Решение по дело №3935/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2902
Дата: 18 юли 2018 г. (в сила от 6 ноември 2018 г.)
Съдия: Михаела Светлозар Боева
Дело: 20185330103935
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 март 2018 г.

Съдържание на акта

                                             

 

 

 

                                                Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2902                                       18.07.2018 г.                                         гр. Пловдив

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и осемнадесета година, в състав

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

 

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3935 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от Д.С.С., ЕГН ********** и Д.С.С., ЕГН ********** против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

Ищците твърдят, че през м. март 2018 г. получили фактура № **********/08.11.2017 г. за сумата от 148,12 лева – допълнително начислена ел. енергия за периода 18.08.2017 г. – 25.09.2017 г., за имот, находящ се в гр. С.З., ул. „Т.Ч……”. Задължението било на наследодателя им С.С., посочен като клиент на ответното дружество.

Оспорват дължимостта на сумата. Възразяват, че наследодателят им не е имал качеството на клиент/потребител на услугите на ЕВН, т.к. не е бил собственик или носител на вещно право на ползване на имота. Същото се отнасяло и за тях като единствени наследници по закон. Липсвала облигационна връзка, както и обвързаност от ОУ на ЕВН.

При евентуалност се заявява, че сумата е начислена за презумирана, а не реално потребена ел. енергия и няма законово основание за едностранната корекция.

Въпреки приетите ПИКЕЕ, предвидената в чл. 48 и сл. корекционна процедура не следвало да бъде прилагана, на осн. чл. 15, ал. 3 ЗНА, като противоречаща на чл. 82 ЗЗД. Следвало да бъде доказано виновно неизпълнение от страна на потребителя на договорните му задължения. С приемането на правила било недопустимо едностранно да се въвежда обективна отговорност. Твърди се неравноправност по см. на чл. 143, т.5, т.14 и т.16 ЗЗП, на клаузите от ПИКЕЕ, даващи възможност за корекция на сметката на абонат, въз основа на съставени от служители на ЕВН частни документи за количество ел. енергия, което реално не е доставено и потребено.

Ищците не били информирани и не присъствали на извършената проверка. Твърди се и неизпълнение на процедурата по установяване на неточното измерване на енергията.

Моли се предявеният иск да бъде уважен, като се признае недължимостта на сумата. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва претенцията по основание и размер.

Исковата сума била начислена и претендирана правомерно, на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, вр. с чл.48, ал.1, чл.51, ал. 1 ПИКЕЕ. Позовава се на чл. 48, ал. 1, т.1, б „б” ПИКЕЕ, като сочи, че коригираните количества били изчислени при спазване на методиката, съдържаща се в чл. 50 ПИКЕЕ и остойностени, съгласно чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ. Твърди наличие на облигационна връзка с потребителя за доставката и ползването на ел. енергия, като продажбата й се осъществявала при публично известни общи условия. Наследодателят на ищците бил собственик на имота, съгласно Решение № 107/24.06.1999 г. по гр.д. № 294/1999 г. на РС – С.З..

На 25.09.2017 г. била извършена проверка на СТИ за осигуряване съответствието му с изискванията за точност на ПИКЕЕ. Проверката била извършена в присъствието на полицейски служител, с което били изпълнени изискванията на чл. 47, ал.3 ПИКЕЕ.

Служители на ЕВН ЕР установили несъответствие на СТИ с метрологичните норми за точност – констатирали монтиран меден проводник, което водело до пълно неотчитане на консумираната ел. енергия. Предвид тези констатации, на осн. чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ, правилната схема на свързване била възстановена. Всички действия по проверката били закрепени в констативен протокол с № 378003/25.09.2017 г. Копие от него, справка за коригиране и писмо за уведомяване за дължимата сума вследствие на установеното неизмерване, били изпратени на клиента с писмо. Редът за уведомяване бил спазен.

Излага съображения, че едностранната корекция била извършена по реда на чл. 51, ал.1, вр. с чл.50, вр. с чл. 45, ал.1, ПИКЕЕ. Тя не била санкция за абоната за определено противоправно поведение, а целяла изравняване на получения дисбаланс в предоставянето на блага и овъзмездяване на енергийното дружество.

Размерът на вземането също бил определен съобразно регламентацията в ПИКЕЕ. Периодът от време, за който била извършена корекцията от 38 дни, не превишавал максимално предвидения в чл. 48 ПИКЕЕ, а и нямало как обективно да се установи от кога точно датира грешката. В действащите общи условия на ответника съществувал изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция /чл.28, ал.2/. С оглед изложеното моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени обстоятелствата, че ищците са единствени наследници по закон на С.Д.С., починал преди процеса; че е извършена проверка на СТИ в имот, находящ се в гр. С.З., ул. “Т.Ч.”, за което е съставен констативен протокол № 378003/25.09.2017 г.; че във връзка с едностранна корекция, е издадена фактура № **********/08.11.2017 г. за сумата от 148,12 лева – допълнително начислена ел. енергия за имота за периода 18.08.2017 г. – 25.09.2017 г., която не е платена /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 3971/19.04.2018 г. – л. 23-24/.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като съобрази и ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

Относно качеството потребител – според чл. 1, т.4 от ОУ на ЕВН, „клиент” на ел. енергия е потребител физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство, което ползва електрическа енергия за домакинството си, респ. потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България Електроразпределение” АД, съгласно действащото законодателство.

Видно от представеното съдебно решение № 107/24.06.1999 г. по гр.д. № 294/1999 г., процесният апартамент е поставен в дял на наследодателя на ищците при развод, поради което и същият е титуляр на правото на собственост. Като такъв е имал качеството на клиент на ЕВН, а доводите на ищците са неоснователни.  

За извършената едностранна корекция на сметка, ответникът се позовава на разпоредбите на чл.98а, ал.2, т.6, чл.104а, ал.2, т.5, вр. чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр. чл.45, ал.1, вр. чл.51, ал.1 ПИКЕЕ. Съгласно посочените норми, условията, при които се извършва продажбата на ел.енергия, съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ /ПИКЕЕ/. В раздел девети на ПИКЕЕ /чл.48, ал.1/ е посочено, че при липса на средство за търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни.

Периодът, за който е извършена едностранната корекция на сметката на ищеца, е след измененията на чл.98а от Закона за енергетиката /ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след приемане на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на ДКЕВР от 14.10.2013 г. /обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г./. 

С Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, с което ПИКЕЕ са отменени, поради съществено нарушение на процедурата по тяхното приемане, с изключение на чл. 48 – чл. 51. Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение, т. е. занапред. В ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС е разяснено, че съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконов нормативен акт, няма обратно действие. За периода от приемане на подзаконовия нормативен акт до неговата отмяна актът се счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици. Съгласно чл. 195, ал. 2 АПК, правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС, относно извършената на 25.09.2017 г. проверка на средството за търговско измерване, ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г./ съставляват приложим материален закон, но само в неотменената част /относно разграничението на действието на отменен подзаконов нормативен акт и отменен индивидуален административен акт и тълкуването на чл. 195 АПК - вж. Решение № 212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г. на ВКС, І т. о., Решение № 104/27.06.2016 г. по т. д. № 1610/2015 г. на II т. о. на ВКС, Решение № 28/28.04.2016 г. по т. д. № 353/2013 г. на на II т. о. на ВКС, Решение № 7/26.04.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г. на на II т. о. на ВКС и др./

Ефектът на решението на административния съд е преустановяване занапред действието на отменените правни норми поради отричане на юридическата им сила. В конкретния случай, към момента на съставяне на констативния протокол и предложението за корекция, ПИКЕЕ, в частта относно процедурата по чл. 47, не са действали, а към настоящия момент, приложение относно изчислението намират само чл. 48 - 51 ПИКЕЕ, като ВАС в мотивите си приема, че същите не са нищожни, поради което намират приложение до момента, в който същите не бъдат отменени /чл. 195, ал. 1 АПК/. В рамките на проверката по чл. 15, ал. 3 ЗНА, ПИКЕЕ са приети в изпълнение и в рамките на законовата делегация по чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ от компетентния държавен орган по чл. 83, ал. 2 ЗЕ.

В ПИКЕЕ са регламентирани случаите, в които е допустимо извършването на корекции на сметки на потребителите при неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и начините, по които следва да бъде извършено преизчислението на количеството потребена такава. Тези случаи като цяло се свеждат до две групи – 1./ на констатирано обективно неизмерване, неправилно или неточно измерване и 2./ на субективно въздействие върху измервателната система.

Въведена е обективна отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността за вреди. Корекция се допуска при липса на средство за търговско измерване или при установено несъответствие на метрологичните и/или техническите характеристики на средството за търговско измерване /СТИ/ със заложените нормативи /т.е. при отчитане на грешки извън допустимите/.

Втората група случаи обхваща тези, при които при извършена проверка е констатирано нарушение целостта и/или функционалността на измервателната система, добавяне на чужд елемент - обстоятелства, предполагащи намеса на субективен фактор, при която се променя схемата на свързване, водещо до неотчитане или неправилно отчитане на потребената електроенергия.

В по – новата, задължителната съдебна практика, постановена по да на чл. 290 ГПК - Решение №111/17.07.15 г. по т.д. № 1650/14 г. на I т.о., Решение № 173/16.12.2015 г. по т.д. № 3262/2014 г. на II т.о. и Решение № 203/15.01.2016 г. по т.д.№ 2605/2014 г. на I т.о. ВКС, приема, че с изменението на ЗЕ от 2012 г., вече съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, но само, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по т.83, ал.1, т.6 ЗЕ за предвиждане в ОУ на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и при налични правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. С изменението на закона се въвежда нова уредба на обществените отношения, като следва да се приеме, че след изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12 г., съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия и при доказано изпълнение на задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ. В договорните отношения между страните по принцип важи правилото за виновния характер на договорната отговорност, освен в случаите, когато е предвидено изключение и обективна /безвиновна/ такава, каквато е тази, регламентирана с нормата на чл. 50 ПИКЕЕ.

Съгласно изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., в ал.2, т.6 като необходимо съдържание на ОУ е предвидено и задължително уреждане на реда за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки съгласно чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, каквото изискване липсва в по-старите редакции на закона и в заварените от новата уредба ОУ на ответника /в тази връзка следва да се отбележи, че общите условия на ответника не са представени по делото, но на съда е служебно известно тяхното съдържание/. Следователно ответното дружество не е изпълнило задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл.83, ал.1, т.6 ЗЕ, а именно да предвиди в общите условия на договорите си ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция въз основа на наличните правила /ПИКЕЕ/. От изложеното следва, че в конкретния случай не е изпълнен фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел.енергия, тъй като снабдителят не е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да издаде и публикува нови ОУ, чието съдържание да отговаря на изискванията в цитираната нова законова регламентация, доколкото и в заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция /в т. см. - Решение № 173/16.12.2015г. по т.д.№ 3262/2014г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 203/15.01.2016г. по т.д.№ 2605/2014г. на ВКС, І т.о. и др./.

С оглед горното, съдът намира, че е допустима едностранната корекцията на оператора за периода след 16.11.2013 г., но при наличието на три предпоставки:

1/ предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка;

2/ наличието на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, вкл. за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената ел. енергия;

3/ спазването на правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване.

В случая не са изпълнени първа и трета предпоставка за ангажиране отговорността на ищеца. Както бе посочено, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл.98а, ал.2, т.6 ЗЕ да приеме и публикува нови ОУ. Възраженията в обратна насока не се споделят, тъй като ОУ не съдържат специален ред за уведомяване в сочената хипотеза, видно от съдържанието на цитираната норма – чл. 28, ал. 2 ОУ, която предвижда, че клиентът следва да бъде уведомен, но не и начина и реда за това. Освен това уведомяването следва да се извърши преди корекцията, а не постфактум.

Предвид отмяната на чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ и лисата на предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ, респ. за изпращане на констативния протокол, не са налице основания за корекция. Поради липсата на надлежна регламентация в т.ч. в ОУ, правата на потребителя се явяват нарушени, т.к. е извършена корекция, за която той не научава преди осъществяването й и не получава съставените документи. Така операторът начислява суми по свои данни, като изцяло лишава абоната от участие в облигационната връзка и свързаните с нея дейности, което не е допустимо.

Същевременно, ответното дружество не доказва и правилността на определяне на периода за начисляване на допълнителната ел. енергия. Корекцията е извършена за 90 дни. Независимо, че същият е в рамките на максимално допустимия, по делото следва да е доказано защо именно за него е извършена корекцията. Според заключението на съдебно - техническата експертиза, датата на намеса не е възможно да бъде установена. Ето защо и не може да се приеме, че твърденият период, за който е начислена допълнителна ел. енергия, е правилно определен. Не се доказва и датата 18.08.2017 г. да е бил последният регулярен отчет, както твърди ответникът. Независимо, че периодът е в рамките на срока по чл. 54, ал. 2 ОУ на ЕВН ЕР, винаги следва да се докаже защо и как точно е установен. Доколкото уредът не е собственост на абоната и показанията му би следвало да са били и се установява да са отчитани, изцяло в тежест на ответника е да докаже периода на направената служебна корекция, което не бе сторено.

Изложеното е достатъчно, за да се уважи предявеният иск, тъй като ответникът не установява, при негова доказателствена тежест, правомерно да се е възползвал от правото си да начисли процесното допълнително количество ел. енергия за посочения във фактурата период. Последният е фиксиран едностранно, завишавайки отговорността на потребителя. 

Ответното дружество не е провело успешно пълно и главно доказване на твърденията си, че е извършило правомерно и при спазване на всички изисквания на ЗЕ и ПИКЕЕ едностранна корекция на сметката на потребителя /въпреки разпределената му доказателствена тежест/, дори напротив – установиха се съществени нарушения при извършването на проверката и последващото допълнително начисление.

Законовата възможност за едностранна корекция на сметка за ел. енергия за изминал период не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел.енергия, т.к. същото е допустимо само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на клиента, регламентирани в ЗЕ и ПИКЕЕ, които в случая не бяха установени. 

Искът за установяване недължимостта на сумата следва да бъде уважен.

 

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски се дължат на ищците. Отправено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК /л.36/ и доказателства за плащане на ДТ от 50 лева, която следва да се присъди ведно с банковата такса от 2,50 лева. Претендира се и адв. възнаграждение. Представен е ДПЗС, в който е уговорено защитата да бъде осъществена безплатно, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Този размер, съобразно чл. 7, ал.2, т.1 НМРАВ, би възлизал на по 300 лева за всеки ищец, но доколкото се претендира сумата от общо 350 лева, същата следа да се присъди лично на пълномощника.

Така мотивиран, съдът

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Д.С.С., ЕГН ********** и Д.С.С., ЕГН **********, като наследници по закон на С.Д.С., починал преди процеса на ….. г., НЕ ДЪЛЖАТ на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 148,12 лева, представляваща допълнително начислена ел. енергия за периода 18.08.2017 г. – 25.09.2017 г. за имот, находящ се в гр. С.З., ул. “Т.Ч.”, за която е издадена фактура № **********/08.11.2017 г.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, да плати на Д.С.С., ЕГН ********** и Д.С.С., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 52,50 лева /петдесет и два лева и петдесет стотинки/ - разноски по делото.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, на основание чл. 38, ал.2 ЗАдв. да плати на а. К.И.Б., ЕГН **********, сумата от 350 лева /триста и петдесет лева/ - разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищците Д.С. и Д.С. в производството по настоящото дело.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд– Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП