Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Станислав Стефански | |
за да се произнесе, съдът взе предвид следното: С Решение № ...от 16.05.2014г., постановено по гр. д. № 325/2014год. Великотърновският районен съд по е приел за установено на основание чл.415 от ГПК, че В. М. В., с ЕГН: ......, с адрес: гр. В. Търново, ул. „М.”, № .., Б. „А. и П.”, ..., ап. ..и Е. В. В., ЕГН: ..., с адрес: гр. В. Търново, ул. „М.”, № .., Б. „А. и П.”, ..., ап. ..дължат на Е. СОБСТВЕНОСТ на собствениците на обекти в жилищен блок „А. и П.” гр. В., ул.”М.”, № 8, представлявана по пълномощие от адвокат Т. М., сумата 100,00 лева /сто лева/ - главница, включваща незаплатени месечни вноски за разходи за управление и поддържане на общите части на сградата за периода от м.01.2013 г. до м.10.2013 г., както и незаплатени месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване” за периода от 01.01.2013 г. до 31.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 75,00 /седемдесет и пет/ лева, представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса и адвокатско възнаграждение, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 04.12.2013г. по ч.гр.д.№ 4168/2013г. на ВТРС. Отделно от това със същото съдебно решение ВТРС е присъдил разноски в полза на Е. СОБСТВЕНОСТ на собствениците на обекти в жилищен блок „А. и П.” гр. В., ул.”М.”, № .., в размер на 75,00лв. Съдебното решение е обжалвано в законоустановения срок от В. М. В. и Е. В.В., чрез процесуалния им представител. В жалбата се изтъкват съображения за незаконосъобразност на решението, като се посочва, че районният съд не е преценил правилно фактическата и правна обстановка по делото. Моли решението на ВТРС да бъде отменено и съдът да отхвърли предявените претенции. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. ВТОС, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната цялост, намира за установено следното: След извършената служебна проверка по реда на чл.269, ал.1 от ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Районният съд е обсъдил събраните по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват с тях. Въззивният съд преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да възпроизвежда какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивната инстанция нови доказателства не са събрани. Предявен е установителен иск по чл.415 от ГПК, който съдът намира за основателен и доказан по съображения изложени по-долу. По първоинстанционното дело Великотърновският районен съд за да постанови обжалваното решение, с което по същество е уважил предявения установителен иск с правно основание чл.415 от ГПК, основно се е аргументирал с това, че предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск с пълно доказване ищецът, твърдящ съществуване на вземането си е установил по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът е носел и реализирал процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. Аргументацията на районния съд е правилна. Настоящият съдебен състав на въззивния съд, проследявайки детайлно преценката извършена от първоинстанционния съд досежно наличие на елементите от основателността на претенцията, мотивира извод за неоснователност на релевираното от жалбоподателя оплакване за материална незаконосъобразност на решението в обжалваната му част поради следните съображения: Първоинстанционния съд е обсъдил в цялост събраните доказателства. Подходил е анализирайки възникналия между страните конфликт и преди завеждане на делото относно легитимния УС на етажната собственост. Разпитал е няколко свидетели за установяване действителното съдържание на спорния протокол на общото събрание, с който първоначално е избран УС на етажната собственост по реда на ЗУЕС. През цялото производство се установява този УС и се отчита факта, че на две последващи общи събрания е прегласуван УС и лицето, което има качеството касиер на етажната собственост. Установен е и редът за събиране на вноските, дължими към етажната собственост, предвиден както в ЗУЕС, така и в Правилника на етажната собственост - страна в настоящото производство, и съобразно решенията на общото събрание, последващи това по процесния спорен протокол, а именно, че таксите се събират от избрания касиер на етажната собственост. При така изяснената фактическа и правна обстановка ВТОС намира, че постановеното от районния съд решение е правилно и законосъобразно. При тези констатации горния съдебен акт следва да бъде оставен в сила, а въззивната жалба с оглед нейната неоснователност да се остави без уважение. В съответствие с правилността и потвърждаването на постановеното първоинстанционно съдебно решение, ВТОС на основание чл.272 от ГПК препраща и към мотивите на ВТРС. Водим от горното Окръжният съд, Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № 470 от 16.05.2014г., постановено по гр. д. № 325/2014год., по описа на Великотърновския районен съд, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |