Р Е Ш Е Н И Е
№ 260289
гр.
Русе, 22.10.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1278 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с
правно основание чл. 221, ал.2 КТ.
Постъпила е искова
молба от „Монтюпе” ЕООД срещу Д.Н.С., в която се твърди, че по силата на безсрочен
трудов договор от 26.07.2010г. ответникът бил назначен на работа в ищцовото
дружество на длъжността „оператор производство“, считано от същата дата. Срокът
на уговореното между страните предизвестие при прекратяване на трудовия договор
бил определен на 45 дни. Със Заповед №** от 14.03.2017г. трудовото
правоотношение между страните било прекратено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ, поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ответника.
Заповедта му била връчена на 20.03.2017г. и като неоспорена влязла в сила.
Твърди се, че
ответникът не е изплатил на работодателя си пълният размер на обезщетението,
което дължал при дисциплинарното уволнение за срока на предизвестието.
Претендираното от дружеството обезщетение по чл.221, ал.2 КТ възлизало на 1410
лв., който размер е формиран въз основа на последното брутно трудово
възнаграждение на С. за срока на 45 дневното предизвестие. В случая това бил
м.януари 2017г.
С оглед на
изложеното се моли да бъде постановено съдебно решение, с което Д.Н.С. да бъде
осъден да заплати на „Монтюпе“ ЕООД сумата от 1410 лв. обезщетение по чл.221,
ал.2 КТ, ведно със законната лихва върху обезщетението от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Д.Н.С. не е изразил становище по допустимостта и основателността
на предявения иск.
Съобразявайки
становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
Няма спор по
делото, а и се установява от представените писмени доказателства, че между
страните е съществувало трудово правоотношение и ответникът е заемал длъжността
„оператор производство“ с място на работа предприятието на ищцовото дружество в
гр. Русе. В точка 13 от сключения между страните трудов договор на 26.07.2010г.
е уговорено, че срокът на предизвестието за прекратяването му е еднакъв и за
двете страни и е 45 дни.
Със Заповед №*** от
12.08.2016г. основното трудово възнаграждение на ответника е увеличено на
926лв.
Със заповед №***/14.03.2017г.
на ответника Д.С. е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради
неявяването му на работа без уважителна причина за два поредни дни – 21-22
февруари 2017г. Заповедта е връчена на адреса на ответника на 20.03.2017г. и е
получена от лицето М.Р.
На 21.03.2017г.
работодателят е депозирал уведомление до НАП за прекратеното с ответника
трудово правоотношение.
Видно от
представените по делото фишове за начислени трудови възнаграждения на
ответника, преди прекратяването на трудовото му правоотношение, последното
получено трудово възнаграждение за отработен цял месец е за януари 2017г.,
когато за 18 работни дни са му начислени 793,71лв. основна заплата и 52,38лв. допълнително трудово възнаграждение за стаж и
професионален опит, или по 47лв. за един отработен ден.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
При дисциплинарно
уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер
на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при
безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при
срочно трудово правоотношение съгласно чл. 221, ал.2 КТ. С оглед на това, при
прекратяване на трудовото правоотношение на ответника поради наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, той дължи на работодателя обезщетение за
45 календарни дни съгласно уговореното в т. 13 от трудовия договор между
страните, или сумата от 1410лв. за периода 21.03.2017г. до 04.05.2017г. вкл., в
който период има 30 работни дни.
Ответникът не е
оспорил исковата претенция, не е възразил срещу дължимостта на претендираното
от него обезщетение, основанието и размера на което се установяват от представените
по делото и неоспорени писмени доказателства. С оглед на това предявеният иск
се явява изцяло основателен и като такъв следва да бъде уважен.
На основание чл.
78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да се възложат и направените от
ищцовото дружество разноски за настоящото производство в общ размер на 400лв.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.Н.С. ЕГН**********, с адрес *** да заплати на „Монтюпе“ ЕООД
ЕИК131429080, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цар
Освободител“ №8А, ет.2, представлявано от управителя Микаел Ив Бризон сумата от
1410лв. представляваща обезщетение
по чл. 221, ал.2 КТ, ведно със законната върху нея считано от 04.03.2020г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.Н.С. ЕГН**********,
с адрес *** да
заплати на „Монтюпе“ ЕООД ЕИК131429080, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Цар Освободител“ №8А, ет.2
представлявано от управителя Микаел Ив Бризон сумата от 400лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: