Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 13.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично съдебно заседание на единадесети
ноември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Георгиева, като разгледа гр.д. № 1800 по описа на ВРС за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца e подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Н.Г.Г.
за следните суми: 45,66 лв. главница за периода от 08.12.2017 г. до 10.01.2018
г., 8,87 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 07.01.2018 г. до
31.01.2020 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 18.02.2020 г.
до окончателното погасяване на задължението, както и разноските по делото –
25,00 лв. за държавна такса.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47 ГПК, като след указание до заявителя, последният е предявил установителен
иск за вземането за главница, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че ответникът е абонат при ищцовото дружество и потребител на вода и
други услуги за жилище на адрес: ****. Твърди, че за периода от 08.12.2017 г.
до 10.01.2018 г. по партидата на ответника са начислени за плащане суми за
потребление общо в размер на 45,66 лв. по 1 издадена фактура. Ищецът претендира
установяване дължимостта на посочената сума за главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до погасяването. Моли съда да установи
съществуването на претендираното вземане за главница така, както е заявено в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно
подаден отговор и уточняваща молба с вх. ****.,
ответникът оспорва предявения иск – както по основание, така и по
размер. Твърди се, че Г. не е имал качеството на потребител на процесния имот в
процесния период, както и че не обитава последния. Сочи се, че не е получавал
издадени от ищцовото дружество фактури за потребление. Поддържа, че не е
уведомяван за негови задължения към „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.
Враца, като представената по делото покана за изпълнение, освен, че не е
получена от него, не изхожда от лице, което надлежно да представлява ищцовото
дружество съгласно ТЗ. Сочи, че титулярът на партидата е сменен 2 пъти между
2017 и 2018 г., като единият път съвпада и с датата на отчетено потребление,
поради което не може да се направи извод, че ответникът е потребил отчетените
услуги. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявения
иск да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически изводи:
От карнетите
за отчитане на доставената вода до процесния имот, водени на името на Н.Г.Г.,
се установяват конкретни показания на водомера при реално и служебно отчитане
на доставената вода до процесния имот.
Видно е от
покана за доброволно изпълнение № ***, с изх. **** че същата е адресирана до Н.Г.,
но не са налице данни да е връчена на адресата. Към поканата е приложена
подробна справка за начислените суми по периоди.
По делото е
представено извлечение от общите условия за получаване на услугите ВиК от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.
При извършената служебна справка на общодостъпната интернет страницата на ищеца
е видно, че е публикуван пълният текст на Общите условия, одобрени от ДКЕВР с
решение № **** и представеното по делото извлечение съответства на текста.
За
установяване стойността на доставените ВиК услуги до имота и размера на
обезщетението за забава е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза.
След запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на
„Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Враца, вещото лице е дало заключение, че
стойността на доставените ВиК услуги до имота, находящ се **** за периода от 08.12.2017
г. до 10.01.2018 г. е в общ размер от 45,66 лв. Съдът кредитира приетото
експертно заключение, като намира, че същото е изготвено компетентно и
обективно.
Приет по
делото е и нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 180, том VIII, рег. №
6900, дело № 987/2015 г. по описа на нотариус В.В., от който се установява, че
на 04.11.2015 г. е извършена замяна на недвижими имоти, като лицата С.Б. и П.Б.
са прехвърлили процесния имот, находящ се ****, на неучастващото по делото лице
**Г.. **Г. на свой ред е прехвърлил на лицата **и **притежаван от него
апартамент в гр. В..
Видно е от
представения договор за предоставяне на ВиК услуги № ***., че на 10.01.2018 г.
ответникът Н.Г.Г. и ищцовото дружество „ВиК“ ООД, са сключили договор, по
силата на който ВиК операторът възмездно предоставя питейна вода, задължава се да
отвежда и пречиства смесените битови, производствени и дъждовни отпадъчни води
по отношение на процесния недвижим имот, находящ се на адрес гр. В.****.
Други относими
доказателства не са събрани по делото.
С оглед на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о,
ал. 1 ЗВ:
За
основателността на предявения иск ищецът следва да установи по реда на пълното
и главно доказване следните кумулативни предпоставки: възникването,
съществуването, изискуемостта и размера на претендираните от него вземания,
т.е. наличието на правоотношение между ВиК оператора и ответника, като
потребител на ВиК услуги през процесния период; предоставянето от него, респ.
получаването от ответника на претендираните услуги в договорения вид, обем,
количество и качество; стойността на предоставените услуги и изискуемостта на
вземането.
При
доказване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението.
Ищецът
основава вземането си на Договор при общи условия за предоставяне на ВиК
услуги. Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се
уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Чл. 14, ал. 2 от наредбата сочи какво следва да е съдържанието в договора,
сключен между потребителя и ВиК оператора. По отношение на съществуващите
водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, които
се предоставят за експлоатация на оператора, §3 от ПЗР към наредбата е предвидено,
че условията и редът се определят с общите условия за получаване на услугите
ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ВиК. Налага се
извод, че за заварените потребители, които не са сключили предвидените в чл. 14
от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ договори, намират приложение общите условия на
доставчика като, ако потребителят желае различни условия от общите, последните
следва да бъдат конкретизирани с писмен договор.
Приетата по
делото експертиза установява единствено количеството на потребената вода за
процесния период в процесния имот. Експертизата не установява обаче кой е потребител
на същата. Ответникът е оспорил обстоятелството, че е потребител на ВиК услуги.
През
процесния период относно качеството „потребител“ приложение
са намерили разпоредбите на §1, т.2, б. "б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги и чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Според посочените
разпоредби, за да бъде определено едно лице като потребител на водоснабдителни
и канализационни услуги, следва да се докаже, че последният е собственик или
вещен ползвател на имота, в който се предоставят ВиК услуги.
За установяване качеството на потребител на ВиК услуги, ищецът е представил
нотариален акт за замяна на недвижими имоти № 180, том VIII, рег. № 6900, дело № 987/2015 г. по описа
на нотариус В. В. и договор за предоставяне
на ВиК услуги № 8047/10.01.2018 г. Така приетите по делото доказателства
не установяват нито право на собственост, нито учредено вещно право на ползване
с титуляр ответника, нито съществуващо облигационно правоотношение по отношение
на процесния имот през процесния период.
От представения нотариален акт за собственост на недвижим имот се
установява, че на 04.11.2015 г. собствеността върху процесния имот е придобита
от лицето **Г.. По делото не са представени доказателства от ищеца, чиято е
тежестта на доказване, дали е налице връзка между придобилия собствеността **Г.
и ответника Н.Г.Г.; не са представени и доказателства за последващо прехвърляне
на собствеността от страна на Г. Г. в полза на ответника.
От приетия договор за предоставяне на ВиК услуги № 8047, се установява, че
облигационната връзка между ищцовото дружество и ответника Н.Г. е възникнала на
10.01.2018 г., на която дата е сключен договорът. Облигационната връзка е
занапред и не обхваща процесния период. За процесния период от 08.12.2017 г. до
10.01.2018 г. ищецът не доказа да е съществувало облигационно отношение с
ответника за предоставяне на ВиК услуги по друг договор между страните.
Налага се извод, че ищцовото дружество не е представило по делото
доказателства, от които да се направи извод, че ответникът е придобил правото
на собственост върху процесния имот, респективно – в негова полза да е учредено
вещно право на ползване върху имота или да е налице облигационна връзка по
силата на сключен договор за потребление за процесния период. Ето защо,
не може да се направи извод, че Н.Г.Г. е бил потребител на ВиК услуги през
процесния период.
Следва да се посочи още, че приложените по делото писмени доказателства –
карнетите за отчитане на доставената вода до процесния имот и справка за
начислените суми по периоди, са частни
свидетелстващи документи. Съгласно чл. 180 ГПК частният документ, подписан от
лицето, което го е издало, съставлява доказателство, че изявлението, което се
съдържа в него, е направено от това лице. За разлика от официалните
свидетелстващи документи, частните свидетелстващи документи (каквито са
представените от ищеца) се ползват с материална доказателствена сила, само
когато удостоверяват неизгодни за издателя си факти. Във всички останали случаи
частният свидетелстващ документ няма обвързваща съда материална доказателствена
сила, като тя следва да се преценява с оглед на всички доказателства по делото.
Доколкото заключението на приетата по делото
експертиза почива на изходящи от ищеца документи, макар и да установява
претендираните суми по размер, то същото не може да служи за доказване на
факта, че носител на задължението за заплащането на цената на описаните в него
ВиК услуги е ответникът. Независимо, че приетите по делото карнети за някои от
процесните месеци носят подпис за абонат, то следва да се посочи, че ищецът не
твърди те да са положени лично от ответника. Освен това, дори да са положени от
Н.Г., то това не означава, че той е потребител на ВиК услуги, а единствено, че
се е намирал в имота по време на извършеното отчитане на показанията на
водомера. Събраните по делото доказателства не доказват, че ответникът има
качеството на потребител по смисъла на посочените по-горе нормативни актове в
процесния период.
Поради
недоказаност на един от елементите от фактическия състав на спорното право,
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед
изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК право за
присъждане на съдебно-деловодни разноски възниква за ответника. Не са налице
доказателства същият да е сторил такива, поради което не следва да му бъдат
присъждани.
Така мотивиран
и на основание чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от „Водоснабдяване
и канализация” ООД, гр. В., ЕИК ***против Н.Г.Г.,
ЕГН: ********** иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ за сумата от 45,66 лв., представляваща цена за доставени, но незаплатени
ВиК услуги на адрес: **** за периода от 08.12.2017 г. до 10.01.2018 г., за
която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр.
дело № 492/2020 г. по описа на РС Враца.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: