Решение по дело №743/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260731

 

гр.Пловдив, 31.05.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, Х-ти състав, в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и първа година, в състав 

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ 

ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА 

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ 

 

при секретаря Бояна Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Румяна Андреева гр.дело № 743/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Главна дирекция “Изпълнение на наказанията“- гр.София против решение № 260165 от 18.01.2021 г. Постановено по гр.д.№ 9484/2020 г. на ПРС, І гр.с-в,   с което дирекцията е осъдена да заплати Т.Г.И. с ЕГН ********** сумата от 944,32 лв. бруто - дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2017 г. - 30.06.2019 г., както и сумата от 190,72 лв. - мораторна лихва върху тази главница от датата на изискуемостта на вземанията за всяко тримесечие - 26-то число на месеца, следващ всеки отчетен период, а именно от 26.08.2017г. до 03.08.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.08.2020 г. до окончателното и изплащане. С жалбата се излагат оплаквания, че  решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно,  а основните възражения се свеждат до това, че при спазване на императивните норми на  ППЗИНЗС досежно работното време и отчитането му на ищеца периодично е изплащан положеният извънреден труд и суми за такъв не се дължат.

Въззиваемият Т.Г.И. чрез адв. Н.П. оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като  правилно и законосъобразно. Претендира разноски за инстанцията.

Пловдивският окръжен съд, Х граждански състав, за да се произнесе и  като се запозна с материалите по делото, намира следното: 

Съгласно нормата на чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно, като при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма. 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание 

Ицецът  е основал иска си на твърденията, че  работи като държавен служител от надзорно-охранителния състав при ГД “Изпълнение на наказанията“, с местоизпълнение на служебните му задължения Затвора в гр. Пловдив, на длъжност „***“, като изпълнява служебните си задължения на 8, 12 и 24 часови смени по утвърден от служител, определен от Началника на Затвора месечен график.  В исковия период - 01.07.2017 г. - 30.06.2019 г., работният процес е бил организиран предимно на 24 часови дежурства и 12 часови наряди – дневни и нощни. Работното му време е отчитано сумирано за отчетен период – на тримесечие, съгласно чл.187, ал.3 ЗМВР. Ипълняваните от него дежурства обаче били с реална фактическа продължителност от 24 часа и 40 минути и 13 часа, като ответникът му отчитал само 24 часа и 12 часа.  Така за исковия период ищецът твърди, че  е положил извънреден труд на стойност 944,32 лв., който е останал незаплатен, поради което претендишра за присъждането на посочената сума ведно с мораторна лихва в размер на 190,72 лв. за периода от 26-то число на месеца, следващ всеки отчетен период, до 30.07.2020 г. , както и ведно със законната лихва от деня на предявяване на иска до окончателното заплащане.

С  отговора на исковата молба ответникът е заявил, че исковата молба е допустима и частично основателна, като е оспорил иска само по размер.

Пред въззивната инстанция не се оспова следната фактическа обстановка, установена от районния съд: че ищецът работи по служебно правоотношение с Министерство на правосъдието, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията на длъжност „***" в Затвора гр. Пловдив, и че в процесния период е заемал именно тази длъжност, както и че същият е полагал труд на длъжността си в 8,12 и 24 часови дежурства. 

Установява се от разпитания пред ПРС свидетел Д.И., колега на ищеца, че всяко предаване и приемане на поста за дежурство отнема по-дълго време от определеното време за самото дежурство. Основното им трудово задължение е било да полагат 24-часови дежурства, които обаче фактически продължават около 24 часа и 40 минути, а дежурствата по ВОП, които нормативно са по 12 часа, реално продължавали 13 часа. 

Установява се от за ключението на вещото лице З.М. по назначената от РС ССЕ, че  за процесния период ищецът в положил 190 дежурства, заедно с външни постове, като при това е положил 89 часа извънреден труд над нормативно определеното време. Стойността на тези 89 часа извънреден труд е  944,34 лв., а морораторната лихва за периода от 26.08.2017 г. до 03.08.2020г. е в размер на 190,72 лв.  

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, необосновано и постановено на база неправилни правни изводи. По силата на чл.16е т.5 и т.6 от ППЗИНЗС отработеното време на държавните служители в ГД “Изпълнение на наказанията” към МП включва в себе си и времето за отдих и хранене. Ето защо възражението на жалбоподателя, че е отчитал това време няма никаква връзка с факта, че не е отчитал времето за приемане и сдаване на постовете, което е предмет на настоящия правен спор.

По силата чл.16д от ППЗИНЗС работното време на държавните служители, работещи в наряд /дежурство/, се изчислява и отчита в часове, сумирано за тримесечен период. По силата чл.16е т.3 от ППЗИНЗС отработеното време включва в себе си и времето за инструктаж, приемане, сдаване и освобождаване от наряд или дежурство. Установи се по делото от показанията на разпитания свидетел, че такова време е било нужно в размер на от 40 минути до 1 час в зависимост от вида на поста. Его защо правилно РС Пловдив е приел, че положения, но неплатен извънреден труд следва да се плати по силата на чл.262 ал.1 от КТ във връзка с чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР във вр. с чл.18 от ППЗИНЗС. Исковата претенция е доказана по основание и по размер, видно от приетата ССЕ, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да се потвърди. 

Предвид неоснователността на въззивната жалба, в тежест на жалбоподателя и в полза на въззиваемата страна ще се поставят сторените от последния разноски за въззивното производство, които се констатираха на 500 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. 

Предвид гореизложеното, съдът 

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 260165 от 18.01.2021 г. Постановено по гр.д.№ 9484/2020 г. на ПРС, І гр.с-в.

ОСЪЖДА Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” при Министерство на правосъдието, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Ген. Н. Столетов” № 21, да заплати на Т.Г.И. с ЕГН ********** *** сумата от 500 /петстотин/ лв. разноски пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                             ЧЛЕНОВЕ: