Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 240
гр.Русе, 20.09.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, I-ви състав, в открито заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
СЪДИЯ: Ивайло Йосифов
при участието на
секретаря Наталия Георгиева и прокурора Пламен Петков, като разгледа
докладваното от съдията адм.д. № 545
по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.203 – чл.207 от АПК във вр. с чл.1,
ал.2 от ЗОДОВ.
С решение № 10899/29.11.2022 г., постановено по адм.д. № 4503/2022 г. по
описа на ВАС, Трето отделение, е отменено решение № 9/18.03.2022 г.,
постановено по адм.д. № 458/2021 г. по описа на Административен съд – Русе и
делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав при спазване
на дадените от касационната инстанция задължителни указания.
В мотивите на
отменителното решение е посочено, че първоинстанционното решение е постановено
при неизяснена фактическа обстановка във връзка с причинената на ищеца Г.Ю.О.
вреда. Отбелязано е, че след отмяната на процесуално основание (поради
неспазване на реда за установяване на вземането с решение за финансова корекция
по ЗУСЕСИФ) на административния акт, от който се твърди, че са настъпили
имуществените вреди, а именно акт за установяване на публично държавно вземане
№ 18/121/06694/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/7938#1 от 10.01.2020 г., отменен с
решение № 8269/07.07.2021 г., постановено по адм.д. № 12154/2020 г. по описа на
ВАС, Осмо отделение, е започнало ново административно производство за
определяне на финансова корекция спрямо ищеца в размер на исковата сума, като
корекцията е свързана със същите обстоятелства, въз основа на които бил издаден
и отмененият АУПДВ. Посочено е, че при извършената от касационната инстанция
служебна проверка било установено, че в Административен съд – Русе е висящо
съдебно производство по обжалване на така определената на ищеца финансова
корекция. В отменителното решение изрично е прието, че вреда за последния би
настъпила, само ако наложената финансова корекция се окаже незаконосъобразна.
При новото
разглеждане на делото, в изпълнение на дадените от ВАС задължителни указания по
тълкуването и прилагането на закона, с определение от 05.12.2022 г., оставено в
сила с определение № 5466/25.05.2023 г., постановено по адм.д. № 1269/2023 г.
по описа на ВАС, Трето отделение, съдът е спрял производството по делото до
приключването с влязъл в сила съдебен акт на преюдициалното производство по
адм.д. № 326/2022 г. по описа на Административен съд – Русе. Последното дело е
окончателно приключило с решение № 34/04.11.2022 г. на първоинстанционния съд,
оставено в сила с решение № 5188/17.05.2023 г., постановено по адм.д. № 910/2023
г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, с което е отхвърлена жалбата на Г.Ю.О. ***,
против решение № 18/121/06694/3/01/04/02, с изх.№ 01-6500/7938#18 от 30.06.2022
г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, за определяне на
финансова корекция на ищеца (жалбоподател) в размер на 13404,99 лева за
неизпълнение на приходите, заложени в бизнес плана, одобрен с договор №
18/121/06694 от 14.08.2014 г. След влизане в сила на решението по
преюдициалното съдебно производство производството по настоящото дело е
възобновено.
В хода на
устните състезания ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа, че
издаденото впоследствие, след отмяната на АУПДВ, решение за финансова корекция е
неотносимо към спора по делото, тъй като представлява отделен административен
акт, постановен в друго административно производство. В условията на евентуалност
поддържа, че този акт би създал основание за отказ от присъждане единствено на
главницата по него от 13 404, 99 лева, но не и на събраната без основание лихва
от ищеца в размер на 1590, 11 лева. Ищецът твърди, че евентуалната изискуемост
на главницата, а оттам и дължимостта на лихва за забава върху нея, е настъпила
много по-късно – през 2022 г., когато му
било съобщено решението за финансова корекция, а лихвата в горния размер била
заплатена от него още на 30.03.2021 г. с приложената по адм. д. № 458/2021 г. по
описа на Административен съд – Русе (на л.7) вносна бележка № FT21089044960257
от същата дата. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 14 995,10 лева, представляващи
заплатени публични вземания, от които 13404, 99 лева - главница по акт за
установено публично държавно вземане № 18/121/06694/3/01/04/01 с изх. №
01-6500/7938#1 от 10.01.2020 г., отменен с решение № 8269/07.07.2021 г.,
постановено по адм.д. № 12154/2020 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, както и
сумата от 1590,11 лева – лихва за забава, начислена върху посочената главница, ведно
със законната лихва, считано от датата на отмяната на АУПДВ – 07.07.2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
При новото
разглеждане на делото ответникът Държавен фонд „Земеделие“, чрез процесуалния
си представител, е депозирал молба с вх.№ 3181/24.07.2023 г., в която изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Позовава се на указанията,
дадени в отменителното решение на ВАС, според които имуществена вреда за ищеца
би настъпила, само ако наложената финансова корекция се окаже
незаконосъобразна. Твърди, че това условие не е изпълнено, тъй като жалбата на Г.О.
срещу решението за финансова корекция била отхвърлена с влязло в сила съдебно
решение. Счита, че поради това не е налице първата предпоставка от фактическия
състав на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно не е налице отменен от съда акт
с влязло в сила решение. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в случай, че искът бъде уважен.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за частичната основателност на
предявения иск - само в частта за претендираното обезщетение, представляващо
заплатената от ищеца лихва върху главницата по отменения АУПДВ. В останалата
част счита иска неоснователен и сочи, че той следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Налице са всички процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на иска.
Същият е предявен след отмяната на незаконосъобразния АУПДВ с решение №
8269/07.07.2021 г., постановено по адм.д. № 12154/2020 г. по описа на ВАС, Осмо
отделение (чл.204, ал.1 от АПК) и е насочен срещу процесуално легитимиран
ответник (чл.205, ал.1 от АПК), имащ качеството на юридическо лице съгласно чл.11,
ал.1 от ЗПЗП. Разгледан по същество, предявеният иск се явява частично
основателен.
Неоснователно е възражението на ответника, според което липсва отменен административен
акт, като елемент от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Формално такъв
акт е налице, доколкото, както беше посочено АУПДВ № 18/121/06694/3/01/04/01 с
изх. № 01-6500/7938#1 от 10.01.2020 г., е отменен с решение № 8269/07.07.2021
г., постановено по адм.д. № 12154/2020 г. по описа на ВАС, Осмо отделение. В отменителното решение на ВАС, с което делото е върнато за ново
разглеждане, също е прието, че е налице първият елемент от състава на
обективната отговорност по ЗОДОВ, а именно отменен административен акт. Прието
е, че е налице и събрана от ищеца сума в общ размер от 14 955,10 лева и това
събиране се намира в пряка причинно-следствена връзка с отменения акт.
От отменения АУПДВ обаче за ищеца не са настъпили имуществени вреди в
размер на главницата на публичното задължение по него, които да подлежат на
репариране по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл са и дадените от ВАС
задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В своето решение
касационната инстанция приема, че причинена
на ищеца вреда би била налице, само ако наложената финансова корекция се окаже
незаконосъобразна. Посочено е, че в случая без значение е обстоятелството, че
след отмяната на АУПДВ преписката не е изрично върната на компетентния
административен орган.
Както беше посочено, жалбата срещу решение № 18/121/06694/3/01/04/02, с
изх.№ 01-6500/7938#18 от 30.06.2022 г., издадено от изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ за определяне на финансова корекция на ищеца в размер на
13404,99 лева за неизпълнение на приходите, заложени в бизнес плана, одобрен с
договор № 18/121/06694 от 14.08.2014 г., е отхвърлена с решение № 34/04.11.2022
г., постановено по адм.д. № 326/2022 г. по описа на Административен съд – Русе,
оставено в сила с решение № 5188/17.05.2023 г., постановено по адм.д. №
910/2023 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение. По тези съображения искът, в
частта за претърпените от ищеца имуществени вреди, представляващи заплатената от
него главница в размер на 13404,99 лева, се явява неоснователен.
Искът се явява частично основателен по отношение на вредите, представляващи
част от заплатената лихва върху тази главница.
Решението за финансова корекция подлежи на предварително изпълнение по
силата на закона – чл.27, ал.2, изр.първо вр. чл.73, ал.4 от ЗУСЕФСУ. Според
чл.75, ал.1, изр.второ и трето от същия закон, в относимите части на
разпоредбата,
когато решението за определяне на финансовата корекция е
издадено след съответното плащане, финансовата корекция се извършва чрез
доброволно изпълнение от страна на бенефициента в 14-дневен срок, като изтичане
на срока за доброволно плащане финансовата корекция се извършва от следващо
плащане по проекта заедно с дължимите лихви за просрочие, а когато това е
неприложимо – чрез упражняване на права по дадените от бенефициента обезпечения
по чл. 61, ал. 2, по ред и начин, определени в нормативния акт по чл. 7, ал. 4,
т. 4.
Този нормативен акт, действащ към датата на издаване на
решението за финансова корекция, е Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне
на правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за
възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, както и
сроковете и правилата за приключване на счетоводната година по оперативните
програми и програмите за европейско териториално сътрудничество. Според чл.43,
ал.1, т.1 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018
г., бенефициентът възстановява вземанията по чл.35, ал.1, а това са и
вземанията по определената индивидуална финансова корекция, в 14-дневен срок от
датата, на която е информиран чрез ИСУН за дължимата сума по чл. 35, ал. 1, т.
1. Според чл.43, ал.5 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г., дължимите средства се
прихващат след изтичане на срока по ал.1 заедно с лихва за забава, начислена от
датата, следваща датата на изтичане на срока, определен в ал. 1, до датата на
възстановяване на средствата.
В случая решението за определяне на финансова корекция не е било съобщено
на ищеца чрез ИСУН, а посредством връчването на административния акт по пощата чрез
член на домакинството на ищеца – Дилбер Османова, на 06.07.2022 г. Следователно
посоченият 14-дневен срок за доброволно изпълнение на подлежащия на
предварително изпълнение акт е изтекъл на 20.07.2022 г. Тук следва да се
отбележи, че с отмяната на АУПДВ от съда с обратна сила отпада и изискуемостта
на удостовереното с този акт публично задължение, която няма как да бъде
отнесена към изискуемостта на задължението по издаденото впоследствие решение
за финансова корекция. Поради това съдът намира, че изискуемостта на публичното
вземане по решението за финансова корекция настъпва от деня, следващ изтичане
на срока за доброволното възстановяване на сумата, а именно от 21.07.2022 г., от
която дата се дължи и лихвата за забава. Тук се поставя въпросът за крайната
дата, до която следва да бъде начислявана тази лихва върху главницата в размер
на 13404,99 лева. Според чл.43, ал.5 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. лихвата
за забава се начислява „ … до датата на
възстановяване на средствата“. И това е така, защото ефектът на тяхното
възстановяване се изразява в погасяване на посоченото публично задължение. В
случая обаче задължението по решението за финансова корекция не е заплатено
доброволно, поради което то ще се счита погасено едва след отнасянето
(прихващането) на събраната по отменения АУПДВ сума от 13404,99 лева за погасяването
му. Подобно прихващане настъпва с влизането в сила на решението за финансова
корекция, т.е. от датата на постановяване на окончателното решение на
касационната инстанция – от 17.05.2023 г. Следва да се отбележи, че с решение
за поправяне на очевидна фактическа грешка № 18/121/06694/3/01/04/03, с изх.№
01-6500/7937 от 15.07.2022 г., на основание чл.62, ал.2 от АПК, е допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 18/121/06694/3/01/04/02, с
изх.№ 01-6500/7938#18 от 30.06.2022 г., издадено от изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“, като към същото е добавен и следния текст: „Установено е, че на 30.03.2021 г. са налице
данни за погасяване на сума в размер на 14 994,98 лв., във връзка с
издаден АУПДВ с изх.№ 01-6500/7938#1 от 10.01.2020 г., от които
13404,99 лева главница и 1589,99 лева лихви. Извършеното плащане е отнесено за
погасяване на задължението по настоящия акт“. От решението
за финансова корекция отпада следния текст: „Дължимата сума в размер на 13404,99 лева подлежи на доброволно плащане
в 14-дневен срок от връчването на настоящото решение, чрез превеждане на
дължимите суми по банковата сметка на ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция:….
(посочен номер на банкова сметка) ***, следваща датата на изтичане на посочения
по-горе срок за доброволно възстановяване“. Така, след поправката в
решението за финансова корекция, способът за погасяване на главницата по него е
именно прихващането с вече събраните от ищеца суми, а не тяхното бъдещо
заплащане от негова страна.
Съдът изчисли дължимата законна лихва с помощта на общодостъпен софтуер,
наличен на интернет страницата на НАП [1] за
периода от 21.07.2022 г. - датата, следваща изтичането на 14-дневния срок за
доброволното възстановяване на сумата по подлежащото на предварително
изпълнение решение за финансова корекция, до 17.05.2023 г. - датата на
постановяване на решение № 5188/17.05.2023 г., постановено по адм.д. № 910/2023
г. по описа на ВАС, Четвърто отделение, когато е влязло в сила решението за финансова
корекция, по силата на което вече събраната главница от 13404,99 лева е била
окончателно отнесена за погасяване на задължението в същия размер по този
административен акт. Така изчисленият размер на лихвата възлиза на 1193,25
лева. Доколкото през посочения период изискуемото публично вземане в размер на
главницата от 13404,99 лева, поради оспорване на решението за
финансова корекция от ищеца (жалбоподател), все още не е било погасено чрез
отнасяне (прихващане) с вече събраните от него суми, то посочената сума
безспорно е била дължима от последния и нейното заплащане, по вече изложените
по-горе аргументи, няма да представлява вреда за него. От събраните
доказателства (вносна бележка № FT21089044960257/30.03.2021 г. на л.7 от адм. д. № 458/2021 г. по описа на
Административен съд – Русе) се установява, че ищецът е заплатил за лихви сума в
по-голям размер, а именно 1590,11 лева. Следователно искът се явява основателен
само за разликата между заплатената за лихви сума от 1590,11 лева и сумата на
действително дължимата лихва върху главницата по решението за финансова
корекция за периода от 21.07.2022 г. до 17.05.2023 г., в размер на 1193,25 лева,
т.е. за сумата от 396,86 лева. До този размер искът следва да се уважи като
бъде отхвърлен до пълния предявен размер от 14 995,10 лева.
Ищецът е претендирал и присъждане на законната лихва върху обезщетението,
считано от 07.07.2021 г. до окончателното му изплащане. Според указанията по
т.4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК, при унищожаемите административни актове вземането за
обезщетение за вреди става изискуемо и лихвата за забава тече от момента на
влизане в сила на решението, с което се отменя незаконния акт, в случая от
07.07.2021 г., както е претендирал и ищеца.
Видно от представения списък и наличните по делото писмени доказателства, в
производството по адм.д. № 458/2021 г. по описа на Административен съд – Русе
ищецът е направил разноски в размер на 10 лева – заплатена държавна такса и
1000 лева – заплатено адвокатско възнаграждение. В това производство (с молба
вх.№ 519/10.02.2022 г., на л.30 от делото) ответникът е направил възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК вр. чл.144 от АПК за прекомерност на претендираните разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение. Към датата на сключване на договора за
правна защита и съдействие – 16.07.2021 г., в който е удостоверено и
заплащането на адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лева, е била в сила
редакцията на чл.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения към ДВ бр. 68 от 31.07.2020 г. Според чл.8, ал.1,
т.4, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни
дела с определен материален интерес възнаграждението при интерес от 10 000 лв.
до 100 000 лв. е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., т.е. в случая,
при интерес от 14 995,10 лева минималният размер на адвокатското възнаграждение
към посочения момент е възлизал на 979,85 лева. Уговореният и заплатен адвокатски
хонорар в размер на 1000 лева надвишава незначително така изчисления минимален такъв,
поради което, с оглед известната правна и фактическа сложност на делото, не се
явява прекомерен и не следва да бъде намаляван.
С представения списък (на л.24 от делото) ищецът е претендирал присъждането
и на държавната такса в размер на 30 лева, заплатена за частното производство пред
ВАС, образувано по частна жалба срещу определението за прекратяване на адм.д.№
458/2021 г. по описа на Административен съд – Русе. Искането е неоснователно,
тъй като тази сума вече е била присъдена в полза на ищеца с определение №
70/07.01.2022 г., постановено по адм.д. № 11489/2021 г. по описа на ВАС, Трето
отделение. В мотивите на същото изрично е отбелязано, че „…следва да се присъди и сумата от 30 лв., представляваща заплатена
държавна такса за образуване на делото пред ВАС“, като общият размер на
присъдените с този съдебен акт разноски на ищеца възлиза на 380 лева.
В отменителното решение № 10899/29.11.2022 г., постановено по адм.д. №
4503/2022 г. по описа на ВАС, Трето отделение, с което исковото производство е
върнато за ново разглеждане, изрично е отбелязано, че разноските следва да се
присъдят съгласно чл.226, ал. 3 от АПК, т.е. с настоящото решение съдът следва
да се произнесе и по разноските за водене на това дело във ВАС. По същото, след
дадени от съда указания, ищецът (касационен жалбоподател) е заплатил сумата от 5
лева – държавна такса за касационното обжалване на решението на Административен
съд - Русе, а не, както невярно е отбелязал той в списъка на разноските, сумата
от 70 лева. В касационното производство е представен договор за правна защита и
съдействие от 10.10.2022 г., в който е удостоверено заплащането на сумата от
1000 лева – адвокатско възнаграждение. Към тази дата не са били факт
измененията в Наредба № 1 от 9.07.2004 г., направени с ДВ бр. 88 от 4.11.2022
г., но по вече изложените съображения разноските за заплатено адвокатско
възнаграждение не се явяват прекомерни.
Според чл.10, ал.3, изр.първо от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Следователно частичното
уважаване на иска, както е в случая, е достатъчно, за да бъдат присъдени в
полза на ищеца внесените от него държавни такси. Както беше посочено, същите възлизат
общо на 15 лева, от които 10 лева по адм.д.№ 458/2021 г. по описа на
Административен съд – Русе и 5 лева – за касационното производство по адм.д. №
4503/2022 г. по описа на ВАС, Трето отделение.
Според чл.10, ал.3, изр.второ от ЗОДОВ съдът осъжда ответника да заплати на
ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска. Общият размер на заплатените адвокатски
хонорари в първата и касационната инстанция при предходното разглеждане на
делото възлиза на 2000 лева като липсват основания за намаляването им поради
прекомерност. Съразмерно с уважената част на иска ищецът има правото на сумата
от 52,93 лева. Така, заедно с платените държавни такси, общият размер на
разноските, които следва да бъдат присъдени на ищеца, възлиза на 67,93 лева.
Разпоредбата на чл.10, ал.4 от ЗОДОВ предвижда, че съдът осъжда ищеца да
заплати на ответника възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв,
съразмерно с отхвърлената част от иска, а в полза на юридическите лица се
присъжда възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт, чийто размер
не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от ЗПП. За да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение обаче
е необходимо пред съответната инстанция да е направено искане в този смисъл –
арг. от чл.81 от ГПК вр.чл.144 от АПК. Такова изрично искане от ответника има
направено само в производството пред касационната инстанция по адм.д. №
4503/2022 г. по описа на ВАС, Трето отделение, където, в депозирано писмено
становище, ответникът е посочил следното: „Моля
да ни присъдите направените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение“. Подобно искане липсва направено пред първата инстанция
както по настоящото дело, така и при предходното му разглеждане като адм.д.№
458/2021 г. по описа на Административен съд – Русе. Така, съдът, на основание
чл.226, ал.3 от АПК, чл.10, ал.4 от ЗОДОВ и чл.24, изр.второ от Наредбата за
заплащането на правната помощ, определя юрисконсултското възнаграждение за
касационното производство в размер на 150 лева. Съразмерно с отхвърлената част
на иска ответникът има правото на сумата от 146,03 лева.
След служебна компенсация на насрещните вземания на разноски в полза на
ответника следва да бъде присъдена сумата от 78,10 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Държавен
фонд „Земеделие“, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул."Цар
Борис III" № 136, представляван от изпълнителния директор Г. Т., да
заплати на Г.Ю.О., с ЕГН **********,***, сумата от 396,86 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
настъпили в резултат на заплатената недължима част от лихвата върху главницата
по акт за установено публично държавно вземане № 18/121/06694/3/01/04/01 с изх.
№ 01-6500/7938#1 от 10.01.2020 г., отменен с решение № 8269/07.07.2021 г.,
постановено по адм.д. № 12154/2020 г. по описа на ВАС, Осмо отделение, ведно
със законната лихва, считано от датата на отмяната на акта – 07.07.2021 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Ю.О., с ЕГН **********,***, против Държавен фонд „Земеделие“ иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от
незаконосъобразния акт за установено публично държавно вземане №
18/121/06694/3/01/04/01 с изх. № 01-6500/7938#1 от 10.01.2020 г., отменен с
решение № 8269/07.07.2021 г., постановено по адм.д. № 12154/2020 г. по описа на
ВАС, Осмо отделение, за горницата над 396,86 лева до пълния предявен размер на
иска от 14 995,10 лева.
ОСЪЖДА Г.Ю.О., с ЕГН **********,***, да заплати на Държавен
фонд „Земеделие“, със седалище и адрес на управление в гр.София, бул."Цар
Борис III" № 136, представляван от изпълнителния директор Г. Т., сумата от
78,10 лева – деловодни разноски по
компенсация.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: