№ 762
гр. Варна , 26.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
шести февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100500389 по описа за 2021 година
докладвано от съдията К. Иванов и съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на К. Г. Т. от гр. Варна срещу Решение №
261637/10.12.2020 г., постановено по гр. дело № 1983/2020 год. по описа на РС-Варна, в
частите, с които са отхвърлени предявените от К. Г. Т. от гр. Варна против „Бранд хотели“
ЕООД, с ЕИК ********* със седалище гр. Варна обективно съединени искове, както следва:
1) за заплащане на сумата от 1626 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за положен извънреден труд в събота и неделя и на официални празници за
периода от 25.04.2019г. до 08.06.2019г. на длъжност „аниматор“, ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, на
́
основание чл. 262 вр. чл. 128, т. 2 от КТ;
2) за заплащане на сумата от 56 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за положен нощен труд за периода от 25.04.2019г. до 08.06.2019г. на
длъжност „аниматор“, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба до окончателното и изплащане, на основание чл.261 вр. чл.128,т.2 от КТ
́
3) за заплащане на сумата от 20 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за положен нощен труд за периода от 14.06.2019г. до 22.07.2019г. на
длъжност „администратор“, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на
исковата молба до окончателното и изплащане, на основание чл.261 вр. чл.128,т.2 от КТ;
́
4) за заплащане на сумата от 1816 лева, представляваща обезщетение за незаконно
отстраняване от работа за периода от 23.07.2019г. до 20.10.2019г., ведно със законната лихва
върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното и изплащане, на
́
основание чл.214 от КТ;
5) за заплащане на сумата от 1816 лева, представляваща обезщетение за претърпени
вреди от незаконно задържане на трудовата книжка за периода от 23.07.2019г. до
20.10.2019г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба
до окончателното и изплащане, на основание чл. 226, ал. 2 от КТ, предявен в условията на
́
1
евентуалност спрямо горния иск;
6) за заплащане на сумата от 2240 лева, представляваща обезщетение за претърпени
вреди от незаконно задържане на трудовата книжка периода от 01.11.2019г. до 14.02.2020г,
ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до
окончателното и изплащане, на основание чл.226, ал.2 от КТ.
́
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в горните части е неправилно и
незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати
нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценки и анализ на
доказателствата, в резултат на което е и необосновано. В нарушение на процесуалните
правила, е възприел безкритично показанията на свидетелката, разпитана по искане на
ответното дружество, без да отчете факта, че именно тя е отстранила незаконно ищцата от
работа, заявявайки и да си потърси заповедта за уволнение. Не е съобразено, че задължение
́
на работодателя е да връчи на работника по предвидения ред заповедта за прекратяване на
трудовия му договор, което в случая не е сторено.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на
друго, с което исковете и да бъдат уважени, ведно с присъждане на сторените разноски за
́
двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът – въззиваем
„Бранд хотели“ ЕООД, със седалище гр. Варна, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата, счита, че е неоснователна, настоява за потвърждаване на решението, претендира
присъждане на разноски.
В жалбата и в отговора те са направени искания за събиране на доказателства във
въззивната инстанция.
Въззивната жалба е допустима и следва да бъде приета за разглеждане в открито
съдебно заседание.
На въззивницата следва да се даде възможност в едноседмичен срок от връчване на
настоящото определение с писмена молба до съда, с препис за насрещната страна, да заяви
изрично дали обжалва и решението в частта му, с която е отхвърлен иска и по чл. 128, т. 2
́
КТ за заплащане на трудово възнаграждение за периода от 14.06.2019г. до 22.07.2019г. за
заеманата по трудов договор № 386 от 13.06.2019г длъжност „администратор“ в ответното
дружество, в частта му за разликата над присъдената с решението сума от 358, 13 лева до
претендираната сума от 746 лева. От жалбата това не става ясно. В първия абзац от жалбата
е посочено е, че решението се обжалва „изцяло в отхвърлителните му части“, а в
последващото изложение са изброени само частите, с които исковете по чл. 262 КТ, чл. 261
КТ; чл. 214 КТ и чл. 226, ал. 2 КТ са отхвърлени изцяло.
Водим от горното съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ, подадената от К. Г. Т. от гр. Варна, чрез процесуален
представител, въззивна жалба срещу Решение № 261637/10.12.2020 г., постановено по гр.
дело № 1983/2020 год. по описа на РС-Варна;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с. з. на 05.04.2021 год. от 14, 00 часа, за
която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им представители (чл. 39, ал. 1
ГПК) ведно с връчване на препис от настоящото определение;
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззивницата (ищца) К. Г. Т. в едноседмичен срок от
връчване на настоящото определение, с писмена молба до съда с препис за насрещната
страна, да заяви изрично дали обжалва и решението В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен
иска и по чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за периода от
́
14.06.2019г. до 22.07.2019г. за заеманата по трудов договор № 386 от 13.06.2019г длъжност
„администратор“ в ответното дружество, за разликата над присъдената с решението сума
от 358, 13 лева до претендираната сума от 746 лева.
УКАЗВА на въззивницата К. Г. Т., че при неизпълнение на горното в дадения срок,
ще се счита, че решението СЕ ОБЖАЛВА И В ТАЗИ ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3