Р
Е Ш Е Н И Е
№
260048/13.11.2020 г.
гр.Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично заседание, проведено на четиринадесети септември, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
ГЕОРГИ ГРЪНЧЕВ
при секретаря
П. Паскалева
прокурора
Вилен Мичев
разгледа
докладваното от съдия Павлина Димитрова НДВ
№ 233 по описа на съда за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНЧХД № 334/2019г. по описа на Окръжен съд
-Шумен, по което с решение №
108/04.12.2019г е изменена присъда №
33 от 18.09.2019г., постановена по НЧХД № 1350/2019г. от РС-Шумен,
като е преквалифицирано деянието
от престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл. 146 от НК в
такова по чл.146, ал. 1 от НК и подсъдимото лице е оправдано да е нанесло обидата
публично.
С първоинст. съдебен акт подсъдимият Ю.С.Р. е бил признат за виновен
в това, че на 06.02.2019г. в гр. Шумен, в открито съдебно заседание
по НЧХД №2575/2018г. по описа на Районен съд - Шумен, публично
унизил честта и достойнството на Йордан Иванов Р. - престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл. 146 от НК, като на основание чл. 78а,
ал. 1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание -глоба размер на 1000 лв. Районният съд го е осъдил
и да заплати на Йордан Р. сумата от 1000 лева, представляваща граждански иск
за неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва,
считано от 06.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил
иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и
недоказан.
В искането за
възобновяване на наказателно дело се навеждат основанията по чл.422, ал.1, т.5, вр чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Главният прокурор на Република
България оспорва законосъобразността на постановеното решение, като заявява
допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, намира същите за
съществени по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК , като моли на основание
чл.422, ал.1, т.5 за възобновяване на наказателното производство по ВНЧХД № 334/2019г.
на Окръжен съд – Шумен и отмяна на
постановеното от този съд решение № 108/04.12.2019г., както и на първоинстанционната
присъда № 33/18.09.2019г. по НЧХД № 1350/2019г. на Районен съд - Шумен в
осъдителните им части и признаване на Ю.С.Р. за невиновен да е извършил
престъпление по чл. 146, ал.1 от НК, респ. да бъде оправдан на основание чл.
304 от НПК по така възведеното му обвинение.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура -
Варна поддържа изцяло искането на Главния прокурор, което счита за основателно
и моли за неговото уважаване.
Осъденото
лице Ю.Р., се явява лично и се представлява от адв. Петър Христов /АК-Шумен/,
който изразява становище за основателност на искането, като моли същото да бъде
уважено. Осъденото лице Р. моли да бъде допуснато възобновяване на
производството и бъде оправдан по възведените му обвинения, като се възстановят
и направените от него разноски.
Варненският
апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на Главния прокурор,
съобрази изразените в съдебно заседание становища на страните и след цялостна проверка
на материалите по делото, направи следните констатации:
Искането
за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от
компетентен орган - Главният прокурор на Р България и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен
срок, считано от деня на влизане в сила на съдебния акт, който ден съвпада с
датата на постановяване на решението, поради липсата на законова възможност за
касационно обжалване, и има за предмет съдебен акт от категорията на визираните
в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5
от НПК - решение,
което не подлежи на проверка по касационен ред.
Разгледано
по същество, искането за възобновяване на наказателното дело е основателно.
С присъда № 33 от 18.09.2019г., постановена
по НЧХД № 1350/2019г. Шуменският районен съд е признал подсъдимия Ю.С.Р.
за виновен в това, че на 06.02.2019г. в гр. Шумен, в открито съдебно
заседание по НЧХД №2575/2018г. по описа на Районен съд - Шумен, публично
унизил честта и достойнството на Йордан Иванов Р. - престъпление по чл.
148, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с чл. 146 от НК, като на основание чл. 78а,
ал. 1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба размер на 1000 лв.
Със същата присъда е осъдил подсъдимия Ю.Р.
да заплати на ч. тъжител Йордан Р. сумата от 1000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от
06.02.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил иска в
останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и
недоказан.
Първоинстанционната присъда е била
обжалвана и изменена от ОС-Шумен с решение №
108/04.12.2019г. по ВНЧХД № 334/2019г. по описа на съда, който е
преквалифицирал деянието от престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК във
вр. с чл. 146 от НК в такова по чл.146, ал. 1 от НК, като го оправдал за
това, обидата да е нанесена публично; потвърдил е присъдата в останалата й
част. Въззивният съд е приел, че инкриминираните
изрази „абсолютно доказан престъпник“ и „криминална личност“ са унизили
честта и достойнството на частния тъжител Йордан Р..
Така направените правни изводи и от двете
редовни съдебни инстанции са незаконосъобразни, доколкото не почиват на
правилна интерпретация на събраните по делото доказателства относно основния
извод за наличие на обективна и субективна съставомерност на
действията/изреченото от подс.Юл.Р..
От фактическа страна по делото е
установено, че частният тъжител Йордан Р. и подсъдимият Ю.Р. били съседи. До
месец януари 2019г. двамата живеели в един вход на жилищна кооперация,
находяща се в гр.Шумен, ул. „Жечко Спиридонов“ №5. Частният тъжител и
съпругата му - св. Моника Тодорова Малинова-Русева обитавали апартамент на
втория етаж, а подсъдимият - на първия етаж. Отношенията между подсъдимия Р.
и живущите в сградата, включително и семейството на тъжителя, трайно
се влошили, възниквали често конфликтни ситуации. През 2018г. подсъдимият Ю.Р.
депозирал частна тъжба срещу Йордан Р., въз основа на която било образувано
НЧХД № 2575/2018г. по описа на Районен съд - Шумен. В последното открито
съдебно заседание по делото на 06.02.2019г., след даване ход за съдебни
прения била дадена думата и на подсъдимия, в качеството му на частен
тъжител и граждански ищец по НЧХД № 2575/2018г. Тогава той-Ю.Р. заявил
пред съда, в присъствие на секретаря, подсъдимия, адвокат Петър Христов и
адвокат Силвия Тодорова, че Йордан Иванов Р., който по наказателното дело
участвал като подсъдим, се води в криминалистичната картотека на МВР за
абсолютно доказан престъпник и криминална личност, на основание ЗМВР и
Наредбата за реда за извършване и снемане на полицейска регистрация. Ю.Р.
се солидаризирал с позицията и изводите на държавното обвинение, което на
02.10.2007г. успяло да докаже, че Йордан Р. е абсолютен престъпник, който
е такъв и към настоящия момент /деня на заседанието/, тъй като не се е
превъзпитал и отново е извършил друго престъпление от частен характер.
Видно от справка № 172900-10269 от
17.07.2019г. на РУ гр. Шумен, към 06.02.2019г. по отношение частния тъжител
Йордан Иванов Р. няма извършвана полицейска регистрация /заличавана или
налична/. Към същата дата е имало един влязъл в сила на 17.10.2007г.
съдебен акт — присъда по НОХД № 1153/2007г. на Районен съд - Нови пазар, с
която му е било наложено наказание „пробация“, за престъпление по чл.
343в, ал. 2 от НК. За това осъждане на 25.04.2010г е настъпила
реабилитация по право, съобразно разпоредбата на чл. 88, ал. 1 във вр. с
чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК.
Въпреки чистото съдебно минало на Юл. Иванов
Р. към датата на провеждане на съдебното заседание, не може да се приеме,
че използваните от подсъдимия Юл. Сн.Р. изрази
„абсолютно доказан престъпник“ и „криминална личност“ са неприлични,
вулгарни и цинични. Същите представляват общоприети термини, описващи
лице, което извършва престъпление, нарушава закона, извършва
общественоопасни прояви.
Пледирайки в съдебно заседание,
подсъдимият Ю.Р. е изразил мнението си с цел да защити своите права и законни
интереси като страна в процеса. Той е упражнил свои процесуални права,
гарантирани му от Конституцията на РБ и НПК - да изрази своето мнение
свободно в хода на съдебните прения. Подсъдимият не насочва своите изявления
нито пряко към засегнатия, нито към широката общественост, а към съда. Той не
цели да накърни честта, достойнството и доброто име на ищеца. Не цели да
нанесе обида и да засегне чувствата, достойнството или доброто име на
адресата, а да получи сам защита. Неговата цел е да защити, независимо
дали има основания или не, свои лични интереси пред съда. Инкриминираните
изрази са изречени в открито съдебно заседание, с цел защита правата на
страна в процеса и поддържането на определена защитна теза, като съдът е
този, който ще я приеме за доказана или отхвърли, като изложи мотиви
затова в съдебния си акт.
Реализирайки тези свои права, подсъдимият Ю.Р.
не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна състава
на престъплението обида, поради което незаконосъобразно е бил признат
за виновен. Не е налице умисъл за извършване на инкриминираното деяние,
тъй като у подсъдимия не са се съдържали представи, че инкриминираните
изрази имат унизителен характер.
От обективна страна изпълнителното деяние
по чл. 146, ал.1 НК се извършва чрез думи или чрез действие, с което субектът
изразява своята отрицателна оценка за личното достойнство на обидения. При
обидата чрез думи деецът казва нещо унизително за достойнството на
обидения, като се използват унизителни от гледна точка на господстващия
морал епитети.
Съдебната практика е установила, че при
преценката за обидната форма на извършеното трябва се изхожда не само от
субективното възприятие на засегнатия, а от обективен критерий - от
общоприетите морални и обществени разбирания за необходимо отношение към
другите членове на обществото. За да е налице обида, следва да бъдат
казани в присъствието на пострадалия думи, годни да накърнят достойнството
му, които според съвременните обществени стандарти са неприлични, вулгарни
и цинични. Наред със субективната преценка на пострадалия се изисква
обективно казаното или извършеното да е унизително, т.е. да е генерално
неприемливо за обществото, да е неприлично, непристойно, грубо, цинично.
Обидата не е просто неучтивост, неспазване правилата на приличието или
проява на недостатъчно възпитание. Неделикатността в изразите и обноските не
винаги е с обиден умисъл и съдържание. За да бъде съставомерна като обида,
негативната оценка към личността на пострадалия трябва да бъде в груба и
крайна форма, която и поради това е обществено неприемлива. Оценката за
това дали употребената дума е обективно обидна следва да се прави от съда,
в контекста на данните по делото, както и на общоприетите в обществото
морални норми. Несъставомерно е деянието, ако целта
преследвана от дееца е да се дадат правдиви свидетелски показания, да се
обслужат изискванията на наказателния процес, да се изпълни граждански
дълг или да се реализира конституционното право на жалба срещу действие на
държавни органи. В този смисъл - Решение № 238 от 23.04.2014 г. по к.н.д.
№ 496/2014 г. на ВКС, Решение № 251 от 10.05.2010 г. по к.н.д. № 161/2010
г. на ВКС.
Недопустимо е начинът на мислене и даването
на становища, съдържащи преценка да се подвежда под наказателна отговорност.
На правото на лична чест и достойнство
пряко противостои свободата на словото, правото на мнение, разпространявано
чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин,
провъзгласено в ЕКЗПЧОС /чл. 10/ и конституционно гарантирано /чл. 39-41
от Конституцията на РБ/.
Ето защо, като са приели, че подсъдимия с
инкриминираните изрази е осъществил състава на престъплението обида и са го
признали за виновен, редовните съдебни инстанции са извели неверни правни
изводи и са приложили неправилно материалния закон.
По изложените съображения апелативният съд
прие, че Решението по ВНЧХД № 1350/2019 г. на Окръжен съд – Шумен, с което е частично
изменена първоинстанционната присъда и чиято отмяна се претендира по реда на
възобновяване на делото, е постановено при допуснато особено съществено
нарушение на материалния закон и съставлява съществено нарушение на материалния
закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което дава основание приключеното
наказателно производство да бъде възобновено. Допуснатото неправилно приложение
на закона следва да се отстрани от настоящата инстанция чрез отмяна на постановеното решение на ОС-Шумен
№ 108/04.12.2019г. по ВНЧХД № 334/19г и на първоинстанционната присъда №
33/18.09.2019г. по НЧХД № 1350/2019г. на Районен съд - Шумен в осъдителните им
части и признаване на Ю.С.Р. за невиновен, респ. оправдаването му на основание чл. 304 от НПК
по обвинението за извършено престъпление по чл. 146, ал.1
от
НК.
Доколкото пред настоящата инстанция
осъденият е направил искане за присъждане на разноски за адвокатски хонорар
/пред двете редовни съдебни инстанции и пред настоящата общо в размер на 1100
лева/, на основание чл. 190 ал.1 от НПК същите са дължими от частния тъжител Йордан
Иванов Р., който следва да бъде осъден да му ги заплати.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
425, ал.1, т.2 вр. чл.
422, ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, Варненският апелативен съд
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателно производство по ВНЧХД№ 334/2019г. на Окръжен съд – Шумен.
ОТМЕНЯ
решение на
ОС-Шумен № 108/04.12.2019г. по ВНЧХД № 334/19г и присъда
№ 33/18.09.2019г. по НЧХД № 1350/2019г. на Районен съд - Шумен в наказателно-осъдителните
и гражданско-осъдителните им части.
ПРИЗНАВА подсъдимия Ю.С.Р. с
ЕГН **********, роден на ***г. в гр. Омуртаг, живущ ***, български
гражданин, висше обр., неженен, неосъждан, студент ЗА НЕВИНЕН В ТОВА, че на 06.02.2019г. в гр.
Шумен, в открито съдебно заседание по НЧХД №2575/2018г. по описа на Районен съд
гр.Шумен, унизил честта и достойнството на Йордан Иванов Р.,*** и на основание чл. 304 във
вр. чл.24 ал.1 т.1 от НПК го ОПРАВДАВА
по обвинението за извършено престъпление
по чл. 146, ал.1 от НК.
Осъжда Йордан
Иванов Р. ***, ЕГН ********** да заплати на
Ю.С.Р. ***, ЕГН ********** разноски по делото за
адвокатско възнаграждение общо в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.