Решение по дело №2139/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 1969
Дата: 21 ноември 2018 г.
Съдия: Никола Дойчинов Дойчев
Дело: 20183100502139
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2018 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е  

гр. Варна, ……………………2018г.

 

В   И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена Петкова

                                                 ЧЛЕНОВЕ: Мариана Христова

                                 мл.с. Никола Дойчев

          

при секретар Галина Славова

като разгледа докладваното от мл.съдия Дойчев

в.гр. дело №  2139 по описа за 2018г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на глава ХХ-та ГПК.

Производството е образувано по подадена въззивна жалба от  „Енерго – Про Продажби“ АД с ЕИК: ********* против Решение № 3055/27.06.2018г. по гр.д. № 1432/2018г. на ВРС, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Т.И.Л. не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” сумата от сумата от 327.75 лева, представляваща ½ от сумата от 655.50 лева, а Р.И.В. не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, сумата от 327.75 лева, представляваща ½ от сумата от 655.50 лева, начислена на наследодателя на ищците – Т. Р. В. като корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 08.04.2017г. до 29.08.2017г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл.55, вх.1, ап.8, аб. № **********, кл. № **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Процесуалният представител на въззивната страна навежда твърдения, че ответното дружество черпи правото си да извърши корекция на сметката на абоната директно от разпоредбите на ЗЕ и ПИКЕЕ, поради което корекционната процедура имала своето основание. Посочва се, че отчетената електроенергия в СТИ е доставена и потребена от ищеца, остойностена по цени за технологични разходи, които са значително по-ниски от цената за електроенергия по отделно за всяка тарифа. Обосоновават се наличието на предпоставките на чл. 50 от ПИКЕЕ. Моли решението на ВРС да бъде отменено и да бъде поставено ново решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите страни Т.И.Л. и Р.И.В.. Излагат доводи срещу всяко възражение във въззивната жалба. Излагат се подробно обосновка защо не е налице законово основание за извършване на корекционна процедура; че процедурата по извършеното преизчисление е опорочена. Моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски за двете инстанции.

По предмета на така предявения иск с правно основание чл.124 ГПК:

Ищците Т.И.Л., ЕГН ********** и Р.И.В., ЕГН ********** са предявили срещу „Енерго - Про Продажби” АД, ЕИК *********, субективно съединени искове по чл.124, ал.1 от ГПК, както следва:

1. да бъде признато за установено по отношение на ответника, че Т.И.Л. не дължи сумата от 327.75 лева, представляваща ½ от сумата от 655.50 лева, начислена на наследодателя на ищеца – Т. Р. В.като корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 08.04.2017г. до 29.08.2017г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл.55, вх.1, ап.8, аб. № **********, кл. № **********;

2. да бъде признато за установено по отношение на ответника, че Р.И.В. не дължи сумата от 327.75 лева, представляваща ½ от сумата от 655.50 лева, начислена на наследодателя на ищеца – Т. Р. В. като корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 08.04.2017г. до 29.08.2017г. за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл.55, вх.1, ап.8, аб. № **********, кл. № **********.

В исковата молба се излага, че наследодателката на ищците Т. Р. В. е била потребител на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл.55, вх.1, ап.8, аб. № **********, кл. № **********. Твърди се, че ищците са приели наследството на Т. Р. В., починала на 27.03.2016г. През м. януари 2018г. ищците установили, че на абоната е начислена сумата от 655.50 лева с разяснения, че служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД са направили проверка, съставили са констативен протокол и са извършили корекция на общо начисленото количество електрическа енергия за периода 08.04.2017г. до 29.08.2017г. Ищецът твърди, че сумата е начислена неправомерно. Оспорва да е доставено и потребено посоченото количество ел. енергия.

По делото е постъпил отговор от ответната страна в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен, за което излага подробни съображения. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор продажба на ел. енергия. Твърди, че процесната сума  е стойността на реално потребено количество електрическа енергия, за което е извършена служебно коригиране на сметката на основание чл.50 от ПИКЕЕ.  Сочи се, че на 29.08.2017г. е извършена проверка в обекта на ищеца, за която е съставен констативен протокол, съгласно който била отчетена електроенергия в регистър 1.8.3.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен КП № 1201851/29.08.2017г. от който се установява, че на адреса на потребление в гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 33, вх. 1, ап. 8 на абонат с кл. № **********, е осъществена дейност по демонтиране на СТИ № 1114021667137191 със следните показатели към деня на демонтирането: нощна тарифа 1.8.1 – 000411 квч, дневна тарифа – 1.8.2 – 000845 квч, върхова тарифа 1.8.3 – 003967 квч и сумарен регистър 1.8.0 – 005223 квч. Демонтираният електромер е бил изпратен за експертиза в Български институт по метрология, като на мястото на подменения електромер е поставен нов с фабр. № 1115031700818342 с показание на всички тарифи – „0.00“. Констатациите от проверката се потвърждават, включително от приетата по делото съдебно-техническа експертиза.

В т. 5 от протокола за техническа проверка №49/08.01.2018г. на БИМ – РО Русе, наименована „Техническо състояние на частите и механизмите, защитени от нерегламентиран достъп“, е посочено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера. Още е констатирано наличие на преминала ел.енергия по невизуализирания регистър по тарифа 1.8.3 в размер на 0003697,3 квч. Констатациите от метрологичната проверка се потвърждават и от приетата по делото съдебно-техническа експертиза.

Съгласно писмено становище от 17.01.2018г., подписано от специалист „ЕК” и от началник отдел „КЕК” към въззивното дружество, е одобрено начисляване допълнително общо количество ел. енергия в размер на 3967квч за периода от 08.04.2017г. до 29.08.2017г., на основание чл. 50 от ПИКЕЕ и софтуерен прочит на паметта на СТИ. Въз основа на това е изготвена фактура №**********/18.01.2018г. за периода 08.04.2017г. до 29.08.2017г., на стойност 655,50 лева.

По делото е приета съдебно – техническата експертиза, изготвена от в.л. Л. Б., която съдът определя като компетентно и обективно изготвена. От нея се установява, че подмененият електромер тим МЕ162 е параметризиран от производителя да отчита консумираната ел.енергия от битови абонати по две тарифи - дневна, която се записва в регистър 1.8.2 и нощна тарифа – в регистър 1.8.1., като в България не се ползва трета тарифа за битови абонати. При нормална работа на измервателния уред, преминалата ел. енергия през измервателната му система, се визуализира на дисплея и се записва в съответния дневен и нощен регистър в зависимост от часовата зона, в която е отчетена енергията. Заключението пояснява, че регистър 1.8.3 отчита, тъй нар. върхова енергия, която е предназначена само за  стопански абонати, което означава, че след като има налични показания в регистър 1.8.3 при битов клиент и тези показания не са визуализирани на дисплея по дневната (1.8.2.)  и нощната (1.8.1) тарифа, то е налице нарушение на нормална работа на измервателния уред. Експертизата установява, че в регистър 1.8.3, в който е отразена процесната ел. енергия в размер на 3967,3 кВч не се визуализира на дисплея на СТИ, поради което не е отчетено, не е фактурирано и не е остойностено през отчетния период 08.04.2017г. до 29.08.2017г, тоест не е от редовен отчет. В този смисъл експертизата посочва, че количеството ел.енергия от 3967,3 кВч, натрупана в скрития регистър 1.8.3, е вследствие на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация (в програмата за тарифиране ) на СТИ. Вещото лице посочва, че метрологичните характеристики на подменения електромер отговарят на изискванията за точност при измерването на електрическата енергия, но не и техническите характеристики, предвид извършената манипулация на програмата за параметризация на електромера. Няма документирано наличие на неправомерно хардуерно вмешателство върху измервателната схема, нито е променена схемата на свързване на СТИ с електрозахранващата мрежа. В заключение експертизата посочва, че са налице техническите предпоставки за извършване на допълнително начисляване на ел. енергия по чл. 50 от ПИКЕЕ.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Не е спорно, че ищците (като наследници на Т. Р. В.) и ответникът са обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия при общи условия, по силата на който ищците са потребители на ел. енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и чл. 4, ал. 1 от ОУ към договора за продажба на ел.енергия с обект на потребление с клиентски № **********.

Спорните въпроси по делото са дали ответникът има законово основание да извършва едностранна корекция и налице ли е действаща нормативна уредба, респ. приложима ли е чл. 50 от ПИКЕЕ, обн. ДВ., бр. 98/12.11.2013 г., в настоящите отношения между страните, включително налице ли са всички елементи от фактическия състав на чл. 50 от ПИКЕЕ. Провеждането на пълно и главно доказване по отношение на посочените спорни правнорелевантни факти е възложено в тежест на ответника, с оглед на обстоятелството, че срещу него е предявен отрицателен установителен иск.

В процесния случай следва да се провери дали са приложими ПИКЕЕ, приети от Държавната комисията за енергийно и водно регулиране (сега КЕВР), обн. в ДВ  бр. 98/12.11.2013 г. в изпълнение на законовата делегация по смисъла на чл.83 ал.2, изр. 2-ро от ЗЕ с решение по т.3 от Протокол №147/14.10.2013 г. на основание чл.21 ал.1 т.9 вр. с чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ. На съда е служебно известно, че с Решение № 1500/ 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., обнародвано в ДВ бр. 15/14.02.2017 г, са отменени Правила за измерване на количеството електрическа енергия /ПИКЕЕ/, обн. в ДВ бр. 98 от 12.11.2013г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51 от този акт. Следователно разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 29.08.2017г. год, което е след отмяната на гореописаните разпоредби от ПИКЕЕ. Съгласно чл. 195, ал. 2 от АПК, правните последици, възникнали от подзаконов нормативен акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение. Към настоящия момент КЕВР, по предложение на енергийните предприятия, не е приела нови ПИКЕЕ на мястото на отменените норми по реда на чл. 83, ал. 2, изр. 2 от ЗЕ, поради което енергийните предприятия не могат да се ползват от собственото си бездействие като запълнят по друг начин съществуващата към момента нормативна празнота на обществените отношения като процесното.

Поради това, към момента на проверката – 29.08.2017г., а и понастоящем липсва приложима нормативна уредба (процедура), по силата на която да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Това е така, защото с решението на ВАС е отменена включително разпоредбата на чл.47 от ПИКЕЕ, регламентираща специалните изискванията към констативния протокол (оправомощно лице да го състави, изискуем брой свидетели при отсъствие на абоната и т.н.), който е елемент от фактическия състав пораждащ правото на оператора на разпределителната мрежа да извърши едностранна корекция. След отмяната на чл. 41 - 47 от ПИКЕЕ липсва също ред и предпоставки за извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ. Отпаднало е и действието на заключителните и допълнителните разпоредби, регламентиращи използваните понятия, както и приложенията, определящи общата точност и допустимите граници на грешката. Отмяната на чл. 1-47 от ПИКЕЕ не може да бъде заместена по аналогия с правни норми, съществуващи в други източници на правото. А действащите чл.48 – 51 от ПИКЕЕ не могат да запълнят обема на възложеното с чл. 83, ал.2, изр.2 вр. ал.1, т.6 от ЗЕ правомощие на КЕВР. Чл.48 – 51 от ПИКЕЕ регламентират материалноправните предпоставки при наличието на които може да бъде извършена едностранната корекция, но не определят процедурата, респ. реда и условията за извършване на корекционната процедура при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно извършените от ответника в тази връзка действия към 29.08.2017г. не са изрично регламентирани от закона, поради което и не са основани на закона. Доколкото законодателят не е предвидил друга процедура и ред, освен този по ПИКЕЕ, по който да се извърши проверката и коригирането на сметката, то доставчикът няма правомощия да извършва такива действия на друго непредвидено в закона основание, поради което извършването им няма юридическа стойност. Този извод се налага и предвид строгата регулация и държавен контрол над енергийния сектор с цел да бъдат защитени потребителите от неправомерни действия на монополистите.

С оглед действието занапред на решението на Петчленния състав на ВАС и поради съществуващата законова делегация в чл.83 от ЗЕ, до приемането на нови ПИКЕЕ, които да съответстват на тази делегация, нито операторът на разпределителната мрежа, нито ответникът, могат да се ползват от корекционната процедура по 50 от ПИКЕЕ, за която към датата на проверката на 29.08.2017г., е липсвал ред за извършването й. Ето защо, съдът приема, че към 29.08.2017г., правото на „Енерго-про продажби“ АД да начисли исковата сума в размер на 655.50 лв на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката извършена на тази дата, следва да се отрече изцяло. Предвид липсата на нормативно уредена процедура по осъществяване на едностранна корекция, е ненужно да се изследват материалните предпоставки на чл. 50 от ПИКЕЕ. Същевременно по делото не е наведено, съответно доказано, наличието на друго основание, което е годно да породи в полза на въззивника твърдяното от него право за начисляване и претендиране на процесната сума.

В заключение, съдът намира, че ответникът не успя да докаже своите възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, поради което, исковата претенция се явява основателна.

Предвид съвпадението на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези на първоинстанционния съд, а решението на последния, с което е прието, че ицщите не дължат на ответника сумата от 655.50 лева, представляваща корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на електроенергия за периода от 08.04.2017г. до 29.08.2017г. за обект кл. № ********** и аб. № **********, следва да бъде потвърдено.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на всяка въззиваема страна сумата от 300.00 лева, разноски пред въззивната инстанция – заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 3055/27.06.2018г. по г.р.д. № 1432/2018г. по описа на Районен съд-Варна.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Енерго – Про Продажби“ АД ЕИК:********* да заплати на Т.И.Л., ЕГН ********** сумата от 300.00 (триста) лева разноски пред настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Енерго – Про Продажби“ АД ЕИК:********* да заплати Р.И.В., ЕГН ********** сумата от 300.00 (триста) лева разноски пред настоящата инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: