Р Е Ш Е Н И Е № …
/допълнително решение- към решение № 260055/ 27.08.2020г./
04.11.2020г.,
гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в закрито заседание на 04.11.2020г., в следния
състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар:
прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 690
по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:
Делото е
образувано по предявен иск с правно основание чл.108 от Закона за
собствеността. С решението си съда прие, че трябва да го уважи, а след като
постанови този си акт, връчи препис от него на страните.
Ищците
депозират молба по чл.250 от ГПК, с искане съда да допълни решението си с
текст, че осъжда ответниците да им предадат владението върху недвижимия имот,
за собственици на който са признати.
Предприетите от съда и страните фактически и
юридически, процесуални действия по делото, налагат следната констатация за
фактите:
След като събра ангажираните от страните по делото
доказателства и ги прецени, съда постанови решението си. Видно от мотивите на
същото, съда направи правните изводи, че:
- ищците са собственици на процесната
сграда- стр.6, последен абзац: „От друга страна, доказателствата по делото
налагат извод, че ищците, а не ответниците, са нейни собственици, като правото
на собственост са придобили в резултат на сложен юридически факт/фактически
състав, основен сред които е давностно владение.“;
- ответниците оспорват правото на собственост на ищците и
не само това, но и владеят имота- стр.6, предпоследен абзац: “Една от
коментираните предпоставки в случая е категорично дадена, предвид поведението
на ответниците – поведение както извънсъдебно, така и съдебно. Изводът се
налага, тъй като ответника Б.Л.Д. се е снабдил през м.10.2018г. с документ за
правото на собственост- констативен нотариален акт, върху жилищния имот, за
който ищците твърдят, че са собственици. Така също, в хода на делото Д. и
съпругата му отричат правото на ищците- както в писмените си отговори, така и в
съдебно заседание. И още- не отричат твърденията на ищците, че препятстват
възможността им да го ползват, както и
на свой ред поддържат, че всъщност те- ответниците, са собствениците на
сградата в гр.Т., ул.“Г. п.“10, с идентификатор 72165.507.1142.2.“;
- ответниците владеят процесиня
имот без правно основание- стр.6, последните два реда и стр.7, горе: „От друга
страна, не се установи някой, в т.ч. и ответниците или пък наследодателите на отв.Б.Л.Д., по някакъв начин да е смущавал или прекъсвал
това владение. Разбира се, съда не може да подмине сведение, дадено при разпита
на свид. М., че виждала в имота на дядо й Л.една
жена, не много възрастна, която била там на квартира. Тези показания обаче съда
не може да вземе предвид, тъй като останаха изолирани- не се подкрепят от друг
доказателствен материал, а дори и се опровергават от такъв- звучат опровергани
и съвсем нелогични при стабилно установената с показанията на осигурените от
ищците свидетели фактическа обстановка- немислимо е майката на ищците да живее
на квартира в жилището на наследодателите на ответника, при положение, че
разполага, в непосредствена близост/съседство със свой и идентичен недв.имот.“.
- иска е
основателен-стр.7, втори абзац: “При това положение и тъй като ответниците
не ангажираха доказателства, че те, респ. наследодателя на мъжа от тях преди
това, са владяли/живели в нея –сградата с идентификатор
72165.507.1142.2 в гр.Т., съда ще уважи предявения иск.“.
Изложената фактическа обстановка налага следните
изводи за правото:
Искането е за
допълване на съдебно решение. Производството по същото е уредено с чл.250 от ГПК. Имайки предвид текста на същия, съда връчи на другата по делото страна
препис от молбата, в която е формулирано искането, но никой от ответниците не
депозира становище/отговор.
Искането за
допълване на решението по делото е направено своевременно. Поради това ще бъде
разгледано по същество, а становището на съда е, че то трябва да се уважи. Така
е, защото съда квалифицира иска, с който бе сезиран, по чл.108 от ЗС- т.н. ревандикационен иск. Така също прие, че иска е основателен,
което означава, че го уважава. Както при всеки друг граждански иск,
становището/правните изводи на съда, намират изражение в диспозитив,
върху който се формира силата на присъдено нещо. В съдебните теория и практика
винаги и безпротиворечиво се е приемало, че иска по
чл.108 от ЗС всъщност обединява две претенции- установителна
и осъдителна, на което пък съответстват и два диспозитива
на решението в случай, че иска бъде уважен- с първия съда признава ищците за
собственици на процесната вещ/имот, а с втория-
осъжда ответниците да предадат на ищците владението върху имота.
В случая обаче,
след като с решението си СлРС приема по отношение на
ответниците, че ищците са собственици на процесната сграда,
е пропуснал да осъди ответниците да им предадат владението върху нея. Този пропуск трябва да бъде отстранен с настоящия съдебен
акт, който следва да е в смисъл на уважаване на молбата за допълване на
решението.
При изложените
съображения и на осн.чл.250 от ГПК, Сливенски районен
съд
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА постановеното по настоящото гр.д.№
690/2019г. по описа на СлРС решение № 260055/ 27.08.2020г, по следния начин: след първия от постановените диспозитиви, на стр.9 от решението, който започва с текста:
„На осн.чл.108
от ЗС ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на …“ и завършва с текста „ …
построена в поземлен имот, общинска собственост, последния с идентификатор
72165.507.1142.“ и преди следващия диспозитив, който има следното съдържание: „На осн.чл.537
ал.2 от ГПК ОТМЕНЯ нот.акт № 109, том V, рег.№
9209, дело № 803/2018г., издаден след извършена от нотариус с рег.№128 в
Нотариалната камара Е. Ш. обстоятелствена проверка, с който за собственик на имота
в гр.Т., ул.“Г. п.“№10, с идентификатор 72165.507.1142.2 е признат, на
основание давностно владение, Б.Л.Д. с ЕГН: **********.“,
ДА СЕ ЧЕТЕ и следния диспозитив: „ОСЪЖДА
Б.Л.Д. с ЕГН:********** и съпругата му Д.И.Д. с ЕГН: **********, двамата със съдебен адреса*** да предадат на З.С.Ж. с ЕГН **********,
Е.С.П. с ЕГН **********, Г.С.А. с ЕГН **********, М.С.Р. с ЕГН **********, Д.С.Ж.
с ЕГН **********, Д.С.Ж. с ЕГН **********, Г.С.Ж. с ЕГН ********** и А.С.Ж. с
ЕГН **********, всички те със съдебен
адресат адв.Ст.Н. от ВтАК владението върху недвижимия имот, представляващ еднофамилна двуетажна жилищна
сграда, със застроена площ 45 кв.м., намираща се в гр.Т. на адрес ул.“Г. п.“№10,
индивидуализираща се при действието на ЗКИР с идентификатор 72165.507.1142.2,
построена в поземлен имот, общинска собственост, последния с идентификатор
72165.507.1142.“
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред СлОС в двуседмичен срок от връчването му на съответната
страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: