Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 26.02.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров
гражданско дело № 1221 по описа за 2018
год., за да се произнесе, взе предвид:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ/отм/ вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищцата С.С.А., ЕГН **********,
чрез законния си представител Л.П.Г., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител
адв. А.Т. е предявила против З. „Б.В.И.Г.“*** иск за
заплащане на сумата от 250 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди –
морални болки и страдания вследствие смъртта на нейния баща С.С.А., настъпила
на 19.04.2013 г. ведно със законна лихва върху тази сума от датата на
увреждането - 19.04.2013 г. до окончателното й изплащане и разноските по
делото.
В исковата молба се твърди, че нейния баща е пострадал при ситуация, при
която се е опитал да измести попаднала на пътното платно гума с джанта, която
непосредствено преди това се е била откачила от ППС-ремарке теглено от влекач. Пострадалият
е изпълнявал задълженията си по чл.5, ал.1, т.2 ЗДвП, съгласно който всеки участник в движението по пътищата трябва да
не оставя на пътя предмети или вещества, както и да вземе мерки за
отстраняването им или за предупреждаване на останалите участници в движението,
когато това ги застрашава.
Причината за инцидента не е виновно
поведение на водача на композицията,а свойствата на самата вещ,но въпреки това
отговорността за обезщетяването на евентуалните несанкционирани вреди от тази
вещ се носят от застрахователят на влекача на основание чл.226,ал.1 във вр. с
чл.223,ал.1 КЗ.
Факт е,че към
момента на процесното ПТП за товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № *******, с
прикачено полуремарке с рег. № *******е сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество .
Ищцата поддържа чрез своя пълномощник предявения иск и претендира
присъждане на разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
ответникът З. „Б.В.И.Г.“*** оспорва
предявения иск по основание и размер. На първо място, счита, че дружеството не
носи отговорност за процесната вещ, предизвикала събитието, т.к. е налице вреда
от гума, която след отделянето й от ППС има самостоятелно съществуване, поради
което не може да бъде отнесена към застрахователното покритие по застраховка
„ГО“ на ППС-то.
Възразява,
че отговорността на дружеството не следва да бъде ангажирана и поради факта, че
същото е застраховало отговорността на полуремаркето, а отделянето на гумата на
полуремаркето е настъпило в движение и в момент, в който същото е било
функционално зависимо и обвързано от влекач ДАФ, с рег.№ *******. В тази връзка
се сочи, че съгласно чл. 14 от Наредба № 24 за задължителното застраховане се изключва
отговорността на застрахователя на ремаркето, когато вредите са причинени от
общата композиция на двете МПС /влекач и ремарке/.
Възразява,
че ответното застрахователно дружество не е пасивно легитимирано да отговаря по
исковете, а следва да се ангажира отговорността на застрахователя по „ГО” на
влекача, поради факта, че процесното ПТП е станало по време на движение, когато
ремаркето е под надзора на водача на композицията и по причина, че композицията
е в движение. Излага се, че причина за откачането на гумата е както недоброто
затягане на болтовете на гумата, така и натоварването на композицията с
максималната й товароносимост, поради което счита, че отговорност носят водачът
на композицията и собственикът на влекача. На отделно основание твърди, че не е
доказано, че лицето С. А. е починал при описания в исковата молба механизъм.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия,
поради това, че е предприел действия по повдигане на откъсната гума, която се е
установила в края на пътното платно, в непосредствена близост до бордюра,
поради което не е създавала опасност за движението, а също така и съпричиняване
поради това, че е повдигнал горещата гума без да е имал задължение и право да
прави опити да мести, повдига или да извършва каквито и да е интервенции със
същата.
Прави
възражение за изтекла погасителна давност, както на главното вземане, така и на
вземането за лихвите.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото материали по ДП №
11202/2013 г. по описа на РТП – ПР - СДВР, пр. пр. № 3676/2013 г. по описа на
СГП се установява, че на 19.04.2013 г. около 14:20 ч. на бул. „Бойчо Бойчев“ в района на № 8
е настъпило произшествие между гума с джанта откачила се от товарна композиция състояща се от седлови
влекач марка „ДАФ“ с per. № ******* и полуремарке марка „Кодер“, модел „*****“,
с per. № *******управляван от водача М.П.С.и пешеходеца С.С.А.,при което след изпадането на гумата пострадалият С.
А. е слязъл от насрещнодвижещ се
автомобил
,отишъл е при ходовото колело с цел да го отстрани от пътното платно и при опита за това гумата
с е взривила и е
причинила смъртта му на място.
С постановление от 24.03.2015 год. по пр. пр. №
3676/2013 г. по описа на СГП производството по
делото е прекратено поради липса на престъпление при смъртта на С.С.А..
По делото е обявено за безспорно,че за полуремарке
марка „Кодер“, модел „*****“, с per. № ****** е имало застрахователна
полица № 03113000938694 при ответното дружество З. „Б.В.И.Г.”
АД, валидна от 30.03.2013 г. до 29.03.2014 г. по задължителна застраховка „ГО“.
Самия влекач - товарен автомобил „ДАФ“ с рег. № ******* е бил застрахован по застраховка за гражданска отговорност при Л.И.АД с
полица № 22112002382794/18.10.2012 год. със срок от 18.10.2012 год. до
17.10.2013 год.-полица на л.28 от наказателното дело.
Няма спор,че ищцата е дъщеря на починалия С.С.А..
По делото е изслушана и приета съдебно авто-техническа експертиза, чието заключение
съдът приема като обективно и професионално и не е оспорено от страните по
делото. От него се се установява че на 19.04.2013 г. около 14:20 ч.
седлови автовлак в състав седлови влекач марка „ДАФ“ с per. № *******, и
полуремарке марка „Кодер“, модел „*****“, с per. № *******управляван от водача М.П.С.се е движел по бул. „Бойчо Бойчев“ с посока отж.к. „Люлин“ към
бул. „Цар Борис III“ със средна скорост 30 ... 40 км/ч. и в района на № 8 е изпаднало
дясното ходово колело на средния мост на полуремаркето,като търкаляйки се е преминало през ширината на пътя и се е установило до
бордюра на пътя. пострадалият С. А. се е
розел като пътник в насрещно движещ се автомобил„Фолксваген“
модел „Пасат“, управляван от водача Б.В. и като видял изпадналата гума,решил да слезе и да я
премести от пътя,за да не пречи на движението.При повдигането на гумата,която
била силно нагрята и целостта й била нарушена от търкането в части на
влекача,тя избухнала и причинила смъртта му.
От приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, се установява, че смъртта
на С.С.А. се дължи на откъсване на главата от тялото /травматична декапитация/,
като част от съчетаната травма на тялото в следствие на действието
на твърди тъпи предмети и въздушна вълна, с голяма кинетична енергия, като
съответстват да са получени по начина, посочен в материали по делото -
избухване и разкъсване на гума от товарен автомобил.
От разпита на свидетелят Е. Г. се установява, че
пострадалия С.С.А.
не е живеел с
дъщеря си С.,но поддържали непрекъснат контакт,виждали се често и имали
прекрасни взаимоотношения.Бащата е поддържал дъщеря си както финансово,така и
морално.След смъртта му С. се затворила в себе си,развалила драстично успеха си
в училище.И до момента продължава да е мълчалива и се натъжава при спомена за
кончината на баща й.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал.1 КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така
цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД,според който всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Отговорността е налице и когато причиняването на вреди на трети
лица е в хипотеза на чл.50 ЗЗД, т.е. причината е въздействието на
вещ,която е била трайно прикрепена,но поради някаква причина се е
отделила от превозното средство.
В конкретната ситуация е налице усложнение,тъй като не става въпрос за едно
ППС,а за товарна композиция задвижвана от влекач с прикачено към него ремарке и
факт,че отделилата се вещ-гума с джанта е от ремаркето. Доколкото това се е
случила по време на движение на композицията и съгласно разпоредбата на
чл.14,ал.1 от НАРЕДБА № 24 от 8.03.2006 г. за
задължителното застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и
за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства ,следва да се ангажира
отговорността на застрахователя на влекача.
В случая е установено,че ремаркето е застраховано
при ответното дружество, но влекачът - не. Видно от полицата на л.28 от
досъдебното производство влекачът е бил застрахован при Л.И.АД.
С оглед на горното настоящия ответник не е
материално легитимиран да отговаря по предявения иск и на това основание същия
следва да се отхвърли изцяло.
При този
изход на делото ищцата следва да заплати на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.С.А., ЕГН **********, чрез законния
си представител Л.П.Г., ЕГН **********, чрез процесуалния й представител адв. А.Т.,
със съдебен адрес:*** против З. „Б.В.И.Г.“*** иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за
заплащане на сумата от 250 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди –
морални болки и страдания вследствие смъртта на нейния баща С.С.А., настъпила
на 19.04.2013 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА ищцата
С.С.А., ЕГН **********, чрез законния си представител Л.П.Г.,
ЕГН ********** да заплати на ответника З.
„Б.В.И.Г.” АД 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване от страните в двуседмичен срок от уведомяването им пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: