Р Е Ш Е Н И Е
№ 260902 / 23.7.2021г.
гр. Перник, 23.07.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 83 по описа на
съда за 2021 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на „Рапида лоунс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и постъпили
допълнителни уточнителни молби от 11.02.2021 г. и 01.03.2021 г., подадена чрез
процесуалния му представител – адв. Силвия Цветкова, срещу М.Е.М., с ЕГН: **********
и Е.М.Й., с ЕГН: ********** с която се иска да бъде признато за установено, че
ответниците дължат на ищеца при условията на СОЛИДАРНОСТ сумата от общо 5567.35 лева, от които 4779,13 лева – главница по договор за
кредит от 20.11.2019 г., сключен между
ответника М.Е.М. като заемополучател и ответника Е.М.Й. като поръчител от една страна
и ищеца като заемодател от друга страна, 752.87 лева – договорна
възнаградителна лихва за периода от 20.03.2020 г. до 15.07.2020 г. вкл. и 35.35
лева – обезщетение за забава от 15.07.2020 г. /датата на настъпване на
предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит/ до 07.08.2020 г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното плащане на сумата. Претендират
се и направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че между ответниците М.Е.М. /заемополучател/ и Е.М.Й.
/поръчител/ и ищцовото дружество „Рапида лоунс“ ЕООД бил сключен договор за кредит
от 20.11.2019 г. Въз основа на същия на ответника М.Е.М.
била отпусната сумата от 5000 лева – чиста стойност на кредита – която сума
била преведена по сметка на поръчителя.
Предвид
уговарянето и на договорна лихва общото задължение по договора възлизало на
сумата от 8782 лева, която следвало да бъде върната от заемополучателя на 36
равни месечни вноски, всяка по 243.95 лева /последна вноска – 4.32 лева/ – при
падеж на всяка вноска – 20то число на месеца.
По делото се
твърди и че от страна на ответника М.Е.М. е заплатена сумата от 731.85 лева
/общо три вноски/, след което плащанията са преустановени. Предвид
неизпълнението на задълженията от страна на кредитополучателя повече от 30 дни
дружеството упражнило правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и
отправило до заемополучателя и до поръчителя уведомления в посочения смисъл –
получени от първия чрез баща му, а от втория лично.
Доколкото
междувременно в Р.България било обявено извънредно положение ищецът посочва, че
се позовава на предсрочна изискуемост настъпила на 15.07.2020 г. т.е. с
изтичане на съответните срокове по чл. 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено от НС на 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/ - два месеца след отмяна на извънредното
положение. Предвид обстоятелството, че и след 15.07.2020 г. нито
заемополучателят, нито поръчителят заплатили задълженията по кредита ищецът
образувал срещу тях заповедно производство, но срещу издадената заповед били
депозирани възражения от длъжниците. С тези аргументи се иска претенциите да
бъдат уважени.
С исковата
молба са представени писмени доказателства: договор за кредит от 20.11.2019 г. с общи
условия и погасителен план към него и два броя известие за доставяне. В хода на
производството по делото са представени кореспонденция по електронен път и
преводно нареждане.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответниците по делото чрез упълномошения им процесуален
представител – адв. В. са постъпили писмени отговори с идентично съдържание. В
същите предявените искове се оспорват като неоснователни. В тази връзка на
първо място се оспорва сключването на процесния договор за кредит, доколкото не
били спазени законовите изисквания за сключване на договори от разстояние –
уредени в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/.
Обръща се внимание, че представеният по делото договор не бил подписан от
никого от ответниците в това число чрез електронен подпис, нито били ангажирани
други доказателства за реалното му сключване – т.е. за насрещно съвпадение на
волята на страните. Оспорва се и получаване на сумата по кредита от страна на ответниците. Допълва се, че
доказателствената тежест за установяване реално сключване на договора от
разстояние била на заемодателя ищец.
На следващо място се излагат
подробни доводи, че процесният договор попадал и в приложното поле на Закона за
потребителския кредит, чийто изисквания за валидност обаче не били спазени. В
тази връзка на първо място се посочва, че договорът бил изписан вшрифт по-малък
от 12. На второ място от съдържанието на същия не ставало ясно как е формиран
общия размер на задължението. Това било така, доколкото в договора действително
били уговорени годишен лихвен процент /ГЛП/ и годишен процент на разходите
/ГПР/, но не ставало ясно какви задължения и разходи по кредита освен
договорната лихва се включвали в последния и защо ГПР надвишавал ГЛП.
На последно
място се излагат подробни доводи и че на никого от ответниците не била обявена
предсрочна изискуемост на задълженията по договора за кредит, а ищецът се
позовавал на автоматичното настъпване на такава, което било недопустимо. С тези
аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В открито
съдебно заседание, проведено на 28.06.2021 г. ищецът чрез процесуалния си
представител изразява становище за уважаване на исковете.
Ответниците
чрез процесуалния си представител изразяват становище за неоснователност на претенциите,
поради което и искат същите да бъдат отхвърлени.
С
определение от 19.05.2021 г., влязло в сила, производството по делото е
прекратено по отношение на иска за установяване на дължимост на сумата от
752.87 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.03.2020 г. до
15.07.2020 г. вкл., поради липса на правен интерес.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
От ищцовото дружество е депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
ответниците за вземанията, част от които са предмет на настоящото производство.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед №
260199/02.10.2020 г. по ч.гр.д. № 4099/2020 г. по описа на РС Перник.
Последната е връчена на длъжниците.
От представено по делото копие от договор за кредит от
20.11.2019 г се установява, че на 20.11.2019 г. между дружеството „Рапида
лоунс“ ЕООД, с ЕИК: ********* и ответниците: М.Е.М., като заемополучател и Е.М.Й.,
като поръчител е сключен договор за паричен заем при следните параметри: сума
на кредита: 5000 лева, срок на кредита 36 месеца, годишен процент на разходите
/ГПР/ 49.9 % и лихвен процент /ЛП/ 41.16 %. При тези параметри общото задължение
по кредита е в размер на 8782 лева. Съгласно уговорките в договора за кредит
сумата от 5000 лева следва да бъде преведена от кредитодателя по банкова сметка
*** Е.М.Й. /баща на основния кредитополучател М.Е.М./. Съгласно общите условия
на дружеството ищец – Раздел V, т. 2:
отпускането на кредита се извършва по банков път по сметка за усвояване във
възможно най-кратък срок след подписване на договора за кредит и успешно
приключване на верификацията. Датата, на която сметката е заверена със сумата
по кредита се смята за дата на усвояване и съответно дата на влизане в сила на
договора и начало на срока на кредита. Съгласно същите общи условия искането за
кредит се подава електронно – чрез интернет приложение и няколкократно
натискане на бутон „съгласявам се“ и накрая подписване, а верификацията се
извършва чрез установяване банковата сметка на поръчителя и телефонен разговор
/Раздел IV – т. 2, т. 3 и т.
6/.
На следващо място по делото е представен погасителен
план, от който е видно, че падежната дата е 20-то число на всеки месец – при
първа вноска на 20.12.2019 г. и последна вноска на 20.12.2022 г. като всяка
вноска с изключение на последната /4.32 лева/ възлиза на 243.95 лева. В
погасителния план е посочено каква част от главницата респективно договорната
лихва се погасява с всяка вноска.
От представено преводно нареждане се установява, че на
20.11.2019 г. сумата от 5000 лева е преведена от ищцовото дружество по банкова
сметка *** Е.М.Й..
По делото не се спори, че след сключване на договора
от страна на ответника М.Е.М. са заплатени първите три вноски или сумата от общо
731.85 лева. Липсва спор и че след това ответниците са преустановили
заплащането на задълженията кредита. В тази връзка и видно от два броя обратни
разписки ищцовото дружество е изпратило уведомления за предсрочна изискуемост
на вземанията по кредита до ответниците – като същите са получени на 30.04.2020
г. – от Е.Й. лично, а от М.М. чрез баща
му Е.Й.. Кореспонденция относно забавата на ответниците и предсрочната
изискуемост на вземанията по кредита е водена и дистанционно между страните
чрез интернет приложението, използвано за сключване на договора.
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Искът
за сумата от 4779,13 лева е с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с
чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 124, ал. 1 вр.
с чл. 415 от ГПК, а искът за сумата от 35.35 лева е с правно
основание по чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК – за
установяване вземанията на ищеца към ответниците по договор за
кредит от 20.11.2019 г., за които вземания е издадена заповед № 260199/02.10.2020
г. по ч.гр.д. № 4099/2020 г. на ПРС за изпълнение на
парично задължение по чл. 410
от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжниците, които са
депозирали възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за
предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка
предявеният установителен иск е допустим като целта му е издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК да влезе в сила след
установяване съществуването на вземането по съдебен ред в исково производство.
Ответниците по настоящото производство имат качеството потребители по смисъла
на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото са ФЛ и липсват
данни ползваната от тях услуга да е предназначена за
извършване на търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на
потребителя за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните
елементи: действителен договор за потребителски кредит,
предоставяне на договорения заем и настъпване на
падежа на вземането за неговото
връщане.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е сключен
потребителски кредит чрез средства за комуникация
от разстояние, неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства.
За да възникне между страните облигационно правоотношение
от вида договор за заем, когато потребителят на този кредит действа извън
рамките на своята професионална или търговска дейност, а кредиторът пък действа
по занятие, т. е. предоставянето на кредити е основният му предмет на търговска
дейност, договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг
носител, доколкото към този договор са приложими изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и в
частност чл. 10 от същия.
За разглеждания договор се твърди, че е сключен от
разстояние, което е допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Съгласно разпоредбата
на § 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР „финансова услуга“ е всяка услуга по
извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително
доброволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество,
както и предоставяне на платежни услуги.
В чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от
страна на доставчика във връзка със сключването на договора за предоставяне на
кредит от разстояние, между които е че същият е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя и че е получил съгласието му за
сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна информация,
както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския
закон, а за електронните изявления – ЗЕДЕП
– понастоящем Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги /ЗЕДЕУУ – изм. ДВ, бр. 85 от 2017 г. /.
В конкретния случай е налице преводно нареждане, от което става ясно, че
ответната страна е получила сумата по кредита – в съответствие с уговореното в
договора т.е. по банкова сметка ***. От
поведението на ответната страна не може да се заключи, че е оспорвала действителността
на изявлението, поради което не може да се позовава на нищожност поради липса
на писмена форма. Нещо повече ответникът не оспорва приложните писмени
доказателства (договори и кореспонденция по електронен път).
По делото е налице и запис, от който може да се заключи,
че на ответниците е връчен договор за кредит, съдържащ клаузи, съобразени със специалната уредба на този
вид договори, уредени в чл. 11 от ЗПК.
Преддоговорната информация,
както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
обстоятелствата, съдържащи се в тях (чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР). Анализът на
цитираните разпоредби сочи, че за сключване на договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние потребителят следва да изрази по ясен и
недвусмислен начин волеизявлението си, че приема направеното от доставчика
предложение, което следва да се докаже именно от доставчика.
В настоящия случай, видно от ангажираната кореспондеция по
електронна поща договорът заедно с общите условия и погасителния план, е
изпратен на ответниците по делото. В тази връзка и в съответствие с
погасителния план последните са заплатили част от задълженията си по кредита. По
тези съображения и възраженията на ответниците, че не са били запознати със
съдържанието на договора, общите условия и погасителния план са неоснователни.
Основателни са обаче други възражения, които влияят върху действителността
на част от клаузите по договора за кредит. В тази
връзка в процесния договор не е посочен общ размер на дължимата за срока на
договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да
може да се направи проверка дали посоченият лихвен процент отговаря на
действително прилагания от кредитодателя. Следователно в договора не е посочен
размер на възнаградителната лихва в лева, както и начинът на изчислението й,
което води до извод за недействителност на клаузата за договорна лихва. Освен това
в процесния договор е посочена абсолютна стойност на ГПР,
без да е посочено кои са компонентите, включени в него и каква е стойността им.
Съгласно чл. 19, ал 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Действително, в текста на
договора е посочено, че ГПР е 49,90 %. Липсва обаче, каквото и да било
уточнение какви точно разходи се включват в посочения процент. По
този начин потребителят е поставен в невъзможност да разбере какъв реално е
процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт. Съдът намира, че
единствено посочването с цифрово изражение на ГПР, при неясни лихви и други
компоненти на договора не е достатъчно, за да се считат спазени законовите
изисквания. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за
да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
Горното води до извод, че уговорката за възнаградителна лихва в сключения
договор за кредит е недействителна на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Предвид
изложеното ответниците дължат връщане само на чистата стойност на кредита,
както и обезщетение за забава, но не дължат възнаградителна лихва или други
разходи по кредита.
Безспорно се установи, че ответникът Е.Й. е получил сумата от 5000 лева
по кредита, като превеждането на сумата е уговорено именно по сметка на
поръчителя. От тази сума ответникът М.М. е заплатил сумата от 731.85 лева т.е.
три вноски. В съответствие с дадените по-горе разяснения и правилото на чл. 76,
ал. 2 от ЗЗД тази сума следва да бъде отнесена за погасяване на претенцията за
обезщетение за забава в размер на 35.35 лева и за главницата по кредита. В тази
връзка дължимата главница възлиза на 4303.05 лева.
Налице е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Посоченият извод
следва от обстоятелството, че на ответниците е изпратено уведомление в този
смисъл, връчено на 30.04.2020 г. От своя страна това уведомление не се отразява
на претенцията за обезщетение за забава, доколкото същото се претендира
15.07.2020 г. Противно на твърдението в исковата молба крайната дата на това
обезщетение е 10.08.2020 г., а законна лихва за забава е присъдена със заповед № 260199/02.10.2020 г. по ч.гр.д. №
4099/2020 г. на ПРС от 10.08.2020 г. /а не от
07.08.2020 г./. В тази връзка и не е налице несъответствие в периодите, което
да обуславя извод, че за един и същи период се претендира едновременно
обезщетение за забава и законна лихва за забава.
Съгласно чл. 141, ал. 1 от ЗЗД поръчителят е задължен солидарно с главния
длъжник. По тези съображения и искането за осъждане на ответниците да заплатят претенциите
при условията на солидарност е основателно.
Горното налага извод за основателност на исковата претенция до размера на
4303.05 лева - главница по договор за кредит. Относно
сумата от 35.35 лева – обезщетение за забава за периода от 15.07.2020 г. до
10.08.2020 г. исковата претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По исканията за разноски на страните:
Съгласно т.
12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът, който разглежда иска по чл. 422 респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
следва да се произнесе по дължимостта на разноските, направени в заповедното производство
като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноски, както в
исковото, така и в заповедното производство.
Искане за
разноски са направили и двете страни:
По
разноските в производството по ч.гр.д. № 4099/2020 г. по описа на РС Перник
/заповедно производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 210.65
лева, от които 160.65 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изхода на делото съобразно уважената част от претенциите
от тези разноски следва да му бъде присъдена сумата от 162.81 лева.
Длъжниците
претендират разноски в размер на по 400 лева всеки – адвокатски хонорар, които
са действително извършени, видно от договори за правна защита и съдействие по
заповедното производство. Посочените разноски не са прекомерни предвид
разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка и на всеки от ответниците
следва да бъде присъдена сумата от по 90.84 лева съобразно отхвърлената част от
исковите претенции.
По
разноските в производството по гр.д. № 83/2021 г. по описа на РС Перник /исково
производство/:
В това
производство ищцовото дружество претендира разноски в размер на общо 1311.35
лева, от които 111.35 лева държавна такса, 1200 лева – адвокатско
възнаграждение, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК. Видно от
представените по делото платежни документи претендираните разноски са
действително извършени. От ответниците обаче е направено възражение за
прекомерност на разноските за адвокат, което предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения е основателно. В тази връзка и съдът намира, че
предвид фактическата и правна сложност на делото следва да намали разноските на
850 лева. От сумата от общо 961.35 предвид уважената част от претенциите на
ищеца следва да се присъдят 743.04 лева.
Ответната
страна претендира разноски в размер на по 880 лева – адвокатски хонорар – за
всеки ответник. Действително извършени обаче са претендираните разноски
единствено от ответника М.М., видно от договор за правна защита и съдействие
/ДПЗС/. По делото не е направено възражение за прекомерност на адвокатския
хонорар. В тази връзка и
предвид отхвърлената част от исковите претенции подлежат на присъждане 199.84 лева. Ответникът Е.Й. не представя
доказателства /вкл. след справка в деловодната система на съда/ за извършени
пред исковия съд разноски.
Съгласно
трайната съдебна практика разпоредбата на чл. 78 от ГПК не предвижда солидарна
отговорност за разноски, а същата е и обективна, а не в резултат на виновно
поведение на ответната страна. В тази връзка и разноските в полза на
дружеството следва да бъдат присъдени разделно.
При
определяне стойността на разноските съдът съобразява размера на първоначално
заявените претенции.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че М.Е.М., с ЕГН: ********** и Е.М.Й.,
с ЕГН: ********** ***, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО
на „Рапида лоунс“ ЕООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. Патриарх Евтимий № 31, ет. 1, сумата от 4303,05 лева – главница по договор за кредит от 20.11.2019 г., сключен между ответника М.Е.М. като заемополучател и
ответника Е.М.Й. като поръчител от една страна и ищеца като заемодател от друга
страна, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 10.08.2020 г. до окончателното плащане на
сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 4099/2020 г. по описа на Пернишкия РС КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от
общо 511.43 лева, от които 476.08 лева – главница и 35.35 лева – обезщетение за забава
за периода от 15.07.2020 г. до 10.08.2020 г. поради неоснователност на
претенциите.
ОСЪЖДА М.Е.М., с
ЕГН: ********** и Е.М.Й., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТЯТ РАЗДЕЛНО на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Рапида лоунс“ ЕООД, с ЕИК: ********* сумата от общо 162.81 лева, представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 4099/2020 г. по описа на Пернишкия РС и сумата от
общо 743.04 лева,
представляваща разноски в настоящото исково производство съобразно уважения
размер на претенциите.
ОСЪЖДА „Рапида
лоунс“ ЕООД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на М.Е.М., с ЕГН: ********** сумата от общо 90.84
лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 4099/2020 г. по описа на
Пернишкия РС и сумата от общо 199.84 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство съобразно отхвърлената/прекратена част от
исковете.
ОСЪЖДА „Рапида
лоунс“ ЕООД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на Е.М.Й., с ЕГН: ********** сумата от общо 90.84
лева,
представляваща разноски в производството по ч.гр.д. № 4099/2020 г. по описа на
Пернишкия РС, представляваща разноски съобразно отхвърлената/прекратена част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.