прекъсване на погасителната давност.
Видно от изпълнителен лист от 30.09.2009 година, издаден по ч.
гр.д. № 463/2009 г. по описа на РС-Ихтиман, А. Ж. Б. е осъден да
заплати на БНП П. П. Ф.ЕАД сумата от 1133,33 лева- главница, 225,59
лева договорна лихва от 28.03.2007 г. до 30.06.2009 г., 176,32 лева
неустойка за забава от 30.04.2008 г. до 03.09.2009 г. и законната лихва
от 03.09.2009 г. върху главницата до изплащане на вземането, както и
сумата от 130, 70 лева разноски по делото, включващи държавна такса
и адвокатско възнаграждение.
По делото е приложено копие от и.д. № 20107920400065 по
описа на ЧСИ Г. К., рег. № 792.
С молба вх. № 00383/23.03.2010 г. от БНП П. П. Ф.ЕАД до ЧСИ-Г.
К. е образувано и.д. № 20107920400065, въз основа на изпълнителен
лист от 30.09.2009 година, издаден по ч. гр.д. № 463/2009 г. по описа
на РС-Ихтиман.
На 25.05.2010 г. е вписана възбрана под № .., том ., с дв.вх.р. №
.../.......... г. върху недвижим имот, собственост на длъжника А. Ж. Б.,
представляващ дворно място с площ от 1000 кв.м., находящо се в с.
В., ведно с построените в това дворно място масивна двуетажна
жилищна сграда, със застроена площ от 64 кв.м., полумасивна лятна
кухня, паянтова стопанска сграда и масивен гараж.
На 26.05.2010 г. е връчена покана за доброволно изпълнение на
длъжника. След тази дата други действия не са извършвани.
На 26.08.2015 г. е депозирана молба до съдебния изпълнител от
К. И. И.С БГ ЕАД, с което е направено искане дружеството да бъде
конституирано като взискател, в качеството му на цесионер на БНП П.
П. Ф.ЕАД. С разпореждане на съдебния изпълнител от 27.08.2015 г.,
на осн. чл. 429, ал. 1 ГПК, дружеството е конституирано като
взискател на мястото на БНП П. П. Ф.ЕАД. Това искане обаче не е
възобновило висящността на изпълнителния процес.
С молба от 04.11.2016 г. К. И. И.С БГ ЕАД е направило искане
съдебният изпълнител да пристъпи към принудително изпълнение,
като насрочи дата за извършване на опис, оценка и публична продан
на движимите вещи, собственост на длъжника, находящи се на адреса
му.
На 27.12.2016 г., длъжникът е уведомен, че на 29.12.2016 г. ще се
извърши опис на движими вещи и на възбранения недвижим имот,
3
описан по-горе.
На 02.05.2018 г. е депозирана молба от кредитора за извършване
на справка в електронния регистър на БНБ за наличие на разкрити
банкови сметки на длъжника и за предприемане на изпълнителни
действия с цел обезпечаване на вземането.
На 21.05.2019 г. с молба от К. И. И.С БГ ЕАД е направено отново
искане за пристъпване към принудително изпълнение, чрез опис и
публична продан на движими вещи, собственост на длъжника,
находящи се на домашния му адрес.
На 24.06.2019 г. А. Ж. Б. е уведомен, че на 05.07.2019 г. от 13, 00
часа , съдебният изпълнител ще пристъпи към опис на движими вещи,
негова собственост.
На 30.07.2020 г. е депозирана молба от кредитора за извършване
на справка в електронния регистър на БНБ за наличие на разкрити
банкови сметки на длъжника и за налагане на запор върху същите.
Със запорно съобщение от 11.12.2020 г., получено от банката на
14.12.2020 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в
Ю. Б. АД.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът
намира от правна страна следното:
Ищецът А. Ж. Б. е предявил отрицателен установителен иск по чл.
439 от ГПК за защита срещу материлноправна незаконосъобразност
на насочено срещу него принудително изпълнение.
Искът е подаден от лице, което има качеството на длъжник по
изпълнително дело срещу взискателя по изпълнението. Съгласно чл.
439, ал. 2 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението,
който иск може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В настоящия случай са наведени
твърдения за изтекла в полза на ищеца-длъжник погасителна давност
след издаване на заповед № 253 от 04.09.2009 г. по ч. гр.д. № 463/2009
г. по описа на РС-Ихтиман. С оглед горното предявеният иск се явява
допустим, тъй като ищецът се позовава на новонастъпили факти, на
които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението
по чл.439 ГПК.
Погасителната давност се изразява в неупражняване на едно
субективно право за определен период от време, с изтичането на
който кредиторът губи възможността да търси принудително
изпълнение на своето вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 116
4
б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, а от прекъсване на давността започва да
тече нова давност – чл. 117, ал. 1 ЗЗД.
Според ППВС № 3/18.11.1980 г. с образуването на
изпълнителното дело се прекъсва давността, като по време на
висящността на изпълнителния процес тя се спира (т.е. давност не
тече). В този случай новата погасителна давност ще започне да тече от
момента, в който изпълнителното производство бъде прекратено.
Относно датата, от която тече погасителната давност, и относно
предпоставките за спирането на давността е постановено ТР №
2/26.06.2015 г. В т.10 е прието, че самото образуване на
изпълнителния процес не прекъсва давността, а това става с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко отделно изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Приема се също така, че по време на
изпълнителното производство давността не спира.
Спорният въпрос, на който следва да се даде отговор е от кой
момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г.,
извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. №2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, и прилага ли се последното за вземания по
изпълнително дело, което е образувано преди приемането му.
Този въпрос преформулиран както следва: „Прилага ли се нормата
на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД в изпълнителния процес по изпълнителни
дела за събиране на вземания, образувани до приемането на
26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. №
2/2013 г.“, е предмет на образуваното т.д. № 3/2020 г. на ОСГТК на
ВКС, по което все още няма постановено тълкувателно решение.
Настоящият състав споделя изводите по този въпрос,
обективирани в Решение № 170/17.09.2018 г., постановено по гр.д. №
2382/2017 г. по описа на ВКС, 4-то г.о., Решение № 51/21.02.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 2917/2018 г., ІV г. о., според които отмяната на ППВС
№ 3/18.11.1980 г., извършена с т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г., поражда
действие от датата на обявяването на тълкувателното решение, като
даденото с т.10 разрешение се прилага от тази дата само по отношение
на висящите изпълнителни производства, но не и за тези, които са
приключили преди това.
В конкретния случай на 25.05.2010 г. е била наложена възбрана
на имота и тъй като в продължение на две години не са били искани
от взискателя извършване на изпълнителни действия, производството
5
е било прекратено на 25.05.2012 г., по силата на закона, на основание
чл.433 ал.1 т.8 ГПК. Съгласно чл.433, ал.2 ГПК във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани, като всички други
предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, освен ако
не се касае за права, придобити от трети лица (чл.433, ал.3 ГПК). Ето
защо, извършените изпълнителни действия след прекратяване на
производството на 25.05.2012 г., не произвеждат целения
от взискателя резултат да прекъснат погасителната давност. Тези
действия са били извършени по прекратен изпълнителен процес и не
могат да бъдат зачетени. Те не прекъсват давността, тъй като не са
били валидно извършени.
В настоящия случай с оглед датата, на която е изтекъл срокът
по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, и датата на прекратяване на
изпълнителното производство ex lege, считано от 25.05.2012 г., които
факти са настъпили преди постановяването на ТР № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, приложение следва да намери даденото с ППВС №
3/18.11.1980 г. разрешение, съгласно което погасителната давност не
тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното
осъществяване на вземането. В този случай новата погасителна
давност ще започне да тече от момента, в който изпълнителното
производство е било прекратено.
Процесните вземанията на кредитора не са били установени със
съдебно решение. Това означава, че погасителната давност за лихвите
е тригодишна (чл.111, б. „в“ ЗЗД), а за всички останали вземания –
петгодишна (чл.110 ЗЗД). По делото не се установява след 25.05.2012
г. до изтичането на 5-годишния давностен срок на 25.05.2017 г. да е
настъпило ново основание за спиране или прекъсване на давността.
Това означава, че на 25.05.2017 г. всички вземания на кредитора по
изпълнителния лист от 30.09.2009 г. са били погасени по давност, вкл.
и вземанията за законна лихва и за разноски (чл.119 ЗЗД).
С оглед изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, а
обжалваното решение следва да бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на делото, „К. И. И. БГ“ АД следва да бъде
осъдено да заплати на А. Ж. Б. разноски в размер на 66,64 лева за
първоинстанционното производство и 33, 32 лева за въззивното
производство. Дружеството ще дължи и разноски за адвокатско
възнаграждение в полза на адвокат М. И. П. в размер на общо 693,24
лева за двете инстанции, определено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от от
6
Наредба № 1/09.07.2004 г., при условията на чл. 38, ал. 2 във вр. с ал.
1, т. 3 от Закона за адвокатурата.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 94/17.06.2022 г., постановено по гр.д. №
1332/2021 г. по описа на РС-Ихтиман и ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.439 вр.
чл.124, ал.1 ГПК в отношенията между страните, че поради изтекла
погасителна давност А. Ж. Б. с ЕГН: ********** от село В., общ. И.,
не дължи на „К. И. И. БГ“ ЕАД – гр. С., ЕИК ........, сумите по
изпълнителен лист от 30.09.2009 г. по ЧГД № 463/2009 г. на РС-
Ихтиман, както следва: 1133,33 лева- главница, 225,59 лева договорна
лихва от 28.03.2007 г. до 30.06.2009 г., 176,32 лева неустойка за забава
от 30.04.2008 г. до 03.09.2009 г. и законната лихва от 03.09.2009 г.
върху главницата до изплащане на вземането, както и сумата от 130,
70 лева разноски по делото, включващи държавна такса и адвокатско
възнаграждение, въз основа на който е било образувано и.д. №
20107920400065/2010 по описа на ЧСИ Г. К., рег. № 792.
ОСЪЖДА К. И. И.С БГ ЕАД, ЕИК ........ да заплати на А. Ж. Б. с
ЕГН: ********** от село В., общ. И., ул. „И. В.“ № .. разноски за
първоинстанционното и въззивно производство в общ размер на
сумата от 99, 96 лв. /деветдесет и девет лева и деветдесет и шест
стотинки/ лева.
ОСЪЖДА К. И. И.С БГ ЕАД, ЕИК ........ да заплати на адвокат
М. И. П. с ЕГН: ********** от Софийска адвокатска колегия,
адвокатско възнаграждение в размер на общо 693,24 лева за двете
инстанции.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8