Присъда по дело №1628/2018 на Районен съд - Пазарджик

НОХД № 1628/2018 г. по описа на Районен съд П.

           

 

МОТИВИ:

           

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура П. обвинителен акт срещу подсъдимия П.А.Н. с ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, осъждан, със средно-специално образование, работещ, ЕГН: ********** за това, че в периода от 08.03.2016 г. до 19.03.2016 г. в гр. П. при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1 от НК - касиер в „П.Г.А. З.К“ ЕООД гр. П., чрез разходни касови ордери – разходен касов ордер № 207885 от 08.03.2016 г. за сумата от 20 000 лв., разходен касов ордер № 208041 от 08.03.2016 г. за сумата от 19 100 лв., разходен касов ордер № 207934 от 19.03.2016 г. за сумата от 30 000 лв., разходен касов ордер № 207939 от 19.03.2016 г. за сумата от 25 000 лв. е присвоил чужди пари в големи размери общо 94100 лв. (деветдесет и четири хиляди и сто лева) собственост на „П.Г.А. З.К“ ЕООД гр. П. с управител П.Г.А. ***, връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява – престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във връзка чл. 201 от НК, във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК.

Подсъдимият не се признава за виновен по така повдигнатото му обвинение. Дава обяснения, в които твърди, че не е вземал пари от касата на заложната къща, а липсите били в следствие на грешки натрупани през годините. Твърди, че се работило с две компютърни програми, като не знаел как се отразяват операциите счетоводно. Сочи, че никога реално такава сума – 94 100 лв. не е постъпвала в касата на заложната къща, като дори твърди, че е подписвал само празни приходни касови ордери.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи категоричен и несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за които му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен и да му наложи наказание лишаване от свобода, което да търпи ефективно.

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск от „П.Г.А. З.К“ ЕООД гр. П. против подсъдимия П.А.Н. за сумата от 94100 лева (деветдесет и четири хиляди и сто лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във връзка с чл. 201 от НК, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието – 19.03.2016 г., до окончателното ѝ изплащане и е конституиран като граждански ищец „П.Г.А. З.К“ ЕООД гр. П.. Повереникът му се присъединява към изложеното от държавното обвинение, като счита, че подсъдимият следва да бъде признат за виновен, а гражданският иск да бъде уважен в пълен размер, както да им се присъдят и сторените по делото разноски.

Защитата моли за признаване на подсъдимия за невиновен. Излагат се доводи, че обвинението не е доказано по несъмнен начин, че то не може да почива на предположения, а било изградено именно на такава основа с оглед основно изложеното от управителя на заложната къща П.Г.А., който обаче бил заинтересован от изхода на делото.

В дадената му последна дума подсъдимият моли съда да бъде оправдан. 

 

Районен съд П., като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Свидетелят П.Г.А. е едноличен собственик и управител на „П.Г.А. З.К“ ЕООД гр. П.. Дружеството му притежавало няколко заложни къщи. Една от тях била в гр. П., ул. „М.“ № *. Подсъдимият П.Н. бил назначен на длъжност касиер с трудов договор № 4 от 30.05.2011 г. към „П.Г.А. З.К“ ЕООД гр. П.. Местоработата му била именно в заложната къща в гр. П., ул. „М.“ № *. Трудовият договор бил сключен между подсъдимия П.Н. като работник и П.А. – като представител на работодателя „П.Г.А. З.К“ ЕООД. Съгласно чл.III, т.2 от договора работникът трябвало да изпълнява стриктно всички задължения, които произтичат от длъжностната му характеристика. Съгласно длъжностната характеристика за касиер, задължението на последния било да приема, съхранява и предава парични средства и ценни книжа. Основното задължение на касиера било предоставянето на парични заеми на физически лица срещу лихва с обезпечение залог върху движими вещи. По делото не се установи длъжностна характеристика да е връчена на П.Н.. Така или иначе през 2016 г. подсъдимият П.Н. работел в З.К в гр. П. ул. „М.“ № * като касиер. Като такъв подсъдимият П.Н. оценявал донесената от клиента вещ при поискване на паричен заем, която вещ се оставяла в залог. Касиерът заявявал сумата, която можело да се отпусне като заем на клиента във вид на кредит и при съгласие от страна на клиента и представена лична карта, подсъдимият П.Н. въвеждал в компютърната програма данните от личната карта на клиента, сумата на кредита, заложената вещ и срокът на изплащане на кредита. От компютърната програма се принтирал заложен билет с описаните данни в два екземпляра. Клиентът подписвал билетите и един от билетите оставял за клиента, а един за заложната къща. Този за заложната къща се съхранявал в офиса. След това от компютърната програма се принтирал и разходен касов ордер /РКО/ за сумата, която била отпусната на клиента. Този разходен касов ордер /РКО/ също се принтирал в два екземпляра и се подписвал както от клиента, така и от касиера. Парите се предавали на клиента от касата и по този начин приключвало отпускането на кредит срещу залог. При настъпване на падежа на плащане на заема, клиентът следвало да заплати сумата по заема заедно с определената лихва и такса, като му се връщала заложената вещ и в компютърната програма се отразявало, че заемът бил изплатен. От компютърната програма се принтирал приходен касов ордер /ПКО/, с който клиентът внасял в касата на заложната къща сумата по заема заедно с таксите и лихвите по него. В този момент се пускала и касова бележка на клиента от касовия апарат, като в нея се отразявали само сумата на лихвата и таксата по заема, тъй като само върху тази сума се заплащал корпоративен данък. Сумата по кредита била собственост като пари на заложната къща и върху тях не се начислявал данък.

В началото на месец март 2016 г. свидетелят П.А. решил да извърши проверка в заложната къща в гр. П., ул. „М.“ № *, тъй като известно време преди това  не бил извършвал текущи проверки, заради лични и семейни проблеми. При проверката, извършена и в присъствието на подсъдимия, А. установил, че имало налични около 30 на брой „кухи“ залози – това били залози, които били действащи, не били закрити в компютърната програма, но заложените вещи по тях ги нямало налични в заложната къща. След като установил, че залозите са активни в компютъра, но обезпеченията по тези залози ги няма, А. приел, че когато клиентите са идвали и са си откупвали вещите, подсъдимият не е закривал залога, за да не влязат парите в касата, а ги е прибирал тези пари за себе си. Разговарял с Н., който му казал, че е взимал пари и изтъкнал за причина проблеми със съпругата си. А. го питал колко са такива залози и на каква стойност. Н. не дал конкретни отговори, но помолил А. да го остави да си оправи нещата, да види колко са и да възстанови парите. А. се съгласил и прекратил по-нататъшната проверка. Малко след това в началото на месец април 2016 г. А. решил да смени Н. със служителката Р.Г., която работила при него от 1995 г., но в друг офис в гр. П.. За целта започнали издаване на касите и пристъпили към извършването на втора проверка в заложната къща. Тогава на място в заложната къща в гр. П., на ул. „М.“ № * А. отишъл със свидетелите Р.Г. и В.Т. – също служител – касиер в „П.Г.А. З.К“ ЕООД гр. П.. Започнали да извършват проверка на съответствие между заложен билет и наличието на заложена вещ по всеки билет, като свидетелят П.А. установил, че „кухите“ залози, които били налични при предходната проверка, са вече закрити и в компютърната програма били в архив. В същото време обаче установили четири залога, създадени в периода от 08.03.2016 г. до 08.04.2016 г. Те били съставени на името на а.Ф. а.с посочено различно ЕГН за всеки от тях. След справки в хода на делото се установи, че подобно лице с което и да е от посочените четири ЕГН не съществува. И четирите залога били създадени след извършената първа проверка. По тези залози нямало заложени вещи, но имало издадени съответните РКО. Четирите заложни билета с РКО към тях били съответно следните:

1. Заложен билет № 20781816 с посочена заложена вещ „60 месеца лихви“ с разходен касов ордер № 207885 от 08.03.2016 г. към него за сумата от 20 000 лв.

2. Заложен билет № 20786516 с посочена заложена вещ „96 месеца грешки“ и разходен касов ордер № 207934 от 19.03.2016 г. към него за сумата от 30 000 лв.

3. Заложен билет № 20787016 с посочена заложена вещ „96 месеца заплата“ и разходен касов ордер № 207939 от 19.03.2016 г. към него за сумата от 25 000 лв.

4. Заложен билет № 20797216 с посочена заложена вещ „лихви, лекарства, грешки“ с разходен касов ордер № 208041 от 08.04.2016 г. към него за сумата от 19 100 лв.

И на четирите заложни билета била посочена дата на сключване на договорите: 22.04.2016 г., но във всеки от тях началната дата е различна и съвпада с датите на РКО – 08.03.2016 г., 19.03.2016 г. (два) и 08.04.2016 г.

Три от заложните билети с №  20781816, 20797216 и 20787016 били подписани само от подсъдимия Н. в графата за: „Заложната къща“. Заложен билет  № 20786516 не е подписан от никого. И четирите РКО към тези билети били подписани от подсъдимия в графата за: „касиер“.

В хода на извършваната проверка Н. напуснал офиса на заложната къща с думите, че сега вече става страшно, взел си болнични и повече не се явил на работа. А. го търсил, за да се разберат, но след като не постигнали съгласие, сигнализирал Районна прокуратура П. и било образувано настоящото наказателно производство.

 

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото доказателства: обясненията на самия подсъдим, показанията на свидетелите П.А., Р.Г. и В.Т., проведената очна ставка между подсъдимия и свидетеля А., както и от писмените такива – четири броя справки по реда на Наредба 14/2009 г. в НБД „Население“ от Бюро съдимост при Районен съд П. за лицето А.Ф. А., приложените към молбата от 05.03.2019 г. от П.Г.А., в качеството му на управител на „П.Г.А. З.К“ ЕООД гр. П., писмени документи по опис както следва: Папка за месеците: ноември 2014 г. - съдържаща 86 броя приходни касови ордери и техен опис и месец декември 2014 г. – съдържаща 83 броя приходни касови ордери и техен опис; Папка за месеците: януари 2015 г. - съдържаща 89 броя приходни касови ордери и техен опис и месец февруари 2015 г. - съдържаща 81 броя приходни касови ордери и техен опис; Папка за месеците: март 2015 г. - съдържаща 103 броя приходни касови ордери и техен опис и месец април 2014 г- съдържаща 82 броя приходни касови ордери и техен опис;    Папка за месец май 2015 г. - съдържаща 80 броя приходни касови ордери и техен опис; Папка за месеците: юли 2015 г. - съдържаща 94 броя приходни касови ордери и техен опис и месец август 2015 г. - 90 броя приходни касови ордери и техен опис; Папка за месеците: септември 2015 г. - съдържаща 89 броя приходни касови ордери и техен опис и месец октомври 2015 г. 79 броя приходни касови ордери и техен опис;    Папка за месеците ноември 2015 г. - съдържаща 64 броя приходни касови ордери и техен опис и месец декември 2015 г. - съдържаща 91 броя приходни касови ордери и техен опис; Папка за месеците: март 2016 г. - съдържаща 107 броя приходни касови ордери и техен опис, месец февруари 2016 г. - съдържаща 76 броя приходни касови ордери и техен опис и месец януари 2016 г. - съдържаща 62 броя приходни касови ордери и техен опис; Папка месец април 2016 г. - съдържаща 167 броя приходни касови ордери и техен опис; Папка за месец май 2016 г. - съдържаща 101 броя приходни касови ордери и техен опис; Папка за месец юни 2016 г. - съдържаща 139 броя приходни касови ордери и техен опис; Заложен билет № 20797216 и разходен касов ордер № 208041/ 08.04.2016  г., Заложен билет № 20787516 и разходен касов ордер № 207934/ 19.03.2016 г., Заложен билет № 20787016 и разходен касов ордер № 207939/ 19.032016 г., Заложен билет № 20781816 и разходен касов ордер № 207885/ 08.03.2016  г., Журнална сметка за период от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г., Журнална сметка за период от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г., Журнална сметка за период от 01.01.2016 г. до 30.06.2016 г., Приходни касови ордери с № 200001, 200002, 200003.

ордери от лист 12 до лист 25 включително, разходни касови ордери – 4 бр., заложни билети - 4 бр., приходни касови ордери 3 бр., длъжностна характеристика, трудов договор № 4/30.05.2011 г., допълнително споразумение от 03.01.2012 г. към трудов договор № 4/30.05.2011 г., допълнително споразумение от 12.08.2012 г. към трудов договор № 4/30.05.2011 г., общи условия касаещи дейността на заложната къща, заложни билети – 2 бр. дубликат, справка за получени парични преводи чрез „Уестърн Юнион“ от подсъдимия, регистър на сключените сделки от лист 48 до лист 61 включително, протокол за вземане на образци за сравнително изследване, копие от касови бонове от лист 90 до лист 92 включително, разписка за внесена гаранция, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, справка за съдимост, характеристична справка, както и от заключението на допуснатата и изготвена повторна съдебно-почеркова експертиза. Съдът кредитира заключението като компетентно изготвено, като вещото лице е отговорило точно на всички поставени въпроси.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като са категорични, взаимнодопълващи се и кореспондиращи с останалите събрани доказателства по делото. Единствените противоречия в показанията на свидетеля А. и обясненията на подсъдимия се преодоляха в проведената помежду им очна ставка. Все пак следва да се отбележи, че показанията на свидетелите А. и Г. са дадени от лица, които са заинтересовани от изхода на делото – А. е собственик и управител на ощетеното ЮЛ – граждански ищец и страна в процеса, докато Г. е негов служител. Макар и с тази уговорка, съдът кредитира показанията им за обстоятелствата, за които те свидетелстват.

 

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

Доказателствата по делото са безпротиворечиви по отношение на следните обстоятелства: извършената проверка от страна на А. в началото на месец март 2016 г. в офиса на заложната къща в гр. П., на ул. „М.“ № *, установените в хода на проверката определено количество „кухи“ залози, приключването на проверката от А. към онзи момент без получаване на яснота за това дали има липси, в какъв размер са и дали се дължат именно на тези „кухи“ залози,  закриването на „кухите“ залози впоследствие от Н., създаването на три заложни билета от негова страна - с №  20781816, 20797216 и 20787016 (последният инкриминиран билет с № 20786516 не е подписан и по същество може да е съставен от всяко друго лице), създаването на четири РКО с № 207885 от 08.03.2016 г., № 207934 от 19.03.2016 г., № 207939 от 19.03.2016 г. и № 208041 от 08.04.2016 г. за сумата общо в размер на 94 100 лв., втората проверка в първата половина на месец април 2016 г., която установила тези нови залози и закриването на установените при предходната проверка „кухи“ залози.

Видно е, че така гореизброените установени обстоятелства по никакъв начин не подкрепят повдигнатото обвинение срещу Н.. На първо място следва ясно да се отбележи, че производството се движи в рамките, които са му зададени от държавното обвинение във внесения обвинителен акт. Съдът по никакъв начин не може да променя тази рамка. За какво е обвинен Н. – той е обвинен за евентуално извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, във връзка чл. 201, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че в периода от 08.03.2016 г. до 19.03.2016 г. в гр. П. при условията на продължавано престъпление в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т.1 от НК - касиер в „П.Г.А. З.К“ ЕООД гр. П., чрез разходни касови ордери – разходен касов ордер № 207885 от 08.03.2016 г. за сумата от 20 000 лв., разходен касов ордер № 208041 от 08.03.2016 г. за сумата от 19 100 лв., разходен касов ордер № 207934 от 19.03.2016 г. за сумата от 30 000 лв., разходен касов ордер № 207939 от 19.03.2016 г. за сумата от 25 000 лв. е присвоил чужди пари в големи размери общо 94 100 лв. (деветдесет и четири хиляди и сто лева) собственост на „П.Г.А. З.К“ ЕООД гр. П. с управител П.Г.А. ***, връчени му в това качество и поверени му да ги пази и управлява. Тук е момента да се акцентира, че държавното обвинение е повдигнало обвинение на Н. за деяние длъжностно присвояване, извършено евентуално в периода 08.03.2016 г. до 19.03.2016 г. за сумата в размер на 94 100 лв. Присвояването в правната доктрина се дефинира като акт на противозаконно юридическо или фактическо разпореждане с чуждото имущество в свой или чужд интерес. Субект на присвояване може да е само лице, което упражнява фактическа или разпоредителна власт върху предмета на престъпление. Държаното обвинение не ангажира доказателства в насока дали подсъдимият е разполагал в своя власт в инкриминирания период 08.03.2016 г. до 19.03.2016 г. със сумата в размер на 94 100 лв., за да я присвои. И това е така, защото от показанията именно на свидетеля А. стана ясно, че ако е налице присвояването на тези средства, то е извършено евентуално назад във времето още преди извършената от него първа проверка в началото на месец март 2016 г., т.е. преди така посочения инкриминиран период от държавното обвинение. Времето на извършване на определено престъпно деяние е основен съставомерен признак и посочването на различно такова води до оправдателна присъда. Това проличава ясно в конкретния случай, като си зададен въпроса по какъв начин се установи, че евентуално Н. е присвоявал пари – според свидетеля А. това е ставало при връщането на сумите по залога от клиентите, които Н. обаче не отчитал като върнати и прибирал за себе си, въпреки че връщал заложната вещ или чрез вземането на заложната вещ от офиса и разпореждането му с нея – например продажба. Фактическото действие, с което се осъществява съставът на престъплението, действително може да бъде извършено чрез различни активни действия чрез потребяване на парите или вещите, оставени в залог от страна на подсъдимия, но това в никакъв случай не е станало към инкриминирания период, а е видно, че ако се е случило, се е случило преди март 2016 г., защото към онзи момент „кухите“ залози са били вече налице, защото са установени от А. при първата проверка. С оглед формулираното в закона изпълнително деяние, при всички случаи в обстоятелствената част на обвинителния акт трябва подробно да е описано естеството на разпоредителните действия и те да са индивидуализирани по време, място, начин на извършване. Простото използване на термина на закона „присвои” не е достатъчно, защото той трябва да бъде запълнен с конкретно съдържание. Именно поради това, ВКС в редица свои решения е приемал последователно, че само констатацията за липса на пари и имущество като факт не е достатъчно доказателство за присвояване, защото тя може да се дължи на различни причини. Не бъдат ли доказани такива действия, съдът следва да постанови оправдателна присъда, защото наказателна отговорност не може да се носи по предположение. В обстоятелствената част на ОА прокурорът е посочил, че в инкриминирания период 08.03.2016 г. – 19.03.2016 г. подсъдимият започнал да присвоява пари, като: „При отпуснат заем и наличие на падеж по него, когато клиентът се явявал в офиса да заплати заема с лихвата и таксата, обв. П.Н. взимал дължимата сума от клиента, връщал заложената вещ, но в компютърната програма не закривал залога като изплатен. По този начин залогът оставал действащ и сумата не постъпвала в касата на заложната къща , а обв. П.Н. я присвоявал. Той също така не издавал Приходен касов ордер /ПКО/ и не издавал касова бележка на клиента. По този начин залогът оставал открит, а не закрит и заемът бил действащ като по него продължавали да текат лихви. Обв. П.Н. влизал в компютърната програма, намалявал лихвата до най-ниска стойност. Така се получавали тъй наречените „кухи залози“, при които имало залог, но нямало обезпечение по този залог“, т.е. самият прокурор е посочил именно по този начин извършените присвоителни действия от страна на подсъдимия. Подобни действия обаче в инкриминирания период не се установиха да са извършвани от Н.. Няма събрани доказателства за тези действия дори и назад във времето, освен твърденията на управителя А.. Липсват представени доказателства за кои точно залози става въпрос, какви суми са присвоени по всеки от тях, с кои лица са били сключвани договорите за заем, за да бъдат евентуално установени и разпитани дали действително са върнали сумите в офиса на Н., дали са взели обратно заложената си вещ и дали Н. им е издал ПКО за това, т.е. все обстоятелства, които прокурорът е посочил, но не е ангажирал доказателства за тях. Нещо повече – в диспозитива на ОА е посочено, че присвояването е извършено с конкретни четири броя РКО. Тези РКО обаче са издадени към заложни билети, които не съответстват на действително извършени сделки и по никакъв начин не съответстват на начина на присвояване на сумите, посочени в обстоятелствената част на ОА от самия прокурор – даване на реален заем на реален клиент, връщане на сумата по заема, връщането на заложната вещ, присвояването ѝ от Н. и неотразяването в програмата, че залогът в закрит. Това от една страна е не само противоречие между обстоятелствената част на ОА и диспозитива, но въвеждането с диспозитива по същество на различно съдържание и естеството на разпоредителните действия. Видно е от събраните доказателства, че по тези четири заложни билета не само няма връщане на получена в залог сума, която да е присвоена от Н., но дори няма реален клиент и предаване на реална вещ в залог, съответно няма сключен дори договор за заем. При това положение, ако държавното обвинение все пак е искало да обвини Н. за деяния в този период с тези четири РКО, то е следвало в обстоятелствената част да се посочи друг начин на извършване на разпоредителните действия, а ако все пак се държи на посочения начин на присвояване – при връщане на заеми от клиенти – то е следвало да се посочи различен инкриминиран период във времето от преди март 2016 г., защото длъжностното присвояване е изпълнено в момента, към който евентуално Н. е получавал от гражданите суми, които е следвало да внесе в касата на дружеството, но не го е сторил.

Тук следва да се отбележи и още нещо много съществено – един от посочените от прокурора в диспозитива на ОА РКО – този с № 208041 за сумата от 19 100 лв. е издаден на 08.04.2016 г., а не както е посочено от прокурора – на 08.03.2016 г. Освен че по този начин прокурорът затруднява защитата на привлеченото към отговорност лице, като сочи РКО, който не съществува в правния мир, но и на практика изключва този РКО от инкриминирания период, посочен като 08.03.2016 г. – 19.03.2016 г. Така отново е налице обстоятелство, водещо до несъстоятелност на обвинението. При така посоченото - или този РКО и сумата, посочена в него следва да бъде изключена от общата сума по обвинението, или следва да се разшири инкриминирания период, което няма как да бъде сторено на този етап от производството. Но проблемите на повдигнатото обвинение спрямо Н. не свършват дотук. Присвояването е резултатно престъпление – съставомерният резултат се изразява в засягане възможността на собственика на предмета да се разпорежда с него, доколкото присвоеното имущество излиза от партимониума на съответното юридическо лице. Ето защо от съществено значение е правилното установяване на размера на присвоеното имущество, на причинената имотна щета на чуждото имущество. В тази насока държавното обвинение също не ангажира никакви доказателства, изхождайки единствено от сбора на сумите по четирите посочени РКО, който е точно 94 100 лв. Освен вече посоченото по-горе за това, че единият РКО излиза от инкриминирания период и че няма доказателства тази сума въобще да е била във владение на Н. в посочения инкриминиран период, то не се събраха доказателства и за това тя дали е била въобще някога в негово владение назад във времето до 2011 г. Още повече, че според свидетеля Т. действията на Н. - дали умишлени за присвояване, дали грешки - са били от самото му начало на започване на работа на същия и най-вероятно се касае за натрупване във времето. Това поставя под съмнение и изнесеното от А., че около година и половина назад от март 2016 г. не е  осъществявал контрол. Т. заяви, че: „Не му е правена на Н. засечка, защото ако му беше правена много по-рано щяха да се установят тези неща. Именно, затова има вероятност тези липси да са натрупани за период от десет години. Н. работи от началото до края в този обект без да е излезнал нито един път в отпуска, нито един ден. Винаги е работил сам в този обект. През тези десет години е бил винаги и само той“. В случая съдът дори няма да коментира по какъв точно начин е водено текущото счетоводство на ощетеното ЮЛ, както и защо суми, посочени като внесени в касата на заложната къща от управителя А. (за които Н. отрича да е получавал, като твърди, че е подписвал само празни ПКО) не са осчетоводени по съответния ред, тъй като не са стигнали очевидно до счетоводителя на дружеството.

И на последно място съдът счита, че Н. следва да бъде оправдан по повдигнатото обвинение, защото не се установи същият да има и качеството на длъжностно лице. Според ВКС това обстоятелство следва да се изследва конкретно във всеки случай. Прокурорът само е посочил, че Н. е имал качеството на длъжностно лице по чл.93, т.1 от НК – касиер. Макар и да няма изрично посочване, очевидно е, че е приел, че Н. има качеството на длъжностно лице изпълняващо работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице или при едноличен търговец по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б”, пр. 2 НК. Тази категория длъжностни лица се характеризира най-вече с това, че пазенето (управлението) на чуждото имущество се явява съдържание на задължението на длъжностното лице и същност на възложената му работа. В ППВС 3-70 ВС на РБ е указал, че законът изисква изпълнението на службата или работата да е възложено на длъжностното лице. Изпълнението на тези задачи или функции може да бъде със заплата или безплатно, временно или постоянно. Възлагането обаче трябва да бъде извършено съгласно установения или допустим от закон, правилник, устав, наредба и др. ред. Възлагането може да бъде с назначение, с избор, с трудов договор, чрез овластяване от надлежен орган, по силата на разпореждане на властта и др. В конкретния случай съгласно чл.III, т.2 от трудовия му договор Н. трябвало да изпълнява стриктно всички задължения, които произтичат от длъжностната му характеристика на касиер, т.е. е налице препращане от трудовия му договор към длъжностната характеристика, която следва да съдържа тези задължения. Съгласно длъжностната характеристика за касиер, задължението на последния било да приема, съхранява и предава парични средства и ценни книжа. Основното задължение на касиера било предоставянето на парични заеми на физически лица срещу лихва с обезпечение залог върху движими вещи. По делото обаче не се установи длъжностна характеристика да е връчена на П.Н. и последният да е запознат с нея, при което фактическия състав не е изпълнен и възлагането на тези задължения не е извършено надлежно.

Ето защо съдът категорично счита, че обвинението спрямо подсъдимия П.Н. не се доказа по безспорен и категоричен начин и същият ще следва да бъде оправдан изцяло по така повдигнатото му обвинение на основание чл.304 НПК.

Предвид липсата на обективната страна на престъплението съдът намира, че не следва да се обсъжда подробно субективната му страна.

 

По гражданския иск:

С оглед гореизложените мотиви неоснователен се явява предявения граждански иск от „П.Г.А. З.К“ ЕООД гр. П. против подсъдимия П.А.Н. за сумата от 94100 лева (деветдесет и четири хиляди и сто лева), представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от деянието по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК, във връзка с чл. 201 от НК, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието – 19.03.2016 г., до окончателното ѝ изплащане и следва да бъде отхвърлен. Не се установи точната липса, не се установи парите да са присвоени от Н. в този размер. Последният може и да е съставил процесните три РКО (за последното няма доказателства), за да оправдае евентуално някакви липси, но това само по себе си не означава, че те са именно в следствие на присвояване, а не на грешки, както и са в размера, посочен в тях.

 

По разноските:

С оглед изхода на делото, сторените по делото разноски за експертизи следва да останат за сметка на държавата съгласно разпоредбата на чл.190, ал.1 НПК, а сторените от страна на гражданския ищец разноски – за негова сметка.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: