РАЗПОРЕЖДАНЕ
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-16 състав в закрито съдебно заседание на тридесети септември
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА
като
разгледа търговско дело № 1635/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано
е по искова молба на „А.К.“ ЕООД, ЕИК********, предявена срещу „Ю.Ф.“ АД, ЕИК ******** и „Б.П." ЕАД, ЕИК********, за
прогласяване нищожността на постановление за
възлагане на недвижим имот от 30.05.2018 г. по изп. дело № 20157810400446 по
описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 и район на действие Софийски градски съд.
В исковата молба се твърди, че с постановление за възлагане на недвижим
имот от 30.05.2018 г. по изп. дело № 20157810400446 по описа на ЧСИ Г.Д., с
рег. № 781 в собственост на ответника и купувач на публична продан
„Ю.Ф.“
АД били възложени ¾ идеални части от правото на
собственост върху поземлен имот с идентификатор 81949.23.470 срещу цена от
988940 лева, което право на собственост принадлежало на длъжника по
изпълнението „Б.П."
ЕАД. С решение на СГС по частно гр. дело № 9643/2018 г. от 12.08.2019 г. подадена от друг участник в
публичната продан жалба по реда на чл. 435 ГПК била оставена без уважение и
постановлението влязло в сила, като предстоял въвод във владение на купувача. Постановлението
за възлагане обаче било нищожно поради противоречие със закона и поради
заобикалянето му.
При
дължимата служебна проверка на исковата молба съдът е констатирал
несъответствието й с изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл. 128, т. 2 ГПК.
В
определение № 28 от 23.01.2012 г. по ч. гр. д. № 497/2011 г., Г. К., І Г. О. на
ВКС, е разяснено, че защитата на длъжника срещу незаконосъобразни действия на
принудително изпълнение може да се осъществи чрез оспорване по исков ред на
материалната незаконосъобразност на принудителното изпълнение и чрез обжалване
действията на съдебния изпълнител когато се касае за процесуална
незаконосъобразност. По исков ред обаче не може да се установява
незаконосъобразност на изпълнително действие и всяко действие не може да се
обжалва както бе по отменения ГПК.
Материалноправните
предпоставки за законосъобразност на изпълнителния процес са съществуване на
изпълняемото право и принадлежност на имуществото, върху което е насочено
изпълнението на длъжника. Процесуалните изисквания са наличие на изпълнително
основание и изпълнителен лист, с които е обвързан съдебния изпълнител, точно и
законосъобразно изпълнение на процесуалните задължения и правомощия на съдебния
изпълнител.
Защитата
на длъжника за установяване незаконосъобразност на действията на съдебния
изпълнител - публична продан и въвод във владение е чрез обжалване действията
на съдебния изпълнител, но не и по исков ред. Нормата на чл. 435, ал. 2 ГПК
изрично предвижда възможност длъжникът да обжалва публичната продан поради
това, че наддаването не е извършено надлежно или защото имуществото не е
възложено на най-високата предложена цена. Съгласно чл. 496 ГПК, от деня на
влизане в сила на постановлението за възлагане купувачът придобива правото на
собственост в обема, принадлежал на длъжника. Нормата на чл. 496, ал. 3 ГПК изрично забранява оспорване на проданта по
исков ред, освен в случаите на чл. 490 ГПК - когато в проданта е участвало
лице, което не е имало право да участва и когато имота е възложен на лице,
което не е платило цената. Иск за
прогласяване нищожност на публичната продан и на постановлението за възлагане
законодателят не е предвидил. Целта е да се стабилизира публичната продан
предвид полученото от взискателя плащане и погасяване дълга на длъжника и за да
се стимулират третите лица да участват в публичната продан. Предвид този
обществен интерес такъв иск е недопустим. Когато е продаден имот, който не е принадлежал
на длъжника, защитата на третото лице-собственик е по исков ред, но чрез иск за
собственост, а не чрез оспорване на публичната продан и постановлението за
възлагане. В този случай поради това, че публичната продан на недвижим имот е
деривативен способ за придобиване, купувачът не придобива правото на
собственост, но това не прави публичната продан нищожна, а тя не произвежда
вещно действие.
Влязлото
в сила постановление за възлагане е самостоятелно изпълнително основание въз
основа на което купувачът се въвежда във владение. Той се извършва срещу
лицето, което се намира в имота. Ако то не е длъжника, то е могло да оспорва
публичната продан по чл. 435, ал. 4 ГПК или въвода във владение, съгласно ал. 5
от същия текст чрез иск за собственост, или владелчески иск. С решение № 45 от
03.02.2011 г. по гр. д. № 242//2010 г. на І гр. о., постановено по чл. 290 ГПК
е прието, че защитата на длъжника при нищожни и неправилни действия на частния
съдебен изпълнител по въвод във владение може да се осъществи освен чрез
обжалване действията му и чрез предявяване на владелчески иск по чл. 75 ГПК, а
не чрез иск за установяване нищожност на действия на частния съдебен
изпълнител. Този извод е основан на новия текст на чл. 358 ГПК, който допуска
владелческа защита за всеки, чието владение е отнето по нареждане, или със
съдействието на съдебния изпълнител независимо дали тези действия подлежат на
обжалване, и дали са обжалвани, а в производството съдът проверява тяхната
законосъобразност.
Или
в обобщение, новият ГПК осигурява различни средства за защита на длъжника,
срещу който ще се предприеме, или вече е предприето принудително изпълнение, но
с оглед защита интересите на взискателя и третите лица, наддавали в проданта, е осигурена стабилност на публичната продан
след изтичане на срока за обжалването й и извършения въз основа на нея
въвод във владение на купувача.
С
оглед дадените в цитирания акт на ВКС разяснения, на ищеца е указано да обоснове правен интерес от провеждане на
предявените искове, като посочи конкретни факти, които да обуславят нищожност
на публичната продан и въз основа на които да е допустимо прогласяване на
недействителността й (чл. 496, ал. 2 ГПК), както и внесе дължимата държавна
такса от 4 % върху цената срещу внасянето на която „Ю.Ф.“ АД се твърди да е
обявено за купувач - 988940 лева или 39557,60 лева.
Указанията са съобщени на „А.К.“
ЕООД на 16.09.2019 г., като съгласно правилото, установено в нормата на
чл. 60, ал. 5 ГПК, следва да се приеме, че даденият срок за отстраняване на констатираните
недостатъци на предявената искова молба е изтекъл в края
на работния 24.09.2019 год. – първи присъствен
ден след неприсъствения 23.09.2019 г.. До настоящия
момент, „А.К.“ ЕООД не е предприело действия в
изпълнение на указанията на съда. Не е релевирано и
искане по реда на чл. 63, ал. 1 ГПК, ето защо следва да понесе неблагоприятните последици от процесуалното си бездействие – връщане на
исковата молба, съгласно чл. 129, ал. 3 ГПК.
По изложените съображения, Софийският градски съд, VІ-16 състав,
Р А
З П О
Р Е Д И:
ВРЪЩА исковата молба, предявена от „А.К.“ ЕООД, ЕИК********,
срещу „Ю.Ф.“ АД, ЕИК ******** и „Б.П." ЕАД, ЕИК********, за прогласяване
нищожността на постановление за възлагане на недвижим имот от 30.05.2018 г. по
изп. дело № 20157810400446 по описа на ЧСИ Г.Д., с рег. № 781 и район на
действие Софийски градски съд и прекратява производството по търг. дело № 1635/2019
год. по описа на СГС, ТО, VІ-16 състав.
Разпореждането, на
основание чл. 129, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в
едноседмичен срок от връчването му на „А.К.“ ЕООД.
СЪДИЯ: