Определение по дело №845/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 2994
Дата: 17 ноември 2021 г.
Съдия: Мария Симеонова Ганева
Дело: 20217050700845
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 април 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………17.11.2021г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА-ХХХІІІ състав, в закрито заседание  в състав:

                                   СЪДИЯ: Мария Ганева

разгледа докладваното от съдията  адм. дело № 845/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Подадена касационна жалба от  В.П. срещу решение №1372/28.10.29021  на Адм. съд-Варна е придружена от молба за освобождаване от плащане на държавна такса за касационното производство , придружена от декларация за имотно положение .

При изследване основателност на подаденото искане по чл. 83 от ГПК съобразно предоставена компетентност на първоинстанционния съд по чл. 213а, ал.3 АПК , се установи следното:

С определение №1390/08.06.2021 г. Варненският адм. съд е освободил В.П. от задължение по плащане на държавна такса и  съдебни  разноски  само в първоинстанционното производство , , поради което е налице правен интерес за молителя  да отправи подобно искане.   

В депозирана по делото декларация В.П. посочва ,че няма   недвижимо имущество или движимо такава , което да е източник  на доходи , както и че не полага труд в затвора гр. Варна.

Според наличната информация в НБД „Население“ ищецът е неженен  и единствения му близък родственик е неговата сестра. 

Според събраните данни от Община Баяла, която е общината по постоянен адрес на П. , той няма декларирани  недвижими имоти и МПС. 

Според постъпило сведение от началника на затвора-Варна за периода 27.12.2019 г. – 16.06.2020 г. В.П. , полагайки платен труд , е получил доходи  в общ размер от 1176.38 лв. 

Видно от нот. акт № 97/19.07.2006 г. В.П. е продал апартамент и гараж в  сграда в УПИ  ІІ-13, в кв. 157а  по  плана на 11 подрайон на гр. Варна за  сумата от 32336 лв. Ищецът на 13.03.2009г. е продал  съсъсобствени  земеделски земи  за общата сума от 513.80 лв. , а на 04.09.2009 г. е продал  съсобствени земеделски земи при притежавана 1/2 идеална част от същите срещу получена общата сума от 2562.70 лв.

От депозирана по делото справка от началника на затвора -Варна  се установява, че В.П.   изтърпява общо наказание от 6 години лишаване от свобода по чнд. № 1239/2018 г. на Окръжен съд гр. Варна  с начало  25.01.2018 г.

Изложената фактическа установеност , съобразена с предписанието на чл.  83 от ГПК  навежда на извод за основателност на отправено към съда искане  предвид следното: 

Новелата на цитираната разпоредба гласи ,че такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. По молбата за освобождаване съдът взема предвид:

1. доходите на лицето и на неговото семейство;

2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. трудовата заетост;

6. възрастта;

7. други констатирани обстоятелства.

Събраните доказателствени източници сочат, че семейството на П. е едночленно , той понастоящем изтърпява  наказание лишаване от свобода , не полага платен труд  в затвора, не притежава недвижими имоти или моторни превозни средства. Жалбоподателят е придобил парични средства от извършени разпоредителни сделки със съсобствени земеделски земи през 2009 г., но е придобил съобразно притежаваните идеални части само 1538 лв. По-значителни парични средства той е  получил през 2006 г. , продавайки апартамент и гараж в гр. Варна , а именно 32 336 лв., но предвид факта ,че живее сам , респективно  се издържа сам, поради отдалечеността от време /15 години/ от продажбата до настоящия момент е логично да се предположи ,че тези средства са били изразходвани за покриване на разходи за живот . Този извод не се опровергава от данните , че П. *** от 25.01.2018 г. , тъй като преди тази дата той 12 години е използвал получените пари от продажбата , за да заплаща  своите разходи.

Полученото по делото сведение, че П. е полагал труд в затвора гр. Варна не предполага съждение за наличие на достатъчно средства, тъй като полагането на платен труд е било преустановено  преди една година , а полученото в предходни месеци възнаграждение е ползвано за лични нужди от затворника.

В обобщение получената относима информация по критериите на чл. 83 от ГПК  налага правен извод за отсъствие на достатъчно средства от В.П. за заплащане на държавна такса за образуване на касационно производство, която е 0.8 процента от материалния интерес или 68.80 лв. 

Мотивиран от изложените съображения съдът 

 

                                         О  П Р Е Д Е Л И :

 

Освобождава В.И.П. от задължение по заплащане на държавна такса за касационно обжалване  .

Препис от определението да се изпрати на  молителя. 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от уведомяването на ищеца .

 

                                                       Административен съдия: