№ ……………………………………гр.Варна
Варненският
административен съд – Двадесет и трети състав, в закрито заседание, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : НАТАЛИЯ
ДИЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм.дело №2524
по описа за 2021год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е образувано по жалба на В.Н.Х. *** срещу ЗППАМ № 21-0819-001450/10.11.21г. на
Началник група ОД МВР Варна, с-р „ПП“.
С молба с.д.№ 296/10.01.22г.
жалбоподателят В.Х. настоява за отвод на
съдия-докладчика на осн. чл.22 ал.1, т.6 от ГПК. Заявява несъгласие с
постановените определения от съдия-докладчика. Твърди, че „решението е взето
предварително независимо какви доказателства са представени“.
В разпоредбата
на чл. 22 ал.1 от ГПК приложима на основание чл. 144 от АПК се съдържат изрично
посочени основания за отвод на съответния съдия. В т.6 от тази разпоредба е предвидено, че не може да участва като съдия
по делото лице, относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат
основателно съмнение в неговото безпристрастие.
Настоящият съдия-докладчик счита, че искането е неоснователно.
Липсват посочени конкретни факти, които да пораждат съмнения в неговата
безпристрастност при постановяване на съдебните актове по настоящото производство.
Цитираните две определения на съда по чл. 166 ал.2 АПК, подлежат на
инстанционен контрол и не са основание за отвод.
Във връзка с посочените от жалбоподателя основанията за
отвод, настоящия съдебен състав изразява следното становище:
В решение на Европейския съд по правата на човека по
делото Пиерсак срещу Белгия от 01.10.1982г. /жалба №8692/79, А.53/, както и в
решение от 23.06.1981г. на същия съд по делото Льо Конт, Ван Льовен и Де Мейере
срещу Белгия има ясно тълкуване на понятието „независим и безпристрастен съд”,
употребено в чл.6 т.1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните
свободи. Това понятие е в тясна взаимовръзка с основанието за отвод по чл.22
ал.1 т.6 от ГПК. Законодателят в разпоредбата на чл.22 ал.1 т.6 от ГПК е
изтъкнал, че за да се поиска отвод трябва да съществува основателно съмнение в
безпристрастието на съда. Според тези две цитирани решения личната
безпристрастност на съдията следва да се предполага до доказване на противното.
В тях се подчертава, че за да се твърди, че съдията е предубеден трябва да са
налице основателни съмнения в неговата безпристрастност. Съдът в Страсбург
задълбочено е обяснил, че за да са основателни съмненията трябва да се
установят, т.е. да се докажат факти, които от обективна /а не от субективна/
гледна точка водят до извода, че са нарушени гаранциите за безпристрастност. В
тази връзка в цитираните решения са посочени примери, че проверката на
безпристрастността трябва да бъде сторена по обективен подход като се вземат
предвид факти свързани с вътрешната организация на съда, изпълнението на
служебните задължения на съдията по конкретния правен спор, както и дали той е
участвал административната фаза по този спор,
предхождаща съдебното производство.
Следвайки насоките дадени в посочените по-горе решения на
Европейския съд по правата на човека, че личната безпристрастност се предполага
до доказване на противното, то доводите
на жалбоподателя трябва да бъдат преценени по обективния подход, т.е.
жалбоподателя да установи, че са налице факти от действителността, които да
нарушават гаранцията за безпристрастност по делото.
В случай, че жалбоподателят Х. не е съгласен с актовете
на съда, същият разполага с възможността да ги обжалва, но не и да иска отвод
на съдия-докладчика. Подобно искане би
довело до заобикаляне на принципа за случайно разпределение на делата.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 22 ал.1 т.6 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съдът
О П
Р Е Д Е
Л И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКАНЕТО ЗА ОТВОД на съдия Наталия
Дичева от разглеждането на административно дело № 2524 по описа за 2021г., на
Административен съд Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: