Р Е Ш Е Н И Е
гр.***, 24.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ският
районен съд, ІІ -ри гр.състав, в публичното заседание на двадесет и шести
септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря ***. като разгледа докладваното от съдията ДИЛОВА гр.дело №
2946 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с
чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по искова молба на ***, гр.***
от изп.директор *** против *** ***, в която се
твърди, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу ответника, по която е образувано ч. гр.д.№ 946/16г. Твърди се, че съдът е
издал заповед за изпълнение срещу която ответникът е подал възражение в срока
по чл. 414 от ГПК. Твърди се, че
ответникът е собственик на топлоснабден имот и не е заплатил използваната за периода
01.01.2013г-31.12.2015г. топлинна енергия в размер на
543,47 лв, от която
461,31лв. представляваща главница и сумата 82,16 лв
лихва за забава за периода 02.30.2013г.- 05.02.2016г. и не е погасил задълженията
си. Направено е искане за конституиране на трето лице помагач на ищеца ***.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата
543,47 лв, от която
461,31лв. представляваща главница и сумата 82,16 лв
лихва за забава за периода 02.30.2013г.- 05.02.2016г., ведно със законната
лихва считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение
Ответникът,
редовно призован в съдебно заседание се
явява и признава иска за сумите предявени с исковата молба.
С оглед
направеното признание на иска, ищецът в съдебно заседание е изразил становище
съдебното дирене да бъде прекратено и съдът да се произнесе с решение по реда
на чл. 237 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Съдът намира,
че са налице предпоставките
за постановяване на решение
при признание на иска, по реда на чл.237, ал.1 от ГПК, с оглед на изрично
заявеното от ответника в отговора на ИМ признание на иска, в рамките на предявеният му размер.
Настоящето решение, с оглед разпоредбата
на чл.237, ал.2 от ГПК, се постановява
въз основа на направеното от ответника признание на иска, в с.з., поради което
същото не следва да се мотивира по същество. Признатото право не противоречи на
закона и на добрите нрави, същото произтича от договорни отношения между
страните; страната, направила признанието може да се разпорежда с него-чл.237,
ал.3 от ГПК
По разноските
Ищецът е направил искане
да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Представен е
списък на разноски, който включва 360 лв за юрисконсултско възнаграждение, 120 лв
представляваща разноски за ВЛ и 75лв за държавна такса.
Съгласно дадените разяснения в ТР №4 от 18.06.2014г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№4/2013г.-т.12 от същото съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Прието е , че съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
С оглед на изложеното съдът намира, че ответникът следва да бъде
осъден да заплати и сумата 180 лв за юрисконсултско възнаграждение и 25 лв представляваща държавна такса представляваща
направени разноски в заповедното производство.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.2 от ГПК, във вр.
с чл.124, ал.1 от ГПК, че *** с ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на кредитора *** с булстат *** с адрес на управление гр.***, ***,
представлявано от законния си представител ***, чрез пълномощника си юрк.*** сумата 543,47 лв , от
която от 461,31 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2013
г. до 31.12.2015 г., и сумата 82,16 лв представляваща
лихва за забава върху главницата за периода от 02.03.2013 г. до 05.02.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на молбата
15.02.2016 г. до окончателното изплащане на същата, за която е издадена заповед
за изпълнение по ч. гр.д.№ 946/2016г по описа на ПлРС
ОСЪЖДА
на осн. чл.78, ал.1 от ГПК *** с ЕГН ********** *** да заплати на *** гр.***,
със седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от законен
представител *** сумата 360 лв за юрисконсултско възнаграждение, 120 лв
представляваща разноски за ВЛ и 75лв за държавна такса.410 лв., представляващи направени разноски по
делото.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК *** с ЕГН ********** *** да заплати на *** гр.***,
със седалище и адрес на управление гр.***, ***, представлявано от законен
представител *** сумата 180 лв за юрисконсултско възнаграждение и 25 лв представляваща деловодни разноски направени в
заповедното производство съобразно уважената част от иска.
обезсилва заповед за изпълнение№
650/17.02.2016 г., с която *** с ЕГН ********** от гр.Плевен, ул.Иван Вазов № 63, вх.А, ап.11 е осъдена да заплати на кредитора ***
с ЕИК *** с адрес на управление ***, представлявано от законния си представител
***, чрез пълномощника си ***, за разликата от 461,31лв до 775,93 лв– главница за ползвана и незаплатена топлинна енергия за
периода 01.11.2011г. до 01.01.2013г., за разликата
от 82,16 лв до
200,44 лихва върху главницата за периода от 04.01.2012г. до 02.03.2013г.,
Решението
се постановява по реда на чл.237, ал.1 от ГПК
решението подлежи на обжалване пред плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните, с въззивна жалба.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: