РЕШЕНИЕ
№ 70
гр. ХАСКОВО , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на
седми юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Д.Й. Х.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500362 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена
от „ ЕВН България Електроснабдяване”, ЕАД гр. Пловдив.
С Решение № 260047/05.04.2021 г., постановено по гр.д. № 508/2020 година, РС
Харманли е отхвърлил като неоснователен предявения от „ ЕВН България
Електроснабдяване”, ЕАД гр. Пловдив против А. И. С. от с.***, обл. Хасково иск с правно
основание чл.422 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД за признаване за установено
по отношение на ответника С. съществуването на вземане на ищеца за сумата от общо
328,66 лв., представляваща допълнително начислена ел.енергия за периода 02.11.2017 г. –
08.06.2018 г. и за сумата от общо 20.97 лв. представляваща лихва за забава за периода от
16.10.2018 г. до 20.10.2019 г., ведно със следващата се законна лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението на 21.10.2019 г. до окончателното й изплащане, за което
е издадена Заповед № 657/22.11.2019 г. по чл.410 ГПК от ГПК по ч.гр.д. № 1190/2019 г. по
описа на РС Харманли.
Недоволен от постановеното решение е останал „ ЕВН България
Електроснабдяване”, ЕАД гр. Пловдив, който чрез процесуалният си представител обжалва
същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният съдебен акт, поради
неговата необоснованост, материална незаконосъобразност и допуснати нарушения на
процесуалните правила. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на решаващият
1
съд,че не са налице предпоставки за корекция на сметката. Твърди,че неправилно съдът
приел, че след като не е доказано по надлежния ред виновно поведение на потребителя, то
не били налице и основания за корекция на сметката. Този извод на съда противоречал и на
константата практика на ВКС. Моли съда да постанови решение, с което да отмени на
атакуваното решение и постанови друго по същество на спора, с което да уважи предявения
иск. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.
В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата.
С писмено становище вх. № 1747/05.07.2021 г. въззивникът поддържа подадената
въззивна жалба по изложените в нея доводи.
В съдебно заседание въззиваемата, чрез особения си представител адв. А. оспорва
подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Харманли решение е правилно и
моли то да бъде потвърдено. Моли да бъде изплатено възнаграждение за особения
представител за въззивната инстанция.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
констатира следното от фактическа страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по
същество е неоснователна. Постановеното от първоинстанционният съд решение е правилно
и следва да бъде потвърдено.
В съдебно заседание, проведено на 07.07.2021 г. адв. А. прави искане за заплащане на
възнаграждение в качеството й на особен представител за въззивната инстанция. Т.като при
образуване на делото не е указано на въззивника да внесе възнаграждение за особен
представител, което е дължимо от него, с настоящото решение същия следва да бъде осъден
да заплати на адв. А. сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за особен
представител за въззивната инстанция
РС Харманли е сезиран с иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 от
ЗЗД, вр. чл.86 от ЗЗД за предявен от „ ЕВН България Електроснабдяване”, ЕАД гр. Пловдив
против А.И.С. от с.***, обл. Хасково за признаване за установено по отношение на
ответника С. съществуването на вземане на ищеца за сумата от общо 328,66 лв.,
представляваща допълнително начислена ел.енергия за периода 02.11.2017 г. – 08.06.2018 г.
и за сумата от общо 20.97 лв. представляваща лихва за забава за периода от 16.10.2018 г. до
20.10.2019 г., ведно със следващата се законна лихва върху главницата, считано от подаване
на заявлението на 21.10.2019 г. до окончателното й изплащане, за което е издадена Заповед
№ 657/22.11.2019 г. по чл.410 ГПК от ГПК по ч.гр.д. № 1190/2019 г. по описа на РС
Харманли.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими
към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и
2
законосъобразен извод, че предявения иск е неоснователен и недоказан, поради което е
отхвърлил същия. Изложените от районния съд мотиви се споделят от настоящия съдебен
състав.
Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на
отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на
остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и
той е, че дружество ищец не може едностранно да коригира отчетените показатели на
ел.енергия без да установи ,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от
потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния
период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н.
В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът да
обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в
приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е, още, че
поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на
потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1
от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с
електрическа енергия. Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на
сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на
констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания
в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Приема се, че щом не е
доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане, въпреки
положена грижа от лицензианта чрез монтиране и поддържане в изправност на средства за
търговско измерване и назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на
измервателните средства, то едностранната корекция е недопустима. Но дори и такова да се
установи безспорно, размерът на неотчетената, а дори и изцяло отклонената от отчитане
енергия, подлежи на доказване като фактическо реално потребление. Приемането на
правила за корекция на потребената ел.енергия за минал период от време не променя
направеният по -горе извод от съда,че доставчикът на ел.енергия следва да докаже за всеки
един отделен случай неправомерната манипулация от страна на абоната, момента на
осъществяване на последната и периода на погрешното измерване, както и реално
консумирана енергия, за да ангажира отговорността на потребителя. Съдът намира за
недопустимо едностранно, с приемането на правила,т.като в закона това не е предвидено,
да се въвежда обективна отговорност на потребителя. Следва да се отбележи и това,че СТИ
на ел.енергията е собственост на разпределителното дружество, което го монтира на
определено от него място, стопанисва се и се поддържа винаги технически изправно от
него.Достъп до СТИ имат само служители на дружеството,без такъв да е гарантиран на
потребителите. Следователно основната отговорност по поддръжката,изправната работа на
СТИ,отчетността на същите и т.н. по законов път е възложена именно на
електроснабдителното дружество,без да е възможно в тази насока да се ангажира поведение
3
от страна на купувача на ел.енергия,който впрочем няма и подобни задължения.
Изискуемото му поведение в рамките на договора с доставчика по отношение на
техническата инфраструктура на ел.мрежата и устройствата й е за бездействие. Тези
отговорности на дружеството са конкретно проявление на принципа на защита на
потребителя по чл.2 ал.ІІ от ЗЕ,поради което й последния няма възможности за достъп до
СТИ. Отговорностите поради това са прехвърлени именно на крайния снабдител, който е
длъжен по всяко време да осигурява коректното отчитане на действително потребената
ел.енергия,и да вземе мерки както при по-ниско отчитане,така и при завишено отчитане на
същата. Очевидно в нарушение на тези принципи е чл.48 ал.І от ПИКЕЕ,който автоматично
прехвърля риска и последиците дори от елементарна повреда в отчитащото устройство в
отговорност на потребителя, която последният следва да репарира в полза на доставчика.
Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно
отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя.
Дружество ищец е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство,
поради което същия следва да полага необходимите грижи за правилното функциониране на
измервателното устройство, като констатираните неизправности бъдат своевременно
отстраняване и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя.
В конкретният случай при извършената на 08.06.2018 г. е констатирано,че дисплеят на
електромера не свети. Това, според заключението на ВЛ води до получаване на захранване
от абоната, но консумираната ел.енергия не може да се отчита от измервателното
устройство. Отразеното техническо състояние е резултат на техническа неизправност без
външно неправомерно въздействие върху електромера. Посочено е също в заключението,че
отчитането на потребената ел.енергия за обекта се извършва на второ число на месеца. Дори
в полза на жалбоподателя да се приеме,че е достатъчно да бъде установено неизправност на
измерващото устройство, то отново не са налице основания за ангажиране отговорността на
потребителя. И това е така, защото при ежемесечно отчитане на второ число на месеца е
следвало своевременно да бъде констатирана техническата неизправност и отстранена
същата, а не да се извършва преизчисляване произволно шест месеца назад. Още повече,че в
заключението си ВЛ сочи,че за въпросният електромер, който е индукционен тип не може
да се установи точен товаров профил и не може да се установи началният момент на
неточното отчитане на ел.енергията. Т.е повредата може да е настъпила ,както
непосредствено преди проверката, така и в един по-ранен период от време. Това обаче не е
безспорно установено и не може произволно да бъде извършвано допълнително
начисляване за максималния период шест месеца. След като ищецът, чието задължение е, не
е положил необходимите грижи за правилното функциониране на измервателното
устройство то той не може да черпи права от собственото си бездействие.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260047/05.04.2021 г. на РС Харманли, постановено
по гр.д. № 508 по описа на съда за 2020 година.
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град Пловдив, район Централен, ул.”Христо Г.Данов” №37, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. М.А. К., АК Хасково, гр.**** сумата от 300 лв. представляваща
възнаграждение за особен представител за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5