Р Е Ш Е Н И Е
№
1231
гр. Пловдив, 13 юли 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Пловдив, I отд., XIV състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и
втори май през две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и с участието на прокурор БОРИС МЕНДЕВ, като разгледа
докладваното от съдия Георгиева адм. дело № 458 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/,
във връзка с чл. 27, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ и във връзка с чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „КАРО ФРУТ“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с. Брестовица, община Родопи,
област Пловдив, ***, представлявано от Л. П. К. – управител, чрез пълномощник
адв. С.К., срещу акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 01-2600/5335
от 02.12.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/,
с който на основание чл. 20, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2/04.04.2014
г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл.
20а, ал. 1 от ЗПЗП, е определено на дружеството задължение в размер на
20 000 лева, което е посочено, че подлежи на доброволно плащане в
14-дневен срок от връчване на акта чрез превеждане на дължимите суми по посочена
банкова сметка *** – Разплащателна агенция. Посочено е също така в акта, че
същият представлява и акт за нередност по смисъла на чл. 14, ал. 1 от Наредбата
за определяне на процедурите за администриране на нередности по фондове,
инструменти и програми, съфинансирани от ЕС, тъй като
е първата писмена оценка, съдържаща мотивирано заключение въз основа на
конкретни факти, че е извършена нередовност и подлежи на незабавно вписване в
регистъра за нередности по чл. 14, ал. 3 на същата наредба.
Според жалбоподателя при издаването на процесния АУПДВ
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, а именно липсва издадена заповед по чл. 18, ал. 4 от Наредба № 2 от
04.04.2014 г. за условията и реда за предоставяне на
финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския
сектор за периода 2014-2018 г., освен това, актът е издаден близо 14 месеца
след откриване на производството по издаване на АУПДВ, поради което и се
твърди, че е изтекъл срокът, в който законодателят е предвидил, че може да бъде
издаден индивидуалният административен акт – аргумент от чл. 57, ал. 1 и ал. 5
от АПК.
На следващо място се посочва, че оспореният акт е
издаден и в противоречие с материалноправните
разпоредби. Във връзка с посоченото в акта извършено нарушение по чл. 17, ал. 4
от Наредба № 2 от 04.04.2014 г., уреждащ, че ползвателите
извършват всички плащания със своите контрагенти само по банков път, се твърди,
че в случая приложима е разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 7 от същата наредба,
съгласно която, финансова помощ не се предоставя за плащане в брой (с
изключение на разходи за трудови възнаграждения, пряко свързани с осъществяването
на дейностите по договора), а не както е посочено от органа – чл. 6, ал. 2, т.
8, регламентираща, че финансова помощ не се предоставя за осигурителни вноски
по трудови възнаграждения.
Неоснователно, според жалбоподателя, административният
орган поставя знак за равенство между разходи и дейности, респ. между признати
разходи и извършвани дейности и при положение, че в случая не е установено
дейностите да не са осъществени в срока, предвиден в договора, нито е
установено да са извършени неточно, не са налице и останалите посочени в
разпоредбите предпоставки за връщане на предоставената, респ. неизплащане на
оставащата безвъзмездна финансова помощ.
И не на последно място се твърди, че видно от
осъществените проверки, а и от писмото, с което се открива административното
производство по издаване на АУПДВ, няма забележки относно изпълнението на
възложените дейности, респ. няма забележки относно обема, начина и качеството
на извършените дейности.
Моли да се отмени АУПДВ като незаконосъобразен и да се върне преписката на органа за постановяване на акт в търсения смисъл и връщане на усвоената банкова гаранция. Претендират се сторените по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – изпълнителен директор
на Държавен фонд „Земеделие“, редовно уведомен, не се явява и не изразява
становище по допустимостта и основателността на жалбата.
Окръжна
прокуратура – Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата.
Административен съд – гр. Пловдив,
Четиринадесети състав, като съобрази фактите и събраните по делото
доказателства във връзка с приложимия закон, намира жалбата за процесуално
ДОПУСТИМА. Това е така, защото жалбата е
депозирана в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен
срок, видно от датата на съобщаване на атакувания административен акт – 09.01.2020
г. /нарочно отбелязване в акта - л.383 по делото/ и датата на входиране на жалбата - 22.01.2020 г., от надлежна страна,
при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт, който
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното.
На 27.07.2016 г. е сключен договор № 2016135 за
предоставяне на финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на
лозя“, дейности „Презасаждане без промяна на
местонахождението на лозята“ и „Засаждане с разрешения за засаждане, с които се
преобразуват права за засаждане от национален резерв“ с краен срок на
изпълнение до 20.07.2018 г. Одобрените инвестиционни разходи за извършване на
дейностите са в размер на 44 629,69 лв. и финансова помощ в размер на
33 472,27 лв. /л. 142 и сл./.
На 19.08.2016 г. е подадено заявление за авансово
плащане по сключения договор и след представена банкова гаранция №
30-020-1120482/17.08.2016 г. със срок на валидност до 20.11.2018 г., издадена
от „Прокредит Банк
България“ ЕАД, на 20.09.2016 г. е изплатена финансова помощ в размер на
20 000 лева /л. 151-196/.
На 30.07.2018 г. е подадено заявление за окончателно
плащане по договора, като е констатирано, че представените разходо-оправдателни
документи за извършените агротехнически мероприятия по дейности: „Презасаждане без промяна на местонахождението на лозята“ и
„Засаждане с разрешения за засаждане, с които се преобразуват права за
засаждане от националния резерв“, са в размер на 28 218,62 лв., а съгласно
т.2.1 от Договора, одобрената сума на инвестицията е в размер на 44 629,69
лв., констатирана е и липсата на всички изискуеми документи/л.197-235/.
В тази връзка на 20.08.2018 г. до лицето е изпратено
уведомително писмо за нередовности № 01 2600/4302, с
което е изискано представянето на следните документи: 1/ банкови извлечения,
удостоверяващи извършени плащания към всички представени фактури, заверени с
мокър печат от банката; 2/ копия на договори с изпълнителите на
агротехническите мероприятия по създаването на лозовото насаждение; 3/
сертификатите за качество на лозовия посадъчен материал, преведени на български
език от заклет преводач; 4/ декларация по чл. 19 и чл. 20 от закона за защита
на личните данни, подписана от втория управител на дружеството; 5/ декларация
за запознаване с понятията „нередност“ и „измама“, подписана от втория
управител на дружеството /л. 242/.
В отговор „КАРО ФРУТ“ ООД с придружително
писмо от 03.09.2018 г. /л.243-245/ представя изисканите документи, като се
посочва, че агротехническите мероприятия са изпълнени със собствени средства –
личен труд на управителите на дружеството и със земеделска техника на
дружеството /собствена и наета/, направена е и подробна разбивка на извършените
дейности. Като приложения са описани: удостоверение за личен труд на
управителите на дружеството /л.248-249/; договор за наем на трактор и прикачен
инвентар, който се констатира, че не е представен по делото в цялост /л. 250/; копие
от инвентарната книга на ДМА – за прикачен инвентар, собственост на дружеството
/л. 251/. Приложени са също така и банкови извлечения, удостоверяващи извършени
плащания към всички фактури; сертификати за качество на лозовия посадъчен
материал и изисканите декларации от втория управител на дружеството /л. 252 и
сл./.
От представените удостоверение № 1 и № 2/29.08.2018 г.
се установява, че същите са издадени на управителите на
дружеството-жалбоподател в уверение на това, че посочените лица за периода от
01.08.2016 г. до момента на издаване на удостоверението, полагат личен труд,
като се осигуряват в „КАРО ФРУТ“ ООД и внасят ежемесечно дължимия ДОД.
До дружеството-жалбоподател е изпратено ново уведомително
писмо № 01-2600/4753 от 18.09.2018 г., с което е изискано представянето на
копие на приемо-предавателен протокол по фактура №
2190/16.08.2016 г., издадена от „Прекос“ ООД, както и
копие на договор № 5 от 12.03.2018 г., сключен със ЗП Велислав Видолов Пачев
/л. 269/, като с придружително писмо от 02.10.2018 г.
изисканите документи са били представени /л. 271 и сл./.
С Ууедомително писмо изх. №
01-2600/5335 от 10.10.2018 г. /л.289-291/ „КАРО ФРУТ“
ООД е уведомен на основание чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 34, ал. 3 от АПК,
че ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ, тъй като при обработка на
така подаденото заявление за окончателно плащане, ведно с представените, в т.ч.
и допълнително изискани от органа документи, е констатирано неизпълнение на
поети задължения, а именно: представените към заявлението за окончателно
плащане разходооправдателни документи, не покриват
заложените по договор инвестиционни разходи и са разпределени по дейности и
етапи както следва: за дейност „Презасаждане без промяна
на местонахождението на лозята“ – етап „Изкореняване“ договорираната сума на
инвестицията е 2021,23 лв., отчетената сума е 0,00 лв.; етап „Засаждане“
договорираната сума на инвестицията е 9320,25 лв., отчетената сума е 5118,38
лв.; етап „Изграждане на подпорна конструкция“ договорираната сума на
инвестицията е 3445,71 лв., а отчетената сума е 3848,16 лв. За дейност
„Засаждане с разрешения за засаждане, с които се преобразуват права за
засаждане от националния резерв“ – етап „Засаждане“ договорираната сума на
инвестицията е 21 787,60 лв., отчетената сума е 11 645,88 лв.; етап
„Изграждане на подпорна конструкция“ договорираната сума на инвестицията е
8054,90 лв., отчетената сума е 7606,20 лв. В тази връзка е извършено преизчисление на първоначално одобрения размер на
инвестицията, съгласно действително направените разходи по изпълнението й, като
същата е намалена с 16 813,52 лв., което води до 62,33 % изпълнение на
дейностите. Или, съгласно чл. 20, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2/04.04.2014 г. и клаузата на чл.8.1, буква „г“ от сключения
договор, е установено изпълнение на по-малко от 80 на сто от всички дейности по
договора, което се посочва, че е констатирано с административните проверки и
проверката на място по подаденото заявление за окончателно плащане.
Във връзка с установените обстоятелства, е прието, че
е налице неизпълнение на поети договорни и нормативни задължения, което на
основание чл.4.4, предл. второ, буква „а“ и буква
„б“, чл.4.5, предл. второ, във връзка с чл.8.1, буква
„г“ от договор № 2016135/27.07.2016 г., има за последица и задължава ДФЗ да
постанови отказ от изплащане на финансова помощ по заявлението от 30.07.2018
г., както и да поиска връщане на вече изплатената финансова помощ под формата
на изплатено авансово плащане, ведно със законната лихва от датата на
получаването му.
С оглед на това, както и на основание чл. 8.1, б.“г“,
изречение първо от договор № 2016135/27.07.2016 г. и във връзка с чл. 20, ал.
1, т. 3 от Наредба № 2/04.04.2014 г., ДФЗ отказва да
изплати финансова помощ в одобрен размер на 33 472,27 лв., респ. остатък
за възстановяване в размер на 13 472,27 лв.
Указана е необходимостта да бъде възстановена по
сметка на ДФЗ авансово платената финансова помощ в размер на 20 000 лева,
която се явява недължимо платена и представлява по своя характер публично
държавно вземане, в т.ч. и че в тази си част писмото разкрива белезите на
покана за доброволно изпълнение по смисъла на чл.8.1, буква „г“, изречение
второ от сключения договор. Посочена е банкова сметка, ***, като е уведомен
жалбоподателят, че в случай, че в указания срок не постъпи плащане, ДФЗ ще
пристъпи към усвояване на издадената в полза на Фонда банкова гаранция в пълен
размер. И най-сетне, в случай, че адресатът на писмото не е съгласен с
направените констатации, му е указано, че има право да представи в 14-дневен
срок от неговото получаване своите писмени възражения по основателността и
размера на публичното вземане и при необходимост да приложи писмени
доказателства.
По делото няма данни кога посоченото по-горе
уведомително писмо е стигнало до знанието на жалбоподателя, но срещу него на
31.10.2018 г. е входирано възражение, в което се
твърди писмото да е получено на 19.10.2018 г., поради което и следва да се
приеме, че е депозирано в срок /л.292 и сл./. Представени са към възражението контролни
листове за извършени проверки на място, копие на заповед № 1/01.09.2016 г. относно
изпълнение на дейности по договор № 2016135/27.07.2016 г. за предоставяне на
финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ по Национална
програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за
периода 2014-2018 г.“, копия на ведомости за изплатени възнаграждения по
трудови правоотношения за 2016 г. и 2017 г. на съдружниците
Л.К. и Т.К., съгласно изискванията на ЗДДФЛ и копие от дневник за проведените
химични обработки и употребени торове, подобрители на почвата и биологично
активни вещества за посочените площи за 2016 г., 2017 г. и 2018 г. /л. 297 и
сл./.
От ДФЗ е предприето усвояване на банковата гаранция,
депозирана от „КАРО ФРУТ“ ООД, като от доказателствата по делото се установява,
че това е сторено на 20.11.2018 г. /л. 357 и сл./.
Недоволен от така предприетите действия,
жалбоподателят е входирал в ДФЗ покана с вх. № 01-2600/5335
от 19.02.2019 г., с която е възразил както срещу усвояването на банковата
гаранция, така и срещу липсата на издаден краен акт в предприетата процедура по
установяване на публично държавно вземане /л.368-370/.
Видно от становище на директора на Дирекция „Правна“ с
вх. № 03-0416/2006 от 09.05.2019 г. относно предоставен за съгласуване акт за
установяване на публично държавно вземане на „КАРО ФРУТ“ ООД, ползвател по
мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Националната програма за
подпомагане на лозаро-винарския сектор 2014-2018 г.“,
дирекцията не е съгласувала по законосъобразност и е върнала предоставения
АУПДВ със задължителни указания /л.371-373/.
На 28.11.2019 г. от директор на дирекция СПМ до зам.-изпълнителния
директор на ДФЗ е изпратена докладна записка с вх. № 01-2600/5335, с представен
за съгласуване АУПДВ /л. 377-380/, съответно на 29.11.2019 г. с докладна
записка на зам.-изпълнителния директор на ДФЗ до ИД на ДФЗ, АУПДВ е представен
за подпис /л.374-376/.
И най-сетне на 02.12.2019 г. е издаден оспореният в
настоящото производство АУПДВ № 01-2600/5335, с който на основание чл. 20, ал.
1, т. 3 от Наредба № 2/04.04.2014 г., чл. 59,
ал. 1 и ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК, и чл. 20а, ал. 1
от ЗПЗП, ИД на ДФЗ е определил на „КАРО ФРУТ“ ООД задължение в размер на
20 000 лева.
За да стори това, административният орган е приел, че
с писмо изх. № 01-2600/5335 от 10.10.2018 г. ДФЗ е
открил производство по издаване на АУПДВ на основание чл. 26, ал. 1 от АПК,
поради констатирано неизпълнение на поети задължения по Договор №
2016135/27.07.2016 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Националната програма за подпомагане
на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г.“.
Установено е, че договор № 2016135 за предоставяне на
финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“, дейности „Презасаждане без промяна на местонахождението на лозята“ и
„Засаждане с разрешения за засаждане, с които се преобразуват права за
засаждане от националния резерв“, е с краен срок на изпълнение до 20.07.2018 г.
Одобрените инвестиционни разходи за извършване на дейностите са в размер на
44 629,69 лв. и финансова помощ в размер на 33 472,27 лв. На
19.08.2016 г. е подадено заявление за авансово плащане по сключения договор,
учредена е банкова гаранция Реф. № 30-020-1120482/17.08.2016
г. и промяна № 1/18.08.2016 г., издадени от „Прокредит
Банк /България/“ ЕАД на стойност 22 000 лв. и
срок на валидност до 20.11.2018 г. и на 20.09.2016 г. авансово е изплатена
финансова помощ в размер на 20 000 лева.
На 30.07.2018 г. е подадено заявление за окончателно
плащане по цитирания договор, като е констатирано, че представените разходо-оправдателни документи за извършените
агротехнически мероприятия по дейности: „Презасаждане
без промяна на местонахождението на лозята“ и „Засаждане с разрешения за
засаждане, с които се преобразуват права за засаждане от националния резерв“ са
в размер на 28 218,62 лв., а съгласно т.2.1 от Договора, одобрената сума
на инвестицията е в размер на 44 629,69 лв.
Посочва се също така в акта, че на 20.08.2018 г. е
изпратено уведомително писмо за нередовности № 01
2600/4302, в отговор на което на 03.09.2018 г. е получен отговор от
бенефициента с допълнителни документи, в т.ч. и 2 бр. удостоверения за
изплатени суми на Л.К. и Т.К., като същите съдържат опис на изплатени суми в
периода май 2016 г. – юли 2018 г. за извършен личен труд на управителите на
дружеството, като е констатирано, че не са представени банкови извлечения,
платежни нареждания, трудови договори и приемо-предавателни
протоколи, удостоверяващи извършените дейности. В тази връзка е прието, че
представените удостоверения не доказват получени възнаграждения и не могат да
бъдат свързани с изпълнение на одобрените дейности, предмет на инвестиция по договор
№ 2016135/27.07.2016 г., поради което и не попадат в разпоредбите на чл. 6, ал.
2, т. 8 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г.
На следващо място органът посочва, че при извършване
на административни проверки е установено неспазване на разпоредбите на чл. 17,
ал. 4 от Наредба № 2/04.04.2014 г., уреждащи, че
ползвателите извършват всички плащания със своите контрагенти само по банков
път, в тази връзка е прието, че бенефициентът е поел задължението да спазва
това изискване и по силата на чл.4.27 от сключения договор.
Извършено е преизчисление на
първоначално одобрения размер на инвестицията, съгласно действително
направените разходи по изпълнението й, като същата е намалена с 16 813,52
лв., което е довело до 62,33 % изпълнение на дейностите. В тази връзка и
съгласно клаузата на чл.8.1, буква „г“ от сключения договор, е установено
изпълнение на по-малко от 80 на сто от всички дейности по договора, което е
констатирано с административните проверки и проверката на място по подаденото
заявление за плащане на остатък. Във връзка с установените обстоятелства е
прието, че е налице неизпълнение на поети договорни и нормативни задължения,
което на основание чл.4.4, предложение второ, буква „а“, предложение второ,
буква „б“, чл. 4.5., предложение второ, във връзка с чл.8.1, буква „г“ от
Договор № 2016135/27.07.2016 г. има за последица и задължава ДФЗ да поиска
връщане на вече изплатената финансова помощ под
формата на изплатено авансово плащане, ведно със законната лихва от
датата на получаването му. С оглед на това и на основание чл. 8.1, б.“г“,
изречение първо от Договор № 2016135/27.07.2016 г., ДФЗ е отказал да изплати
финансова помощ в одобрен размер на 33 472,27 лв., респ. остатък за
възстановяване в размер на 13 472,27 лв. Указано е на бенефициента, че е
необходимо да възстанови по сметка на ДФЗ авансово изплатената финансова помощ
в размер на 20 000 лева, която се явява недължимо платена и представлява
по своя характер публично държавно вземане.
В тази връзка и е открита процедура по установяване на
задължението по договора за изплатеното авансово плащане и на 10.10.2018 г. е изпратено Уведомително писмо № 01-2600/5335 за
доброволно възстановяване на авансово изплатената сума в размер на 20 000
лева, което е получено на 19.10.2018 г.
Констатирано е постъпилото на 31.10.2018 г.
възражение, с което е представена Заповед № 001/01.09.2016 г. на управителя на
„КАРО ФРУТ“ ЕООД, с която се възлага на собствениците на фирмата Л.К. и Т.К.
определени агротехнически дейности, която заповед е прието, че по своето
същество разкрива белезите на граждански договор, доколкото в нея е заложено
собствениците да извършат конкретно определени дейности в определяеми срокове,
т.е. задължени са да получат определени резултати, за чието изпълнение ще
получат съответното възнаграждение. В този смисъл е посочено, че основната
отлика между гражданския и трудов договор, е че при работа по граждански
договор изпълнителят се задължава да представи на възложителя готов трудов резултат,
а не работната си сила, докато в представената заповед не се установява работно
време, а още по-малко работно място. Посочено е, че с представянето й се цели
да бъдат постигнати правните последици на един граждански договор за
изпълнение, а не се разкриват белезите на трудов такъв, за да може изплатеното
възнаграждение да бъде счетено за трудово възнаграждение, респ. разходите за
заплащане на личния труд на управителите да бъдат счетени за трудово
възнаграждение. Отделно от това е посочено, че трудовите договори подлежат на
задължителна регистрация в НАП, каквото уведомяване не е налице.
В заключение е прието, че категорично изплатените
задължения не могат да бъдат определени като „заплата“, както се домогват да
докажат представителите на дружеството, поради което и възнаграждението,
уговорено между страните по гражданския договор, е прието, че не е равнозначно
на трудово възнаграждение по смисъла на Наредба № 2 от 04.04.2014
г. и за него важи изискването за допустимост по чл. 17, ал. 4 от Наредбата, а именно
да бъде извършено по банков път.
След издаване на оспорения в настоящото производство
АУПДВ, е издаден и Доклад за нередност № 2 от 16.12.2019 г. с посочена дата на
откриване на нередността 02.12.2019 г. /л.384-386/.
В хода на
съдебното производство от страните не са ангажирани доказателства.
При така
установеното от фактическа страна, настоящият състав на Административен съд –
Пловдив намира следното от правна страна.
Съгласно чл. 11а от ЗПЗП, ДФЗ е акредитиран
за единствена разплащателна агенция за Република България за прилагане на
Общата селскостопанска политика на Европейския съюз /ОСП на ЕС/. Разплащателна
агенция, съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП е специализирана акредитирана
структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на
плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки,
включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на
законодателството на Европейския съюз. Акредитацията, според § 1, т. 15 от ДР
на ЗПЗП е „процедура по признаване на статут на Разплащателна агенция от
национален компетентен орган въз основа на оценка на възможностите за
администриране и осчетоводяване на средствата от Европейските земеделски фондове
съгласно законодателството на Европейския съюз“. Такава акредитация на ДФЗ е
извършена със Заповед № РД 09-835/20.12.2007 г. и Заповед №
РД-09-863/25.11.2008 г. на министъра на земеделието и горите и съгласно чл. 6,
ал. 1 от Наредба № 79 от 01.06.2006 г. за изискванията и реда за акредитация и
годишно сертифициране. И най-сетне, съгласно чл. 20а от ЗПЗП, Изпълнителният
директор на фонда е Изпълнителен директор и на Разплащателната агенция /РА/,
който организира и ръководи дейността и я представлява. Предвид горното, следва
да се приеме, че оспореният акт е издаден от компетентния за това орган, в
рамките на предвидените му правомощия и в писмена форма, поради което не са
налице основания за отмяна, респ. обявяване на нищожност на акта по силата на
чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК.
На следващо място и с оглед наведените от
страна на жалбоподателя възражения за допуснати съществени процесуални
нарушения на административнопроизводствените правила,
поради липсата на издадена заповед по чл. 18, ал. 4 от Наредбата № 2 от 04.04.2014 г., следва да бъде съобразено следното:
Съгласно
чл. 27, ал. 5 от ЗПЗП /в приложимата редакция/ вземанията на Разплащателната
агенция, които възникват въз основа на административен акт, са публични
държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. Нормата препраща към чл. 166 от ДОПК, според който установяването на публичните вземания се извършва по реда и
от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден
ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и
размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на
административен акт, предвиден в АПК. В конкретния случай, заповедта по чл. 18,
ал. 4 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г. е инкорпорирана
в издадения административен акт. С процесния АУПДВ е определено и установено
задължението на жалбоподателя, поради което и не са налице допуснати съществени
нарушения на адмнистративнопроизводствените правила в
сочения смисъл.
Следва в тази насока да се посочи, че условията
и редът за предоставяне на финансова помощ по заявлението на „КАРО ФРУТ“ ООД са
регламентирани в Наредба № 2 от 04.04.2014 г. за
условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за
подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода
2014 – 2018 г. и по-конкретно в раздел VI, където в чл. 17 от наредбата е
предвидено, че до 10 работни дни от изтичане на крайния срок за изпълнение на
дейностите от договора, сключен по реда на чл. 14, ал. 2, но не по-късно от 31
юли на съответната финансова година ползвателят на финансова помощ подава в ЦУ
на ДФЗ заявление за окончателно плащане по образец, ведно с приложените към
заявлението подробно упоменати в ал. 3 документи.
Съобразно разпоредбата на чл. 18 от същата
наредба, след подаване на заявлението за окончателно плащане в ЦУ на ДФЗ, се
извършва проверка за наличието и съответствието на документите по чл. 17, ал. 3
и при установяване на нередовност и/или непълнота на документите, фондът
писмено уведомява кандидата, който в срок от 10 работни дни трябва да отстрани нередовностите и да представи изисканите документи и/или
писмени обяснения.
Освен горепосочената административна проверка
по документи, съобразно разпоредбата на ал. 3 на чл. 18 от Наредбата, ДФЗ
извършва проверка на място за установяване на изпълнението на дейностите по
договора, сключен по реда на чл. 14, ал. 2, след получаване на резултатите от
която изпълнителният директор на ДФЗ одобрява или мотивирано отказва със
заповед изплащането на част или на цялата финансова помощ и писмено уведомява
ползвателя /вж. чл. 18, ал. 4/.
В настоящия казус, видно от приложените по
делото доказателства, съдът констатира, че са спазени всички процесуалноправни
правила и изисквания преди постановяване на обжалвания акт, доколкото са налице
данни да е била извършена проверка и на място, приключила на 28.09.2018 г., при
която е констатирано, че дейностите по инвестицията са извършени /л. 300-301/. Жалбоподателят
е бил уведомен и за започване на производството по издаване на акта, същият е
депозирал възражения в дадения срок, които в последствие са обсъдени от
ответника. С
оглед на това, съдът намира, че при постановяване на обжалвания акт не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Съдът намира обаче, че оспореният акт е
издаден в противоречие с материалноправни разпоредби
на закона, като в тази връзка са основателни наведените от жалбоподателя
възражения.
За да приеме, че е налице извършено нарушение
на чл. 17, ал. 4 от Наредба № 2 от 04.04.2014 г., а
именно, че жалбоподателят е извършил плащания и в брой, административният орган
се е мотивирал с това, че извършените плащания за извършен личен труд от
управителите на дружеството, не попадат в разпоредбите на чл. 6, ал. 2, т. 8 от
същата наредба.
На първо място следва да бъде посочено, че
цитираната разпоредба на чл. 6, ал. 2, т. 8 от Наредбата, предвижда, че финансова
помощ не се предоставя за осигурителни вноски по трудови възнаграждения,
каквото твърдение от страна на жалбоподателя не е наведено. Напротив, същият
твърди, че тези плащания представляват разходи за трудови възнаграждения, пряко
свързани с осъществяването на дейностите по договора, които са включени като
допустими да бъдат извършени в брой, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 7 от Наредбата.
Или иначе казано, не става ясно какво е имал предвид административният орган,
доколкото посочените от него фактически основания не съответстват на правните
такива, поради което и за съда е обективно невъзможно да прецени, кои и какви
факти е възприел административният орган и дали правилно е избрал и отнесъл към
тях посоченото в акта правно основание.
На следващо място, за да приеме, че в случая
не се касае за извършени разходи за трудови възнаграждения, административният
орган е приел, че представените от бенефициента доказателства с възражението касаят
граждански правоотношения, а не трудовоправни такива,
поради което и е приел, че е извършено нарушение и на чл. 17, ал. 4 от
Наредбата.
Следва в тази връзка да бъде съобразено, че в
ЗПЗП и в приложимата в случая Наредба № 2 от 04.04.2014
г. липсва легална дефиниция на понятието „трудово възнаграждение“, което е
разбираемо предвид обстоятелството, че трудовите възнаграждения и трудовите
правоотношения не са предмет на регулиране от тези нормативни актове. При това
положение и с оглед разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните
актове, съдът намира, че следва да намерят приложение разпоредбите на КТ, ЗДДФЛ
и КСО, които се отнасят до подобни случаи.
Доколкото чл. 6, ал. 2, т. 7 от Наредба № 2
от 04.04.2014 г. говори за „трудови възнаграждения“,
следва да бъде посочено, че трудовото възнаграждение представлява престация от работодателя на работника или служителя за
предоставената му на разпореждане за ползване работна сила, или иначе казано,
възнаграждението е „трудово“, зарази използването на работната сила, за която
се дължи, а е „възнаграждение“, защото е отплата за предоставената работна сила
и положения труд. Трудовото възнаграждение изразява възмездния характер на
трудовото правоотношение, което е толкова съществен негов елемент, че не може
да съществува трудово правоотношение, по което се полага труд и да не се дължи
и плаща трудово възнаграждение. Този принцип е категорично изразен в
императивната норма на чл. 242 от КТ, която предвижда, че положеният труд по
трудово правоотношение е възмезден.
Все в тази насока следва да се посочи, че
според § 1, т. 26, б. „и“ от ДР на ЗДДФЛ, „трудови правоотношения“ са
правоотношенията, независимо от основанието за възникването им, със съдружници и член-кооператори, както и с акционери,
притежаващи повече от 5 на сто от капитала на акционерното дружество, за
полагане на личен труд в дружествата и кооперациите, в които те са съдружници, член-кооператори или акционери. С други думи
казано, за целите на данъчното облагане доходът от полагания труд, в
разглежданата хипотеза, се третира като доход от трудово правоотношение,
независимо от вида на сключения договор - трудов по Кодекса на труда или
облигационен (граждански) по Закона за задълженията и договорите, поради което
и без значение каква е правната същност на възникналите правоотношения между
дружеството-жалбоподател и неговите съдружници и
управители. Или, възникналото правоотношение между тези страни е такова,
приравнено на трудово.
И не на последно място, в разпоредбата на чл.
4, ал. 1, т. 7 от КСО е предвидено, че управителите на търговски дружества са
задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица.
По аргумент от тази разпоредба, за целите на социалното осигуряване също се
приема, че дейността на управителя на търговско дружество се приема за трудова
дейност. Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който
лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за
който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването
й. В същия смисъл е определението по § 1, т. 3 от ДР на КСО, според което „осигурено
лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. В този смисъл следва да се приеме, че именно
упражняването на трудова дейност е основание за задължително социално
осигуряване и че качеството на управител на търговско дружество на едно лице не
е самостоятелно основание за осигуряването му по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, ако
лицето не осъществява трудови функции.
В конкретния случай установените по делото фактически
обстоятелства налагат извода, че „КАРО ФРУТ“ ООД е осъществявало търговска
дейност, а лицата, които са били вписани през съответния период като негови управители
освен, че са осъществявали дейностите по управление и представителство, са
извършвали и личен труд, свързан с агротехническите мероприятия по дейностите „Презасаждане без промяна на местонахождението на лозята“ и
„Засаждане с разрешения за засаждане, с които се преобразуват права за
засаждане от националния резерв“, изразяващи се: в изкореняване на съществуващи
насаждения, в т.ч. събиране на тел от опорна конструкция, изваждане на колове,
изнасяне на колове, надробяване на надземни части, механизирано изнасяне на
повърхността на подземни части, изнасяне на подземни части лози; предпосадъчна подготовка, в т.ч. третиране с хербицид,
внасяне на минерални торове, оран, риголване, гредиране, наситняване на
повърхностния почвен слой, маркиране; засаждане, в т.ч. подготовка на лозичките за засаждане, наситняване
на посадъчни ямки и засаждане, уплътняване; поливане,
в т.ч. механизирана услуга, ръчен труд; вегатационни
обработки, в т.ч. окоповане, почистване на росни
корени, третиране с пестициди и т.н., подробно описани от страна на
жалбоподателя в отговор на отправеното уведомително писмо от 20.08.2018 г. /л.
244-245/.
За така извършения личен труд, всеки един от
двамата управители е получил възнаграждение, което се установява от
представените ведомости за заплати /л. 314-335/, които не са оспорени от
ответника, внесени са и дължимите ЗОВ и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ, видно от
представените служебни бележки /л.310-313/.
До извод в обратната насока не води и
представената заповед № 001/01.09.2016 г., която не следва да бъде разглеждана
като граждански договор, а като вътрешно издадена заповед, с оглед
разпределение на задачите, които всеки един от двамата управители следва да
извършва във връзка със сключения договор с ДФЗ, както и с оглед прегледност и
възможност да бъде извършена съпоставка между договорираните и отчетени
дейности, както и тяхното остойностяване.
По изложените съображения се налага извод, че
е доказано изпълнението на трудови функции от Л. П. К. и Т.П.К., които през
съответния период са били вписани като управители на „КАРО ФРУТ“ ООД, като следва
в тази връзка да се отбележи, че в тази хипотеза не е необходимо и между
дружеството и съответния управител да има сключен трудов договор. При това
положение и получаваното от тях възнаграждение, следва да бъде прието за
трудово възнаграждение, което от своя страна попада в обхвата на изключенията
на чл. 6, ал. 2, т. 7 от Наредба № 2/04.04.2014 г.,
допускащ плащане в брой, когато се касае за разходи за трудови възнаграждения,
пряко свързани с осъществяването на дейностите по договора, каквито без
съмнение в случая се установи, че са били извършени.
Действително, съгласно чл. 6, ал. 2, т. 7 от
същата наредба, финансова помощ не се предоставя за осигурителни вноски по
трудови възнаграждения, поради което и същите не следва да бъдат включвани при
отчитането на извършените разходи от „КАРО ФРУТ“ ООД.
Ето защо, съдът като съобрази и анализира
събраните по делото доказателства и при проверката на административния акт
намира, че оспореният административен е издаден от материално и териториално
компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но същият е
издаден в противоречие и в несъответствие с редица материалноправни
разпоредби на закона.
Предвид изложеното, съдът намира подадената
жалба за основателна и доказана, с оглед на което и оспореният АУПДВ следва да
бъде отменен.
В съответствие с разпоредбата на чл. 173, ал.
2 от АПК, преписката следва да се изпрати на ИД на ДФЗ за ново произнасяне по
подаденото от жалбоподателя „КАРО ФРУТ“ ООД заявление за окончателно плащане по
договор № 2016135/27.07.2016 г. за предоставяне на финансова помощ по мярка
„Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Националната програма за подпомагане
на лозаро-винарския сектор за периода 2014-2018 г.,
при съобразяване с мотивите, дадени в настоящото решение, като при установяване
изпълнението на дейностите по договора, да бъдат съобразени всички представени
доказателства, в т.ч. представените към придружително писмо вх. № 01-2600/4302 от 03.09.2018 г. и
към възражение вх. № 01-2600/5335 от 31.10.2018 г., съдържащи точно описание на
извършените агротехнически мероприятия със собствени средства – личен труд на
управителите на дружеството и със земеделска техника на дружеството /собствена
и наета/, технологични срокове за изпълнението им, заложени количества, както и
данни за заплатени трудови възнаграждения за така извършените мероприятия с
личен труд на управителите Л. П. К. и Т.П.К..
Предвид изхода на делото, направеното искане
от жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, се явява
основателно. Такива се констатираха в размер на 850 лева, от които 50 лева
държавна такса и 800 лева адвокатско възнаграждение.
Водим от горното,
Административен съд Пловдив, XIV състав,
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ акт за установяване на публично държавно вземане № 01-2600/5335
от 02.12.2019 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с
който на основание чл. 20, ал. 1, т. 3 от Наредба № 2/04.04.2014
г., чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и чл.
20а, ал. 1 от ЗПЗП, е определено на „КАРО ФРУТ“ ООД задължение в размер на 20
000 лева, подлежащо на доброволно плащане в 14-дневен срок от връчване на акта
чрез превеждане на дължимите суми по посочена банкова сметка *** –
Разплащателна агенция.
ИЗПРАЩА
преписката на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за ново
произнасяне по подаденото от жалбоподателя „КАРО ФРУТ“ ООД заявление за
окончателно плащане по договор № 2016135/27.07.2016 г. за предоставяне на
финансова помощ по мярка „Преструктуриране и конверсия на лозя“ от Националната
програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за
периода 2014-2018 г., съобразно указанията по прилагане на закона, дадени с
настоящото съдебно решение, като определя 14-дневен срок за произнасяне.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ -
Разплащателна агенция, да заплати на „КАРО ФРУТ“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с. Брестовица, община Родопи, област Пловдив, ***,
представлявано от Л. П. К. – управител, сумата в размер на 850 (осемстотин и
петдесет) лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд на
Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му с препис за
страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: