№ 7827
гр. София, 20.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ М. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110108347 по описа за 2024 година
Подадена е жалба от С. С. срещу отказ, обективиран в писмо с изх. № ПО-15-127/5.1.2024г.
на началника на ОСЗ Западна по заявление за издаване на решение по чл.19, ал.17, т.1
ППЗСПЗЗ: на основание на влязлото в сила решение по ал. 8 общинската служба по
земеделие постановява решение за стойността на обезщетението: 1. със земя, а за разликата
до пълния размер на дължимото обезщетение - с поименни компенсационни бонове
съобразно определения коефициент за общината по ал. 16.
Жалбоподателят сочи, че е подал молба до началника на ОСЗ Западна за издаване на
решение по чл.19, ал.17, т.1 ППЗСПЗЗ. Получил по пощата изричен отказ, обективиран в
писмо с изх. № ПО-15-127/5.1.2024г. на началника на ОСЗ Западна, въпреки съществуването
на предпоставките за издаване на исканото решение.
С определение от 1.2.2024г. по адм.д. № 1009/24г. АССГ прекратил производството и
го изпратил на СРС на основание §19, ал.1 ПЗР ЗИД АПК.
Съобразно практиката на ВАС искането за издаване на актове по чл. 19, ал. 16 и 17, т. 1
ППЗСПЗЗ се разглежда по реда за отказ за издаване на административни актове. Решенията
по чл. 19, ал. 16 и ал. 17 от ППЗСПЗЗ по своята природа са преди всичко правни актове –
изрични властнически волеизявления, дължими от съответния орган и издадени в
изпълнение на закона. Именно като такива правни административни актове, неиздаването
им, респ. неизпълнението от страна на органа на задължението му да приложи закона като
се произнесе чрез изрично волеизявление, следва да се разглежда като отказ да бъде издаден
административен акт.
Съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен предвиденото в §
19 ЗИД АПК изключение от общата подсъдност, не може да бъде тълкувано разширително.
Определящо за подсъдността е естеството и съдържанието на обжалвания акт, както и
автора му, а не обстоятелството, че имат за предмет земеделска земя.
1
В случая молбата до началника на ОСЗ Западна няма за предмет спор относно собствеността
на земеделска земя, а искане за определяне на размер на обезщетение по реда на чл.19,
ал.17, т.1 ППЗСПЗЗ – със земя и при необходимост с поименни компенсационни бонове.
Производството относно възстановяването на собствеността по реда на ЗСПЗЗ е
приключило и не е предмет на подадената жалба. Предметът на подадената жалба е свързан
с конкретизиране на определения вече размер на обезщетението по реда на чл.19, ал.8
ППЗСПЗЗ, което конкретизиране следва да се случи по административен ред от
административен орган. Касае се за административна услуга във връзка с имот, за който не е
възможно да бъде възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Видно е, че предвид органа, издал акта,
естеството и съдържанието му, обжалваният акт не попада в изключението на подсъдността
по §19, ал.1 ПЗР ЗИД АПК.
Воден от горното и на основание чл. 135, ал. 4 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 8347 по описа за 2024 година по описа на СРС,
32 състав.
ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ с АССГ относно жалба от 30.1.2024г. срещу
отказ, обективиран в писмо с изх. № ПО-15-127/5.1.2024г. на началника на ОСЗ Западна по
заявление за издаване на решение по чл.19, ал.17, т.1 ППЗСПЗЗ
ИЗПРАЩА ДЕЛОТО на ВКС, за разглеждане от смесен състав на ВКС и ВАС.
Определението не подлежи на обжалване
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2