РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Сливница, 04.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20231890100846 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.422, вр. с чл.415. ГПК.
Образувано е по искова молба от „АПС Б.Б.“ ЕООД срещу В. А. М., с която се иска да
бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 400.00 лева,
главница по договор за потребителски кредит № 257598 от 11.01.2019 г., сключен със „С.к.“
ООД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Б.Б.“ ЕООД с договор за цесия от
21.07.2022 г., 13.35 лева- възнаградителна лихва за периода 11.01.2019 г. до 11.02.2019 г., и
49,19 лева - законна лихва за забава за периода от 11.02.2019 г. до 19.09.2023 г., ведно със
законна та лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението в съда –
21.09.2023 г. до окончателното плащане на задължението, за които вземания е издадена
Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 706/2023 г. по описа на РС – Сливница.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „С.к.“ ООД е сключен договор за
паричен заем № 257598 от 11.01.2019 г., съгласно който на ответникът е отпуснат заем в
размер на 400 лева, усвоен веднага след сключване на договора. По договора ответникът
дължал и договорна лихва в размер на 13.35 лева, така общо дължимата сума по договора
възлиза на 413.35 лева, платима на 1 бр погасителна вноска, платима ндо 11.02.2019 г.
Ответникът не е заплатил задълженията си по договора, поради което е породен интереса от
търсенето на вземанията по съдебен ред. Начислено е и обезщетение за забава.
За вземанията, предмет на настоящото производство е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължени по чл.410 ГПК по ч.гр.д. 706/2023 г. по описа на РС –
Сливница, връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника особен представител, с който се оспорват предявените искове. Оспорва между
ответника и „С.к.“ ООД да е сключван процесния договор, доколкото липсва подпис на
ответника по него. Оспорва да е предоставян на ответника заем в размер на 400 лева.
Оспорва действието на цесията спрямо ответника, доколкото същата не му е съобщена по
предвидения в чл.99, ал.3 ЗЗД ред. Твърди се, че в договора са налице неравноправни
1
клаузи, такава била и клаузата за възнаградителна лихва, доколкото е прекомерно висока. С
оглед изложеното счита исковете за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне.
Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 706/2023 г. по описа на ПРС, вземанията по
настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са
допустими и подлежи на разглеждане по същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация: чл. чл.422, във вр. с чл.415 ГПК, вр. с чл. 9 ЗПК, във вр.с чл. 6 ЗПФУР, във
вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, във вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване наличието на посоченото облигационно
правоотношение – Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 257598 от 11.01.2019
г., сключен, чрез средствата за комуникация от разстояние, съобразно законовите
изисквания на ЗПФУР /предоставил е информация на потребителя, съгласно чл. 8 ЗПФУР ,
както и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора/, предаването на
уговорената сума на ответника, уговорения падеж на договора, уговорките за заплащане на
възнаградителна лихва, настъпването на изискуемостта на претенциите, както и да установи
вземанията си по размер, че вземанията са му прехвърлени с посочения договор за цесия,
уведомление до длъжника за прехвърлянето на вземането /от цедента или от цесионера при
наличие на упълномощаване за това от цедента/.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените по- горе
обстоятелства. При установяването на фактическия състав на вземанията ответникът следва
да докаже, че задълженията са погасени.
Спорно по делото е сключен ли е между страните договор за кредит, предоставена ли
е на ответника заемна сума.
Съгласно чл. 6 ал. 1 ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние.
Разпоредбата на чл. 18, ал. 2 ЗПФУР предвижда, че за доказване предоставянето на
преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се
прилага чл. 293 ТЗ, а за електронните изявления – Законът за електронния документ и
електронния подпис. В настоящия случай се твърди, че кореспонденцията между
кредитодателя и кредитополучателя е била изцяло електронна.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния подпис, в
редакцията му към 28.02.2019 г., електронен документ е електронно изявление, записано
върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде
възпроизвеждано.
Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което
може да съдържа и несловесна информация , съгласно чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП, в прил. ред. -
ДВ, бр. 34/в сила от 7.10.2001 г. Същото може да бъде възпроизведено и върху хартиен
носител, което не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, то се
2
представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. В
настоящия случай обаче от представените по делото договори не се удостоверява
извършването от ответника на посоченото в исковата молба електронно потвърждение, за да
се приеме, че ответникът е дал съгласие за сключване на договор за заем с описаните в
исковата молба параметри.
Съгласно чл. 9 ЗЕДЕП електронното изявление е изпратено с постъпването му в
информационна система, която не е под контрола на автора.
По делото не е представено от ищеца, при нарочно указание в тази насока от съда, да
е изпратено електронно изявление от страна на ответника за сключване на процесния
договор за кредит, по смисъла на цитирана разпоредба.
Наред с това, за да бъде сключен договор за кредит, освен постигане на съгласие за
това е необходимо заемателят да е получил сумата по кредита – в размер на 400 лева.
Съдът изрично е указал на ищеца, че носи доказателства за сключването на
процесния договор, че е предадена на заемателя в заем сумата в размер на 400 лева.
Видно от представеното по делото платежно нареждане /л.93/ ищецът е наредил
превод на сума в размер на 400 лева в полза на ответника, който паричен превод е отправен
към Изи пей.
От изисканата от Изи пей информация /л.106/ се установява, че същите не разполагат
с разписка, подписана от ответника, че тази сума е предадена и получена от него, предвид
което по делото не се установи, че между страните е сключен договор за заем, по силата на
който ищецът е предоставил на ответника заем в размер на 400 лева, както и че ответникът
се съгласил да заплаща възнаградителна лихва в посочения от ищеца размер.
Предвид недоказването на главния иск, недоказан е и акцесорния иск за лихва за
забава.
С оглед изложеното исковете ще се отхвърлят като неоснователни.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ответника, който е участвал
в производството чрез назначен особен представител и не е направил разноски по същото.
Така мотивиран, Районен съд - Сливница
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „АПС Б.Б.“ ЕООД, ЕИК ****************, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Б.“ № ***, ап.* срещу В. А. М., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „П.Х.“ № **, вх.*, ет.*, ап.* положителни установителни
искове за признаване за установено, че В. А. М., ЕГН ********** дължи на „АПС Б.Б.“
ЕООД, ЕИК **************** сума в размер на 400.00 лева, главница по договор за
потребителски кредит № 257598 от 11.01.2019 г., сключен със „С.к.“ ООД, вземанията по
който са прехвърлени на „АПС Б.Б.“ ЕООД с договор за цесия от 21.07.2022 г., 13.35 лева -
възнаградителна лихва за периода 11.01.2019 г. до 11.02.2019 г. и 49,19 лева - законна лихва
3
за забава за периода от 11.02.2019 г. до 19.09.2023 г., ведно със законна та лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на заявлението в съда – 21.09.2023 г. до
окончателното плащане на задължението, за които вземания е издадена Заповед по чл.410
ГПК по ч.гр.д. № 706/2023 г. по описа на РС – Сливница.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Окръжен съд - София.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
4