№ 223
гр. Търговище, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тодор Ив. Димитров
при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова
като разгледа докладваното от Тодор Ив. Димитров Административно
наказателно дело № 20223530200459 по описа за 2022 година
Постъпила е жалба от „Луцифер“ ООД, представляван от управителя
Е.К., чрез процесуален представител адвокат И. И., против НП № 38-0001185
от 02.06.22 година на Директор РД „АА“, гр. Русе, с което за нарушение на
чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвП и на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП е
наложено административно наказание -„имуществена санкция“ в размер на
3000.00 лева . Жалбоподателят моли съда, на основанията изложени в
жалбата да отмени НП. Редовно призован, се явява лично. Явява се и адвокат
И. И. Жалбата се поддържа, с молба НП да бъде отменено на посочените
основания. Претендирани са разноски.
Наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител. В
съпроводителното писмо към преписката, същият излага съображение, че
оспореното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Прави
възражение за прекомерност на претендираният адвокатско хонорар.
След запознаване на представените писмени материали по делото и
събраните в съдебно заседание писмени доказателства, съдът установи
следното: В обстоятелствената част на обжалваното НП, като адм. нарушение
извършено от жалбоподателя е описана следната фактическа обстановка - на
11.03.2022 година около 15.01 ч в гр. Разград, в адм. сграда на Областен отдел
1
„АА“ -Разград, при извършване на комплексна проверка и съставен
констативен протокол на транспортно предприятие “Луцифер“ ООД,
гр.Търговище извършващо превоз за собствена сметка на товари е
констатирано, че транспортното предприятие е допуснало до управление на
товарен автомобил водачът К.С.К. с ЕГН **********, който не притежава
удостоверение за психологическа годност. На дата 06.10.2021 г. водачът К.К.
е извършил превоз на товари за собствена сметка с товарен автомобил Скания
Р124 с рег. № Т0913ХТ от категория N3, като за този ден има изминати 224
км., видно от тахографски лист на водача за този ден, по маршрут Търговище
– Русе – Разград и обратно в Търговище, видно от Заповед от 06.10.2021 г.
За констатираното административно нарушение е съставен АН №
320870 от 11.03.22 г. , връчено на упълномощено лице-К.К.. АУАН е
подписан без възражения. Такива не са постъпили и по срока по ЗАНН. На
основание АУАН е издадено и обжалваното НП № 38-0001185 от 02.06.22 г.,
подписан и връчен също на упълномощено лице – К.К. на дата 21.06.22
година.
Жалбата е подадена чрез наказващият орган, процесуално допустима е
по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, а по същество основателна.
При проверка законосъобразността при издаване на НП, съдът
установи допуснати от наказващи орган съществени процесуални нарушения
и такива на материалния закон.
АУАН и НП следва да съдържат определени изрично изброени в чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити- описание на нарушението, дата и
място на извършване, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които
са били нарушени виновно. В случая е ангажирана
административнонаказателната отговорност на ООД“Луцифер“, за това, че
транспортното предприятие е допуснало осъществяването на дата 06.10.21
година превоз за собствена сметка на товари с товарен автомобил Скания с
рег. № Т0913ХТ, с водач К.К. и Заповед от 06.10.21 година, който водач не
притежава удостоверение за психологическа годност.
В НП е посочено, че с описаното адм. нарушение е нарушена
разпоредбата на чл.7а, ал.2, пр.3 от ЗАвП. Съгласно така посочената
разпоредба, същата вменява изисквания към лицензираните превозвачи, че
2
същите „...могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б,ал.1
от този закон и чл. 152, ал.1, т. 2 от ЗДвП“.
Така дефинирана, нормата на закона разкрива същността си на едно
общо правило за поведение, но по отношение на конкретни изисквания за :
възраст, правоспособност и психологическа годност, която препраща било
към Наредба по чл. 7, ал. 3 от ЗАвП, която в случая е Наредба №33 от
03.11.99 година за обществен превоз на пътници и товари на територията на
Република България, било тази по чл. 12б, ал. 1 , а именно Наредба № Н-18 от
27.06.08 година за условията и реда за извършване на превоз на пътници и
товари за собствена сметка, било според посоченото в чл. 152, ал. 1,т. 2 от
ЗДвП, респективно Наредба № 36 от 15.05.2006 година за изискванията за
психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и председатели
на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за
извършване на психологически изследвания.
Т.е. конкретните задължения за субектите се съдържат в друг закон и
съответно в друг подзаконов нормативен акт, какъвто обаче дори не е
посочен, а още по-малко конкретна разпоредба от него. Кое задължение и
дали въобще е от този подзаконов нормативен акт, за който съдът предполага,
че наказващия орган е имал предвид в акта и НП е следвало конкретно да са
спази, не става ясно от твърде общото описание в АУАН и НП, като в
конкретния случай и в акта, и НП е посочена само общата разпоредба, тази по
чл. 7а, ал. 2, пр.3 от ЗАвП, която нищо конкретно не вменява на наказания
субект.
Непосочването на описаните по-горе данни в НП са липса на
реквизитите по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което съставлява съществено
процесуално нарушение на административно производствените правила.
Обстоятелствената част на НП следва да съдържа всички основни факти,
релевантни за изясняване обективната страна на констатираното адм.
нарушение. Неизпълнението на това задължение от страна на АНО не може
3
да бъде санирано в съдебното производство. Неотразяване на всички
изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН в тази връзка, накърнява правото на
защита на привлеченото към адм. отговорност лице, лишавайки от
възможността да разбере в пълен обем вмененото му нарушение, поради
липсата на посочени съществени елементи от неговия състав - законните
разпоредби, които са били нарушени виновно.
При така изложеното по-горе, съдът намира НП за издадено при
допуснато съществено процесуално нарушение, поради което и следва да
бъде отменено, а жалбата уважена.
Относно възражението за протИ.речие на НП с Директива 2006/126 на
Европейският парламент и на Съвета от 20.12.2006г. - Правната рамка на
Европейския съюз обхваща така нареченото първично и вторично
законодателство, както и практиката на Съда на Европейския съюз.
Основните принципи, характеризиращи правната система на ЕС са
„прекия ефект" и „върховенството" на правото на ЕС, т.е. то може да бъде
пряко приложимо в съдилищата на държавите-членки на ЕС и законите на
държавите-членки на ЕС могат да бъдат обявени за неприложими, ако
протИ.речат на правото на ЕС.
Първично право на ЕС.
Първичното право на ЕС обхваща учредителните договори,
последващите изменения към тях, както и техните приложения, допълнения и
протоколи. Включват се и договорите за присъединяване на нови държави
членки към ЕС.
В своята цялост, първичното право определя основните принципи и
правила, на които се базира функционирането на ЕС. Урежда се
разпределението на правомощия, както и условията и реда за вземане на
решения в изпълнение на отговорностите за различните области на действие.
Вторичното право на ЕС.
Вторичното право на ЕС се основава на учредителните договори и
обхваща създадените от институциите на ЕС актове по смисъла на чл. 288 -
292 от Договора за функционирането на ЕС (ДФЕС). Това включва
директиви, регламенти, решения, препоръки и становища.
Регламентът е акт с общо приложение, който е задължителен в своята
4
цялост. Той се прилага пряко във всички държави-членки от момента на
влизането му в сила.
Директивата е законодателен акт, който обвързва по отношение на
постигането на определен резултат. Тя предоставя на държавите членки
възможността сами да изберат начина, по който да реализират поставената
обща цел. Директивата не е акт с пряко приложение и е необходимо да бъде
въведена в националните законодателства на държавите членки.
Предвид горното съдът намира това възражение за неоснователно.
По претенцията за разноски - в случая е направена такава претенция от
страна на жалбоподателя за сумата от 600 лева - платено адвокатско
възнаграждение, за което е депозирана и фактура. Представен е договор за
правна защита и съдействие от 28.06.2022г., в който е договорено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. и същото е отбелязано като платено с
превод по сметка. Съгласно чл. 63д, ал.1 ЗАНН в производствата пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по АПК е
регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се понасят и
плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е уважена и
обжалвания акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалваното
НП, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния
АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното
производство разноски. Доколкото от страна на АНОрган е направено
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
съдът намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18 ал.2 от Наредба
№1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията,
съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2 т.2 при интерес от 1000 лв.до
5
5000 лева минималното възнаграждение е в размер на 300 лв. + 7 % за
горницата над 1000 лв. В случая е видно, че договореното възнаграждение
съответства на размера на оспорваната имуществена санкция от 3000 лв. –
500 лв. без ДДС. Ето защо ИА“АА“ като разпоредител с бюджетни средства
следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 600 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 38- 0001185 от 02.06.22 година на Директор на РД
„АА“, гр. Русе, с което на „Луцифер“ ООД, представлявано от К.С.К., с което
за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. 3 от ЗАвП на основание чл. 96г, ал. 1, пр. 2
от ЗАвП е наложено адм. наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000
лева, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция “АА“ гр. София, да заплати на
„Луцифер“ ООД, представлявано от К.С.К., сумата от 600.00 лева разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от
съобщаването на страните за изготвянето му, пред Административен съд -
Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6