Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …………….
гр. София, 03.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД - Наказателно
отделение, 10-ти въззивен състав, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ,
ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
мл. с. ИВА НЕШЕВА,
при
секретаря Елка Григорова, като разгледа докладваното от съдия Алексиев ВНЧХД № 5728 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е по реда на глава
XXI от НПК.
С присъда №
488062/14.09.2018 г. по НЧХД № 7457/2016
г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 137-ми състав, е
признал подс. И.П.Д. за виновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 2
от НК, поради което и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го е освободил от
наказателна отговорност, с налагане на административно наказание „глоба“, в
размер на 1 500 лева. Осъдил е подсъдимия, на основание чл. 45 от ЗЗД, да
заплати на частния тъжител (ЧТ) В.Н.Б. сумата от 2 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 25.10.2015 г. до окончателното ѝ
изплащане, като частично е отхвърлил приетия за разглеждане в рамките на
наказателното производство граждански иск до пълния му предявен размер от 6 000
лева. Осъдил е, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, подсъдимото лице да заплати
на ЧТ В.Н.Б. направените по делото разноски, както и да заплати по сметка на
СРС държавната такса върху уважената част от гражданския иск, а също и, на
основание чл. 190, ал. 2 от НПК, сумата от пет лева, представляваща държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист, ако разноските за съда не бъдат
заплатени доброволно.
Недоволни от така
постановената присъда са останали упълномощения защитник – адв. А.Р., САК, на
подс. Д., както и упълномощения повереник - адв. Е.Б., БлАК, на ЧТ и граждански
ищец (ГИ) В.Б., които, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, са депозирали въззивни
жалби.
Във въззивната жалба на
упълномощения защитник на подсъдимия бланкетно се твърди, че решението на СРС е
незаконосъобразно, неправилно и постановено в противоречие с доказателствата по
делото. Желае се отмяната му.
Упълномощения повереник
на ЧТ и ГИ също изтъква във въззивната си жалба, че решението на
първоинстанционния съд е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, в частта
му относно наказанието и в гражданско
– правната му част. Застъпва се, че не са налице законовите предпоставки за
приложението на разпоредбата на чл. 78а от НК спрямо подсъдимия, защото не са
събрани доказателства за неговото необременено съдебно минало към момента на
постановяване на решението. Сочи се, че дори такива предпоставки да се приеме,
че са налице, наложеното административно наказание „глоба“ e в изключително
малък размер, неотговарящ на обществената опасност на дееца и на деянието.
Възразява се и срещу размера на присъденото обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като се излага, че същото не отговаря на степента и
интензитета на засягане на телесната неприкосновеност на ЧТ и ГИ, нито на
огромния му стрес, психически травми, душевни терзания и страх. Желае се отмяна
на решението на първостепенния съд и постановяване на присъда, с която
подсъдимият да бъде осъден за извършено престъпление по чл. 130 от НК на някое
от алтернативно предвидените за това инкриминирано деяние наказания.
Алтернативно, отправя се искане за увеличаване размера на наложеното
административно наказание „глоба“ до максималния предвиден такъв – 5 000 лв.
Желае се и уважаване на предявения граждански иск в цялост.
С подадените въззивни
жалби не се правят искания за събиране на доказателства от въззивния съд.
В разпоредително заседание на 04.02.2019
г., въззивният съд, след като се запозна с жалбите на страните, както и с
приложените материали към делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит
на подсъдимия. Намери, също така, че не се налага провеждането на въззивно
съдебно следствие, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по
чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото.
С оглед разпоредбата
на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за
престъпление, което не се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а
именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода” повече от пет години, въззивният
съд намери, че присъствието му в съдебното заседание не е задължително.
В откритото съдебно заседание пред
въззивната инстанция, проведено на 18.02.2019 г., повереникът на ЧТ и ГИ В.Н.Б.
– адв. П., САК, поддържа оплакванията във въззивната жалба, досежно явната
несправедливост на наложеното административно наказание и занижения размер на
присъденото обезщетение за вреди. Намира, че определянето на следващото се на
дееца административно наказание от първия съд в размер, близо до минимума, не
съответства на степента на обществена опасност на деянието и неговия
извършител. Сочи, че първият съд правилно е отчел, че е налице агресивно,
безпричинно извършване на деянието, безцеремонно нахлуване в дома на
пострадалия, които сочат на завишена степен на обществена опасност на деянието.
Изтъква, че с оглед тези обстоятелства, справедливият размер на
административното наказание „глоба“ следва да е към средния, предвиден в
закона, размер. Изнася, че при определяне на обезщетението на пострадалия,
първият съд е отчел наличието на негативни изживявания от страна на тъжителя,
налагащи присъждане на обезщетение, но неправилно е преценил адекватния за
репариране на претърпените болки и страдания размер на обезщетението. Счита, че
поисканият размер на гражданското обезщетение от 6 000 лева е адекватен и
уважаването му в пълен размер е основателно. Моли предявеният граждански иск да
бъде уважен до пълния му предявен размер като основателен и доказан, ведно със
законните лихви върху тази сума. Претендира и направените по делото разноски.
Изразява становище, че жалбата, депозирана от защитата на подсъдимия, е
неоснователна. Сочи, че първият съд правилно е отчел, че авторството на
деянието е доказано, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, както и че тъжителят Б., отблъсквайки подсъдимия и защитавайки себе си и
съпругата си, е действал при условията на неизбежна отбрана, като не е
допуснато превишаване на нейните предели. Намира, че деянието на тъжителя Б. не
е престъпно, поради което и искането на защитата на подсъдимия за приложение на
института на реторсията, се явява неоснователно.
ЧТ В.Н.Б. поддържа доводите,
изложени от повереника.
Защитникът на подсъдимия И.П.Д.
поддържа въззивната жалба, по изложените в нея съображения. Намира, че първият
съд неправилно е кредитирал единствено и само показанията на съпругата на ЧТ – св.Н.Б., и не е кредитирал показанията
на съпругата на подс. Д. и нейната сестра. Счита, че по делото са събрани
убедителни доказателства за провокативното поведение на семейството на тъжителя
спрямо подсъдимия, изразяващо се в това, че многократно, в почивни дни, в
нарушение на чл. 2 и чл. 3 от Наредба №
1 на Столичния общински съвет за обществения ред, семейството на ЧТ е
извършвало ремонтни дейности, по време, когато малкото дете на подсъдимия е
спяло. Заявява, че в случай, че се разгледат показанията на св. Делчева и
нейната сестра, изводите по отношение на приложението на института на
неизбежната отбрана биха били съвсем различни. Желае жалбата на повереника на
ЧТ да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
Подсъдимият И.П.Д., редовно
призован, не се явява и не ангажира становище по фактите и обстоятелствата,
включени в предмета на доказване и по основателността на подадените въззивни
жалби.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен
акт, изложеното във въззивните жалби, както и доводите и възраженията,
направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото
му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, по
отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно
изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното :
Въззивните жалби са подадена в срока
по чл. 319 от НПК и от легитимирани лица, отговарят на изискванията на чл. 320
от НПК, поради което са процесуално допустими и следва да бъдат разгледани.
За да постанови атакувания съдебен
акт, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. При постановяване на
присъдата, първоинстанционният съд е съобразил събраните пред относими гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, заключения на способи на
доказване – експертизи, а именно : гласни
доказателствени средства - обясненията на подс. Д. (л. 53/гръб – л. 54/гръб
от съдебното производство), показанията на свидетелите Л.С.Б. (л. 55 – л.
55/гръб от съдебното производство), Е. Р.А.(л. 55/гръб – л. 56 от съдебното
производство),Г.А.С.(л. 56 – л.
56/гръб от съдебното производство), В. А.С.(л. 56/гръб – л. 57 от съдебното
производство), Щ.К..Я.(л. 95 от съдебното производство), П.С.Й.(л. 111 – л.
111/гръб от съдебното производство), Д.С.А.(л. 146 – л. 146/гръб от съдебното
производство), В.Й.М.(л. 154 – л. 154/гръб от съдебното производство), А. П.А.(л.
160 от съдебното производство) и Б.Н.М. (л. 169/гръб от съдебното производство);
писмените доказателствени средства и
писмени доказателства – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на
съдебномедицинско удостоверение №
761/2015 г. (л. 6 от съдебното производство), обменна карта, издадена от
Военномедицинска академия №
2567/25.10.2015 г. (л. 7 – л. 8 от съдебното производство), амбулаторен лист № 000013 от 25.10.2015 г. (л. 9 от съдебното
производство), съдебномедицинско удостоверение № 752/2015 г. (л. 33 от съдебното
производство), справка за съдимост на подс. Д. (л. 40 и л. 164 от съдебното
производство), материали по пр. пр. №
53094/2015 г. по описа на СРП, приключила с постановление на прокурор при СРП
от 13.04.2016 г. за отказ от образуване на наказателно производство (л. 66 – 91
от съдебното производство), справка от Дирекция „Национална система 112“, РЦ
112 – София (л. 93 от съдебното производство), писмо от административния ръководител
на СРП № 2166/25.07.2018 г., с приложена
към него справка от СРП „Следствен надзор“ и „Наказателно-съдебен надзор“ (л.
146 и л. 147 от съдебното производство) ; способи
на доказване - заключения на съдебномедицинска експертиза по отношение на
ЧТ Велислав Н.Б. (л. 43 – л. 44 от съдебното производство), съдебномедицинска
експертиза по отношение на И.П.Д. (л. 100 – л. 102 от досъдебното
производство), техническа експертиза №
100-Ф/2018 (л. 134 от съдебното производство) и веществено доказателство – оптичен носител, съдържащ запис от
постъпили повиквания към телефон за спешни повиквания 112 от телефон 0888/847.458
от 25.10.2015 г.
Пред настоящата съдебна инстанция не
бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови
доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите
фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и
проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция,
които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят
формиране на еднозначни изводи по фактите.
Въззивният съд намира, че вътрешното
убеждение на районния съд по съставомерни факти е формирано въз основата на по
съществото си правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали,
като споделя в по-голямата им част доводите и съображенията му, относно
показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени доказателства и доказателствени
средства и използваните способи на доказване - експертизи. При формиране на
изводите си по фактите, съдът е дал вяра на показанията на св. Л.Б., Е. С. и П.Й.,
като е преценил, че същите са еднопосочни, взаимно допълващи се и
непротиворечиви. Съдът не е дал вяра на обясненията на подс. Д. и показанията
наГ.С. и В. С., относно съобщеното от тях за развитието на конфликта, като е
преценил, че се оборват от останалите, събрани по делото, доказателствени
източници. Заключенията на съдебномедицинските и техническа експертизи първият
съд е кредитирал изцяло, като обективни, компетентни и безпристрастно
изготвени. При формиране на изводите си по фактите, обаче, първият съд е
анализирал неправилно обясненията на подсъдимия и показанията на св. Л.Б., по
отношение на поведението на св.Г.С. след началото на конфликта, а също така е
неглижирал показанията ѝ и останалите, събрани по делото писмени
доказателствени средства, по отношение на получените от нея самата телесни
увреждания от подсъдимото лице.
При
това настоящата инстанция намира, че събраните по делото доказателствени
източници позволяват фактическата обстановка да се измени – по отношение на
поведението на св.Г.С. след началото на конфликта между сем.Б.и подсъдимия, както
и да се допълни – по отношение на причинените на св. Л.Б. телесни увреждания, което
и извърши при изпълнение на правомощията му по чл. 316 от НПК. Основанията за
изменението ѝ са налице, доколкото, макар задълженията на СРС по
разкриване на обективната истина да са изпълнени професионално и добросъвестно,
един от релевантните към предмета на доказване и определящи за крайния изход на
делото факти, а именно поведението на св. Г. С., е възприет неправилно от
първия съд, а друг – относно причинените на св. Б. телесни увреждания, е
пропуснат при очертаване на възприетата от съда за установена фактическа
обстановка. Действително, тези пропуски не повлияват правилно установената
правна квалификация на инкриминираното деяние и законосъобразно определения
краен изход на делото, но с оглед прецизност настоящият съдебен състав намира
за необходимо установените от него фактически обстоятелства да намерят място и
при излагане на приетите за установени фактически положения, върху които се
извършва правно – аналитичната дейност на решаващия съд.
Анализът на доказателствената
съвкупност по делото сочи на следното :
На
25.10.2015 г., ЧТ Б. и съпругата му – св. Л.Б., били в апартамента си, намиращ
се в гр. София, на ул. „**********Семейството извършвало ремонт в апартамента и
не живеело в момента там. Подсъдимият живеел под наем, във фактическо
съжителство със св.Г.С., с която имали малко дете, на долния ет. 5 в същата
кооперация.
Частният
тъжител Б. и съпругата му използвали почивния ден (неделя), за да монтират рафт
на стената. Било необходимо използването на бормашина, за да се пробият дупки в
стената. Около 13.30 ч. - 13.45 ч. на вратата на апартамента им се позвънило.
Св. Б. отворила и видяла подсъдимия, който бил силно афектиран и казал, че
вдигат шум и му причиняват неудобство. Свидетелката отговорила, че съжалява,
след което подсъдимият започнал да я псува. Тогава тя отказала да разговаря
повече и затворила врата. Подсъдимият започнал да рита по вратата, оставяйки
следи от обувките си по нея. Свидетелката Б. отново отворила вратата и тогава
подсъдимият я хванал за ръцете, близо до раменете, разтърсил я и я вкарал
навътре в апартамента, след което ѝ ударил шамар и я наплюл. В този
момент дошъл съпругът ѝ, който държал отвертка в ръката си и попитал
подсъдимия: „Какво става, какво правиш,
успокой се, спираме да дупчим“. Двамата успели да избутат подсъдимия на
стълбищната площадка пред апартамента. Подсъдимият бил силно емоционално възбуден,
продължавал да псува, хванал с ръка св. Б. за врата и го ударил с юмруци в
дясната част на лицето и главата. Свидетелят Б. опитал да се защити, както и да
предпази съпругата си, при което нанесъл лек удар с отвертката в дланта и в
областта на основната фаланга на дясната ръка на подсъдимия, като не успял да
запази равновесие и вследствие на нанесените му от подсъдимия юмручни удари
паднал на пода. Подсъдимият успял да вземе отвертката от ръката му, след което
отново започнал да рита св. Б., като ѝ нанесъл удар с юмрук в лявата част
на бузата. Продължавал да рита в тялото и краката лежащия на стълбищната
площадка св. Б..
В
един момент се появила св.Г.С., която започнала да дърпа подсъдимия надолу по
стълбите към жилището им, в резултат на което подс. Д. прекратил побоя над свидетелите
Б.. Той хвърлил отвертката на площадката и заедно със св.Г.С. се прибрал в
апартамента си, в който в момента се намирали, освен детето им, и нейната
сестра - св. В. С., с детето си.
Малко
след това, подсъдимият излезнал на разходка с двете жени и децата, и с негов
приятел - св. Щерю Янев, който ги чакал пред кооперацията.
Веднага
след инцидента, св. Б. се обадила на спешен тел. „112“ - около 13.50 ч., за да съобщи за
случилото се. На място дошли служители на 04 РУ СДВР - свидетелите В.М., А. А.
и Д.А., които забелязали следите от ритниците по външната врата на апартамента
на сем. Б..
Същият
ден, св. Б. и съпругата му отишли във ВМА за оказване на медицинска помощ.
Частният тъжител Б. подал и жалба срещу подсъдимия в 04 РУ - СДВР.
На
25.10.2015 г. св. Б. посетила лекар по дентална медицина, който, след извършен
преглед, констатирал травматично охлузване в областта на горни и долни зъби
вляво на пациентката.
На
26.10.2015 г. подсъдимият отишъл в УМБАЛ „А.ска болница“, за да го прегледа
съдебен лекар, където му било издадено СМУ № 752/2015 г.
На
27.10.2015 г. ЧТ Б. отишъл при специалист по съдебна медицина в УМБАЛ „А.ска“,
за да бъде освидетелстван. При прегледа му било установено, че свидетелят има
подкожен хематом в дясна задушна област, оток и кръвонасядане в дясна челна
област и кръвонасядане на дясно коляно. Било му издадено СМУ № 761/2015 г. от д-р И.Б.- М.- дм асистент в
Клиниката.
Следствие
нанесените му от подсъдимия удари, ЧТ Б. е получил следните травматични
увреждания : контузия на главата и лицето с оток в лявата задушна област, оток
и кръвонасядане в дясно на челото и към външната граница на дясната очница,
кръвонасядане в областта на дясното коляно, които са получени в резултат на
действието на твърди тъпи предмети и могат да се получат в условията на нанесен
побой. Отокът в лявата задушна област и кръвонасядането в дясно на челото могат
да се обяснят с нанесени два отделни удара в главата, а кръвонасядането в
областта на коляното може да се получи при нанесен удар в тази област, както и
при падане върху терена. Получените травматични увреждания са от характер да
причинят болка и страдание на пострадалото лице.
От
своя страна, в резултат на нанесения от св. Б. при опита му за защита, както и на съпругата си, лек удар
с отвертката в дланта и в областта на основната фаланга на дясната ръка на
подсъдимия, последният е получил следните травматични увреждания : охлузване и
кръвонасядане по дланта на дясната ръка, оток в областта на основната фаланга
на дясната ръка. Установеното кръгловато охлузване с кръвонасядане около него
може да се получи при действието на островърх предмет, какъвто би могла да бъде
и отвертката, както и от действието на предмет с неравна повърхност или такъв с
изразен ръб. Отокът в зоната на основната фаланга на пети пръст на същата ръка
на подсъдимия се дължи на удар с или
върху твърд тъп предмет. Тези травматични увреждани са причинили на подс. Д.
болка и страдание, които отзвучават за около 7-10 дни.
Подсъдимият И.П.Д. е
роден на ***г. в гр. Хасково, живущ ***, неженен, с висше образование,
българин, български гражданин, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
Видно
от писмо на Районния прокурор на СРП №
2166/25.07.2018 г. с приложена към него справка, в СРП „Следствен надзор“ и
„Наказателно-съдебен надзор“ срещу подс. Д. няма повдигнати обвинения за
престъпления от общ характер за периода 2010 г. до момента на изготвяне на справката
и няма повдигнати обвинения и внесени обвинителни актове за същия период.
Така
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото в по-голямата си
част кореспондира с установената и от първата инстанция. За разлика от нея,
обаче, въззивният съд кредитира с доверие обясненията на подсъдимия и показанията
на св. Л.Б. по отношение на поведението на св.Г.С., изразяващо се в дърпане на
подсъдимия надолу, към дома им, както и обсъди, при установяване на изводите си
по фактите, показанията на свидетелите Б. и А., както и приложения по делото
амбулаторен лист от 25.10.2015 г., въз основа на които установи получените от
св. Б. телесни увреждания. В останалата ѝ част, установената от настоящия
съдебен състав фактология по делото по съществото си съответства на приетата и
от районния съд, с направените от въззивната инстанция допълнения и уточнения.
Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на
прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в
тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на
доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в
предмета на доказване, съобразно очертаните от частната тъжба рамки, извън
гореизложените, касаещи поведението на св. С., е направена в съответствие с
правилата на формалната логика. В мотивите на постановената присъда решаващият
съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното
си убеждение, като е извършил задълбочен и всестранен анализ на доказателствата
и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав, като изцяло
се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се
явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази
връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е
длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да
анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.).
В
този смисъл, без да бъдат преповтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен
състав намира за необходимо, с оглед на доводите и възраженията във въззивните
жалби, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна
проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното :
Въззивният
съд изцяло споделя изводите на СРС досежно личността на подс. Д. – неговите
възраст, семейно положение, предходна съдимост, местоживеене към датата на
извършване на инкриминираното деяние. Същите са формирани въз основа на
правилен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателствени източници и
в частност – въз основа на обясненията на подсъдимия, показанията на св.Г.С.,
както и отразеното в изисканата и приложена по делото справка за съдимост на
подсъдимия и справка от СРП, поради което са безпротиворечиво установени.
По делото се установява по нужния
несъмнен и категоричен начин – от обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетелитеГ.С. и В. С., които настоящият съдебен състав не намира причини да
не кредитира в тази им част, като напълно еднопосочни и непротиворечиви, че на
процесната по делото дата – 25.10.2015 г., около обяд и докъм 14.00 ч.,
подсъдимият, лицето, с което същият живеел на съпружески начала – св.Г.С., и
сестрата на последната – св. В. С., се намирали в дома на подсъдимия, който той
обитавал под наем, находящ се в гр. София, ул. „********, ет. 5. Там били и
малолетното дете на подсъдимия и св. С. – на около 5 – 6 месеца, и това на св. В.
С., които спели.
Събраните по делото гласни
доказателствени средства и в частност – обясненията на подсъдимия и показанията
на свидетелите Б.,Г.С. и В. С., са напълно еднопосочни и поради това не се
нуждая от подробен и задълбочен анализ и по отношение на повода, по който
подсъдимият се качил до апартамента, собственост на ЧТ Б. и съпругата му –
находящ се на ет. 6 в същата жилищна кооперация. Конкретно, това е било шума,
който сем.Б.създавали във връзка с поставяне на шкаф в апартамента си и
пробиването на дупки с бормашина, което пречело на малолетните деца в дома на
подсъдимия да спят. По отношение на тези факти и обстоятелства събраните по
делото гласни доказателствени средства са напълно единни, еднопосочни,
взаимнодопълващи се и непротиворечиви, поради което и съдът намери, че следва
изцяло да ги кредитира с доверие и да ги постави в основата на изводите си по
фактите.
Измежду така събраните гласни
доказателствени средства се констатират съществени противоречия по отношение на
механизма на развитие на конфликта между подсъдимия и сем. Б., след като
последният поискал от тях да прекратят ремонтните дейности. Ясно очертани са
две групи гласни доказателствени средства. От една страна, това са обясненията
на подсъдимия, които намират опора в показанията на св.Г.С., че св. Б.
започнала да обижда подсъдимия и да го блъска назад, а ЧТ Б. излязъл от
вътрешността на жилището, нападнал подсъдимия с острата част на отвертката, с
която го ударил по горната част на ръката, и започнал да го заплашва. От друга,
това са показанията на св. Л.Б., че подсъдимият, след първоначалната размяна на
реплики с нея и след като тя затворила вратата, започнал да рита по вратата и
когато тя повторно отворила, я хванал за ръцете, разтърсил я и я вкарал във
вътрешността на жилището, ударил ѝ шамар и я наплюл,
след което продължил да псува, хванал съпруга ѝ
за врата и започнал да го удря с юмруци в областта на дясното слепоочие и след
като последният паднал, продължил да нанася удари с ръце и крака в областта на
тялото на пострадалия и на св. Б., като междувременно взел отвертката от ръката
на съпруга ѝ.
Настоящият съдебен състав намира, че
следва да се довери на съобщеното от страна на св. Л.Б., по отношение на
развитието на инцидента между нея и съпруга ѝ. От една страна, показанията
ѝ относно механизма за причиняване на телесните увреждания добре
кореспондират както с възприятията на свидетелите А. и Й., относно състоянието
наБ.при пристигането им, така и с обективно установените при прегледа на ЧТ Б.
и на св. Л.Б. телесни увреждания. От друга страна, именно описаното от нея нанасяне
на удари с крак от подсъдимия в областта на външната врата на апартамента им
добре обяснява възприетите от страна на свидетелите А. и Й. следи от подметки
по външната врата. Настоящата инстанция не може да кредитира с доверие
съобщеното от подсъдимия, че не е нанасял удари на ЧТ Б. и на неговата съпруга,
тъй като обясненията му в този смисъл не кореспондират с обективно установените
телесни увреждания на същите, които биха могли да се получат по време, място и
начин, съобщени именно от св. Б..
Действително, настоящият съдебен
състав не намира основание да не се довери на обясненията на подс. Д. в насока,
че св. Б. е бил насочил отвертка към него и му причинил нараняване с острата
част на същия. Тези обяснения намират категорична доказателствена опора и в
съобщеното от св.Г.С., и в заключението на назначената съдебно – медицинска
експертиза по отношение на подсъдимото лице. Предвид, обаче, на изключително
ниския интензитет на удара с отвертка от страна на ЧТ Б., довел единствено до
кръгловато охлузване с кръвонасядане по дланта на дясната ръка на подсъдимия и
мястото на причиненото телесно увреждане, за настоящият съд е безспорно, че
нараняването е причинено като защитна реакция от страна на св. Б., а не в
резултат на осъществено нападение от него спрямо подсъдимия, в какъвто смисъл
са обясненията на последния, които не могат да се кредитират с доверие. Допълнителен
аргумент в тази насока е, че не би могло да се приеме, че ЧТ Б. е причинил
констатираните по ръцете на подсъдимия наранявания, ако последният е стоял,
както заявява, с вдигнати над главата ръце. Явно е, че твърденията му по
отношение на поведението му и това на ЧТ Б. са в противоречие с обективните
находки относно получените от двамата телесни увреждания.
Пред първия съд подсъдимият
съобщава, че в следствие на нанесените му удари с отвертка, суичърът, с който
бил облечен, е бил скъсан. В тази насока са и показанията на свидетелкитеГ.С. и
В. С.. Настоящият състав не намира основания да кредитира тези твърдения.
Действително, възможно е след инкриминираната деятелност на подсъдимия дрехата,
с която е бил облечен, да е била скъсана, но това не би могло да се получи от
действия на свидетелитеБ.спрямо него. Това по-скоро би могло да е в резултат от
дърпането назад на подсъдимия от св.Г.С.. Описаното от подсъдимия късане на
дрехата му не би могло да се получи по механизма, съобщаван от него. Същият
твърди, че е бил с високо вдигнати ръце, когато св. Б. започнала да го блъска,
а ЧТ да му е нанасял удари с нож. Дрехата му, обаче, твърди да е била скъсана,
а не продупчена, което не би могло да се получи при блъскане, а единствено при
дърпане, каквото е осъществила св. С., както вече се посочи.
Въззивният съд не кредитира с
доверие обясненията на подсъдимия и на св.Г.С., че още при позвъняването на подсъдимото
лице на входната врата на сем. Б., същите са започнали да го обиждат, тъй като
подобно поведение, с оглед приетата за установена фактическа обстановка,
напълно не кореспондира на същата и е изцяло алогично и житейски неубедително в
светлината на развитието ѝ, от една страна. От друга, което е и
по-съществено, по делото липсват каквито и да е фактически данни в събраните и
проверени доказателствени източници, които да подкрепят и обяснят такива
твърдения на подс. Д. и св. С..
Фактите и обстоятелствата, относими
към момента на поява на св.Г.С. на етажната площадка пред ап. 29, а именно непосредствено
след извършване на установената по делото престъпна деятелност на подс. Д.,
съдът установи въз основа на показанията на св. Б.. Обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелитеГ.С. и В. С., които твърдят, че това е станало
едновременно с качването на 6-ия етаж на подсъдимия, се оборват от фактическите
положения, установени от останалите, събрани в хода на първоинстанционното
съдебно следствие, доказателствени източници. Приемането на твърденията на
подсъдимия и свидетелитеГ.и В. С. би поставило въпроса какво е правила св.Г.С.,
докато подсъдимият е ритал вратата на жилището на семейство Б., нанасял е удари
и е псувал ЧТ Б. и св. Б., разтърсвал е за раменете и е наплюл последната и
защо се е намесила едва когато ЧТ Б. вече е бил на земята, а подс. Д. е
продължавал да го рита. Въпрос, който не намира своя логичен и обективно обусловен
от така създалата се ситуация отговор. Именно ѝ поради това, въззивната
инстанция не намира за правдиви обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелитеГ.и
В. С., в тези им части, поради което и не им се доверява, за така обсъденото
твърдение.
Софийски градски съд изцяло споделя
изводите на решаващия първоинстанционен съд, досежно поведението на подсъдимия
и свидетелитеГ.С. и В. С. след преустановяване на конфликта, като прецени, че
същите се подкрепят по несъмнен и категоричен начин от съобщеното от
подсъдимия, посочените свидетелки и св. Щ.Я., поради което и са
безпротиворечиво установени.
Също така еднопосочни са и събраните
по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Л.Б., Е.
А. и П.Й., както и заключението на способа на доказване – съдебно – техническа
експертиза, по отношение на поведението на св. Б. по сигнализиране на органите
на реда и по отношение на състоянието ѝ и това на ЧТ Б. непосредствено
след инцидента. По отношение на тази категория обстоятелства по делото са
разпитани свидетелите П.С.Й., Д.С.А., В.Й. М., А. П.А.и Б.Н.М., но същите,
както правилно е заключил първият съд, предвид изминалия период от време между
датата на възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства –
25.10.2015 г., и датата на разпита им пред съда, не са в състояние да
възпроизведат възприетите от тях факти и обстоятелства, респективно не
допринасят за изясняване предмета на доказване.
Получените от ЧТ Б. и от подс. Д.
телесни увреждания и механизма на получаването им, въззивният съд, също както и
първостепенният, установи, като се довери изцяло на заключенията на съдебно –
медицинските експертизи. Същите прецени, че отговарят в пълнота на поставените им
въпроси, дадени са от вещо в съответната област на науката, в частност
медицината, лице, за което липсват каквито и да е основания за съмнение в
обективността и безпристрастността му, поради което и следва да се кредитират с
доверие.
Събраните по делото гласни –
показанията на св. Б. и А., и писмени - амбулаторен лист № 000013 от 25.10.2015 г. (л. 9 от съдебното
производство), доказателствени източници, настоящата инстанция постави в
основата на изводите си по фактите досежно получените от св. Б. телесни увреждания.
От
справката за съдимост на подсъдимия безпротиворечиво се установява чистото му
съдебно минало, а от писмото на Районния прокурор на СРП № 2166/25.07.2018 г. с приложена към него
справка - липсата на повдигнати обвинения за престъпления от общ характер за
периода 2010 г. до момента на изготвяне на справката.
В съответствие с процесуалните
норми, първият съд е кредитирал и останалите събрани и проверени по делото
писмени доказателствени средства и писмени доказателства, като относими, законосъобразно
събрани и непротиворечащи си. Анализът им, извършен от първоинстанционния съд,
почива на правилна тяхна интерпретация, поради което и преповтарянето му и от
настоящия съдебен състав се явява ненужно.
Като цяло,
въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа
обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими
процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при
условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на
принципите на непосредственост, устност и състезателност (последния нерядко
посочван в практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 3, б. „Д“ от КЗПЧОС и като право на
„ефективно участие“ и „равенство на оръжията“ – Garcia Alva v Germany, Станфорд
срещу Обединеното кралство и др.), като, съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на съдебна
фаза на процеса писмени доказателствени средства.
Въззивният състав служебно констатира, че правото на защита
на подс. Д. не е било нарушено в нито един етап от първоинстанционното съдебно
производство. Спазени са всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи
законосъобразното упражняване на правото на защита от страна на подсъдимия –
редовно връчване на тъжбата, гарантиране на участието му в процеса, на правото
му да дава обяснения, да представя доказателства и да прави доказателствени
искания, да се ползва от адвокатска помощ, каквато е ангажирал, както и
възможност да се изказва последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи
законните му права и интереси, от които възможности подсъдимото лице в пълна
степен се е възползвало.
Предвид всичко изложено, въз основа на така направения анализ
на доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка,
първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и
постоянната практика на ВКС на РБ, досежно съставомерността на инкриминираното
деяние, като напълно законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на
престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, доколкото събраните по делото
доказателства сочат на това, че извършеното в инкриминираните време и място от
подсъдимото лице осъществява, от обективна и субективна страна, състава именно
на това престъпление.
От обективна
и субективна страна са налице всички признаци на този престъпен състав.
Съставомерността на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК предполага да се
установи виновното и противоправно причиняване на болка или страдание на
пострадалото лице. Съдържанието на тези увреждания се свежда до краткотрайни
телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на тялото.
По своята същност болката представлява неприятно физическо усещане, а
страданието е продължен процес на болката (вж. ППВС № 3/27.09.1979 г. по н. д. № 6/1979 г., т. 16).
С оглед
направения и обективиран по-горе подробен самостоятелен анализ на
доказателствения материал, настоящият съдебен състав стигна до извода, че от
обективна страна, на 25.10.2015 г., в гр. София, на ул. „********, ет. 6, ап. 9,
чрез нанасяне на удари с ръка и ритници на ЧТ В.Н.Б., подсъдимият му причинил
следните травматични увреждания : контузия на главата и лицето с оток в лявата
задушна област, оток и кръвонасядане в дясно на челото и към външната граница
на дясната очница и кръвонасядане в областта на дясното коляно, всяко едно от
които травматични увреждания са причинили на пострадалия болка и страдание, без
разстройство на здравето.
Откъм
субективната страна на престъплението, спецификата на настоящия инкриминиран
състав, а именно по чл. 130, ал. 2 от НК, задължава инстанциите по същество да
изследват и обосноват наличието на „пряк“ или „евентуален“ умисъл към
настъпването на общественоопасните последици, предвидени в състава на
престъплението.
Вината, като
субективен факт, изразяващ се в психическо отношение на дееца към престъпния
резултат, намира своето обективно проявление в действията на извършителя, в
неговото цялостно поведение. Установените факти по делото безалтернативно
сочат, че подс. Д. е съзнавал обществената опасност на извършваното от него,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното настъпване, т. е.
деянието е извършено при „пряк“ умисъл. Прекият умисъл на подсъдимия, насочен
към настъпилия съставомерен резултат, изразен в нанесената на пострадалия лека
телесна повреда, настоящият съд извежда от интензитета на нанасяне на удара –
със значителна сила, с ръце и крака, в областта на главата и тялото на
пострадалия. Тези безспорно установени обективни обстоятелства ясно и
категорично обективират желанието на подсъдимото лице да засегне именно
телесния интегритет на пострадалия, и то точно по този начин, като му причини
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Предвид изложеното, настоящата инстанция
намира, че правилно и законосъобразно първият съд е квалифицирал осъществената
от страна на обв. Д. престъпна деятелност като престъпление по чл. 130, ал. 2
от НК.
При правилна
правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по делото
фактическа обстановка, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че по
отношение на подс. Д. са налице материално
– правните предпоставки, предвидени в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК, за
освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание, като в същото време отсъстват отрицателните, възпрепятстващи
възможността за приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК предпоставки на ал. 7 на
същата норма. Подсъдимото лице не е било осъждано за престъпление от общ
характер и не е било освобождавано от наказателна отговорност, по реда на глава
VIII, раздел IV от НК, признато е за виновно за умишлено престъпление, за което
се предвижда наказание до три години лишаване от свобода, не са настъпили
имуществени вреди от деянието, като в същото време то не е било в пияно
състояние, от деянието не е причинена тежка телесна повреда или смърт,
престъплението не е извършено срещу орган на властта, при и по повод изпълнение
на службата му и не са налице множество престъпления.
За да индивидуализира следващото се
на подс. Д. наказание, СРС у отчел като смекчаващи отговорността му обстоятелства
чистото съдебно минало на подсъдимия и липсата на каквито и да е други
противообществени прояви, а като отегчаващо - агресивно, безпричинно нахълтване
в дома на пострадалия. При съвкупната преценка на смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, първият съд е преценил, че следващото се на дееца
административно наказание следва да се определи в размер към минимума,
предвиден в закона, а именно 1 500 лева.
Като смекчаващо отговорността на
подсъдимия обстоятелство настоящата инстанция съобрази още и изминалия
продължителен период от време между датата на извършване на инкриминираното
деяние – 25.10.2015 г., и тази на постановяване на окончателния съдебен акт от
този съд, който период не се дължи на недобросъвестно процесуално поведение на
подсъдимото лице.
Същевременно, въззивният съд не
споделя доводите на първоинстанционния съд, че чистото съдебно минало на подс. Д.
следва да се приеме като смекчаващо вината му обстоятелство. Този обективен
факт вече е отчетен веднъж от съда за подобряване на наказателно – правното
положение на подсъдимия, при преценката му за наличието на законоустановените
предпоставки за приложение на института на чл. 78а, ал. 1 от НК, поради което
повторното му позоваване на него за последващо смекчаване на отговорността се
явява неправилно. Иначе точно районният съд е преценил като смекчаващо
отговорността на подсъдимия обстоятелство липсата на други противообществени
прояви от страна на същия.
Въззивният
съд намира, че не са налице предпоставките да ревизира доводите на районния
съд, че като отегчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да се
отчита и агресивното и безпричинно нахлуване в дома на пострадалия и то
посредством нанасяне на удари с крак в областта на входната врата на жилището
на сем. Б.. Като отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства, тази
инстанция отчете още и причинените множество телесни увреждания на пострадалия,
надхвърлящи необходимото за съставомерността на деянието му по чл. 130, ал. 2
от НК, причинените неинкриминирани телесни увреждания и на друго лице - съпругата
на ЧТ – св. Л.Б., унизителното отношение към последната, изразяващо се в наплюване,
както и престъпната упоритостта, проявена при извършване на инкриминираните
действия, свидетелство за което е и нанасянето на ритник по вратата на
жилището, след като веднъж тя е вече била затворена от св. Б.. Изложеното
обуславя извода, че деянието, осъществено от подсъдимото лице на
инкриминираните дата и място разкрива завишена степен на обществена опасност.
Поради това, следващото се на този подсъдим административно наказание, наложено
от първостепенния съд следва да се коригира, като се индивидуализира при превес
на отегчаващите над смекчаващите отговорността му обстоятелства и в средния размер,
предвиден в закона, конкретно в размер на 3 000 лева.
Предвид изложеното и като съобрази
наличието на съответна жалба от страна на повереника на ЧТ Б., въззивният съд
намери, че следва да измени присъдата на СРС, в наказателно осъдителната ѝ
част, като, на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, увеличи наложеното на подс. Д. административно наказание „глоба“,
от 1 500 (хиляда и петстотин) лева на 3 000 (три хиляди) лева. Именно
такъв размер на административното наказание „глоба” тази инстанция намира, че в
най - пълна степен ще обезпечи постигане целите на същото, предвидени в чл. 12
от ЗАНН, като, от една страна, ще се спомогне подсъдимият да се превъзпита към
спазване на законите и ще се въздейства възпитателно и предупредително не само
върху него, а и спрямо останалите членове на обществото, а от друга страна – така
отмерената санкционна последица ще въздейства възпиращо в достатъчна степен
върху последващото поведение на самия подсъдим, което да бъде в пределите на
закона.
Настоящата съдебна инстанция намира за необходимо да ревизира
атакуваната първоинстанционната присъда и в гражданско – осъдителната ѝ
част, по отношение присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Съгласно чл.
45 от Закона на задълженията и договорите ЗЗД), всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Предвидената отговорност по ЗЗД е
деликтна. Нейният източник в наказателния процес (деликта) винаги е
инкриминираното с обвинителния акт/частната тъжба поведение на подсъдимото лице
(действие или бездействие), с което е осъществен състава на възведеното
престъпно деяние. Самата вреда съвпада с причинения от престъплението
вредоносен резултат и представлява причиняване на имуществени или неимуществени
вреди на пострадалия или ощетеното юридическо лице. В конкретния по делото
случай, въззивният съд изцяло споделя доводите на първоинстанционния съд, че
предявеният и приет за съвместно разглеждане граждански иск от ЧТ Б. срещу
подсъдимия за причинени от деянието по чл. 130, ал. 2 от НК, неимуществени
вреди, е безспорно доказан по основание. В конкретния случай, следва да се
приеме, че всеки един от елементи на гражданския деликт, е налице. Така
безспорно се установи, че е налице деяние, което се характеризира с висока
степен на обществена опасност, като същото е противоправно и наказуемо. В
резултат на него и като пряко следствие, на пострадалия В.Б. са причинени болка
и страдание. Същите са в резултат на виновното поведение на подсъдимия Д..
В настоящото
производство се претендира обезщетение за претърпени вследствие на деянието
неимуществени вреди. Предвид особения характер на накърненото от деянието
благо, репарирането на причинените вреди може да бъде извършено само в пари.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, размера на дължимото обезщетение се определя
от съда по справедливост.
При преценка
на размера на дължимото на ЧТ и ГИ Б. обезщетение, първият съд е съобразил да
отчете нанасянето на няколко телесни увреждания на пострадалия, както и
наличието на данни за сравнително дълга продължителност на неблагоприятните
последици за същия, вследствие на причинените му телесни увреждания. Ето защо е
преценил, че справедливо обезщетение на пострадалия, за причинените му
неимуществени вреди, е в размер на 2 000 (две хиляди) лева, като е осъдил
подсъдимия да заплати на тъжителя обезщетение в упоменатия размер, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2015 г. до окончателното ѝ
изплащане, и е отхвърлил иска в останалата му част, до пълния предявен размер
от 6 000 лева, като неоснователен.
Въззивният
съд, при извършения служебен преглед на присъдата в гражданско - осъдителната ѝ
част, намира, че причинените на пострадалия многобройни телесни увреждания -
контузия на главата и лицето с оток в лявата задушна област, оток и
кръвонасядане в дясно на челото и към външната граница на дясната очница,
кръвонасядане в областта на дясното коляно, и продължителния период на
възстановяването му, обуславят определяне на обезщетението за причинените му
неимуществени вреди в по-висок размер от този, приет от първия съд, а именно в
размер на 4 000 (четири хиляди) лева. Такъв размер на обезщетението е
справедлив и съответства на причинените на пострадалия неимуществени вреди. Ето
защо и прецени, че са налице предпоставките, визирани в чл. 337, ал. 3 от НПК
за изменение на първоинстанционния съдебен акт, в гражданско - осъдителната му част,
в насока увеличаване на размера на присъденото на ЧТ Б. обезщетение от 2 000
(две хиляди) лева на 4 000 (четири хиляди) лева. По отношение на разликата
до пълния предявен размер от 6 000 лева, въззивната инстанция, също както
и първата, намира, че искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
С оглед изхода на делото, разноските
по него, както и държавната такса върху уважения размер на гражданския иск,
правилно са възложени на признатия за виновен подс. Д., в съответствие с разпоредбата
на чл. 189, ал. З от НПК. Същите са правилно изчислени. В резултат на увеличението
от въззивния съд на присъденото обезщетение на ЧТ, следва да се осъди
подсъдимият за заплащане на държавна такса върху увеличения размер на уважената
част от гражданския иск, а именно за 80 (осемдесет) лева, представляващи
пропорционална държавна такса, в размер на 4% (четири процента), върху
увеличения размер на уважената част от гражданския иск. Правилно и
законосъобразно подс. Д. е осъден да заплати на ЧТ и ГИ Б. сумата от общо
161.63 лв. (сто шестдесет и един лев и шестдесет и три стотинки) - разноски по
водене на делото, както и да заплати по сметка на СРС сумата от 5 (пет) лева – държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист, ако разноските за съда не
бъдат заплатени доброволно.
Въззивният съд констатира
неизпълнение на процесуалното задължение от страна и на ЧТ В.Б., и на подс. Д.,
относно внасянето на дължимата държавна такса за разглеждане на депозираните от
тях, чрез упълномощените им процесуални представители, въззивни жалби по
наказателното дело от частен характер. Съгласно чл. 4, б. „а" от Закона за
държавните такси, “Държавни такси се
заплащат : ... по наказателни дела от частен характер", като видно от
т. 12 на Тарифа № 1 към Закона за
държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието, „При обжалване пред по-горен съд … се събират такси в половин размер
върху обжалваната част", която в настоящия случай се явява сумата от 6
(шест) лева (половината от визираната в т. 9 от Тарифата такса в размер на 12
(дванадесет) лева – „За тъжби, по които
се образуват наказателни дела от частен характер“). С оглед посоченото, и
ЧТ, и подсъдимият следва да бъдат осъдени да внесат по сметка на СГС, всеки
един от тях, сумата от 6 (шест) лева. Независимо от изхода на делото, тази
държавна такса не следва да се възлага само в тежест на подсъдимия, тъй като в
хода на въззивното съдебно производство не бе поискано изрично от процесуалния
представител на ЧТ и ГИ, нито от самия него лично, съгласно изискването на чл.
189, ал. 3, изр. 1 от НПК, възлагане на подсъдимия на разноските, направени от
ЧТ и ГИ в хода на въззивното разглеждане на делото. Дори, обаче, хипотетично да
е било направено такова искане, то пак тези разноски - за държавната такса за
въззивно разглеждане на делото, щеше да остане в тежест на ЧТ и ГИ, тъй като до
приключване на делото пред въззивната инстанция не е бил направен такъв разход,
което именно налага и осъждането на ЧТ и ГИ за него.
При
извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на
правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на други основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради
което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде изменена, в
указаните по-горе части, а в останалата ѝ част – потвърдена.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 334, т. 3, вр. чл. 337, ал. 2, т. 1 и ал. 3 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ
присъда № 488062 от 14.09.2018 г. по
НЧХД № 7457/2016 г. на СРС - НО, 137-ми
състав, като УВЕЛИЧАВА наложеното на подс. И.П.Д., ЕГН **********,
административно наказание „глоба“ на 3 000 (три хиляди) лева, а също и УВЕЛИЧАВА размера на присъденото на В.Н.Б., ЕГН **********,
обезщетение за причинените му в резултат на деянието, предмет на настоящото наказателно
производство, неимуществени вреди на 4 000 (четири хиляди) лева.
ОСЪЖДА
подс. И.П.Д., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Софийски градски съд, държавна такса върху увеличения размер на
уважената част от гражданския иск, в размер на 80 (осемдесет) лева, както и
държавна такса за обжалване, в размер 6 (шест) лева, съгласно т. 12 от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за
таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и
Министерството на правосъдието, отново
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на СГС.
ОСЪЖДА
В.Н.Б., ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Софийски градски съд, държавна такса за
обжалване, в размер 6 (шест) лева, съгласно
т. 12 от Тарифа № 1 към Закона за
държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ѝ част.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.