ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 34781
гр. София, 03.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДИАНА К. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА К. АНГЕЛОВА Гражданско дело №
20221110101118 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на Б. П. Л., ЕГН ********** с
постоянен адрес: София, бул.*****против П. Д. Тотоманов, с ЕГН **********, с адрес:
София, ******.
След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че
същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се
извърши размяна на съдебните книжа.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответницата, с
който оспорва предявените искове.
С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се
произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като
може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото
същата е заявена лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес,
прави следния проект за доклад:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищцата твърди, че от брака си с П. Т., с който са бивши съпрузи е родено детето М.,
ответницата. Твърди се, че тъй като детето е било предоставено за отглеждане и възпитание
на бащата, ищцата е била осъдена да заплаща издръжка - за периода от м. 07.2014 до м.
11.2017 г. по 200 лева месечно, а от 10.11.2017 г. - по 220 лв. месечно. Твръди се, че има
образувано изп.дело 20158410412852 по описа на ЧСИ Н. Митев, преобразувано в изп.д.
20179250400104 по описа на ЧСИ Р.Г-Ч за дължимите издръжки за първия от посочените
периоди, и изп.д. 20189250400116 - за втория период.
Твърди се, че ищцата веднага след влизане в сила на второто съдебно решение аз
започнах да изплащам на Т. дължимите суми, като се твърди, че е плащала и в повече - по
300 лева, заради натрупаните стари задължения и разноските. Твърди се, че ищцата е
изпратила на бащата на ответницата общо 1900 лв. за периода м. 11.2017- M.05.2018 година,
включително.
Твърди се, че поради навършване на пълнолетие на ответницата, ищцата е поискала
1
ЧСИ Чолакова да посочи точния размер на задължението за издръжка за да бъде платено и е
поискано да бъде прекратено изпълнителното дело.
Твърди се, че извършените от ищцата плащания не са били признати от бащата на
детето пред съдебния изпълнител. Твърди се, че П. Т. е възразил, че е образувал срещу
ищцата наказателно дело за неплащане на издръжка и това били плащания по това
наказателно дело.
Сочи се, че според заключението на вещото лице по изпълнителното дело, размерът на
„неплатените” издръжки е 2593,04 лв. към 14.12.2021 п, вкл. лихви за забава, като ищцата
оспорва да ги дължи, като твърди с исковата молба, че своевременно е погасила
задълженията си чрез плащане по пощата.
С уточнителна искова молба, ищцата е посочила, че датите на извършените плащания
са: 13.11.2017 г., 11.12.2017 г., 12.01.2018 г., 12.02.2018 п, 15.03.2018 г., 10.04.2018 г.,
14.05.2018 г. Сочи се пак в уточнителната искова молба, че изпълнителното дело е
образувано през 2018 г., въз основа на изпълнителен лист, по силата на който ищцата е
осъдена да заплаща издръжка в размер на 220 лв., считано от 10.11.2017 г. Твърди се, че
ищцата е започнала да плаща тази издръжка с пощенски записи от м. ноември 2017 г. и е
правила това на посочените по-горе дати, до момента, в който е разбрала, че бащата на
ответницата М. Д. е образувал изп.дело № 20189250400116 на ЧСИ Р. ГЧо
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в
правоотношенията между Б. П. Л., ЕГН **********, с адрес – град София, ***, чрез адвокат
И. И., със съдебен адрес – град София, *** и М. П. Т., ЕГН **********, с адрес София, ****,
че Б. П. Л., ЕГН **********, с адрес – град София, ****, чрез адвокат И. И., със съдебен
адрес – град София, ***** не дължи на М. П. Т., ЕГН **********, с адрес София,**** общо
сумата от 2593,04 лв., от която: - 1714.00 лв. - издръжка за м. 11 и 12.2017 г. и 01,02,03, 04,
05.2018 г., - 879,04 лв. - лихви върху издръжките, - 240.00 лв. разноски по гр. дело №
63578/17 г.
Прави се искане за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е депозирала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск като неоснователен. С отговора на исковата молба се твърди,
че ищцата е била длъжна да плаща дължимата се издръжка по начина посочен в съдебното
решение, което не е сторила.
Твърди се, че ищцата се опитва с едно и също плащане да твърди, че е погасила
дължима издръжка за различни периоди, като се оспорва това да е така.
Ответницата иска от съда да отхвърли иска като неоснователен и присъди разноски в
нейна полза.
На 07.03.2023 г. по делото е постъпил допълнителен писмен отговор с входящ №
62158, с който допълнително изясняват фактическата обстановка по делото и представят
нови писмени доказателства.
В първото по делото заседание, проведено на 15.03.2023г. съдът е приел, че е налице
противоречие между твърдения и описания на обстоятелствата, на които се основава
исковата претенция и заявеното искане по смисъла на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, което е
било основание в хода на процеса по смисъла на чл. 129, ал. 4 ГПК съдът да остави исковата
молба без движение и е дал на ищцата едноседмичен срок от проведеното съдебно
заседание по делото – 15.03.2023г. да отстрани нередовностите.
Нередовностите на исковата молба, изразяващи се в противоречие между
обстоятелствата, на които се основава иска и заявеното искане като конкретизират какво
представлява сумата от 1714 лева, същата съдържа ли се в твърдяната за платена сума от
1900 лева и съдържа ли твърдение за платена издръжка за описаните 7 месеца в размер на
1540 лева.
В срок е направено от ищцата уточнение по размера на предявените искове, като в
производството се претендира, че сумата от 1540 лева, представлява главница за издръжка за
период от седем месеца, като за всеки месец се дължала сумата от 220 лева от ищцата;
сумата от 616 лева, представляваща лихви; сумата от 240 лева, представляваща разноски по
изпълнителното дело.
Твърди се, че сумата от 1900 лева, платена с представените по делото пощенски
записи, включвала главницата от 1540 лева, както и разноските и част от лихвите, които
били в размер на 120 лева. По изпълнителното дело сумите се водели неплатени и ЧСИ е
начислявала лихви, които към 14.12.3031г. били в размер на 616 лева, които също били
дължими.
В срока по чл. 131 от ГПК е подаден отговор от ответника на уточнителната молба,
2
депозирана от ищцата. Ответницата възразява срещу предявения иск за част от лихвите в
размер на 120,00 лева, тъй като не се посочвала главницата, върху която е била изчислена
лихвата, но и защото не се установявало за кой период се отнасяла лихвата.
Ответникът твърди, че общият размер на лихвите бил в размер на 17,61 лева, но за
период, различен от процесния.
Твърди се, че ищцата е разбирала, че следва да превежда дължимите и суми по
изпълнителното дело на ЧСИ, а не по пощенски записи на бащата на ищцата.
Ответникът претендира разноски.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните
права и възраженията на ответника:
В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно
съединяване следните отрицателни установителни искови претенции с правна квалификация
чл.124, ал.1 от ГПК:
- за сумата от - 1540 лева – главница за издръжка за м. 11 и 12.2017 г. и 01,02,03, 04,
05.2018 г.
- за сумата от 120 лв. - лихви върху издръжките – с правна квалификация чл.124, ал.1
във връзка с чл.86 от Закона за задълженията и договорите,
- за сумата от 616 лв. разноски по гр. дело № 63578/17 г. – с правна квалификация
чл.124, ал.1 от ГПК.
3.Кои права и кои обстоятелства се признават – такива няма.
4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.
5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване
факти:
По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава -
на ответника е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание,
а за ищцата е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно
доказване, че е извършените плащания касаят задължение за издръжка по влязлото в сила
съдебно решение.
По доказателствените искания
Ищцата е направила искане да се изиска изпълнителното дело – това действие е
нередовно извършено и следва да се укаже, че изпълнителните дела се изискват от съдебния
изпълнител, като трето неучастващо по делото лице по реда на чл.192 от ГПК – с молба с
препис за третото лице.
Ищцата и ответницата са заявили искане за допускане и приемане на представените с
исковата молба писмени доказателства, които съдът приема, че са относими, допустими и
необходими и това доказателствено искане следва да се уважи.
3
Искането на ищцата за съединяване на настоящето дело с производството по гр.дело №
66834/2021 година по описа на Софийски районен съд, настоящия съдебен състав намира за
неоснователно. На първо място ищцата е разполага с възможността да стори това още с
депозирането на исковата си молба и посочи всички свои искания и основания. На следващо
място съдът счита, че с оглед различните фази на двете производства, което се установява от
извършената служебна справка в ЕИСС не са налице основания за съединяване на двете.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА и ПРИЕМА като писмени доказателства представените такива с исковата
молба и отговора на исковата молба.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в
обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с
указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални
действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите
като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.
Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора,
като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба
относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на
половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и
пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.
Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време,
усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се
има предвид, че медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за
действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен
адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат
предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на
електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по
електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да
ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на
СРС електронен адрес: ************@***.*******, след като ги подпишат с квалифициран
електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на
4
страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от
новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на
съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен
адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба,
подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес:
************@***.*******, а в случай че не е подписана с квалифициран електронен
подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.
Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в
Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да
бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда
от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на
кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи
регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес:
https://edelivery.egov.bg/.
Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на
избран от страната електронен адрес за връчване чрез:
1. единния портал за електронно правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/;
2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37
от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г.
относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни
трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28
август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".
Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но страната е
посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.
Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време,
като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на
вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.
Съгласно чл.38а от ГПК:
Лицето, извършило процесуално действие в електронна форма, е длъжно да посочи
електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на получаването на електронното
изявление и за резултата от техническата проверка на извършеното действие.
При извършване на процесуално действие в електронна форма лицето може да се
съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда по делото в
производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.
Лицето, извършило процесуално действие в единния портал за електронно правосъдие,
се съгласява да приема електронни изявления и електронни документи, съобщения,
5
призовки и книжа в производството пред съответната съдебна инстанция и пред всички
инстанции.
Съгласието по чл.38а, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като
оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.
Указва на страните, че съгласно чл.41а от ГПК: Когато връчването се извършва по
чл. 38, ал. 2 от ГПК - на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 от ГПК,
съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, се смята за връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В
случай че получаването не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане,
съобщението се връчва по общия ред.
Съгласно чл.44, ал.3 от ГПК, считано от 30.6.2021 година - Електронното връчване
се удостоверява със:1. електронен запис от информационната система на портала,
подпечатан с квалифициран електронен печат на съда с удостоверено време или с
квалифициран електронен времеви печат – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 1 от ГПК;
2. електронен запис на връчването от квалифицирания доставчик на електронни
удостоверителни услуги – при връчване по чл. 38, ал. 2, т. 2от ГПК;
3. потвърждение, че съобщението е получено – при връчване по чл. 38, ал. 3 и 6 от
ГПК.
Насрочва делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 28.02.2024 година от
10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
Да се връчи препис от настоящето на страните, като на ищеца с отговора на
исковата молба.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6