Решение по дело №690/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 4 ноември 2020 г. (в сила от 24 ноември 2020 г.)
Съдия: Минчо Стоянов Минев
Дело: 20192230100690
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

  Р Е Ш Е Н И Е  № …   

             /допълнително решение- към решение № 260055/ 27.08.2020г./

04.11.2020г., гр. Сливен

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                   VІ-ти   ГРАЖДАНСКИ състав

в закрито заседание на 04.11.2020г., в следния състав:

                                                                      председател: МИНЧО МИНЕВ                                                     

 

секретар:

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр.дело 690 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

Делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността. С решението си съда прие, че трябва да го уважи, а след като постанови този си акт, връчи препис от него на страните.

Ищците депозират молба по чл.250 от ГПК, с искане съда да допълни решението си с текст, че осъжда ответниците да им предадат владението върху недвижимия имот, за собственици на който са признати.

 

Предприетите от съда и страните фактически и юридически, процесуални действия по делото, налагат следната констатация за фактите:

След като събра ангажираните от страните по делото доказателства и ги прецени, съда постанови решението си. Видно от мотивите на същото, съда направи правните изводи, че:

- ищците са собственици на процесната сграда- стр.6, последен абзац: „От друга страна, доказателствата по делото налагат извод, че ищците, а не ответниците, са нейни собственици, като правото на собственост са придобили в резултат на сложен юридически факт/фактически състав, основен сред които е давностно владение.“;

- ответниците оспорват правото на собственост на ищците и не само това, но и владеят имота- стр.6, предпоследен абзац: Една от коментираните предпоставки в случая е категорично дадена, предвид поведението на ответниците – поведение както извънсъдебно, така и съдебно. Изводът се налага, тъй като ответника Б.Л.Д. се е снабдил през м.10.2018г. с документ за правото на собственост- констативен нотариален акт, върху жилищния имот, за който ищците твърдят, че са собственици. Така също, в хода на делото Д. и съпругата му отричат правото на ищците- както в писмените си отговори, така и в съдебно заседание. И още- не отричат твърденията на ищците, че препятстват възможността  им да го ползват, както и на свой ред поддържат, че всъщност те- ответниците, са собствениците на сградата в гр.Т., ул.“Г. п.“10, с идентификатор 72165.507.1142.2.“;

- ответниците владеят процесиня имот без правно основание- стр.6, последните два реда и стр.7, горе:От друга страна, не се установи някой, в т.ч. и ответниците или пък наследодателите на отв.Б.Л.Д., по някакъв начин да е смущавал или прекъсвал това владение. Разбира се, съда не може да подмине сведение, дадено при разпита на свид. М., че виждала в имота на дядо й Л.една жена, не много възрастна, която била там на квартира. Тези показания обаче съда не може да вземе предвид, тъй като останаха изолирани- не се подкрепят от друг доказателствен материал, а дори и се опровергават от такъв- звучат опровергани и съвсем нелогични при стабилно установената с показанията на осигурените от ищците свидетели фактическа обстановка- немислимо е майката на ищците да живее на квартира в жилището на наследодателите на ответника, при положение, че разполага, в непосредствена близост/съседство със свой и идентичен недв.имот.“.

- иска е основателен-стр.7, втори абзац: “При това положение и тъй като ответниците не ангажираха доказателства, че те, респ. наследодателя на мъжа от тях преди това, са владяли/живели в нея –сградата с идентификатор 72165.507.1142.2 в гр.Т., съда ще уважи предявения иск.“.

 

Изложената фактическа обстановка налага следните изводи за правото:

Искането е за допълване на съдебно решение. Производството по същото е уредено с чл.250 от ГПК. Имайки предвид текста на същия, съда връчи на другата по делото страна препис от молбата, в която е формулирано искането, но никой от ответниците не депозира становище/отговор.

Искането за допълване на решението по делото е направено своевременно. Поради това ще бъде разгледано по същество, а становището на съда е, че то трябва да се уважи. Така е, защото съда квалифицира иска, с който бе сезиран, по чл.108 от ЗС- т.н. ревандикационен иск. Така също прие, че иска е основателен, което означава, че го уважава. Както при всеки друг граждански иск, становището/правните изводи на съда, намират изражение в диспозитив, върху който се формира силата на присъдено нещо. В съдебните теория и практика винаги и безпротиворечиво се е приемало, че иска по чл.108 от ЗС всъщност обединява две претенции- установителна и осъдителна, на което пък съответстват и два диспозитива на решението в случай, че иска бъде уважен- с първия съда признава ищците за собственици на процесната вещ/имот, а с втория- осъжда ответниците да предадат на ищците владението  върху имота.

В случая обаче, след като с решението си СлРС приема по отношение на ответниците, че ищците са собственици на процесната сграда, е пропуснал да осъди ответниците да им предадат владението върху нея. Този пропуск трябва да бъде отстранен с настоящия съдебен акт, който следва да е в смисъл на уважаване на молбата за допълване на решението.

 

При изложените съображения и на осн.чл.250 от ГПК, Сливенски районен съд

                                              Р   Е   Ш  И:

 

ДОПЪЛВА постановеното по настоящото гр.д.№ 690/2019г. по описа на СлРС решение № 260055/ 27.08.2020г, по следния начин: след първия от постановените диспозитиви, на стр.9 от решението, който започва с текста: „На осн.чл.108 от ЗС ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на …“ и завършва с текста „ … построена в поземлен имот, общинска собственост, последния с идентификатор 72165.507.1142.“ и преди следващия диспозитив, който има следното съдържание: „На осн.чл.537 ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ нот.акт № 109, том V, рег.№ 9209, дело № 803/2018г., издаден след извършена от нотариус с рег.№128 в Нотариалната камара Е. Ш. обстоятелствена проверка, с който за собственик на имота в гр.Т., ул.“Г. п.“№10, с идентификатор 72165.507.1142.2 е признат, на основание давностно владение, Б.Л.Д. с ЕГН: **********.“,

ДА СЕ ЧЕТЕ и следния диспозитив:ОСЪЖДА Б.Л.Д. с ЕГН:********** и съпругата му Д.И.Д. с ЕГН: **********, двамата със съдебен адреса*** да предадат на З.С.Ж. с ЕГН **********, Е.С.П. с ЕГН **********, Г.С.А. с ЕГН **********, М.С.Р. с ЕГН **********, Д.С.Ж. с ЕГН **********, Д.С.Ж. с ЕГН **********, Г.С.Ж. с ЕГН ********** и А.С.Ж. с ЕГН **********, всички те със съдебен адресат адв.Ст.Н. от ВтАК владението върху недвижимия имот, представляващ еднофамилна двуетажна жилищна сграда, със застроена площ 45 кв.м., намираща се в гр.Т. на адрес ул.“Г. п.“№10, индивидуализираща се при действието на ЗКИР с идентификатор 72165.507.1142.2, построена в поземлен имот, общинска собственост, последния с идентификатор 72165.507.1142.“

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на съответната страна.

 

 

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: