№ 213
гр. София, 02.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Румяна Илиева
Членове:Калинка Георгиева
Иванка Шкодрова
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
в присъствието на прокурора Юлиана М. Христова
като разгледа докладваното от Иванка Шкодрова Наказателно дело за
възобновяване № 20251000600318 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава 33-та от НПК – чл. 424, ал. 1 вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от
НПК.
Производството е по реда на глава ХХХIIІ от НПК.
Постъпило е искане от осъденото лице В. Г. А., чрез договорния му защитник в настоящото
производство от П. П., за възобновяване наказателното производство по НОХД
№752/2023год. по описа на Районен съд – Монтана, с отмяна на постановената присъда и
решението, с което е потвърдена и оправдаване по обвинението, алтернативно след отмяна
на решението и присъдата делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на
районния съд или от друг състав на окръжния съд, със съответни указания по тълкуване и
прилагане на закона. В направеното искане за възобновяване, се изтъкват и трите основания,
визирани в чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Според осъденото лице е нарушен законът, тъй
като е признат за виновен в извършено от него деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК при липса на
достатъчно доказателства, които да го уличават по един безспорен и категоричен начин е
осъществил процесното деяние. На второ място се твърди, че на досъдебното производство
да били допуснати съществени неотстраними нарушения на разпоредбата на чл. 15; чл. 107;
чл. 303, ал. 1 и ал. 1, както и на чл. 305, ал. 3 от НПК, довели до нарушаване на правото му
на защита. Изтъкнати са доводи, че в мотивите на решението и присъдата липсва пълен и
всестранен анализ на всички доказателства по делото, при наличие на противоречие в
доказателствения материал, довело до превратно тълкуване и неправилно установена
1
фактическа обстановка относно искането за повторно изследване на кръвната проба,
съдържащо в себе си изразено несъгласие с резултатите на приетата химическа експертиза.
Настоящият съдебен състав намери искането за образуване на производство по
възобновяване за направено в установения в чл. 421, ал. 1 НПК срок. Същото е срещу акт,
подлежащ на проверка по реда на глава ХХХIII НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 420, ал.
2 от НПК, такова искане може да прави осъдения сам, каквото е било и сторено.
Прокурорът от АП-София, пледира искането за възобновяване да бъде оставено без
уважение, тъй като постановеното решение във въззивното производство е законосъобразно
и не са допуснати сочените от защитата нарушения относно липсата на мотиви и
неправилно приложение на материалния закон.
Осъденият А., редовно призован по делото, се явила в съдебно заседание и не е изразил
друго, извън соченото в молбата му за възобновяване на наказателното производство.
Апелативен съд - София, като се запозна с искането, доводите на страните и материалите по
делото, прие следното:
С Решение №1 от 21.01.2025 год., постановено по ВНОХД № 197 по описа за 2024 год. на
Окръжен съд – Монтана, въззивният съд е потвърдил присъда № 32/26.06.2024 год. по
НОХД № 752/2023 год. по описа на Районен съд – Монтана. С посочената присъда, В. Г. А.
е признат за виновен в това, че на 09.12.2022 год. около 01, 45 часа в гр. Враца, на ул. „Баба
Йота“ до № 1 управлявал МПС – лек автомобил марка БМВ 320Д, с рег. №********, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1, 2 на хиляда, а именно 1, 72 на хиляда,
установено по надлежния ред с Протокол за химическа експертиза за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта № 209/09.12.2022 год. на Базова научно – техническа
лаборатория при ОДМВР Враца, поради което и на осн. чл. 343б, ал. 1, във вр. чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като
изпълнението на наказанието лишаване от свобода е било отложено на осн. чл. 66 от НК за
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът, на осн. чл. 343г, ал. 1,
във вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК е лишил осъдения А. от право да управлява МПС за срок от 12
месеца, като на осн. чл.59, ал. 4 от НК е приспаднал времето през което подсъдимия е бил
лишен от това си право по административен ред.
Искането на осъденото лице В. Г. А. за възобновяване на производството и отмяна на
въззивното решение от 21.01.2025 год., е подадено в законоустановения шестмесечен срок, с
депозиране на същото в РС – Монтана на 24.02.2025 год.
Относно изложените възражения, настоящата съдебна инстанция ги намира за
неоснователни.
На първо място е налице мотивиран отговор в актовете и на двете инстанции по същество,
защо не се споделят възраженията за нарушение на реда на Наредба №1/2017 год. за реда за
установяване концентрацията на алкохол. Налице обсъждане и оценка на всички
обстоятелства по делото в тяхната съвкупност: Талона за медицинско изследване
№095742/09.12.2022 год. и отразеното в съставения АУАН №863163/09.12.2022 год.,
2
свидетелските показания на Я. Й., Д. Д., Е. Т., С. П., както и от заключенията на приетите
химически експертизи и разпита на вещите лица по тях – Г. Г. по първоначалната такава и
М. С. по повторната такава и обясненията на подсъдимия А.. Събраните доказателства са
били анализирани във връзка начина на извършената проверка на А., когато е спрян
управлявания от него автомобил и му е била извършена проверка за употреба на алкохол,
включително и относно на кои от тях се дава вяра и защо. В последствие възприетата
фактическа обстановка, с оглед направените възражения е била анализирана и във връзка с
реда, предвиден в Наредба №1/2017 год. за установяване концентрацията на алкохол. Такива
възражения са били правени и във въззивната жалба, като ОС – Монтана е дал отговор в
постановеният акт по същество. Позоваването на молителя на Решения на ВКС във връзка с
това кой е надлежният ред по Наредба №1/2017 год. извън реда на проверка с техническо
средство, касаещ вземане на кръв за изследване и повторна такава проверка, са по конкретни
казуси по същество и не могат да бъдат прилагани като задължителна съдебна практика,
още повече при наличието и на решения в обратния смисъл. Позоваването е направено
извън контекста им и при различен фактически състав от предмета на делата, чието
възобновяване се иска. /Решение №204/05.12.2018 год. на ВКС по н. д. №652/2018 год. на 2-
ро н. о. касае отказ на съда да бъде допусната СМЕ, какъвто по настоящите дела по
същество липсва; Решение № 67/ 28.03.2016 год. по н. д. №1/2016 год. 2-ро н. о. касае
направено искане за повторно изследване на кръвна проба за наличие на алкохол, по
отношение на което не е било взето отношение от съдебната инстанция по същество;
аналогичен е случая с позоваването на Решение № 189/18.10.2016 год. на ВКС по н. д.
№718/2016 год. , 1 – во н. о. и Решение № 221/14.06.2013 год. на ВКС по н. д. № 755/2013
год., 2-ро н. о., където е налице непроизнасяне по доказателствено искане, отказ без мотиви
или отказ на такова/. В настоящия случай е била допусната повторна химическа експертиза,
която е била предмет на обстойно обсъждане в съдебните актове на две инстанции и е даден
отговор защо не е ценена в доказателствената съвкупност по казуса.
В принципен план, следва да се подчертае, че предмет пред настоящата извънредна
инстанция е начинът, по който е изградено вътрешното убеждение на инстанциите по
същество и преценка дали то е основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички правно релевантни факти и обстоятелства по делото. В този смисъл право на
конкретната съдебна инстанция по същество е да кредитира едни доказателствени източници
за сметка на други, поставяйки ги в основата на фактическите си констатации. Съществено
нарушение на процесуалните правила ще е налице тогава, когато не са изложени
съображения относно оценката на доказателствените материали, когато същите са оценени
едностранчиво, тенденциозно или са изведени изводи на базата на негодна или
несъществуваща доказателствена основа. В предвид на изложеното по – горе, това не беше
установено.
В предвид на това, не може да се приеме, че се касае за неправилно приложение на
материалния закон, с признаване на А. за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б
от НК, с възражението че концентрацията на алкохол не е била установена по надлежния
3
ред.
Не може да се приеме, че се касае и за допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, което да послужи като основание за възобовяване на наказателното производство, с
постановяване на оправдателна присъда или връщане на делото за ново разглеждане.
Мотивите на съдебните актове не страдат от порок, в изразения смисъл от молителят, че не
съдържат отговор на всички въпроси, визирани в чл. 301 от НПК. Въззивната инстанция
освен, че е заявила, че споделя принципно изводите на първоинстанционния съд относно
правните съображения, е изложила самостоятелни мотиви за това, като и дала отговор
относно възраженията, съдържащи се в жалбата.
Относно възражението, че се касае за съществено процесуално нарушение в хода на
досъдебното производство, изразяващо се в това, че иззетата кръвна проба от подсъдимия А.
е била обект на изследване от химическа експертиза по смисъла на НПК и по своята
същност, се различава от предвиденото в Наредба №1 /2017 год. химическо изследване,
настоящата съдебна инстанция приема че въпреки наличието на различия във връзка с това,
по посочения начин правата на осъденият са били защитени в по – голям обем, с
назначаването и извършването на химическа експертиза по НПК.
При така изложеното, правилно и законосъобразно двете инстанции по същество са приели
и приложили материалния закон - деяние, квалифицирано по чл. 343б, ал. 1 от НК, както и
не са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила при мотивирането на
съдебните актове, които да са довели до нарушено право на защита на А..
По отношение на бланкетното твърдение на молителя за явна несправедливост на
наложеното наказание, неподдържано от осъденото лице в съдебно заседание, настоящата
инстанция го приема също за неоснователно. След като А. е бил признат за виновен, е било
определено наказание във вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, под предвидения минимален размер
предвиден в чл. 343б, ал. 1 от НК. При приетото относно смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства, не може да се приеме, че се касае за явна несправедливост в
определеното наказание от 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било
отложено за срок от три години и не е наложено предвиденото в закона по – леко наказание
глоба.
Водим от гореизложеното, Софийски апелативен съд, Наказателно отделение, 12-ти състав,
на основание чл. 424, ал. 1, във връзка с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за възобновяване на наказателното
производство по ВНОХД №197/2024 год. по описа на Окръжен съд – Монтана, с отмяна на
Решение №1/21.01.2025год. и присъда № 32/26.06.2024 год. по НОХД №752/2023 год. по
описа на РС - Монтана, направено от осъденото лице В. Г. А..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5