Решение по дело №660/2019 на Районен съд - Видин

 

Р Е Ш Е Н И Е   № 322

 

гр. Видин, 10.10.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

         Видинският районен съд, наказателна колегия, в публичното заседание на двадесети четвърти септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: Даниел Цветков

при секретаря П.Въткова, като разгледа докладваното от съдия Цветков НАХ дело №660 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Делото е образувано по подадена в срок жалба от Г.Я.П. *** и съдебен адрес ***,  против  Наказателно постановление  №  ДАИ-0000014/12.02.2019г. на Началника на отдел  АНД в ГДАИ-София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 1500 лв. на основание чл.178а, ал.7, т.1, предлож. първо от ЗДвП.

В съдебно заседание  жалбоподателят изтъква съображения, че не е налице извършено нарушение, тъй като на посочената от АНО дата, жалбоподателят не е бил на работа, като се е намирал в отпуск по болест. Поддържа се  още, че наказателното постановление  е издадено в противоречие на процесуалните правила за установяване и санкциониране на административните нарушения, поради и което следва бъде отменено.

Представител на ответната страна не се явява и не взема становище по делото.

От събраните по делото доказателства,  взети по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното:

На 15.08.2018г. свид. А.Г.А. съставил АУАН срещу жалбоподателя, като приел, че на 01.06.2018г. в пункт за ПТП „Автомотор“ в гр.Видин в качеството му на председател на комисията извършваща ГТП на МПС, е допуснал за провеждане на преглед на МПС „Алфа Ромео“, модел „159“ с Рег. № ВН1402АА, като при извършена проверка на 26.07.2018г. в информационната система на ИА АА за наличие на платен данък върху превозното средство, не се получило потвърждение, че не се дължи местен данък по отношение на посоченото МПС.

         Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП с което на жалб. П. било наложено посоченото по- горе административно наказание.

       В хода на съдебното следствие обаче бяха представен писмени доказателство от страна на жалбоподателя – 2 бр. Епикризи, болничен лист, копие от лична амбулаторна карта, от които е видно, че към 01.06.2018г. жалбоподателят се е намирал в отпуск по болест и следователно не е изпълнявал трудовите си задължения.

       Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства- показанията на свидетеля А., К., А. и Крумова от  административно-наказателната преписка, както и от представите писмени доказателства от страна на жалбоподателя.     

       Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

        При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалб. Г.П. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение за което е наказан. 

        От приложените Епикризи и болничен лист е видно, че към 01.06.2018г. жалбоподателят е бил с влошено здравословно състояние, като видно от приложения по делото болничен лист издаден от МБАЛ „Св. Анна“ –Варна, П. се е намирал в отпуск по болест, считано от 10.05.2018г. до 11.06.2018г.

         Предвид съображенията изложени до момента, съдът обуславя извода, че жалбоподателят П. не е осъществил състава на административното нарушение за което е наказан по административен път, следователно това лице не може да бъде административно наказателноотговорно по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗАНН и чл. 6, ал. 1 ЗАНН. Настоящото производство е от административно наказателен характер и същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно нарушение (по смисъла на чл. 6 ЗАНН), дали това деяние е извършено от лицето посочено в акта и НП и дали е извършено от него виновно.  Тези предпоставки следва да бъдат установени и доказани от административно наказващия орган като представител на административно наказателното обвинение.  Следва да се има предвид още, че отразеното в акта за административно нарушение не се счита за безспорно доказано, със самият факт на неговото съставяне, а именно в тежест на административно наказващия орган е с установените доказателствени средства, да докаже отразеното в акта и че претендираното административно нарушение е извършено именно от  лицето, срещу което е образувана адм. наказателната преписка. 

             Съдът намира, че в конкретния казус по безспорен начин се  установи, че  жалбоподателят не е извършил описаното в АУАН и НП нарушение, предвид събраните по делото  писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе от съда. Твърдението на П., че към 01.06.2018г. не е изпълнявал вменените му трудови задължения поради заболяване и ползването на отпуск по болест се обезпечава напълно от представените от същия писмени доказателства, които бяха приобщени по делото от съда.

           В тази връзка Съдът счита, че административно- наказващия орган не е изпълнил  задължението си визирано в разпоредбата на чл.  52, ал.4, от ЗАНН, като е трябвало да прецени събраните доказателства, а при необходимост да извърши и разследване на спорните доказателства, преди да издава процесното НП.

          От изложеното до момента, съдът счита, че  НП е издадено в пълно противоречие с процесуалните правила и като такова следва да бъде отменено, поради което  и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН Видинският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

        

 ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ДАИ-0000014/12.02.2019г. на Началника на отдел  АНД в ГДАИ-София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 1500 лв. на основание чл.178а, ал.7, т.1, предлож. първо от ЗДвП.

           Решението подлежи на касационно обжалване в 14 дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен  съд гр. Видин по реда на АПК.

        

        

            РАЙОНЕН СЪДИЯ